PDA

View Full Version : *



dakata_14
10-25-2008, 15:19
Спешно ми трябва литературно интерпретативно съчинение на тема"Проблемът за любовта и смисъла на живота"-Дервишово семе.Благодаря предварително :(

Lysit0
10-25-2008, 15:25
Виж тук (http://www.belschool.net/files/razrabotkinauchenici/183.doc) :)
И това: НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайhttp://www.teenproblem.net/forumтов носи особената виталност на противоречиhttp://www.teenproblem.net/forumвия диалог между човек - време и родова общhttp://www.teenproblem.net/forumност. Формира нова художествена естетика за вписването индивидуалната вселена на човешhttp://www.teenproblem.net/forumките емоции в света на родово-изконната традиция. Пробhttp://www.teenproblem.net/forumлемът за принадлежността на човека към стародавната, почhttp://www.teenproblem.net/forumти митологична като представа и функции, родова общност, към нейните неписани закони за сърцето, морала и нравстhttp://www.teenproblem.net/forumвеността - е интерпретиран от позицията на две конфликтуващи помежду си ценностни системи.
Родовото съзнание носи белезите на отминали древни времена, когато гласът на предците, преhttp://www.teenproblem.net/forumвърнат в изконно традиционно право, живее в почти свещеното „законодателно” слово на старейшината на рода. Личните пристрастия на отделния човек не инhttp://www.teenproblem.net/forumтересуват старейшината на рода. Негово неотhttp://www.teenproblem.net/forumменимо изконно право е да опази корените на общността, да осъществи приемствена връзка между поколенията.
Две ценностни системи - на родовото начало и на човешкото в човека - спорят за своето праhttp://www.teenproblem.net/forumво в съзнанието на Николай-Хайтовите герои. Люhttp://www.teenproblem.net/forumбовта е вечното, обвързващо минало и настояhttp://www.teenproblem.net/forumще с бъдещето. Дървото на живота е опазено от традицията, но духовният корен на човешко и родово съзнание съхранява свободата на мисъл и действие. Лишен от свободен избор, духът гуhttp://www.teenproblem.net/forumби връзка с вечните първоизвори на живота и родовото огнище загасва. Душата бавно умира. Родовото дърво на живота не дава нови филизи.
Вечна е битката между добро и зло, между любов и омраза в човешката душа. Тя не спира. Без начало и без край е. Затова и разказът „Дерhttp://www.teenproblem.net/forumвишово семе” на Николай Хайтов има отворен композиционен финал.
На кръстопътя между времена, епохи и нрави застава винаги човекът. Срещат се човешките съдби и сплитат трагичен възел от любов и омраhttp://www.teenproblem.net/forumза. Троен е възелът между Хайтовите герои Рамаhttp://www.teenproblem.net/forumдан, Руфат и Силвина. Душите и на тримата са ограбени и лишени от любов. Дирята на прежиhttp://www.teenproblem.net/forumвените дни е някак чужда и далечна за духа им. Остава споменът за неизживяното. Любовта изгhttp://www.teenproblem.net/forumрява като приказно слънце, но само за миг, в душата на Рамадан и Силвина. Те се оказват по детски несръчни в общото духовно изживяване на покълналото любовно чувство. Оказват се обhttp://www.teenproblem.net/forumвързани, слети, сякаш с една душа. Споменът за общия духовен живот на споделената им емоhttp://www.teenproblem.net/forumция пречиства страданието, от което се ражда силата за надмогване на омразата. Ражда се смиhttp://www.teenproblem.net/forumрението в мъченическата душа на Силвина. Тя застава между греха на Руфат и опрощението на Рамадан. Спасението и за двамата мъже е в женското градивно начало на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешката природа. Любовта има материален знак. Нейните извечни природни стихии са одухотворени и приемат човешкия образ на Силвина. Но ако Руфат носи примитивно-земното в изживяването на любовната страст, то Рамаhttp://www.teenproblem.net/forumдан се явява носител на поетично-духовното в емоционалните пориви на човека. Любовта има земен и духовен образ. Такъв двойствен, „разполовен” живот има и душата на Силвина - погазена и умъртвена от Руфат и сакрализирана в емоhttp://www.teenproblem.net/forumционалния спомен на Рамадан. Двамата се среhttp://www.teenproblem.net/forumщат пред разрушения и „споменно” съграден олтар на любовта. Макар и разделени от омраза, те намират „място” за среща в душата на Силhttp://www.teenproblem.net/forumвина, изпълнена със смирение. Човешкото се възhttp://www.teenproblem.net/forumражда в тях. Болката ги сближава. Всеки от героhttp://www.teenproblem.net/forumите открива страданието на другия:
Тарабата, дето ни делеше с Руфатя, дето е от дъбово дърво, взе, че изгни, а дертовете наши не изгниха. И на Руфатя, види се, не в било лесно всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слана...
Душите и на двамата са осланени. Пред олтаhttp://www.teenproblem.net/forumра на любовта застават еднакво наказани и огhttp://www.teenproblem.net/forumрабени. Общият съдбовен възел на пропиления им живот ражда силата на опрощението в душаhttp://www.teenproblem.net/forumта на Силвина. Тримата герои се срещат в общото си страдание. Разпознават злото и признаhttp://www.teenproblem.net/forumват вината си:
Преди месец и нещо бутнах тарабата - гниhttp://www.teenproblem.net/forumлата — и Влязох в Силвинините двори като у доhttp://www.teenproblem.net/forumма. От двора отидохме в одаята на Руфатя и седнахме вътре. За първи път тримата се събрахhttp://www.teenproblem.net/forumме на едно, от четиресет години за първи път се гледахме с Руфатя очи в очи, а Силвина - между нас Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфаhttp://www.teenproblem.net/forumтя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот, но тя не дава.
- Стига ни, вика, че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!
Общото страдание изгаря страшния звяр на омразата. Тримата герои започват да градят нов олтар - на човешкото, познало злото и опростило греха. Той е общ за сплетените им в трагичен възел души:
Сега работата горе-долу тъй върви: на Руфаhttp://www.teenproblem.net/forumтя все му е студено, а магаре няма у Силвина и вместо да се гърби тя да носи дърва и да пали на Руфатя печката - ходя за дърва аз... снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!...
Любовта спасява човека и неговата душа стъпhttp://www.teenproblem.net/forumва отново в „пътеката” на живота, макар й кръстопътно пресечена от вечното страдание. То е част от вечния кръговрат между живота и смъртhttp://www.teenproblem.net/forumта, сплел в трагичен възел човешки-интимното и родово-общото. В човека е вечният кръстопът между любовта и омразата, а в сплетения между тях възел е силата и слабостта на живота. Там е и опазеният родов корен, чието семе кълни в спаhttp://www.teenproblem.net/forumсената хуманност на Хайтовите герои и на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешкия род.