Miimiinka
10-22-2008, 13:29
Дано не ми ангажирам с мене... На който не му се чете да не чете.
Всичко, започна тази година дни преди "Великден" ; )). Аз и две мой приятелки отиваме на кафе в едно от кафетата,който най-често ходим. Там се запознаваме с едно момче на име Иван. Една от моите приятелки го харесва,и аз се опитвам да я уреда с него но постепенно почвам аз да го харесвам.Когато една вечер в кафето си говора с него за моята приятелка той ми споделя,че има чувства към мен.Аз естествено веднага го казвам на моята приятелка и тя ме попита дали и аз имам към него. Аз и казах,че имам но заради нея нищо няма да направа с него. Тогава тя ми казва да тръгна с него след, като и двамата се харесва ме. Това и става.След кафето аз и нашата компания в която е и това момче отива ме в парка близо до кафето и аз тръгнах да се разхождам(никога няма да го забрава това) и по едно време виждам,че той върви зад мен и ме пита:"Може ли да се разхождам с теб?" и аз казвам: "Да, може." и така се разхождах ме и си говорех ме и се целунах ме най-накрая. Това беше много щастлив за мен ден.На следващия ден се виждаме и той беше в гадно настроение и аз го питам защо, а той ми казва,че майка му е влезнала в болница и аз го прегърнах и целунах. Една седмица след това не се бяхме виждали, заради майка му,че беше по цял ден при нея в болницата.На следващия Понеделник аз и моята приятелка отиваме в кафето и аз вече отчаяна се моля той да е там за да го вида... и той беше там :) . Беше най-хубавата ми вечер. Майка му вече беше добре,а той при мене. Стана време да си ходим аз и приятелката ми и едвам се разделих ме.На следващия ден отиваме вечерта пак в кафето и той го нямаше... :( . По едно време една наша приятелка звани по телефона на моята приятелка и и казва нещо,което я шокира. После ме дърпа и ми казва,че са дали по телевизията Иван как го арестуват за убийство на свещеник от кв.Ботунец. Това ме съсипва. :( . Вечерта гледам новините и виждам как го отвеждат и ми става лошо.... .
Седмици наред аз не бях на себе си. Само плачех и спях.Нито ядях нито нищо. Приятелката ми се чудеше как да ме освести... но не можеше... Аз плачех ли плачех... Минава се един месец и ме викат за разпит...разбирайки,че съм му приятелката аз.Както и да е всичко мина ок... след още известно време аз се запознавам с майка му и почвам да поддържам поне връзка с нея... Сега вече минаха 5 месеца от както не съм го чувала и не съм го виждала,а болката е същата.Искам да го вида... не мога без него. Не знам как за толкова кратко време направи така,че да го заобичам толкова много и да страдам така за него но е ФАКТ! :( . Почти половин година не съм го виждала и чувала... само едно писмо получих от него пишейки,че му липсвам.... :(. Чувствам се ужасно.Сега си имам приятел на вън,с който ми е добре но не е същото защото има човек, който обичам а го няма и няма да сме заедно поне години наред.
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: Какво да правя, като го обичам толкова много.?
Всичко, започна тази година дни преди "Великден" ; )). Аз и две мой приятелки отиваме на кафе в едно от кафетата,който най-често ходим. Там се запознаваме с едно момче на име Иван. Една от моите приятелки го харесва,и аз се опитвам да я уреда с него но постепенно почвам аз да го харесвам.Когато една вечер в кафето си говора с него за моята приятелка той ми споделя,че има чувства към мен.Аз естествено веднага го казвам на моята приятелка и тя ме попита дали и аз имам към него. Аз и казах,че имам но заради нея нищо няма да направа с него. Тогава тя ми казва да тръгна с него след, като и двамата се харесва ме. Това и става.След кафето аз и нашата компания в която е и това момче отива ме в парка близо до кафето и аз тръгнах да се разхождам(никога няма да го забрава това) и по едно време виждам,че той върви зад мен и ме пита:"Може ли да се разхождам с теб?" и аз казвам: "Да, може." и така се разхождах ме и си говорех ме и се целунах ме най-накрая. Това беше много щастлив за мен ден.На следващия ден се виждаме и той беше в гадно настроение и аз го питам защо, а той ми казва,че майка му е влезнала в болница и аз го прегърнах и целунах. Една седмица след това не се бяхме виждали, заради майка му,че беше по цял ден при нея в болницата.На следващия Понеделник аз и моята приятелка отиваме в кафето и аз вече отчаяна се моля той да е там за да го вида... и той беше там :) . Беше най-хубавата ми вечер. Майка му вече беше добре,а той при мене. Стана време да си ходим аз и приятелката ми и едвам се разделих ме.На следващия ден отиваме вечерта пак в кафето и той го нямаше... :( . По едно време една наша приятелка звани по телефона на моята приятелка и и казва нещо,което я шокира. После ме дърпа и ми казва,че са дали по телевизията Иван как го арестуват за убийство на свещеник от кв.Ботунец. Това ме съсипва. :( . Вечерта гледам новините и виждам как го отвеждат и ми става лошо.... .
Седмици наред аз не бях на себе си. Само плачех и спях.Нито ядях нито нищо. Приятелката ми се чудеше как да ме освести... но не можеше... Аз плачех ли плачех... Минава се един месец и ме викат за разпит...разбирайки,че съм му приятелката аз.Както и да е всичко мина ок... след още известно време аз се запознавам с майка му и почвам да поддържам поне връзка с нея... Сега вече минаха 5 месеца от както не съм го чувала и не съм го виждала,а болката е същата.Искам да го вида... не мога без него. Не знам как за толкова кратко време направи така,че да го заобичам толкова много и да страдам така за него но е ФАКТ! :( . Почти половин година не съм го виждала и чувала... само едно писмо получих от него пишейки,че му липсвам.... :(. Чувствам се ужасно.Сега си имам приятел на вън,с който ми е добре но не е същото защото има човек, който обичам а го няма и няма да сме заедно поне години наред.
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: Какво да правя, като го обичам толкова много.?