PDA

View Full Version : Дон Кихот



LoReTo
10-24-2008, 18:37
Здравейте. Проблема е,че ми трябва спешно книгата на Дон Кихот. А в нет-а я няма :(.Трябва да направя анализ върху психиката на Дон Кихот в една от главите и да му поставя диагноза за лечение . Ще помоля ако някой може да ми помогне да намеря поне към края на книгата няколко глави в интернет. Ще продължавам да търся, но за сега все още нищо не намирам :(



Нарушена т.1
moderated by oth_fenka

Lysit0
10-24-2008, 19:13
Мигел де Сервантес Сааведра
1547 – 1616

1. Историческо време – известно е като “Златен век”; развитие на литературата и изкуствата
2. Моменти от жизнения път
а) произход – типичен представител на идалгията
б) битки против турците – герой от Лепанто
в) отново в родината – живее в бедност
3. Литературно творчество
а) първо произведение – романът “Галатея” (1583 г.)
б) първи том на “Дон Кихот” (1605 г.) още приживе на Сервантес претърпява шест издания
в) “Поучителни новели”, “Пътуване в Парнас” (1613 г.)
г) втори том на “Дон Кихот” (1616 г.)
д) “Персилес”, “Сигизмунда” (1616 г.)

Дон Кихот

1. Идеен замисъл
“Да възбуди отвращение към глупавите и лъжливи рицарски романи, които, поразени от моята истинска история с Дон Кихот, се разклащат, губят равновесие, скоро съвсем ще пропаднат и никога вече не ще се въздигнат.”
Сервантес
2. Сюжет и композиция на “Дон Кихот”
Верига от случки, които разкриват сблъсъка на героя с обкръжаващата го действителност.

Испанската действителност през XVII век според Сервантес

1. Как е изградена представата за испанската действителност
а) чрез бита
* на идалгията
* на други социални слоеве
б) чрез представата за характера и съдбата на тези социални групи
в) чрез социалните им взаимоотношения
г) чрез духовните им интереси
д) чрез природата – неприветлива
През средните векове в Испания няма обособени три класи, т.е. има само висша и низша класа. Средната класа, която да обедини другите две, липсва. Битът на идалгията много повече се доближава до бита на низшата класа. Беден и еднообразен живот, изцяло зависим от другата, по-висшата класа. Скучно и безкрайно, подлудяващо ежедневие, което заедно с рицарските романи (почти единствено четиво за хората) води до лудост. Животът е на границата между старото и новото, като в Испания все още преобладава властта и потисничеството на църквата. Много малко хора разбират новите мисли и течения. Селяните (в частност Санчо Панса, както по-горе е Дон Кихот) са повечето неуки и невежи, лековерни и алчни. Санчо е типичен представител на испанското селячество, което прекарва цялото Средновековие под влиянието на църквата и под натиска на нейните канони. Селяните са низши духом и единственият им интерес е да си осигурят средства за преживяване.
Въпреки всичко обаче има една зараждаща се средна класа, представена от ханджиите, търговците и по-богатите селяни.
Ханджията е безскрупулен, хитряга на дребно, мръсен духом и телесно, алчен и т.н.
Търговците също са печалбари, гонят интереса си и прегазват пречките по своя път.
Висшата класа (херцогът и херцогинята в частност) има възможност за духовно извисяване, но не се стреми към него. Единственото им желание е да си доставят удоволствия и понеже имат пари за тях, нямат пречки.
Освен това в “Дон Кихот” Сервантес ни среща с група каторжници, които разказват за бита на хората в градовете. Нищета и мизерия царуват не само в селата. Низкият дух на хората навсякъде е взел връх.
Но ето, че се появява един човек, който иска да промени действителността и чрез своя роман и героите си в него, поставя въпроса за промяната и за новото и по-човешкото.
С романа “Дон Кихот” Сервантес слага началото на ренесансовата хуманистична идея в Испания. Сервантес изгражда една критично-реалистична картина на испанската действителност чрез преживяванията, обстановката, мислите и героите в книгата си.

Трагичното в образа на Дон Кихот

Комично – външният му вид е смехотворен: висок, мършав, жилав, доспехите му седят като на закачалка. Не му отива да върши лудости – да грабне меча, да яхне коня и да тръгне да оправя света.
Трагично – остава неразбран от съвременниците си; много мъдри мисли, които наистина не са за времето си, но все пак са верни и истински, остават нечути и неразбрани. Отритнат от своето общество, той може единствено да бъде рицар, борещ се за правдата и истината, но това не е актуално.
Вътрешен портрет – добър, мъдър, любознателен, благороден и смел. Типаж от идалгията. Възвишен в целите си и отстояването им.

Санчо Панса

Санчо се явява антитеза, контраст на Дон Кихот. Сервантес го въвежда в действието, за да омекоти трагизма в образа на Дон Кихот. Освен това, за да бъде пълна пародията на рицарския роман, писателят въвежда оръженосец на рицаря, а именно Санчо Панса. Санчо е прогресиращ образ. Той се развива във времето, в него покълват семената на мечтателността и благородството. В началото той тръгва с Дон Кихот от користолюбие, а в друг аспект и от желание за промяна и приключения. Стреми се към новото и непознатото и фактически това е мотивът му да тръгне с Дон Кихот. Санчо Панса носи в себе си нещо от авантюристичния дух на господаря си, подобно него е склонен да гони мечтата си. Той олицетворява реализма в живота на човека.


http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=2495121&sid=a325aeb3bf54c69aceb5462d6080b9a5

LoReTo
10-24-2008, 19:18
Не,не ми трябва това. Не ме разбра. Значи трябва да напрвя анализ върху постъпките на Дон Кихот. Демек да се поставя на негоог място да се опитам да разбера какви са мотивите му как е мислел сами Дон Кихот. Това ще мога да го направя само ако прочета книгата. А проблема е че дори в нета няма поне 2-3 глави от цялата тази книга. Никъде немога да я намеря. :(

RiseGirl
10-27-2008, 00:15
Това ще ти помогне:

Светът на илюзията е необятен, както безгранична е и мечтата, и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, и изгражда възможността човекът да се чувства свободен. В света на илюзиите човек разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защото въображаемият свят е отражение на мечтата за хармония, която липсва в реалността и стремежът да бъде вписана в нея, неизбежно поражда съпротива, а понякога и трагикомични резултати, както е в случая с Дон Кихот.

Той не приема испанската действителност и не иска да я признае. Той има свое виждане и измерение за света и при сблъсъка на неговия илюзорен свят с обкръжаващата го действителност, се пораждат недоразумения. ТОВА РАЗМИНАВАНЕ М/У РЕАЛНИЯ СВЯТ И ВЪОБРАЖАЕМАТА ПРЕДСТАВА ЗА НЕГО РАЖДА КОМИЧНОТО В РОМАНА. Прочетените рицарските романи са накарали героя да си представи, че участва в тях. Той се превръща в рицар и първият знак за новото е смяната на името. Алонсо Кехана се преименува в Рицарят на печалния образ - Дон Кихот. Има си дама на сърцето, храбър кон и оръженосец като всеки средновековен рицар. Когато храбрият рицар види някого в беда, той се втурва да му помогне и посвещава всеки подвиг на своята Дулсинея. Рицарските романи завладяват разума на героя и той започва да извършва подвизи, които в истинския свят са нищожни. Дон Кихот е над 50 годишен мъж, мършав, грозен и смешен. Копието му е ръждясало, шлемът на Мамбрино е бръснарско легенче, а бойният му кон Росинант е една дръглива кранта. Пълна противоположност на рицар, който обикновено е млад, красив и строен. В другите романи героят се завръща победител от своите пътешествия, а рицарят на печалния образ винаги търпи поражение и след всяко приключение е пребит от бой. Дебелата грозна селянка с пъпчиво лице, наречена от Дон Кихот Дулсинея няма нищо общо с благородната дама на рицаря от другите романи. Безбройни са чудноватите и странни дела на героя, както и последствията от тях: борбата с вятърните мелници, които приема за великани, нападението на стадото овце , което взема за неприятелска войска, а пострадалите овчари го пребиват с камъни.

В образа на Дон Кихот можем да открием също така и сатира. Той остава неразбран от съвременниците си, казва много мъдри мисли, които наистина не са за времето си, но все пак са верни и истински, остават нечути и неразбрани. Отритнат от обществото, той може единствено да бъде рицар, борещ се за правдата и истината, но това не е актуално.

Дон Кихот е луд по свой много хубав начин. Може да е опасен за другите и за себе си, но той е добър, мъдър, благороден и смел и преди всичко той има желание да помага на света, който го заобикаля, макар светлия му идеал за справедливост и свобода да подлежи единствено на преосмисляне.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=84005
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=83385
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=14976

valkanovb
10-27-2008, 05:15
В книжарниците има детски книжки ама не съм сигурен дали не е просто преразказана. Има и библиотеки и читалища.

tianiira
10-31-2008, 21:19
edna duma moi chovek BIBLIOTEKA :-P :-P :-P :-P :-P :P :P :P :P