sexa_na_kompleksa
10-25-2008, 13:37
Виж това:
Есе
Началото на всяко едно общество е семейството и това е така от дълбока древност.
Моето семейство е малко , но сплотено .Моите родители са ми дали най-важното , това
е живота. В стечение на обстоятелствата аз живея само с мама, но съм имала късмета,
че не сам изоставена , както някой родители правят с децата си.
Ние с мама винаги решаваме проблимите си заедно. Споделяме болките и трудностите
от изминалия ден и с общи усилия се справями с всичко. Ного често с нея се караме и
изричаме силни думи , в които не вярваме,но даже всички тези обиди не могат да
застанат по междуни. Ние винаги сме били нещо повече от майка и дъщеря. Споделяме
всичко ,което ни тревожи, както правят най-добрите приятелки. Заедно се радваме ,
заедно сме и в моменти на отчаяние. Аз смятам, че имам силна подкрепа от човек, на
когото мога да разчитам и да се доверя. Ето защо аз уважавам и обичам безкрайно
много мама.Дори и да имах възможност да избирам , никого не бих се отрекла от нея.В
семейството ми не на последно място се ценят българските традиции, обичаи и
празници.Благодарна съм , че имам възможност да живея , обградена от любов и
разбирателство. Знам, че мама иска да успея , да бъда щастлива и да не ми липсва
нищо.Тя би направила всичко , за да ми усигури по-добро бъдеще.
Когато наближат християнските празницисъм много щастлива, защото това е времето ,
когато се събираме всички ,загърбваме проблемите помежду си и си прощаваме. Само в
семейството може да си сигурен , че ще намериш уюта , защитата , спокойствието и
разбиране. Когато си далече от най-близките си хора , тогава разбираш колко ти
липсват и колко много ги обичаш.
И макар моето семейство да е малко , то ми дава всичко , от което имам нужда...
Аз и моето семейство
Всеки човек има роднини, най – близките от които са неговото семейство. В него участват майка, баща, братя, сестри, баби, дядовци и др. Всички те искат да живеят в мир и сговор и да се подкрепят.
Ще дам примери от моето семейство. Младите искат нови неща, а старите държат на досегашните. Майка ми и баща ми са искали да съборят старата кирпичена къща, а дядо ми и баба ми са им казвали да съберат пари и тогава да строят. А парите, както при всички свършват, дори когато са отделени за нещо.
Баба ми не харесва чуждоезичните песни, защото не разбира текста им.А на мен ми допадат съчетанието на хубава музика и подбран, макар и често неразбираем текст. Двамата с нея често се караме какво да слушаме.
Докато бях най – малкият член на нашата фамилия, често бях обвиняван за пакости. Дори да не бях виновен винаги. Все още помня една случка, когато бях обвинен, без да съм сторил нищо.
Дядо ми бе забравил бастуна си в гаража и ме бе обвинил, че съм го скрил и не казвам къде е. След четири – пет дни се оказа, че съм невинен, но не получих извинение. За съжаление възрастните често забравят да поискат прошка от по – малките.
С брат ми, който е девет години по – малък от мен много се караме. Аз обичам реда и тишината, докато той крещи и разхвърля.
Въпреки споровете всички в нашето семейство се обичаме и подкрепяме. Каквото и да се случи , аз зная, че мога да разчитам на безкористната помощ на близките си. Ние сме една задружна фамилия!
Моето семейство
Съчинение
Щастлива съм с моето голямо семейство.Прекрасно е,когато се съберем всички, но за съжаление това вече се случва все по-рядко,тъй като родителите на мама и татко са вече на доста години и не се чувстват добре за да пътуват.Затова пък, ние се стараем да ги навестяваме по-често.На мен ми е забавно,когато леля ми или чичови са също на село.Обичам да се събираме повечко хора, по-весело е,а и съм любопитна какво си говорят възрастните.Нямам брат или сестра, но за сметка на това имам четири страхотни братовчеда.
Най-весело е около Коледните и Великденските празници.Тогава всички са щастливи и усмихнати.Събираме се около голямата трапеза и се забавляваме. Естествено понякога има и кавги,но в кое семейство ги няма ?
Ежедневно съм с мама и татко.Те са широко скроени хора. Винаги ме разбират, поучават и напътстват.Макар че са друго поколение,наясно са с моите грижи и проблеми.Те са моите най-добри приятели.Татко естествено по-малко.Той е по-сдържан, но всичко казано от него е точно и на място.А мама,тя е доста любопитна. Мисли ме за малка, въпреки че всеки ден и` казвам че вече не е така.Но аз я разбирам – иска всичко с мен да е наред.
Получавам всичко от което имам нужда, ако съм заслужила. Моите задължения са да уча, да тренирам и да помагам в домакинството колкото мога.Никак не е малко,но се старая да не разочаровам родителите си, защото ги обичам а и те ми вярват много.
Да чувстваш опората на семейството е нещото, което може би най-много ти дава сила да продължиш.Пожелавам на всеки семейство като моето – което да те разбира и цени като личност, да те подкрепя и да дава всичко за теб.Вярвам и се надявам, че повечето семейства по света са такива.
Фундаменталното начало на всяко едно обществото е семейството и това е така от дълбока древност. Светът, който ни заобикаля е изпълнен с много злоба, завист и омраза. Нелекият и забързан начин на живот са докарали хората до там, че започват да се самозабравят-стават алчни и безскрупулни, безмилостни дори и към своите роднини.
Моето семейство е малко, но сплотено. Ние винаги решаваме проблемите си заедно. Споделяме болките и несгодите, трудностите от всекидневието с общи усилия преодоляваме всичко. Моите родители са ми дали много, най-вече живот. Имала съм късмет, че не съм изоставена, както някои майки и бащи правят с децата си. Било то поради финансови или други причини, това не трябва да се случва и не е оправдаващо, защото те лишават едно невинно същество от нормален живот. Изхвърлят ги като ненужни вещи от живота си, но по такъв начин не решават проблемите си. Съдбата на сирачетата да понасят страданието, което не са заслужили, е много жестока. Ето защо аз уважавам и обичм безкрайно много родителите си. Дори и да имаше някаква възможност да избирам, никога не бих се отрекла от тях. Въпреки недоразуменията, които понякога имаме винаги намираме начин да превъзмогнем спора, да признаем вина, да се държим като хора един към друг. Да бъдеш родител не значи само да дадеш живот, но и да изградиш в интелектуален и мрален аспект своето дете, да отделиш необходимото му внимание и време, защото то започва да вижда света през своя поглед и има нужда от защита, и от отговор на безкрайните си въпроси. Всичко това изисква много умение и добър поход, който е важен, до голяма степен решаващ за възпитанието. Моя скромен житейски опит ме е накарал да се замисля и да разбера, че няма нищо по-свято от обичта и разбирателството в семейството.
Аз имам сестра, по-голяма от мен. Помня колко сме се карали, изричали сме силни думи, в които дори и не вярваме, но даже всички тези обиди не могат да застанат между нас. Ние винаги сме били нещо повече от сетри. Споделяме всичко, което ни тежи, както правят най-добрите приятелки. Заедно се радваме, заедно сме и в моменти на отчаяние и безизходица. Аз смятам, че имам силна подкрепа от човек, на когото мога да разчитам и да се доверя.
В семейството ми, не на последно място, се ценят българските традиции и обичаи. Християнството е основата, на която се градят взаимоотношенията ни, тъй като това е религия, която насърчава хората да правят добрини и да не отвръщат на злото със зло. Родителите ми често са ми казвали, че всеки избира своя път, който да поеме, но за да остави някаква следа в живота си, той трябва да следва човешките добродетели. Едни от тях са да помогнеш на нуждаещ се от помощ, да му подадеш ръка,да стоплиш сърцето на сиромах, като му дадеш залък хляб. По този начин разбираш, че си станал човек, достоен за уважение, а не като изтъкваш себе си с безсмислени приказки.
Благодарна съм на Господ, че имам възможността да живея, макар и не в заможно семейство, но обградена от много любов и разбирателство. Знам, че родителите ми искат да успея, да бъда щастлива и да не ми липсва нищо. Биха направили всичко, за да ми осигурят по-добро бъдеще. И точно поради тази причина баща ми е взел трудното решение да замине в чужбина, с надеждата да спечели пари, за да може да ни издържа и да не сме лишени от нищо. Сега вече си давам сметка, че този избор не е бил никак лесен. Той е пропътувал хиляди километри и през тези години единственото нещо, което му е давало сили и го е крепяло е обичта към семейството. Не знам защо трябва да се случи нещо, за да осъзнаем какво означава даден човек за нас?!
Когато наближат християнските празници съм щастлива, изпълнена с надежда и очакване за нещо хубаво различно от ежедневната сивота. Това е времето, когато се събираме всички, загърбваме проблеми и неразбирателства и си прощаваме. Коледа ни кара да се замислим колко по-щастливи може да бъдем, ако показваме обичта и уважението си към хората около нас. В съзнанието на всеки е заложен инстинктът за самосъхранение и продължаване на рода. В семейството може да намерим защита, уют, спокойствие и разбиране. То носи в себе си смисъл, само ако запази и продължи рода, ценностите, традициите и обичаите. Неговата идентичност зависи от нас. Когато си далеко от най-близките си хора, тогава осъзнаваш колко скъпи и ценни са те за теб и разбираш, че единствено те могат да ти бъдат опора. Знам, че винаги мога да разчитам на роднините си. И когато изпиташ самотата, само тогава можеш да усетиш истинността на тези думи.