wolfgirl
10-22-2008, 19:00
Eдна тъжна изтория
Какво за мен е любовта? ООО, тя е сила една! Сила която те бута напред, но и дърпа назад! Красиви спомени и въллшебни мечти! Нощ пълна със звезди, ден светъл от лъчи! Лъчи, бликващи не от слънцето, а от сърцето ми, пленено от веригите на любовта.
Какво за мен е любовта? Тя е красив спомен, останал в миналото той! Стара рана, която не се затваря и боли през самотните дълги дни! Нежност голяма, застинала в покой! Нощ без звезди, мрачен ден без лъчи! Любовта ти към мен изгасна като свещ, изгасена от вятъра студен!
Какво за мен е любовта? Ооооо! Тя е вечен живот, който не заспива! Тя нежен летен бриз, разпиляващ косите ти! Морето докосващо нежно кожата ти! Едва докосващата те ръка на любимия ти! Едва докосваща...да, но причиняваща в душата ти велик порои от различни чувства!
Но къде си ти сега? Сред огромния свят, твоят глас заглъхна, твоят поглед се стопи, твоята любов изчезна в мрака, сътворен от теб...
Няма те, изчезна ти за мен! Търся те, но само ехото на спомените намирам от теб! Ехо и тишина...
Но сред целият този мрак, аз виждам малко петънце светлина, не светлина , а надежда една! Втурвам се към нея, хипнотизирана, обнадеждена, щастлива! В душата ми усещам ,че буря от чувства към теб се задава! Тичам, не поглеждам назад! Скачам и ето ... мисля си че ще изпусна останалата ти любож към мен, но пръста ми погалва петънцето светлина! Усещам как ледът около тжоето сърце се разпуква, усещам как си ме припомняш! Но изпускам аз надеждата ми последна. Не успях да хвана топлината в сърцето ти. Ледът отново се възвръща около твоето сърце! Няма ме за тебе и вече никога няма да ме има! Само аз останах, и като ехо се разнася любовта ми към теб! Но отговор не ме достига... Умирам аз духом! Няма ме и никога няма да ме има за теб...!
Е харесва ли ви ? Аз го измислих и докато го писах пролях доста сълзи, защото това го написах за загубената ми любов...
Какво за мен е любовта? ООО, тя е сила една! Сила която те бута напред, но и дърпа назад! Красиви спомени и въллшебни мечти! Нощ пълна със звезди, ден светъл от лъчи! Лъчи, бликващи не от слънцето, а от сърцето ми, пленено от веригите на любовта.
Какво за мен е любовта? Тя е красив спомен, останал в миналото той! Стара рана, която не се затваря и боли през самотните дълги дни! Нежност голяма, застинала в покой! Нощ без звезди, мрачен ден без лъчи! Любовта ти към мен изгасна като свещ, изгасена от вятъра студен!
Какво за мен е любовта? Ооооо! Тя е вечен живот, който не заспива! Тя нежен летен бриз, разпиляващ косите ти! Морето докосващо нежно кожата ти! Едва докосващата те ръка на любимия ти! Едва докосваща...да, но причиняваща в душата ти велик порои от различни чувства!
Но къде си ти сега? Сред огромния свят, твоят глас заглъхна, твоят поглед се стопи, твоята любов изчезна в мрака, сътворен от теб...
Няма те, изчезна ти за мен! Търся те, но само ехото на спомените намирам от теб! Ехо и тишина...
Но сред целият този мрак, аз виждам малко петънце светлина, не светлина , а надежда една! Втурвам се към нея, хипнотизирана, обнадеждена, щастлива! В душата ми усещам ,че буря от чувства към теб се задава! Тичам, не поглеждам назад! Скачам и ето ... мисля си че ще изпусна останалата ти любож към мен, но пръста ми погалва петънцето светлина! Усещам как ледът около тжоето сърце се разпуква, усещам как си ме припомняш! Но изпускам аз надеждата ми последна. Не успях да хвана топлината в сърцето ти. Ледът отново се възвръща около твоето сърце! Няма ме за тебе и вече никога няма да ме има! Само аз останах, и като ехо се разнася любовта ми към теб! Но отговор не ме достига... Умирам аз духом! Няма ме и никога няма да ме има за теб...!
Е харесва ли ви ? Аз го измислих и докато го писах пролях доста сълзи, защото това го написах за загубената ми любов...