Виждащата

[Dumb]

идеята е от предаването на Мартин Карбовски

Животът ти е мрак, в който понякога се вижда светлина.
Така е нали? Спомняш си онзи светъл лъч на миналото. Спомняш си
слънцето, спомняш си даже как си белила картофи в кухнята. Толкова е
хубаво, нали? Хубаво е да видиш кафявата коричка на картофа и след като
го разрежеш - жълто, светло.
Боли ли те? Не, нямах предвид, дали те боли от мрака, от тъмното.
Боли ли те от спомена? Гори те?! Гори те всичко, което си имала - макар и малко.
Липсва ти... разбрах. Липсва ти онзи последен картоф, който видя.
Очите ти шарят на горе - на долу. Не виждат, а си игаят с празнотата.
Уморени са, но се усмихват - Живее им се!!!
Знаеш ли, възхищавам ти се.
Драскаш с нокти по клетката, която съдбата ти построи.
Смееш и се в лицето. Силна си!
Виждаш много повече от нас - виждащите през тъмни очила!