PDA

View Full Version : Помощ !



manqka94
10-26-2008, 16:18
Някой ако може да ми намери ЛИС или ЕСЕ на тема: "Драматичната любов между Рамадан и Силвина-изпитание на родовия морал" ще съм му много благодарен

Lysit0
10-26-2008, 16:26
Цък ТУК (http://www.belschool.net/files/domashniraboti/8/e/33.doc)

И тук (http://liternet.bg/publish10/vdonev/liubov.htm)

Lysit0
10-26-2008, 16:30
Виж дали ще ти свърши работа ...
Това:


Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.
Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата . Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа , а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката, тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждане то и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколебана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.
С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, “Дервишово семе” внушава идеята , че човешката индивидуалност се ражда именно тогава ,когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране . Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си,с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му.


Виж и.
Това:
Дългът към рода и дългът към сърцето
Есе
Неумолими са родовите закони. Законите на рода са всъщност закони на бита.
Те са подредили живота на Рамадан и Силвина, защото волята на рода е по-силна от волята на отделния човек.
Непреодолими са обаче и законите на любовта.Повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят
пътищата на неговата духовна биография.
Рамадан и Силвина са по детски чисти и невинни в чувствата си. Безпомощни са те пред злото, въплатено в
грубата себичност на Руфат и в примитивната алчност на Силвинините братя.
Летният ден е толкова дълъг, че влюбеният юноша няма търпение слънцето да залезе, че да лежи до своята любима
и да й раздухва миглите.
Това описание е от най-истинското сливане на двама души. Не е родовото-семейно задължение, не е телесното
привличане, а хармоничното духовно единение. Според законите на рода в брака не е необходимо да има любов.
Важно е неговото съхранение, плодовитостта, имотността на булката и др.Любовта няма отношение към продължението
на рода. Любимата е почти обожествена- косите й са ту руси, ту "червеникави, като че греят", ту "жълто злато
като живо" заиграва по тях.Един единствен път спохожда такова чувство човека и остава завинаги.
Рамадан иска да отмъсти на Руфат наи-вече заради поруганата си любов, а дядото заради това, че душманинът
е разкъсал брачната връзка м/у внука му и снахата, което пречи за продължаването на рода.
Семеносителят е изпълнил дълга си към рода, той вече има деца, че и внуци, сега вече е ред и на влюбения
да се порадва на своите чувства.
Но преди това Рамадан е готов да престъпи законите на своя род.(Да заживее със Силвина, защото е изпълнил
дълга си към семейството)
Но Силвина не е готова да престъпи родовия закон, защото уважава своята отговорност към съпругата си.
Тя е едновременно жена на двама мъже.По законите на рода-на Руфат, а по законите на любовта-на Рамадан.
Човек би могъл да бъде щастлив, ако успее да съчетае дълга към рода и семейството и отговорността към себе си.
Двата закона могат да се съчетаят, само ако са спазени.Рамадан ще издържи изпитанието и ще го превъзмогне,
защото душата му е станала обиталище на саможертвената любов.