PDA

View Full Version : трябва ми анализ от pomagaloto



GG1RL
10-22-2008, 16:25
http://download.pomagalo.com/6942/

Хаджи димитър анализ


Някой ако има рег плс да ми пастне анализа тук благодаря предварителHо :)

Нещо не излиза линка ще извинявате :S Трябва ми на хаджи димитър анализ от помагалото

Lysit0
10-22-2008, 16:54
Дръпнах го от pomagalo.com, но мисля,че ще ти свърши работа.
:)


ХРИСТО БОТЕВ - „ХАДЖИ ДИМИТЪР”(идейно-естетически анализ)
Поемата „Хаджи Димитър” е творба, в която конкретността на българско именно назоваване скрива космическото бездъние на лично творhttp://www.teenproblem.net/forumческото и колективно митологичното съзнание. Праисторическата древна болка на човешкаhttp://www.teenproblem.net/forumта душа пред вечната безкрайна и безначална проекция на инобитието ражда конкретния вик на Ботевото желание за възкресение:
Жив е, той, жив е!
Сегашният миг на пророческо заклинание-повторение актуализира при всеки досег с Ботевия стих универсалната поривност на човешкото съзнание да преодолее мимолетността на тленhttp://www.teenproblem.net/forumното си битие. Сегашният миг на мисловен проблясък е вече безкраен полет към вселенските дълбини на един космически разум и съзнание, които в чисто български, национален аспект имат измеренията на митологично-баладичното и героично-съдбовното.
Викът на болка: „Жив е, той, жив е!”, е вик на ужас от смъртта, от нейното вездесъщо трансцедентно битие в съзнанието на човека. Човешhttp://www.teenproblem.net/forumкият глас е връзката между реално и имагинерно. Дистанцията между лично, „А3”-ово съзнание и реално колективно битуване в мита на българсhttp://www.teenproblem.net/forumкото съзнание Ботев очертава чрез условното легендарно извисяване на третоличната безиhttp://www.teenproblem.net/forumменна форма „той” във фолклорно-песенното пространство на героизъм и смърт- „там”, конhttp://www.teenproblem.net/forumкретизирано от родните материални обеми на българския национален символ - Балкана.
Само в един стих: „Жив е, той, жив е! Там на Балкана”, Ботев разкъсва естествената хронологическа верига във времето и в човешкото съзhttp://www.teenproblem.net/forumнание нахлуват прадревни гласове, сякаш дошhttp://www.teenproblem.net/forumли от отвъдното, за да напомнят за качеството на българина, завинаги съхранено в предаденаhttp://www.teenproblem.net/forumта легенда и песен:
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана.
Дълбоки и здрави са корените на приемствеhttp://www.teenproblem.net/forumност и унаследени традиции в българската народопсихология. Анафората: „...юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка”, е доказателство за естествен преход между леhttp://www.teenproblem.net/forumгендарно минало и трагично-героично настояще, в което безбрежният бяг на времето разрушава битовите реални на българската национална екзистенция: „очи тъмнеят, глава се люшка”, поhttp://www.teenproblem.net/forumтапяйки колективния национален „АЗ” - легенhttp://www.teenproblem.net/forumдарно извисен до третоличното „той” - в косhttp://www.teenproblem.net/forumмическата художествена дълбина на вечното баладно безсмъртие: „очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла Вселена!” Българският национален жертвеник е осветен от Ботевото проклятие за вечна национална саможертвеност като личен избор: „В редовете на борбата да си найда и аз гробът!” („Моята молитва”)
Сякаш събраната от дълбините на отвъдното юначност на отминали поколения в митичния обhttp://www.teenproblem.net/forumраз на юнака разчита в родната българска висина трагичните знаци на съдбовното настояще. В небитието изтича нишката на български нациhttp://www.teenproblem.net/forumонален живот. Мигът спира.
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Между родната висина на духа и тъмната неизбродна глъбина на българската земя, жертвено съхранила спомена за легендарния чутовен юнак, застава песента - гласът на българското трагичhttp://www.teenproblem.net/forumно настояще:
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни!...
В човешкия глас, в дълбината на неговата болhttp://www.teenproblem.net/forumка и тъга се срещат поколенията. Нахлуват светhttp://www.teenproblem.net/forumлините на помръкнали човешки желания, на угасhttp://www.teenproblem.net/forumнала, несбъдната национална мечта. Трагичният пламък на неугасимо народно страдание гради светлината на постоянен символ в българската народно-песенна традиция - „слънцето”.
Ботев променя знаците на националната симhttp://www.teenproblem.net/forumволика. Живителната струя на небесното светиhttp://www.teenproblem.net/forumло потъва в черната тъмна сянка на безсмислеhttp://www.teenproblem.net/forumната национална саможертвеност. И сякаш едhttp://www.teenproblem.net/forumна мъртва, застинала светлина залива съзнаниhttp://www.teenproblem.net/forumето на българина, предричайки вечна робска участ и трагично национално настояще:
...Грей и ти, слънце, в тази робска земя!...
Липсата на перспектива е в поетичната прокоба за юначната смърт:
...Ще да загине и тоя юнак...
Ботев променя традицията. Протяжният плач на погребалната песен, леещ се от векове като национална прокоба над българската земя, е заhttp://www.teenproblem.net/forumменен с нова, баладна трактовка на героичния мит:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
Безименната извисена героика на третоличhttp://www.teenproblem.net/forumното „той” защитава реалната жертвеност на коhttp://www.teenproblem.net/forumлективния национален „АЗ” в мига на личен изhttp://www.teenproblem.net/forumбор, когато свободата на духа устремява поглеhttp://www.teenproblem.net/forumда на предците ни към високата небесна вие на национална саможертвеност. Това е мигът, в който националното величие на саможертвата слива вечните стихии на земя и небе, за да изпhttp://www.teenproblem.net/forumлете благодарствения песенен благослов на звяр и природа: „... него жалеят земя и небо, звяр и природа...” Изконно-българското - като небесна вис и земна твърд- гради олтара на националното безhttp://www.teenproblem.net/forumсмъртие: „и певци песни за него пеят”.
Песента на родните български стихии - земя, небе, звяр и природа - е новият жречески риhttp://www.teenproblem.net/forumтуал, който не оплаква, а езически извисява тленното до баладната висина на героичното безсмъртие.
Ботев променя и символиката на цветовете. Денят - дневната светлина - стават израз на духовно-баладичното, което търси материализация в психологическото равновесие между материално-земното и духовно-жертвеното като овладяна природна стихия. Изживяната болка постеhttp://www.teenproblem.net/forumпенно преминава в стилизирания възторг-преклонение пред националния жертвеник. Нахлува вечhttp://www.teenproblem.net/forumната светлина на безсмъртието и знаците на пра-езическата тотемна сила на почит и величие - орлицата, вълкът и соколът, очертават двуполюсhttp://www.teenproblem.net/forumния вертикален модел на национално безсмърhttp://www.teenproblem.net/forumтие: „Свобода или смърт! ”
Реално пространство за българската свобода се оказва трагично отчуждената родна земя - жестока и страшна като хищник в своето изконhttp://www.teenproblem.net/forumно, природно-стихийно отмъщение. Далечният тотемен знак на вълка символизира тези разhttp://www.teenproblem.net/forumвойни, народокултурологични процеси в Ботевата метафорика.
Смъртта и свързаните с нея тотемни символи на духовната небесна вие - орлицата и соколът, се оказват много по-естествена среда за худоhttp://www.teenproblem.net/forumжествена изява на героична, юначна саможертhttp://www.teenproblem.net/forumвеност. Статиката в полето на двете царствени птици доказва спирането на мига, в който нациhttp://www.teenproblem.net/forumоналната духовност - женското начало - орлиhttp://www.teenproblem.net/forumцата, преодолявайки трагическото отчуждение на родната земя, достига до високото баладично пространство на героика и красива жертвена смърт, когато човек и символ се сливат. Тогаhttp://www.teenproblem.net/forumва символ и тотем - юнак и сокол - стават наhttp://www.teenproblem.net/forumционален символен знак на реално безсмъртие:
Денем му сянка пази орлица
и Вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Сякаш родовият корен, като пророчески тоhttp://www.teenproblem.net/forumтемен знак на жрицата - майка (орлицата) е заhttp://www.teenproblem.net/forumбит дълбоко в инобитието на духовната небесна вие. Историческата нишка на съдбата минава през кървавия делник на страшния национален избор, в който човек за човека е вълк, а роднаhttp://www.teenproblem.net/forumта земя - отчуждена и страшна в хищната болка на страданието - ражда високата духовна проhttp://www.teenproblem.net/forumекция на подвига и саможертвата, за да може духът български да извърви отново пътя на деhttp://www.teenproblem.net/forumдите и незнайният чутовен юнак да се побратиhttp://www.teenproblem.net/forumми със сокола - царственият тотемен знак на праотците, оживял в Ботевото баладично просhttp://www.teenproblem.net/forumтранство на оцеляла и възкръснала саможертва. Вертикалният митологичен разрез на духовно-баладичното: ОРЛИЦА ВЪЛК СОКОЛ - разкрива страшната инобитийна картина на спрялото време, в което вечното движение на болката разлива границите между минало, насhttp://www.teenproblem.net/forumтояще и бъдеще.
Безначалието и безкрая в психокосмоса на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешката душа Ботев обективира чрез природниhttp://www.teenproblem.net/forumте усети на една древна национална душевност:
месец изгрее...
звезди обсипят...
гора зашуми...
вятър повее.
В подсъзнанието на българския дух, като вечhttp://www.teenproblem.net/forumно жива, съхранена болка, изгрява надеждата -„месец изгрее”. Родната духовна висина се изhttp://www.teenproblem.net/forumпълва с тайните красиви помисли, озарени от вътрешната светлина на духовния порив, на мечhttp://www.teenproblem.net/forumтата: „звезди обсипят сводът небесен”, понесеhttp://www.teenproblem.net/forumни като обещание в приглушения поетичен наhttp://www.teenproblem.net/forumпев на легендата и мита.
Древното инобитие на родовия дух оживява в странното затишие на природните стихии в мига, предвещаващ буря. Отново времето спира. Епоhttp://www.teenproblem.net/forumхите и поколенията сменят местата си. Странна древна тишина настъпва в психокосмоса на бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарската душевност. И тогава гласовете от древhttp://www.teenproblem.net/forumната българска старина оживяват, запяват в одуhttp://www.teenproblem.net/forumхотворената природна стихия на родното: „гора зашуми... ”
Вятърът понася песента нагоре към висинето, към Балкана - Ботевият смисъл на национална жертвеност - като песенен жертвен зов на реhttp://www.teenproblem.net/forumалната човешка болка, достигнала прага на вечhttp://www.teenproblem.net/forumното като безкрайно космическо измерение на безсмъртието:
гора зашуми, вятър повее
Балканът пее хайдушка песен!
Последен зов, последен вик на душата преди тя да полети в безкрайната тишина на националhttp://www.teenproblem.net/forumното духовно инобитие.
Бяла самодивска нишка свързва реално и имаhttp://www.teenproblem.net/forumгинерно в красивия свят на Ботевите песенни визии. Материалните обеми на родното изчезhttp://www.teenproblem.net/forumват. Съзнанието гасне, но в безмълвното безплътие на инобитието идва ритуалната песенна раздяла с живота. Звуците на родното се изпълhttp://www.teenproblem.net/forumват със светло духовно безмълвие. Песента е материализирана не в тон, не в глас, а чрез цвят. Бялото безплътие на самодивата и зелената жизhttp://www.teenproblem.net/forumненост на българската земя изплитат инобитийната същност на песента, с която юнакът, пред прага на вечното, обръща последен проhttp://www.teenproblem.net/forumщален взор към родното: „И самодиви в бяла пременяна, чудни, прекрасни, песен поемнат, -тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат, та седнат.” Смъртта, като нечакана годеница обгръща съзhttp://www.teenproblem.net/forumнанието на героя. Студената тръпка на страха от срещата с отвъдното присъства чрез фолклорната естетизация на постоянни песенни метафори: „вода стуhttp://www.teenproblem.net/forumдена”. Това е все още живата тръпка на болката, която води юнака на среща с безсмъртието, коhttp://www.teenproblem.net/forumгато човекът избира смъртта и се венчава завиhttp://www.teenproblem.net/forumнаги с духа на българската земя:
...и той я гледа - мила, засмена!
Светлина облива прокълнатата душа на героя. Той се е докоснал до вечното. Извисил е духа си до безсмъртно-жертвеното. Остават знаците на реално-трагичното - Балкана и красивата като легенда юначна смърт.
Ботев ни завещава болката чрез светлината на саможертвата:
... юнакът лежи,
кръвта му тече,
... и слънцето пак пече ли - пече!
Символите на национална жертвеност изгражhttp://www.teenproblem.net/forumдат нова наследствена традиция в духа на бългаhttp://www.teenproblem.net/forumрина красивата героична среща със смъртта, като нова наследствена традиция за поколенията след Ботев, става във високото баладично пространсhttp://www.teenproblem.net/forumтво на националния жертвеник - Балкана, където звучи неистовото Ботево:
Жив е, той, жив е!

GG1RL
10-22-2008, 17:06
Mersi no na mene mi trqbva tozi ot pomagaloto ne ot teenproblem.net/school :( Neznam shto tova mi izliza sled kato to ne mi varshi rabota

Lysit0
10-22-2008, 17:09
Mersi no na mene mi trqbva tozi ot pomagaloto ne ot teenproblem.net/school :( Neznam shto tova mi izliza sled kato to ne mi varshi rabota

Еми аз ти го написах от помагалото,но то така излиза :)
Аз го дръпнах от памагалото :)

GG1RL
10-22-2008, 17:22
а мерси много :)

Lysit0
10-22-2008, 17:23
а мерси много :)

Е няма проблеми :) ама върши ли ти работа?

GG1RL
10-22-2008, 18:13
ami predi malko razbrah che ne mi vurshi rabota shtoto i edna druga e napisala sushtoto :( No vse pak blagodarq :)

NadetoDG
12-08-2012, 15:49
Здравейте, някой може ли да ми пусне ето това http://download.pomagalo.com/568817/hadji+dimityr+ot+hristo+botev/?search=234 Трябва ми за вторник плс :)

password
12-09-2012, 13:34
Здравейте, някой може ли да ми пусне ето това http://download.pomagalo.com/568817/hadji+dimityr+ot+hristo+botev/?search=234 Трябва ми за вторник плс :)


Заповядай : http://esetata.com/hadji-dimityr-ot-hristo-botev/401

NadetoDG
12-10-2012, 11:49
Мерси :)