PDA

View Full Version : Санчо Панса



OneGirl
10-25-2008, 15:45
Значи имам за домашно образа на Санчо Панса, но проблема е там че не можах да прочета произведението дон киход и ся немога си напиша домашната, а ми трябва за понеделник.Аре ако някой знае нека ми помогне плс :cry:
знам, че трябваше да прочета произведението :(

Lysit0
10-25-2008, 15:50
Образите на Дон Кихот и Санчо ПансаДон Кихот е издънка на разорената и обедняла хидалгия.Побъркан от четене на рицарски романи,той става странствуващ рицар,като си поставя за цел да помага на слабите и угнетените.Отзивчив,състра дателен,ръково-
ден от благородни пориви,той се притичва на помощ на овчарчето,застава срещу господаря му,който го бие,иска от него да го пусне и да обещае,че ще му заплати за времето,през което то е пасло стадото му.Дон Кихот си отминава доволен и щастлив,че е извършил добро дело.Вятърните мелни-
ци за него са зли великани и той се чувства призван да избави света от техните злодеяния.В борбата със злото рицарят проявява изключителна смелост,решителност и мъжество.Трудностите и неуспехите не ги сломя-
ват.Той е оптимист,уверен в тържеството на своя висок идеал.Бедният хи-
далго изцяло е обхванат от мисълта да служи на другите,на унижените и на
онеправданите,да облекчава техните страдания.Защитник на потиснатите,
Дон Кихот израства в благороден хуманист,обвеян от най-прогресивни идеи на времето.Рицарят действа напълно безкористно.Той е скромен,не
жадува за материално облагодетелстване,нито за слава.А това го право независим.Свободата той цени по-високо от всичко.Когато напускат за-
мъка на херцога,Дон Кихот казва на оръженосеца си:”Свободата,Санчо,
е най-скъпоценното благо,което небето е дарило на човека.”В това и други изказвания,както и в редица постъпки на Дон Кихот(защитата на овчарче-
то,помиряването на две враждуващи села,съветите към Санчо и много дру-
ги негови прояви)се долавят хуманистичните идеи на Възраждането.Поло-
жителните качества на Дон Кихот обаче се съчетават с противоположни черти,които правят образа му карикатурен.Той се вдъхновява от възвише-
ни стремежи,но е безумец.Жадува да помага на хората,а им причинява не-
щастия.Образът му е двойнствен.Той е носител на отживели феодални схващания и на нови хуманистични идеали.Всеки път,когато се сблъска с действителността,побъркан ят хидалго върши безразсъдни постъпки.Ста-
дата овци му се привиждат като вражески войски и той встъпва в бой с тях.
Окованите каторжници за него са невинни и нещастни люде,които биват водени там,където не желаят да отидат,затова рицарят ги освобождава.По-
Ради безумието си Дон Кихот не познава живота,не вижда действително-
стта в нейния истински вид,гледа на нея през очите на миналото,затова по-
нася неуспехи и побоища.Най-трагичното в образа на Дон Кихот е това,че
тръгва да служи на обществото с благородни намерения,но с остарели сре-
дства,което го превръща в жалка карикатура.Безумието на рицаря дава въз-
можност на Сервантес обективно да осмее и отрече отживелиците на рица-
рската идеология и заблудите на хидалгията.
Санчо Панса в много отношения е контрастен образ на Дон Кихот.Контра-
стът започва от тяхната външност.Дон Кихот е висок,сух,измъчен от дено-
нощни бдения,същински призрак,а Санчо Панса е нисък,пълен,с голям корем.Контрастни са и накои техни вътрешни качества.Докато Дон Кихот
живее със своя идеал и непрестанно мисли как да помага на другите,на страдащите,Санчо е практичен,живее с реалното,грижи се за себе си,стре-
ми се да осигури материалното си съществуване.В това се долавя въздей-
ствие на буржоазни собственически стремежи.Съгласява се да стане оръ-
женосец на Дон Кихот,но срещу обещание да го назначи за губернатор на някои от островите,които ще завоюва.Той се старае да си угоди,да се наяде и наспи.Дон Кихот стоически понася лишения,неуспехи,побоища,а Санчо
шумно проклина съдбата си всеки път,когато пострада.Различията между
себе си и Санчо забелязва и Дон Кихот.Той казва на оръженосеца си:”Аз стоя буден-ти хъркаш,аз плача-ти пееш,аз изнемогвам от въздържание,а ти
в това време се наяждаш така,че сетне едвам дишаш.”Дон Кихот е мечта-
тел,фантазьор,а Санчо-реалист,който вижда действителността такава,ка-
квато е,и се опитва да предотврати лудориите на рицаря,но не успява.Чо-
век със здрав разум и добро сърце,човек от народа,който често си служи с пословици-израз на народната мъдрост.Освен това той се отличава и с тън-
ка хитрост.Двамата герои имат и редица еднакви черти.Като Дон Кихот и
Санчо е добродушен,наивен,податлив на въздействие.Той също е жертва на рицарските илюзии,увлича се от жаждата за приключения и толкова привиква с тях,че му е трудно да се откаже,дори когато Дон Кихот се изба-
вя от безумието си.Санчо също притежава черти на миналото,на типичния феодален селянин с неговата покорност пред господаря.И двамата прина-
длежат на миналото.Но са облъхнати от идеите на хуманизма и това внася сила и обаяние в образите на двамата герои.
Образите на Дон Кихот и Санчо Панса търпят развитие.Към края на рома-
на Дон Кихот осъзнава заблудите си.Под влияние на своя господар и на живота Санчо също се променя.”И най-песъчливата и неплодородна почва,
щом се разработва постоянно,дава най-после добра жътва”-говори той за себе си.Санчо Панса усвоява много от положителните черти на Дон Кихот.
Това проличава най-добре,когато бива назначен за губернатор на мнимия
остров.Санчо се проявява като мъдър,справедлив управител,който се ръко-
води от желанието да бъде полезен за обществото,работи честно,безкори-
стно и сам се отказва от високата длъжност,понеже схваща,че е неподгот-
вен за нея.Когато напуска губернаторството той казва:”Напущам губерна-
торството без пара в джоба си,не като другите губернатори…”В думите и делата му се вижда промененият Санчо,израснал благотворното влияние на хуманиста Дон Кихот.

crazygirl13
10-26-2008, 07:25
Виж това:
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=548


И това:

Мигел де Сервантес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее изживялото време си рицарство и да спре лавината от рицарски романи, които по негово време залива цяла Испания. Романът "Дон Кихот" обаче далеч надхвърля поставената от писателя задача. В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни типове с общочовешко значение. В съзнанието на много поколeния живее тяхната знаменита карикатурна двойка: сухият, висок и слаб идалго, облечен в рицарски доспехи, горд възседнал мършавия си кон и ниският, дебел и тромав оръженосец, яхнал своето любимо магаре.
Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания, за да търсят приключения. Дон Кихот високо цени човешката свобода и счита, че за нея, както и за честта, може и трябва да се жертва животът. Съветите, които дава на Санчо Панса, преди той да поеме управлението на "острова", разкриват пълно неговата нравствена програма. Неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. В началото на произведението Санчо Панса изглежда понякога като антипод на Дон Кихот. Привличат го повече материалните неща. Той още не разбира духа на приключенията, към който се стреми Дон Кихот. Затова във вятърните мелници той не вижда великани с огромни ръце. Писателят подчертава разликата между героите в тяхното възприемане на действителността. Те притежават различни представи и навици. Когато те решават да пренощуват в една горичка, Дон Кихот както подобава на рицарите не спи, а мечтае за своята любима. В същото време Санчо пълни стомаха си с вино и изкарва нощта в непробуден сън. На следващата сутрин Санчо пак пие от мехчето, а Дон Кихот се подхранва само със сладки спомени. Няколко пъти Санчо подканва Дон Кихот да обмисли своите действия, на което Дон Кихот отговаря, че той нищо не разбира от приключения. Наистина образът на Санчо Панса е много по-материалистичен от този на Дон Кихот. Той иска да получи острова или графска титла и се надява чрез тях да направи състояние. Обира едно муле, натоварено с храна, не може да прежали магарето, което му открадват, върши някои малки подлости. Привличат го хубавата храна и сънят - те са за него върховни блага. Затова Дон Кихот има основание да му каже, че той живее,"за да умре ядейки". Санчо има по-трезв поглед от своя господар и вижда нещата такива, каквито са. В края на произведението, обаче, под облагородяващото влияние на своя рицар той става почти истински Дон Кихот. Докато Дон Кихот остава неизменен, Санчо Панса претърпява духовна еволюция. Една от неговите любими поговорки е "по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата". Постепенно Санчо изоставя врабчетата и се устремява към орлите в небесата. Веднъж Дон Кихот казва на своя оръженосец: "Вярвай ми, Санчо, че такъв, кaкъвто те виждам, не изглеждащ по-трезв от мене". Както за Дон Кихот, така и за Санчо Панса важи принципът "Не е толкова луд този, който знае лудостта си". Той напуска семейството си, без даже да се обади, за да тръгне със своя рицар и да търси острови в сърцето на Испания. За прословутия остров той казва, че и да не му го даде Дон Кихот, не е голяма беда. Преди третия поход той иска от господаря си заплата, но скоро горчиво се разкайва за това. По едно време иска да изостави рицаря си, но разбира своята грешка и го моли да му прости. Еволюцията в двойствената природа на Санчо Панса довежда до гибелта на предишния му идеал. Негов принцип става вече: "По-добре орел в небесата, отколкото врабче в ръката". Вътрешният душевен прелом на Санчо Панса навлиза в последната фаза при губернаторството му на "остров" Баратария. Характерно е, че той като губернатор постъпва според съветите на Дон Кихот. Не скрива своя произход, а се гордее с него. Той издава оправдателни присъди, когато еднакво тежат основанията за оправдание и за осъждане. Така го съветва Дон Кихот: "Винаги е по-похвално да правиш добро, отколкото зло". Осемте дни на Санчовото губернаторство показват какво значи да се мине през школата на Дон Кихот.
Дон Кихот до толкова успява да промени Санчо Панса, че след като съкровената мечта на неговият оръженосец се сбъдва – да стане губернатор на остров, Санчо се отказва от властта след като преценява, че не става за владетел. “На мен повече ми прилича сърпът, отколкото губернаторският жезъл. ”Санчо, който толкова мечтае за пари, дори иска да продава негри, ако островът се окаже в Африка, напуска властта гладен и бит, без да е влязъл в джоба му нито един петак. “Аз съм роден гол и гол ще си умра. Нищо не спечелих и нищо не загубих. Напускам губернаторството без пара в джоба, а не като другите губернатори. “
Макар и твърде различни, пътешествията, приключенията които приживявът заедно променят Санчо. Докато в началото на роман прагматично мислещият Санчо трезво различава ханчетата от замъците и козите от хората и е склонен да се подиграва жестоко на господаря си, по – късно той не веднъж заявява верността си към Дон Кихот и постепенно мисълта му се озовава в плен на трогателно човечните разсъждения на странстващият рицар.
Когато светът се лишава от Дон Кихот, духът му продължава да живее в Санчо Панса. Рицарят умира, но неговата идея за доброто остава да живее в образа на верният му оръженосец. И двата образа надживяват своето време и остават безсмъртни в световната литература.