PDA

View Full Version : Есе по литература



denisis
10-26-2008, 10:14
Плс мн ми трябва есе на тема "Дългът или любовта в Дервошово семе" за утре 8-[ Мерси предварително!

Lysit0
10-26-2008, 10:20
Тия долу вършат ли работа?

Дългът да и дългът към сърцето
(ЕСЕ)Дългът към рода и дългът към сърцето са две на пръв поглед много близки неща, но всъщност могат да предизвикта най-големите противоречия в живота. Защото човешкото сърце е необятно, а на него не можеш да му заповядваш, нито да ръководиш. Въпреки това понякога се налага да подтискаш чувствата си дълго време в името на рода, както е в Хайотвия разказ "Дервишово семе". И да носиш драмата на своя живот до края на дните си. Сърцето си има свои правила, които никой не може да критикува, но в повечето случаи разумът диктува друго. Нужно е да криеш чувствата си, да траеш и да чакаш да дойде момента, който някога си изпуснал, а после чакаш цял живот да се върне отново. Така че един ден сам стигаш до извода, че няма кой друг да ти помогне и решаваш как да действаш. Както героя на Хайтов, който с години чака да види момичето, което обича. Останалите за него са без имена. Но животът го е начули, че родовите закони са като божествените. В тях нямаме право да се съмнавяме, нито да го пидлагаме на преценка, а просто да изпълняваме. Самото противопоставяне е вече престъпление. Всеки човек и неповторим със своето битие и емоционален свят. Той се стреми към щастие, както птицата за полет. Това може да се постигне, ако живееш в хармония със себе си, когато успява да съчетае дълга към рода и дълга към сърцето. Тогава той се чувства истински удовлетворен от живота и може да постигне мечтите си. В Библията пише, че "който трупа знание, трупа печал". Така че разбирането за истинската философия на живота води до прозиране за същността на обичта, любовта, както и за родовите правила, които са изконни. Светът обаче не всякога е гостоприемено място, където те очакват с отворени обятия. Една грешка може да донесе страдание за цял живот. И Хайтовият разказ „Дервишово семе” е доказателство за това.
Неосъществената брачна връзка разрушава хармонията и красотата, разбива сърцата на двамата влюбени. Но повелите и отговорността към рода заключват наранените чувства и привидно примирение, зад което е стаен бунтът на душата , правят хората покорни, защото те знаят че родът поражда и съхранява живота.
Докато човек съществува, любовта ще търси своя път. Грозната сянка на отмъщението зловещто ще надвисва, но няма да победи. Любовта не допуска разруха и смърт. Тя е свята. Огънят, който запалва, може бързо да догори като сухите съчки в камината. Но на този огън можеш да се грееш, докато си жив. А родът! Той е като вековно дърво, спуснало корени дълбоко в земята. Той идва от миналото ни, а наш дълг е да го подновим, за да продължи пътя към бъдещето. Родът е свещен и дори когато дългът към него е изпълнен, трудно могат да бъдат престъпени строгите му закони. Любовта ще те сгрее, а може и да те изгори, а родът е като твърд зид, зад който можеш да намериш сигурност. Ограда от груб, неодялан камък, но сигурна защита. И макар че всеки човек има право на лични емоционални преживявания, то не всякога може да се наслади на любовта си. Човешката трагедия, която разкъсва разделените сърца, огорчава живота, но той не спира и всеки търси начин как да го извърви до край. Това идва да покаже, че чувствата и разумът вървят ръка за ръка. И че човек не може да избяга от съдбата си. Правилото, което може би всеки иска да спази, но не всеки съумява да го направи, е да извърви докрай пътя към любовта. Да преодолее пречките на родовите закони, да чака мигът на неговото щастие. Така, както го прави героят на Хайтов. Чувствата понякога рушат света, в който живеем, но без тях човечеството би се лишило от много красота. Онази красота, която подтиква героя от Хайтовия разказ да носи дърва на мъжа, отнел любимата му жена, въпреки че желае смъртта му. Чувствата не трябва да изместват разума и да определят основната линия на живота ни, от една страна, но от друга те трябва да дават „цвят” на света и да го правят по-човечен. Ако дългът и любовта вървят в една посока, могат да направят човек щастлив. Дори и за един ден, дори и за един миг, който човек чака цял живот.




TYK Цъкни (http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=66696)

. Увод:
„Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели. Изповядана е драмата на две влюбени души, които са принудени да съобразяват житейския си избор с дълга към рода. Разказът поражда у читателя размисъл за непреходните ценности в краткия човешки живот.

II. Теза:
Микротеза 1: Родовите традиции са поставени в основата на
битието на човека и човешките взаимоотношения.
Микротеза 2: Обичта на двамата герои не се приема като
необходимо условие за продължение на рода.
Микротеза 3: Родовите повели влизат в спор със закона на
сърцето. Те сплитат троен възел в душата на
главния герой – любов, отмъщение и отговорност
към семейството.

III. Доказателствена част:
Микротеза 1: Родовите традиции са поставени в основата на
битието на човека и човешките взаимоотношения.
РАЗСЪЖДЕНИЯ ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Родовите традиции – основата на битието 1. „За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите сами си го правеха”
2. Незаинтересованост към чувствата на другия 2. „Годиха ме, жинаха ме – това беше всичкото питане. Вапцани ли потури искам, или сури?”

Извод: Дядото не се интересува от душевното състояние на своя внук, а се страхува от възможно прекъсване на родовата биологическа верига.

Преходно изр.: Между Рамадан и Силвина се ражда любов.

Микротеза 2: Обичта на двамата герои не се приема като
необходимо условие за продължение на рода.
РАЗСЪЖДЕНИЯ ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обичта – смисъл за живот 1. „Спряло се онова лятно слънце….” „Пет пари не дава, че невяста имам аз в село.”
2. Единствената цел на женитбата – продължението на рода 2. „Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем!”


Извод: Според дядото бракът трябва да бъде консумиран и документиран на сутринта с кръв по чаршафите, защото основната цел на брачното обвързване е продължението на рода.

Преходно изр.: Законът на сърцето повелява любовта да счупи оковите на консервативната представа за човешки ценности, защото тя ограничава личното щастие на младите.

Микротеза 3: Родовите повели влизат в спор със закона на
сърцето. Те сплитат троен възел в душата на
главния герой – любов, отмъщение и отговорност
към семейството.
РАЗСЪЖДЕНИЯ ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Любовта между Силвина и Рамадан открива красота за неговата душа. 1. „Засмели се бяха гредите и накичени от Силвина…”
2. Душата на Рамадан копнее за отмъщение. 2. „Какво ми стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че вадя ножа, хвана ме и вика на баба…”
3. Рамадан не предприема никакви действия, заради отговорността си към семейството. 3. „Отначало си виках да порасне детето, да го отбие майка му, че тогава да разрежа корема на Руфатя.”

Извод: Отговорността към семейството не позволява на Рамадан да извърши зло на Руфат, с което да защити любовта си.

IV. Залючение:
В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят. Рамадан не може да спази суровите повели на родовия свят, защото е длъжен да защити любовта си. Така той остава завързан във възел от несъвместими чувства, без да може да го развърже.

denisis
10-26-2008, 10:27
да ще ми свършат работа \:D/ мерси мн

Lysit0
10-26-2008, 10:32
Няма проблеми :)
За това съм тук,за да помагам,правя го с голямо удоволствие :)

denisis
11-09-2008, 13:30
Сега ми трябва тема и план за ЛИС (Дервишово семе) 8-[ .Плана може да е мн кратък. Благодаря предварително! \:D/