PDA

View Full Version : Ценностите в моето семейство. (есе).. помощ



varnen4e
10-27-2008, 08:22
:)

Lysit0
10-27-2008, 08:35
Това върши лш работа : Фундаменталното начало на всяко едно обществото е семейството и това е така от дълбока древност. Светът, който ни заобикаля е изпълнен с много злоба, завист и омраза. Нелекият и забързан начин на живот са докарали хората до там, че започват да се самозабравят-стават алчни и безскрупулни, безмилостни дори и към своите роднини.

Моето семейство е малко, но сплотено. Ние винаги решаваме проблемите си заедно. Споделяме болките и несгодите, трудностите от всекидневието с общи усилия преодоляваме всичко. Моите родители са ми дали много, най-вече живот. Имала съм късмет, че не съм изоставена, както някои майки и бащи правят с децата си. Било то поради финансови или други причини, това не трябва да се случва и не е оправдаващо, защото те лишават едно невинно същество от нормален живот. Изхвърлят ги като ненужни вещи от живота си, но по такъв начин не решават проблемите си. Съдбата на сирачетата да понасят страданието, което не са заслужили, е много жестока. Ето защо аз уважавам и обичм безкрайно много родителите си. Дори и да имаше някаква възможност да избирам, никога не бих се отрекла от тях. Въпреки недоразуменията, които понякога имаме винаги намираме начин да превъзмогнем спора, да признаем вина, да се държим като хора един към друг. Да бъдеш родител не значи само да дадеш живот, но и да изградиш в интелектуален и мрален аспект своето дете, да отделиш необходимото му внимание и време, защото то започва да вижда света през своя поглед и има нужда от защита, и от отговор на безкрайните си въпроси. Всичко това изисква много умение и добър поход, който е важен, до голяма степен решаващ за възпитанието. Моя скромен житейски опит ме е накарал да се замисля и да разбера, че няма нищо по-свято от обичта и разбирателството в семейството.

Аз имам сестра, по-голяма от мен. Помня колко сме се карали, изричали сме силни думи, в които дори и не вярваме, но даже всички тези обиди не могат да застанат между нас. Ние винаги сме били нещо повече от сетри. Споделяме всичко, което ни тежи, както правят най-добрите приятелки. Заедно се радваме, заедно сме и в моменти на отчаяние и безизходица. Аз смятам, че имам силна подкрепа от човек, на когото мога да разчитам и да се доверя.

В семейството ми, не на последно място, се ценят българските традиции и обичаи. Християнството е основата, на която се градят взаимоотношенията ни, тъй като това е религия, която насърчава хората да правят добрини и да не отвръщат на злото със зло. Родителите ми често са ми казвали, че всеки избира своя път, който да поеме, но за да остави някаква следа в живота си, той трябва да следва човешките добродетели. Едни от тях са да помогнеш на нуждаещ се от помощ, да му подадеш ръка,да стоплиш сърцето на сиромах, като му дадеш залък хляб. По този начин разбираш, че си станал човек, достоен за уважение, а не като изтъкваш себе си с безсмислени приказки.

Благодарна съм на Господ, че имам възможността да живея, макар и не в заможно семейство, но обградена от много любов и разбирателство. Знам, че родителите ми искат да успея, да бъда щастлива и да не ми липсва нищо. Биха направили всичко, за да ми осигурят по-добро бъдеще. И точно поради тази причина баща ми е взел трудното решение да замине в чужбина, с надеждата да спечели пари, за да може да ни издържа и да не сме лишени от нищо. Сега вече си давам сметка, че този избор не е бил никак лесен. Той е пропътувал хиляди километри и през тези години единственото нещо, което му е давало сили и го е крепяло е обичта към семейството. Не знам защо трябва да се случи нещо, за да осъзнаем какво означава даден човек за нас?!

Когато наближат християнските празници съм щастлива, изпълнена с надежда и очакване за нещо хубаво различно от ежедневната сивота. Това е времето, когато се събираме всички, загърбваме проблеми и неразбирателства и си прощаваме. Коледа ни кара да се замислим колко по-щастливи може да бъдем, ако показваме обичта и уважението си към хората около нас. В съзнанието на всеки е заложен инстинктът за самосъхранение и продължаване на рода. В семейството може да намерим защита, уют, спокойствие и разбиране. То носи в себе си смисъл, само ако запази и продължи рода, ценностите, традициите и обичаите. Неговата идентичност зависи от нас. Когато си далеко от най-близките си хора, тогава осъзнаваш колко скъпи и ценни са те за теб и разбираш, че единствено те могат да ти бъдат опора. Знам, че винаги мога да разчитам на роднините си. И когато изпиташ самотата, само тогава можеш да усетиш истинността на тези думи. :)