Това ще ти свърши ли работа?
Българско културно наследство
България е страна с богато културно наследство. Образци на културното и историческо наследство като архитектурни паметници, предмети на бита и ценности, има още от Палеолита, когато различни племена са населявали територията на днешна България, от Древността (главно образци на тракийската култура), Средновековието, Възраждането и съвременността.
България е сред първите 20 страни, които подписват Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство /приета в Париж на 16.ХІ.1972 г., в сила от 1975 г./. Българските културни и природни паметници, включени в Списъка на световното културно и природно наследство, са 9: Казанлъшката гробница, Тракийската гробница край с. Свещари, Старият Несебър, Мадарският конник, Скалните църкви край с. Иваново / Русенско /, Боянската църква, Рилският манастир и двата природни резервата – Пирин и Сребърна. Всички те са със специален статут и са защитени от Конвенцията.
ЮНЕСКО е оказвала финансова и експертна помощ за опазването на културните паметници и за резервата Сребърна. След посещението на Генералния директор на ЮНЕСКО през 2003 г. в България бе постигната договореност резерватът “Старинен Пловдив” да бъде представен от Министерството на културата за включване в индикативната листа на ЮНЕСКО за предстоящо включване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 29 август 2003 г. по време на официалното посещение на Генералния директор на ЮНЕСКО г-н Коичиро Мацуура бе подписан Оперативен план за реставрация и консервация на 6 възрожденски къщи в старинен Пловдив. Проектът възлиза на обща стойност от 1 млн. щ. д. По искане на НК за ЮНЕСКО през м. януари 2003 г. бе поискана спешна помощ за реставрация на църквата “Св. 40 мъченици” във В. Търново. Помощта на стойност 25 000 щ.д. бе отпусната през м. май същата година.
Тракийската гробница при Казанлък е построена в края на ІV – началото на ІІІ в. пр.Х. Тя е ярко свидетелство за приноса на траките в световната културна съкровищница. Тя е най-стара и единствената със запазени стенописи в Европа. В коридора са изписани бойни сцени, в погребалната камера е представена уникална сцена на погребалното угощение и сивмоличното изпращане на починалия владетел, съпроводено от три препускащи колесници. Шедьовър на архитектурата и живописта на своето време, тя е изключително изразителен пример за вярата на тракийските царе-орфици в безсмъртието. Включена в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 година.
Тракийско-елинистична гробница (край Свещари) от първата половина на ІІІ в. пр. Х., уникална със съчетанието на скулптура, живопис и архитектура. Централната камера е богато украсена с каменна пластика, релефи и стенописи, а блоковете на трите стени, оформени като колонада се поддържат от 10 кариатиди. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелстват, че в гробницата е погребан тракийски владетел. Включена в Списъка на световното културно и природно наследство през 1985 г.
Разположен на малък полуостров на Черно море, Несебър е един от най-старите градове в Европа. Основан 3000 години пр.Х. от траките, считан за най-богатия град на архитектурни паметници от средновековна България, със своите 23 църкви и паметници от раннохристиянска базилика до куполна византийска църква - образци отразяващи архитектурното и художествено влияние на гръцката, римската и византийската епоха, градът носи романтичния дух на старата Месемврия. Включен в Списъка на световното културно и природно наследство през 1983 г.
„Мадарският конник” е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие, изсечен през VІІІ-ІХ век върху отвесна скала на 23 м. височина. Релефът изобразява конник в естествена големина, хвърлил копие върху повален под краката на коня лъв, а зад коня тича куче. Образец на средновековното българско изкуство, “Мадарският конник” символизира мощта на българската държава от ханският й период. Включен в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 г.
Ивановските скални църкви са част от големия манастирски комплекс “Св.Архангел Михаил”, един от най-големите духовни и книжовни центрове през Средновековието в България. Той е създаден в периода от ХІ до ХІV век от монаси-аскети – граматици и книжовници, изградили десетки монашески килии, скални църкви и параклиси с уникални стенописи в стила на търновската и цариградската живопис от ХІV век, свидетелство за богатия културен и духовен живот по време на Втората българска държава. Включени са в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 г.
Боянската църква е строена през ХІ век, прочута е с уникалните си средновековни стенописи от 1259 година, дело на неизвестен майстор-зограф от периода на Втората българска държава. Изобразените сцени и композиции на светци, ангели и ктиторските портрети са характерни със забележителна душевност, хуманизъм и реализъм и имат неоценима художествена и документална стойност. Включена в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 г.
Рилският манастир е ставропигиален манастир, основан през Х в. От Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими от тях са 4. В двора на днешния манастир през 1335 г. Е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV – XIX в., а в музея към манастира – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
Парк Пирин обхваща по-голямата част на Пирин планина със защитена територия, създадена за да се запази неповторимият ландшафт на планината. Продължителната ледникова дейност е образувала причудливи форми на грабените, заострени форми на върховете, обширни ледникови долини и дълбоки циркуси, повечето украсени с кристално чисти езера. Горите заемат голяма част от площта му, а дърветата, които са между на възраст между 280 и 1000 години, са обявени за природни забележителности. Паркът е богат с уникални екосистеми, с топли минерални извори и с редки растителни и животински видове, голяма част от които са включени в Червената книга на планетата. Включен е в Списъка на световното културно и природно наследство през 1983 г.
Резерватът „Сребърна” е уникално земно кътче, съхранило хилядолетия чистотата и първичната сила на природата, със своето изключително богатство на растителни и животински видове резерватът, обхващащ езерото “Сребърна” и територията край него, една от най-интересните и типични влажни зони в Европа, главна спирка по т.нар. “Via Pontica”, най-важното миграционно трасе между Северна Европа и Централна Африка. Флората е представена от над 300 вида висши растения, а птичият и животинският свят е изключително богат с редки и ценни представители на националния и световния генетичен фонд /около 220 вида птици, 44 вида бозайници, 23 вида риби, 10 вида земноводни и 11 вида влечуги/. Включен в Списъка на световното културно и природно наследство през 1983 г.
Пловдив често е наричан „Градът на седемте тепета”. В него са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският Одеон, Римският форум, Римският стадион, Архелогическият комплекс „Ейрене”и други. Той е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. В града има редица музеи – Археологически музей, Исторически музей, Регионален Етнографски музей и други.
Едни от най-ярките примери, представящи културата и изкуството на древните Траки са Панагюрското златно съкровище, Рогозенското сребърно съкровище, Летящият Пегас от Свещари и Тракийската гробница.
Забележителности, представляващи особен интерес са открити близо до Стара Загора в прочутата Карановска могила, наричана Ноевия ковчег на Европейската цивилизация, както и останки от Палеолита в няколко пещери в Стара планина и Родопите. Следи от крайбрежна култура от Неолита и Палеолита са запазени в областта от нос Калиакра до Ахтопол. До Нова Загора са намерени уникални грънчарски и други предмети, използвани в домакинството, датиращи от Палеолита и ранния Неолит. Едни от най-ранните следи от древността са открити в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир. Това са кремъчни и костни оръдия на труда и керамични съдове от средния и късния палеолит. Ценни за науката са находките от селищните могили край с. Хотница (Хотнишкото съкровище) и с. Караново (Карановската селищна могила). Намерените златни предмети във Варненския халколитен некропол са определяни като най-старото обработено злато в света. Край Стара Загора са открити най-древните медни рудници в Европа, в чиито галерии още от края на V хил. пр.Хр. е добивана медна руда и са изработвани медни изделия. Сред съхранените шедьоври на късното праисторическо изкуство на Балканския полуостров са уникалните пещерни рисунки в Магурата (северозаhttp://www.teenproblem.net/forumпадhttp://www.teenproblem.net/forumно от Белоградчик
Много информация за нашите прадеди и основатели на Българската държава са дали и множеството археологически находки по земите ни : накити (бронзови и златни, пръстени на български владетели), Чаталарският надпис от хан Омуртаг, Плиска, Велики Преслав, Царевград Търнов (крепостта на Царевец – Велико Търново), селището Арбанаси, Габрово (Етнографски музей „Етъра”), Копривщица, Бачковски манастир, връх Шипка (паметник в памет на всички опълченци, руски и финландски войници, загинали в боя с турската армия), София (под основите й са открити 15 000 кв. м руини от античния град Сердика).
Българската държава многократно е променяла границите си – някои от културните паматници, съхранили историята на народа ни, са в териториите на други държави – наши съседки: Манастирът „Св. Наум” в Охрид, Самуиловата крепост.
След обявяването през ІV в. на християнската религия за равноправна с останалите религии, започва строителство на християнски храмове по нашите земи. Интересни от научна гледна точка и много посещавани са раннохристиянските църкви “Св. София” и ротондата “Св. Георги” в София, несебърската църква “Св. София” (Старатамитрополия), Червената църква край Перущица и др.
България е държава с 1300-годишна история. В нея се заражда кирилицата - азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и кръстена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в някои други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа.
В средата на XIX век Васил Априлов създава известната Априловска гимназия.
Периодът след Освобождението на България (1878) се характеризира с мащабно строителство. Масово се изработват градоустройствени планове, оформят се градските центрове, издигат се масивни сгради с нов, европейски вид, модернизира се интериорът на градските къщи. Появяват се специални салони, луксозни кафенета и клубове, където в приятна и изискана обстановка се обсъждат актуални въпроси, свързани с културата и политика на следосвобожденска България. Европейското влияние прониква все по-осезаемо както в бита и нравите на хората, така и в архитектурния облик на новостроящите се сгради. Бързо и видимо се променят през годините градове като София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и др.
Много от съвременните български градове съчетават по естествен начин многовековната си история и художествените образци от различни епохи с живото, шумно присъствие на съвременния живот. Едни от тях са университетски центрове и оживени средища на днешния ни културен живот, други са модерни курорти, предлагащи добри условия за почивка, удобства и развлечения. И независимо къде се намират – в планината, в полето или край морето, те привличат с разнообразните и изненадващи възможности на културния туризъм у нас.
След освобождението на страната от турско робство развитието на културата придобива нов оттенък. Появява се кинематографията. През 1904 г. се основава Националния театър. В периода между двете световни войни силен тласък получава науката. Създава се БАН. Дълго време висшето образование е било достъпно само в Софийския университет След втората световна война се развиват пантомимата, кукленият театър, българският цирк, естрадната музика, операта.
Утвърдени или утвърждаващи се, българските художници, писатели и артисти, музиканти и певци, архитекти, учени и изобретатели създават утрешното българско културно наследство, отправяйки духовните послания на съвременна България към света и бъдещите поколения. Унаследили творческия потенциал на хилядолетна култура, те изграждат оригинални музикални и словесни образи, ваят скулптури и нови архитектурни силуети, създават неповторими платна, рисунки и пластики. Светът добре познава изявените ни творци, с които България се гордее. Сред тях са Борис Христови и Николай Гяуров, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, Алексадрина Милчева и Христина Ангелакова, Минчо Минчев и Мила Георгиева, Васко Василев и Людмил Ангелов, хоровете “Мистерията на българските гласове”, “Гусла” и “Йоан Кукузел”, Детският радиохор и хор “Бодра смяна”, Иван Милев и Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, Жорж Папазов и Димитър Казаков, Никола Манев, Вежди Рашидов, Светлин Русев...
След 10 ноември 1989 г. всички идеологически бариери рухват. Днес българските творци разнасят славата на страната по целия свят, но вече като частни лица. "Мистерията на българските гласове", Детският хор при БНР, Националната Опера са част от културната ни идентичност.