PDA

View Full Version : АНАЛИЗ



havi
10-25-2008, 10:47
ИМАМ ЗА ДОМАШНО ДА АНАЛИЗИРАМ ТЕЗИ ЧЕТИРИ СТИХА АКО МОЖЕ НЯКОЙ ДАМИ ПОМОГНЕ ТРЯБВА МИ ЗА ПОНЕДЕЛНИК ЩЕВИ БАДА МН БЛАГОДАРНА



Сред стаята ковчег положен,
в ковчега - моминско лице,
и жълти старчески ръце
у дъсченото черно ложе.

Проточено ридай старуха,
нарежда горестни слова,
в миг потреперва и едва
сподавя кашлицата суха.

Неясно по-стените голи -
пробягват сенките завчас;
пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли.

В прозореца свещите бледни
целуват ледени цветя,
и, в свойта кратка красота,
цветята се топят безследно...

RiseGirl
10-25-2008, 11:15
Заповядай:

Без надежда завършва тъжната сред¬нощна разходка на поета. След видяното, преживяното и чутото, след докосването до човешката болка и страданието, в поетичния финал на цикъла „Зимни вечери” остава усещането, че градът е зат¬вор за несправедливо наказаните „бедни братя” на Смирненски.

След преживяното страдание от смъртта на момичето нищо повече не може да усили болката. Съкрушен от ви¬дяното, поетът и в последната част на поемата заявява сво¬ето присъствие:
"И пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла..."
Уж всичко е същото, а някъде в интонацията като че ли се прокрадват нотките на умора и покруса. И мъглата вече не е „непрогледна", „гъста", „жълтопепелява" или „сива", а е „бледосиня". Може би е намек, че се зазорява, че свършва най-сетне зловещото царство на мрака. Може би... Но всич¬ко продължава като в омагьосан кръг, защото „вечната бед¬ност и грижа" все така „гледат през мътни стъкла".
Непоносимо тежък товар от страдания е понесъл пое¬тът.в душата си. Затова мотивът за безизходицата звучи така настойчиво. Не са се свършили бедите за бедните и онеправданите. За нови, „незнайни беди" напяват някакви „злорадствени песни". Безкрайно е тържествуващото зло в съдбата на тия „пленници на орис вечна, зла". От един ко¬рен са думите беда и беден и смисълът им е еднакво стра¬шен и потискащ. Можем ли да тълкуваме „двете звезди", появили се „над затвора" и проникнали зад тежката заве¬са на мъглата като надежда за края на мрака? Далече ня¬къде в студените бездни на Космоса са те, а тук животът е като в затвор. И по-жесток дори...
Мотивът за детето присъства в поемата в много вари¬анти. Ту се появява като силует на детска глава в прозоре¬ца на схлупената къщурка, ту е изплашено и умоляващо зад „завесата мръсна, продрана", ту молитвено е колени¬чило „пред мъничък иконостас", ту като сянка върви подир слепия старик. Понесло своя непосилен товар от скръб, детето е най-тъжната жертва на безмилостния живот.
В последната част на поемата „Зимни вечери" Смир-ненски сякаш отново ни показва бедните гаврошовци от стихотворението „Братчетата на Гаврош". За пореден път се връща поетът към любимите си герои от цикъла „Деца¬та на града". Само че те вече не са пред бляскавите витри¬ни на големия „разблуден град". Сега „вечната бедност и грижа" ги е изпратила другаде:
"А спрели за миг до фенеря, чувалчета снели от гръб, стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб."
Можем само да предполагаме какъв е товарът в чувал-четата им. Най-често в ония години децата са събирали по гарите или покрай релсите разпилени от вагоните въгли¬ща. Кой знае... По-страшен е другият товар — онази „скръб", която „дреме в очите им". Бедността ги е лишила от радостите на детството. А душите им са жадни за кра¬сотите на живота. Затова с такава „смътна почуда" техни¬те очи ловят снежинките, дето „край тях се въртят".
Не с ръцете си, а с погледа си само могат да уловят кристалната белота. И снежинките, и ледените цветя по стъклата са неземно творение. Нежна и чиста е тяхната красота. Толкова нежна, че мигновено се топи при докос¬ване. А попаднат ли в локвите, „стават на кал". Мотивът за мимолетната красота на живота е намерил най-точния си израз в тази великолепна метафора. Това всъщност е вариант на мотива за зловещата сянка на смъртта. Смъртта не е само Жълтата гостенка. Тя е и погубеното детство, и превърнатата в кал красота. Заедно с мотива за разпадналите се връзки в свещеното пространство на До¬ма се оформя представата за всечовешката болка и скръб.
И отново се явява сравнението с Дантевия Ад. В преиз-поднята на земния живот страдат като прокълнати невин¬ните бедни. Нека съпоставим — Данте описва в един от кръговете на Ада лакомниците, Смирненски разказва за бащата, „завърнал се вкъщи — безхлебен". В друг кръг са прахосниците и скъперниците, а в поемата отвсякъде ни „гледа" „вечната бедност и грижа". Еретиците и неверни¬ците се мъчат в Дантевия Ад, а в „Зимни вечери" „пред мъничък иконостас/ детенце дрипаво се моли". Всичко в този земен пъкъл е объркано, защото насилниците, дето се мъчат в седмия кръг на Ада, тук, на земята, са господари.

Страшно е обаче, като си помисли човек, че болката е вечна, а страданието — безкрайно. Защото земният ни чо¬вешки свят е подреден грешно и несправедливо. Остава да се надяваме, че и жаждата ни за хармоничен живот е вечна и все някога ще подредим света по законите на Висшия морал. Не може да се примири човекът с несправедливост¬та. Всеобща е и мечтата ни за Златния век на човечество¬то. Сигурно с тази мечта и духът на Христо Смирненски е прекрачил отвъд.

Globul
12-30-2009, 10:18
ИМАМ ЗА ДОМАШНО ДА АНАЛИЗИРАМ ТЕЗИ ЧЕТИРИ СТРОФИ АКО МОЖЕ НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ ЩЕ СЪМ ВИ МНОГО БЛАГОДАРНА!
Христо Смирненски -Жълтата гостенка
Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.

И привечер лтна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна.

*

А сред избичката мрачна, мрачна като робска орис
стара ссухрена женица бди над дървений креват;
пак очи с очи се срещат и премрежени от горест,
търсят призрака нечакан — тъй незнаен, тъй познат
А сред избичката мрачна тази вечер е последна,
знаят го душите неми, знаят го и двете те:
призрак властен и злокобен дебне тук с усмивка ледна
и за бледата девица черна мрежа той плете


И лежи тя все тъй скръбна, бледолика,
тя — дете, познало старостта;
влажният й теменужен поглед блика
горестта на есенни цветя.

:(

therichbitch
12-30-2009, 19:52
оо любимият ми :P

1. това не са 4 стиха, а 4 строфи
2. ще се прбвам да напиша нещо , преди няколко дни се готвих за класно на Смирненски, макар че това не е матуритетно...

само ключови думи, защото съм гладна, пък и обичам да говоря, а не да пиша:

първите 2 строфи: въведение, природна картина, рисуваща красив пейзаж, който обаче контрастира на внушенията на текста (които са минорни), но и своебразнапроекция на това, което ще се случи по- късно
констраст между светлина и тъмнина (позлата<>траурен)
Люлин- геогр обект, обаче олицетворен
мотивът за града, който е основен за поезията на Смирненски- олицетворяващ страданията на онеправдание, ням свидетел на разиграващата се човека драма, абе локуми тука всякакви, но важното е, че не е само топос

>> тук сюжетът е метафоричен и едва загатнат- ежедневната смяна на светлина и мрак, неминуемото угасване на човешкия живот

избата- като нещо малко, тясно, пространството на "малките хора", които са обречени, епитетът мрачна, креватът е дървен- нищета.
"знаят го и2те те"-предречеността и фактът, че са орисани и не могат да избягат от съдбата си
смъртта е осезаема въпреки, че образът й още не е въведен конкретно, оксиморонът "дете, познало старостта"- горчивата ирония на поета за отиващия си млад живот, нелепостта в случващото се и т.н.
есеении цветя- препратка към настъпващата смърт

ти разбира се няма така да го напишеш- ще си го оформиш малко по- поетично и свързано, това са само нахвърляни идеи, тъй като би трябвало да имаш понятие от произведението и не е нужно като на дебил всичко да ти се пише дума по дума ;)