cS_LaMeRkA
10-26-2008, 13:13
Здравейте! :)
Това "есе" което смятам да пусна като тема в този сайт не е написана от мен. Авторът е Джордж Карлин. Аз просто искам да я споделя с вас понеже ми хареса много, и смятам че това което пише в нея наистина си заслужава прочитането и. :) Надявам се да ви хареса, така както хареса на мен. Приятно четене :)
Джордж Карлин
"Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
(Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният, груб комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес. в епохата след 11 септември.)
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, почече удобства, но по-малко време.Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме, но ни е твърде трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Причистихме въздуха, но замърсихме душата.Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.Пишем повече, но научаваме по-малко.Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на вързото хранене и лошото храносмиляне, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи смейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко:
-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в слада.Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да настиснете "истриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.Запомнете, кажете блага дума на тези, който ви гледат отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегрътка могат да поправяр сяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Сигорно ще се питате, какво очаквам от вас когато я прочетете... еми нищо кои знае какво.. просто даите си мнението дали ви е харесало и какво мислите (ако не ви мързи да пишете :P ) за темата...
Дали написаното в нея е на 100% вярно и дали ако е така, може ли нещо да се добави...
И накрая но не на последно мясно, Мерси че прочетохте темата.
Това "есе" което смятам да пусна като тема в този сайт не е написана от мен. Авторът е Джордж Карлин. Аз просто искам да я споделя с вас понеже ми хареса много, и смятам че това което пише в нея наистина си заслужава прочитането и. :) Надявам се да ви хареса, така както хареса на мен. Приятно четене :)
Джордж Карлин
"Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
(Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният, груб комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес. в епохата след 11 септември.)
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, почече удобства, но по-малко време.Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме, но ни е твърде трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Причистихме въздуха, но замърсихме душата.Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.Пишем повече, но научаваме по-малко.Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на вързото хранене и лошото храносмиляне, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи смейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко:
-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в слада.Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да настиснете "истриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.Запомнете, кажете блага дума на тези, който ви гледат отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегрътка могат да поправяр сяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Сигорно ще се питате, какво очаквам от вас когато я прочетете... еми нищо кои знае какво.. просто даите си мнението дали ви е харесало и какво мислите (ако не ви мързи да пишете :P ) за темата...
Дали написаното в нея е на 100% вярно и дали ако е така, може ли нещо да се добави...
И накрая но не на последно мясно, Мерси че прочетохте темата.