PDA

View Full Version : "Борбата на Дон Кихот с вятърните мелници" - ЛИС



ivetchetoooo
10-27-2008, 14:31
SPE6NO mi tr LIS na tema "Borbata na Don Kihot s vqtarnite melnici"AKO NQKOI ZNAE NE6TO NEKA PI6E TR MI ZA UTRE

т.7. Заглавието на темата трябва да бъде описателно и написано на кирилица.
MusicIsThekey

MusicIsTheKey
10-27-2008, 14:34
Борбата с вятърните мелници в ,,Дон Кихот”

Борбата като символ на силата и всички умения, на смелостта и на това да се докажеш като ,,войн”, е нещо задължително за славния човек. Да бъдеш рицар е трудно, но и невероятно, изпълнено с премеждия в името на честта и идеалния свят.
Всеки целеустремен човек се бори в живота, за да успее. Той живее в един свой свят и за него превъзмогването на трудностите и успехите са основна цел. Всичко около нас ни оказва влияние както за да ни помогне така и за да ни попречи.
Когато съм на село извън града и наблюдавам спокойната природа, оборите с изобилие от домашни любимци, зеленината и вятърните мелници – всички те ми дават сили за да продължа напред. Хармонията, слънцето и дори самият мирис на селския живот ме карат да мечтая. В романа на Сервантес ,,Дон Кихот” главният герой също живее в един, подобен на този, свят, в който борбата за хармония и за честност съществува.
В сцената с вятърните мелници ,,странстващият рицар” чувства толкова силно необходимостта да се пребори със злото, че си ги представя като ,,грамадни великани”. Светът от реален преминава в измислен. И ,,в това време задуха ветрец”, което подтикна още повече смелият рицар на ,,печалния образ” към битка. Подобно чувство обзе и мен самата като си седях на покрива. Ласките на вятъра накараха пулса ми да затупти още по-силно.
Ето, че баба ме извика, но аз едва ли щях да и обърна внимание. Не е толкова важно това, което тя щеше да ми каже (да измия чиниите или да полея цветята). Силата, която усещам в косите си е невероятна. Чувствам се като единсвения човек, който ще спаси света от злото. Дон Кихот продължи напред ,,без да се вслушва във виковете на оръженосеца си Санчо”.
,,След това той призова от все сърце господарката си Дулсинея, помоли я да го подкрепи в изпитанието”, което му предстоеше в името на любовта към любимата инай-вече към целия свят. Аз също се чувствам като него – обичм всичко около мен имисля, че мога да понеса каквото и да е само да остана в този прекрасен свят.
Вятърът се усили, сърцето ми направо ще изцкочи. Дон Кихот се ,,прикрепи зад щита си, закрепи копието и пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него.” Напрежението се увеличваше… Той ,,нанесе удар в крилото и, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подетии изхвърлени на полето в най-жалко състояние”. Усетих болка, все едно, че бях паднала от голяма височина. Вече дъждът се стичаше по лицето ми, аи бях доста уморена. Всичко вече изглеждаше сивои мрачно. Къде беше този красив свят, който ме караше да преливам от мечти. Дон Кихот, също като мен, осъзнава истината, само че при него Санчо Панса толкова време се опитва да му покаже това, а ,,странстващия рицар” отвърна, че ,,мъдрецът Фрестон, който ограби стаята и книгите ми, е превърал тия великан и в мелници, само и само да ме лиши от възможността да се окича със славата на поедата”.
Битката със злото беше труднаи съдбовнаи цялото съществуване заеисеше от моята борба. Аз бях героиня и покровителка на доброто. Уффф… баба ме вика!!! Този път май ще слезна да видя за какво ме вика, а и да си взема суха кърпа. Но това не е краят, защото следващия път ,,неговите зли магии (на Фрестон) ще бъдат обезвредени от силата на меча ми”.



Борбата с “вятърни мелници” (Есе)


Борбата с “вятърни мелници”? Каква е тази борба? Има ли смисъл? Защо се борим с “вятърните мелници”? И какви са тези вятърни мелници? Защо се залъгваме с такива противници? Много въпроси и толкова много отговори.Едва ли можем да отговорим на всички тези въпроси, които ни глождят отвътре.
Борбата с “вятърни мелници”? Защо я наричаме така? Всеки ден се сблъскваме с някакви проблеми, но съществени ли са те? Обмисляме ли ходовте си или действаме направо? В повечето случаи действаме направо, без да се замисляме защо постъпваме така и дали ситуацията е съществена. Хората, които се сръжават с “вятърни мелници” разбират тези битки като съществуваща реалност, истина. За тях вятърните мелници са истински противници. Самите те не правят разлика между реално и нереално, и защо се борят с “вятърни мелници”. Тези хора чувстват, че са непотребни и невършат нищо полезно. Затова си измислят проблеми, за да привлекат интереса на околните. Така се чувстват потребни и щастливи.
А защо се борим с вятърните мелници? Може би не само чувството ни за потребност ни накланя в тази посока. Борим се за самата идея, макар и да не е правилна. Ние отстояваме себе си, защото сме си наумили нещо. Много е трудно да се откажем от нашата идея за нещата, която сме си изградили. Това са човешките черти. Да отстояваме идеала, в който вярваме е основата на живота.
И защо се залъгваме с такива противници като вятърните мелници? Точен отговор на въпроса е даден в романа на Сервантес “Дон Кихот”. Как от обикновен идалго се пранася в приказния свят на рицарските романи, където се бори с вятърните мелници. За него те са истински великани с огромни боздугани. Дон Кихот ги възприема като противници, които ще го нападнат всеки момент. За него те са истински противници. Но защо от спокойния живот, който води като Алонсо Кехана се превъплъщава в странстващ рицар? Зашото не е имал достатъчно динамичен живот, затова на стари години търси приключения.
Има и други примери от човешкия живот. Много често казваме за някого:”Вятър го вее на вял кон!”. Това означава, че следва една нереална идея, но за него съществена. Самият вятър удохотворява непостижимото желание на човека.
Борбата с “бятърни мелници” е нещо нереално за тези, които не се борят с тях, но съвсем съществено за онези, които се “дуелират” с тях. А ако изчезне самото желание за борба, сигурно няма да се справим в живота.