PDA

View Full Version : нЕщО иНтЕрЕсНичкО



mini_beby
10-25-2008, 18:07
зДравейТе... ДаДоха мИ домашна по история,да направя доклад за Хан Крум по точно НЕщо интересно за него,ровя се в интернет не мога да намеря нещо интересно,ако вие можете да ми помогнете с нещо мн ще съм ви благодарна :)

Lysit0
10-25-2008, 18:13
Хан Крум

Според късно свидетелство от Х век, Крум произхождал от онези прабългари, които след разпадането на Велика България се установили в Панония – днешна Унгария. Там неговият род робува на аварите, по-късно се прехвърлил южно от Дунав и една негова издънка станала хан.
Хан Крум (803-814) е считан за родоначалник на нова ханска династия забележителни владетели от Първото Българско царство, както и за голям пълководец. Първоначално водил политика на мир с Византия и насочил своето внимание към северозападните граници на българската държава, които били застрашени от франките. През 805 се възползвал от тяхната победа над аварите и успял да включи в пределите на България източната част от държавата им. Разширяването на българските владения на запад предизвикало сериозно безпокойство в Цариград и през 807 император Никифор I Геник предприел поход, като стигнал с войските си до Одрин. Възползвайке се от нарушаването на добросъседските отношения, Крум на свой ред потеглил на юг. През 808 се насочил по долината на р. Струма и разгромил посрещналите го тук византийски войски, а през 809 превзел Сердика (дн. София). Изплашен от неговите успехи, през 811 на 11 юли византийският император нахлул в пределите на България с голяма войска. Като отхвърлил предложения му от Крум мир, Никифор I Геник преминал старопланинските проходи и стигнал до столицата Плиска. След като взел със себе си съкровищата на българския владетел, опожарил я и потеглили назад. В Плиска по негова заповед е избито и част от мирното население, включително жени, деца и старци. По пътя неговите войници ограбвали и опустошавали българските земи. Крум успял да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Наред с тях, хан Крум привлича на своя страна и славянските племена, като "въоръжил по мъжки и жените". Той посрещнал византийския император при Върбишкия проход. В сражението, станало на 26 юли 811, византийските войски били напълно разбити, загинал и Никифор I Геник заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядал да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни била държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора бил обкован със сребро. С него Крум вдигнал наздравица в чест на своята победа. През пролетта на 812 г. хан Крум превзема крепостта Девелт и преселва жителите й в оттатъкдунавска България. Същата година са превзети и Анхиало, Проват, Филипи, Малка Никея и Берое. Новият император Михаил I Рангаве, търсейки съюз с Карл Велики срещу българите признава императорската титла на франкския владетел. През следващата година българският хан предприел нови действия против Византия. Тъй като не разполагал с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предложил на Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий през 716. От Цариград последвал отказ. Византийският владетел потеглил на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпели поражение (22 юни 813). След тази победа К. стигнал безпрепятствено до Цариград. На 11 юли 813 г. за византийски император е коронован Лъв V Арменец (813-820). На 18 юли 813 г. хан Крум е пред стените на Константинопол, където извършва жертвоприношения на хора и животни; потапя нозете си в морето и поръсва войниците с вода. Като условие за прекратяване на военните действия хан Крум поставил следните искания: да забие копието си в Златните врата на Константинопол, да получи копринени одежди и злато и да му бъдат предадени отбрани девойки като наложници. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мирен договор. В организирания заговор загива кавхан Иратаис, а в плен попадат неговите зет и внук. В отговор хан Крум опожарява цялата околност заедно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Изселени са близо 10 000 военнопленници, между които и бъдещият император Василий I. Избити са много духовници, включително и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други. Той отново предложил на византийския император мир. Но след като разбрал намерението на византийците да го ликвидират по вероломен начин, се оттеглил и започнал да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. За обсадата на Константинопол хан Крум организира 30 000-на облечена в ризници армия и обсадна техника, натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола. На 14 април 814 г. хан Крум умира от вътрешен кръвоизлив.
По отношение на "Крумовото законодателство" в по-новите изследвания се изказва тезата, че съобщението се отнася за разпоредби на върховната власт във връзка със заздравяване на дисциплината, а не за наличие на законодателство.

RiseGirl
10-25-2008, 21:40
ЗАКОНОТВОРЕЦЪТ

При управлението на Крум (802-814 г.) някогашното скромно княжество по двата бряга на Долния Дунав е вече мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на франкския император Карл Велики. Експанзията на юг и югозапад обаче, към славяните в Тракия и по-нататък, в Македония, се натъква на ожесточена византийска съпротива. Конфликтът с император Никифор I Геник минава през множество кръвопролитни стълкновения, докато в едно от тях не загива и самият василевс.

Крум, който според хронистите отпразнувал победата, вдигайки тост с обкования в сребро череп на Никифор, този път вече насочва войските си към Цариград. Пред стените му обаче става ясно, че такова начинание не може да се осъществи без множество обсадни съоръжения и Крум пристъпва към преговори. Разярен от вероломния опит на византийците да го убият по врема на разговорите, той опустошава цяла Югоизточна Тракия и се завръща в столицата си, за да се отдаде на трескава подготовка за нова обсада, в разгара на която умира вероятно от сърдечен удар.

Военното щастие и огромните териториални придобивки на Крум често изтласкват на заден план редица важни стъпки в неговото управление, например законотворчеството му, което открива пътя към пълна феодализация на страната (според някои преувеличени твърдения на древни автори ханът дори наредил да се изкоренят лозята - за да предпази народа си от порока на пиянството). Неговата изключителна фигура обаче впечатлява мнозина изтъкнати европейци векове наред. На неговото законодателство отделя място в творбите си Монтен; Франсоа Рабле, този велик присмехулник, пише за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. Той е прототип на Просперо от "Буря" на Шекспир, един от героите на Грифиус в Германия и на Корней във Франция.

crazygirl13
10-26-2008, 06:54
хан Крум
(803-814)

Външна политика
С идването на ІХ в. започва нов стадий от развитието на българската държава. След политическата криза от VІІІ в. в България властта се закрепва и хан Крум дава началото на владетелска династия, която управлява до 997 г. – доказателство за силната централна власт през това време. Династията гарантирала последователност във външната и вътрешната политика на България, което от своя страна довело до трайни успехи.
Хан Крум поема властта през 803 г. като за него се предполага, че по произход е от Панонските българи. Малко преди неговото възкачване на престола в Западна Европа папата провъзгласява Карл Велики, владетел на Франкската държава, за император (на Коледа 800 г.). Скоро след това франките нападат Аварския хаганат и завземат западната му част. Крум се възползва от това и през 805 г. унищожава аварската държава и източната й част влиза в пределите на България.
След този военен поход българският хан разпростира властта си до средното течение на р. Дунав и р. Тиса като по този начин съвременна Румъния и части от Унгария и Украйна, както и Бесарабия, стават част от ханството. Това означава, че България едновременно граничела с католическата Франкска империя на запад и православната Византия на юг. Така българската държава вече била основен фактор не само в Източна, но и в Централна Европа. Негативната страна на политическата ситуация за България била, че тя не можела да воюва на два фронта срещу византийци и франки едновременно, поради което тя трябвало да поддържа балансираща роля във външната си политика.
Териториалното разширение на българското ханство не остава незабелязано от византийския император Никифор І Геник. Едно славянско въстание на п-ов Пелопонес (807 г.), което евентуално би получило подкрепа от българска страна, кара Константинопол да прати византийски войски в България. Походът бил неуспешен, защото в хода му императорът разбрал, че се готви преврат, и се върнал в столицата. Все пак това военно действие от страна на Византия дава повод на Крум да нападне византийските военни укрепления по поречието на Струма (808 г.). Точно по същото време гарнизоните там получавали заплата и българската войска, след като победила византийската, отнесла голяма плячка в Плиска. Тези военни действия са началото на целенасочена експанзионистична политика, която Крум следва до смъртта си.
На следващата година (809 г.) ханът лично предвожда българската войска при превземането на важната от търговска и военна гледна точка крепост Сердика. През нея минавал пътя на търговията с Константинопол, а в същото време Софийското поле е изключително подходящ плацдарм за атакуването и превземането на съвременната македонска област. Крепостта Сердика обаче била населена изцяло с християнизирано византийско население, част от което Крум избил. Освен това той разрушил крепостната стена, за да не се използва Сердика за военни цели от Византия.
Империята от своя страна се опитала да си върне контрола над изгубените територии, пращайки войска, но войниците се разбунтували и атаката несполучила. Никифор І опитал да разклати българската власт по средното течение на Струма и чрез изселване на местното славянско население и заместването му с гръцко, но и то се разбунтувало.
През 811 г. императорът събрал цялата военна мощ на Византия срещу България. Дори взел със себе си сина си Ставрикий и зет си Михаил І Рангаве, а населението се включило в похода в очакване на лесна и богата плячка. Подготовката за това нахлуване се провела през май 811 г. в крепостта Маркели (дн. Карнобат).
Хан Крум не бил подготвен за толкова мащабна атака от страна на Византия и предложил мир на Никифор. Императорът отказал и в началото на юли предприел предначертания поход към Плиска и я превзел. Теофан Изповедник и Свидас лексикон описват погрома, който Никифор нанесъл на българската столица. Тя била опожарена и разграбена, а населението й третирано по особено жесток начин, както свидетелстват самите византийци. Никифор се възгордял вследствие на тази победа и отново отказал предложения му от Крум мир. Императорът дори мислел да обиколи цяла Мизия и да се спре с армията си в Сердика. Неговата жестокост обаче накарала българите да се сплотят и да организират опълчение. В същото време хан Крум приготвил засада в Източна Стара планина. Като разбрал за активизирането на българските войски Никифор решил да се оттегли по най-бързия възможен начин на юг в Тракия. По този начин той попаднал на засадата, готвена му от българите, и нощта на 25 срещу 26 юли 811 при Върбишкия проход византийската армия претърпяла едно от най-големите си поражения в историята. На бойното поле загинал дори Никифор, оставяйки империята в политическа криза. Изворите (Теофан Изповедник, Скриптор инсертус и Анонимен ватикански разказ) разказват за пълния разгром, който българите нанесли на византийците.
На императорския престол в Константинопол се качил Ставрикий, но още есента на същата година на негово място застанал Михаил І Рангаве. Пролетта и лятото на 812 г. Крум провел множество нахлувания в Тракия. Местното население било изселвано в Отвъддунавска България с цел трайното приобщаване на новопревзетите територии към ханството. За да „узакони” постигнатото, Крум отново предложил мир на Константинопол като поставил ултиматум – ако не се подпише договор, ханът ще превземе Месемврия (дн. Несебър).
Условията на българския владетел били да се поднови договорът от 716 г. на хан Тервел. Византийският император отново отказал. Спорно е дали заради териториалните придобивки, които България искала в Тракия, или заради клаузата за размяна на бегълци, тъй като много български велможи потърсили убежище в Константинопол, но най-вероятно императорът е имал и двете причини предвид. Забележително е, че Крум пратил славянския княз Драгомир на преговорите, а не прабългарин от някои от боилските родове.
Тъй като от Константинопол получил отказ, Крум нападнал и превзел Месемврия в края на октомври. Българската войска разполагала с най-модерна обсадна техника за времето си благодарение на един арабин, изгонен от Византия. В крепостта българите открили 36 сифона за „гръцки огън”, чиито съставки византийците пазели в тайна.
Следващата година (813) юни месец български и византийски войски се изправили едни срещу други при крепостта Версиникия. Българите победили и Михаил І Рангаве бил свален от власт от Лъв V Арменец. Хан Крум продължил похода си до Константинопол като по пътя единствено Адрианопол (дн. Одрин) оказал съпротива и за обсадата на крепостта бил назначен братът на Крум. Като стигнал столицата ханът извършил множество езически религиозни обреди пред местното население. Освен това българите изградили вал с ров по цялото протежение на крепостната стена. Целта на тази демонстрация на военно могъщество била да принуди византийския император да подпише мирния договор. Вместо това Лъв V изготвил план за убийството на хан Крум. Приел да се срещнат малобройни и невъоръжени делегации на двете страни, но императорът не присъствал лично. Крум се усъмнил в във византийските пратеници и се върнал с коня си в лагера на войската докато неговия кавхан бил убит, а зет му – Константин Пацик, византиец по произход – заловен.
Естествено това ядосало българския хан и той се разпоредил Тракия да бъде опустошена. Самият той превзел обсаждания от неговия брат Адрианопол. Зимата на 813-814 г. Крум подготвил голямо количество войска и модерна обсадна техника с цел да атакува Константинопол. Императорът научил за това през февруари 814 г. и пратил делегация до франкския владетел Людовик Благочестиви да моли за помощ срещу България. Людовик едва ли се е обвързал с конкретни задължения, но така или иначе българите научили за преговорите му с византийците.
Тези преговори в крайна сметка се обезсмислили, защото на 13 април 814 г. хан Крум умрял пред Константинопол най-вероятно вследствие на убийство или предателство. Водят се спорове дали споменатите в историческите извори Цок, Диценг и Докум са били военноначалници, натоварени с мисията да преведат българската армия обратно в Тракия или са били начело на държавата за много кратък период от време. Общоприетата теза е, че хан Омуртаг, синът на Крум, се качил на престола непосредствено след смъртта му, но е имало кратки смутове.



Вътрешна политика
Възкачването на хан Крум на българския престол поставило началото на множество вътрешни промени, свързани с устройството и централизацията на държавата. Основната цел била да се дадат изключително големи правомощия на хана в областта на военните и законодателните въпроси, както и да се усъвършенства държавната администрация. За целта Крум трябвало да премахне племенния федерализъм и да го замени с единна административнотериториал на система под прякото ръководство на хана. Това щяло да доведе до две благоприятни за българското общество последици. Първата била изравняване на прабългари и славяни като поданици на една обща държава, което имало за цел да стимулира етногенетическия процес на създаване на единен български народ. Втората важна последица била да се утвърди владетелската титулатура като основен стълб на властта, около който се гради българската държава. Реализирането й от своя страна довело до изключителната продължителност на Крумовата династия.
Към началото на ІХ в. федеративния модел, който спазвали прабългари и славяни и според който двата народа продължавали да се самоуправляват според традициите си, а били единни само във външнополитическите си цели, вече представлявал пречка и хан Крум предприел първите стъпки за отстраняването му. От Хамбарлийския каменен надпис съдим за т. нар. комитатна система, която била наложена за администрирането на новопревзетите територии от Средец (дн. София) до Девелт (дн. Бургас). Те били разделени на три части: централна, дясна и лява. Централната обхващала териториите около Адрианопол (дн. Одрин) и била поверена на Крумовия брат. Дясната или западната включвала земите от Средец до Берое (дн. Стара Загора) и задачата за нейното администриране била възложена на ичиргубоила Тук. А лявата, т.е. източната, била поета от кавхан Иратаис и обхващала земите по южното Черноморие и равнината около Карнобат. От надписа ясно си личи, че управителите на новите административни единици били назначени пряко от хана в зависимост от нуждите на държавата, а не съвпадали с племенните територии, както до този момент. Освен това за помощници на управителите били назначени гърци, от което става ясно, че Крум целял трайно да приобщи населението на новоприсъединените области към България.
Работата по разделянето на българските земи на комитати била извършена в най-голяма степен от Крумовия син Омуртаг. По негово време били разделени както пограничните области, така и вътрешността на държавата. Управниците на комитатите се наричали комити и имали военни и граждански правомощия. Те били лоялни към хана, тъй като били назначавани от него и по този начин се постигало по-плътно приобщаване на българските територии към политическия център. Освен това ролята на хана в управлението на държавната администрация се засилила изключително много.
Благодарение на лексикона „Свидас” и Теофан Изповедник черпим информация и за една от най-важните реформи на хан Крум – установяването на общо законодателство за всички негови поданици. Писаните закони регламентирали правото на частна собственост и защитата й от посегателство, предвиждали различни видове наказания срещу клеветниците и други провинения. Несъмнено най-важната последица от съставените закони била юридическото изравняване на славяни и прабългари като по този начин двата народа получавали равни права в една обща държава.
В процеса на централизация, заради който местните славянски князе били заменени с комити, славяните трябвало да бъдат компенсирани, за да не се наруши участието им във властта. За целта славяните били привличани в управлението на България като с течение на времето получавали все по-високи позиции във властта.
Наследниците на Крум начело с хан Омуртаг продължили започнатото от него, прибавяйки нови измерения за утвърждаването на ханската институция – доизграждане на комитатната система, разгръщане на мащабна строителна дейност и все по-голямо интегриране на славяните към управлението на държавата.

amazonkata90
10-26-2008, 15:28
Ами напиши за това, че смъртта му не е изяснена и има версия, че е убит ритуално от самите българи във връзка с орендизма.