PDA

View Full Version : Свобода и робство в стих.Елегия на Христо Ботев



copypaste
10-27-2008, 14:33
Може ли някакъв анализ или каквито и да са помощни материали на тази тема 'Свобода и робство' в стих.Елегия на Христо Ботев

MusicIsTheKey
10-27-2008, 14:37
Свободата и робството в “Елегия”

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят, но романтически разполовен между принудата, упражнявана от поробителя и възможността да се самоопределящ се, която дава свободата. Не така ясно обаче са противопоставени тези две понятия вътре в текста на стихотворението. От една, робството е състояние, предизвикано от от нечия чужда воля. Творбата така и започва – с въпроса, кой люлее народа в робската люлка. Още самата дума “люлка “ подсказва, че проблемът има втора страна. Защото люлката е средство по-скоро за приспиване, за успокоение, отколкото инструмент за натиск.
Така се оформя една от основните тези на Ботев – робството е преди всичко състояние на безпътица, на неосъзнатост и неактивност, целенасочено проповядвано от някои и пасивно приемане от безликата и неосъзната маса.
Това разделяне на осъзнатост и неосъзнатост, на слепота и проглеждане, на отговорност и безотговорност пронизва цялата творба и изгражда нейния вътрешен драматизъм.
Тези , които са призвани да “отворят очите” на народа, са неговите духовни водачи. В текста на творбата те са два вида – традиционните – поповете, православният бог, учителите / в сюртуци/, и цял рояк скотове. Отношението към тях е подчертано негативно, изразяващо се в тежки ругателни думи, с които биват назовавани, както и в директно обвинение, че са “слепци с очи”.Така лирическият герой достига до извода, че слепотата на народа по никакъв начин не може да бъде преодоляна под знамето на подобни “духовни водачи”
Другият вид духовни водачи са модерните просветени умове, от чието име говори р местоимението “ние”. Кои са тези “ние”? Очевидно поетът има предвид хората, потърсили спасение от робството в емиграция, чиято основна цел би трябвало да е борбата за освобождение на родината. Тук обаче се проявява още един от възловите мотив на Ботевата поезия – бездействието и апатията на призваните да донесат свободата /както и в стих. “В механата” И така традиционните духовни водач са негодни по природа, а новите са бездейни и апатични. По този начин стихотворението загражда един троен адресат на тежките думи – самия “заспал “ народ, приспан в робска люлка, “слепците с очи” и бездейните “ние”, които чакат някой друг да донесе свободата.
Въпросът за свободата има и още една страна – нейното пожелаване.
Свободата може да се разглежда като абсолютна човешка ценност, но може въобще да не бъде забелязана и необходимостта от нея да не бъде почувствана. Основната причина за тягостното настроение на лирическия герой идва от факта, че както “заспалият” народ, така и неговите водачи като че ли още не са стигнали до идеята за свобода, камо ли пък до нейното колективно и лично пожелаване. Именно този мотив е централният в Ботевата поезия – било то в негативен план, което води до елегични оплаквания, било в положителен, когато поетът успее да открие герой, пожелал свободата, чийто подвиг се наеме да възпее. Така тази поезия се разделя по романтически на две основни части – тъмна, елегична и светла, възпяваща. В случая със стихотворението “Елегия” имаме най-чистия вид на елегичното усещане на проблема за свободата и робството.


Свобода и робство в стихотворението "Елегия" на Христо Ботев

Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха.Именно той е онази личност, която вижда най-далеч във времето и посочва най-верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.

Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той най-добре изразява чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на общата кауза.

В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това време думи - робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в цялостното му творчество - робството не е причинено от поробителите, а от самите поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В думите
"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време..." се усеща негативно отношение и към българите, които са потърсили по-лесния начин да са отърват от хомота, а именно емиграцията.Те са революционери, които би трябвало да водят активна дейност са освобождението ни,а вместо това "броят време" и чакат някой друг да донесе свободата.
Другата основна теза , която Ботев изказва в творчеството си е че робството и свободата са изцяло състояние на духа.Човек който не е пожелал свободата никога няма да я получи, защото това значи, че той не е изпитал нужда от нея.Предпочита да живее под въздействието на някаква външна сила, отколкото да се бори за своята независимост.
Такива хора могат да се нарекат безчести, защото те не осъзнават обществения дълг, а ги интересува единствено собственото им оцеляване.Единствения начин робството да бъда преодоляно е целия народ да постави общественото над личното.Всеки един трябва да пожелае свободата, за да може цяла България да се дигне на въоражена борба и веднъж за винаги да премахне ръждясалите окови, които са ни задушавали векове наред.За огромно съжаление на лирическия герой това не се получава. Народът просто стои безучастно и не се намира дори един човек, който да се осмели да рискува всичко заради общата кауза.Именно това адски много изтезава ботевия лирически герой и той изпитва нужда да излее мъката си и го прави чрез елегично оплакване и гневни хули срещу главните виновници за това състояние, в което се намира българския народ.На него не му остава нищо друго освен да стои и да чака, както всички останали:"...броим и с вяра в туй скотско племе/чакаме и ний ред за свобода!"
Ботевата поезия следва един основен принцип - без идеал народите са обречени.Чрез лирическия си герой поетът иразява разочарованието си от безучастността на българина и се опитва да насочи народът към общата цел, да ги накара да се осъзнаят и да поведат битка за освобождение.Време е железните окови да бъдат прекършени и България завинаги да се освободи от хомота, който влачи цели 500 години.Нужно е само желанието за свобода.


Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха.Именно той е онази личност, която вижда най-далеч във времето и посочва най-верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.

Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той най-добре изразява чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на общата кауза.

В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това време думи - робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в цялостното му творчество - робството не е причинено от поробителите, а от самите поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В думите
"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време..." се усеща негативно отношение и към българите, които са потърсили по-лесния начин да са отърват от хомота, а именно емиграцията.Те са революционери, които би трябвало да водят активна дейност са освобождението ни,а вместо това "броят време" и чакат някой друг да донесе свободата.
Другата основна теза , която Ботев изказва в творчеството си е че робството и свободата са изцяло състояние на духа.Човек който не е пожелал свободата никога няма да я получи, защото това значи, че той не е изпитал нужда от нея.Предпочита да живее под въздействието на някаква външна сила, отколкото да се бори за своята независимост.
Такива хора могат да се нарекат безчести, защото те не осъзнават обществения дълг, а ги интересува единствено собственото им оцеляване.Единствения начин робството да бъда преодоляно е целия народ да постави общественото над личното.Всеки един трябва да пожелае свободата, за да може цяла България да се дигне на въоражена борба и веднъж за винаги да премахне ръждясалите окови, които са ни задушавали векове наред.За огромно съжаление на лирическия герой това не се получава. Народът просто стои безучастно и не се намира дори един човек, който да се осмели да рискува всичко заради общата кауза.Именно това адски много изтезава ботевия лирически герой и той изпитва нужда да излее мъката си и го прави чрез елегично оплакване и гневни хули срещу главните виновници за това състояние, в което се намира българския народ.На него не му остава нищо друго освен да стои и да чака, както всички останали:"...броим и с вяра в туй скотско племе/чакаме и ний ред за свобода!"
Ботевата поезия следва един основен принцип - без идеал народите са обречени.Чрез лирическия си герой поетът иразява разочарованието си от безучастността на българина и се опитва да насочи народът към общата цел, да ги накара да се осъзнаят и да поведат битка за освобождение.Време е железните окови да бъдат прекършени и България завинаги да се освободи от хомота, който влачи цели 500 години.Нужно е само желанието за свобода.


Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха.Именно той е онази личност, която вижда най-далеч във времето и посочва най-верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.

Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той най-добре изразява чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на общата кауза.

В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това време думи - робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в цялостното му творчество - робството не е причинено от поробителите, а от самите поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В думите
"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време..." се усеща негативно отношение и към българите, които са потърсили по-лесния начин да са отърват от хомота, а именно емиграцията.Те са революционери, които би трябвало да водят активна дейност са освобождението ни,а вместо това "броят време" и чакат някой друг да донесе свободата.
Другата основна теза , която Ботев изказва в творчеството си е че робството и свободата са изцяло състояние на духа.Човек който не е пожелал свободата никога няма да я получи, защото това значи, че той не е изпитал нужда от нея.Предпочита да живее под въздействието на някаква външна сила, отколкото да се бори за своята независимост.
Такива хора могат да се нарекат безчести, защото те не осъзнават обществения дълг, а ги интересува единствено собственото им оцеляване.Единствения начин робството да бъда преодоляно е целия народ да постави общественото над личното.Всеки един трябва да пожелае свободата, за да може цяла България да се дигне на въоражена борба и веднъж за винаги да премахне ръждясалите окови, които са ни задушавали векове наред.За огромно съжаление на лирическия герой това не се получава. Народът просто стои безучастно и не се намира дори един човек, който да се осмели да рискува всичко заради общата кауза.Именно това адски много изтезава ботевия лирически герой и той изпитва нужда да излее мъката си и го прави чрез елегично оплакване и гневни хули срещу главните виновници за това състояние, в което се намира българския народ.На него не му остава нищо друго освен да стои и да чака, както всички останали:"...броим и с вяра в туй скотско племе/чакаме и ний ред за свобода!"
Ботевата поезия следва един основен принцип - без идеал народите са обречени.Чрез лирическия си герой поетът иразява разочарованието си от безучастността на българина и се опитва да насочи народът към общата цел, да ги накара да се осъзнаят и да поведат битка за освобождение.Време е железните окови да бъдат прекършени и България завинаги да се освободи от хомота, който влачи цели 500 години.Нужно е само желанието за свобода.


Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха.Именно той е онази личност, която вижда най-далеч във времето и посочва най-верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.

Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той най-добре изразява чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на общата кауза.

В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това време думи - робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в цялостното му творчество - робството не е причинено от поробителите, а от самите поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В думите
"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време..." се усеща негативно отношение и към българите, които са потърсили по-лесния начин да са отърват от хомота, а именно емиграцията.Те са революционери, които би трябвало да водят активна дейност са освобождението ни,а вместо това "броят време" и чакат някой друг да донесе свободата.
Другата основна теза , която Ботев изказва в творчеството си е че робството и свободата са изцяло състояние на духа.Човек който не е пожелал свободата никога няма да я получи, защото това значи, че той не е изпитал нужда от нея.Предпочита да живее под въздействието на някаква външна сила, отколкото да се бори за своята независимост.
Такива хора могат да се нарекат безчести, защото те не осъзнават обществения дълг, а ги интересува единствено собственото им оцеляване.Единствения начин робството да бъда преодоляно е целия народ да постави общественото над личното.Всеки един трябва да пожелае свободата, за да може цяла България да се дигне на въоражена борба и веднъж за винаги да премахне ръждясалите окови, които са ни задушавали векове наред.За огромно съжаление на лирическия герой това не се получава. Народът просто стои безучастно и не се намира дори един човек, който да се осмели да рискува всичко заради общата кауза.Именно това адски много изтезава ботевия лирически герой и той изпитва нужда да излее мъката си и го прави чрез елегично оплакване и гневни хули срещу главните виновници за това състояние, в което се намира българския народ.На него не му остава нищо друго освен да стои и да чака, както всички останали:"...броим и с вяра в туй скотско племе/чакаме и ний ред за свобода!"
Ботевата поезия следва един основен принцип - без идеал народите са обречени.Чрез лирическия си герой поетът иразява разочарованието си от безучастността на българина и се опитва да насочи народът към общата цел, да ги накара да се осъзнаят и да поведат битка за освобождение.Време е железните окови да бъдат прекършени и България завинаги да се освободи от хомота, който влачи цели 500 години.Нужно е само желанието за свобода.


Робство и свобода в "Елегия"

Според литературния изследовател Никола Георгиев големият поет се познава не само по онова, което е написал, но и по ония неща, които активно е премълчал, защото ги е смятал за маловажни и отвличащи човека от предначертания път. За десетте си години активна литературна дейност Ботев е написал само двадесет стихотворения, но в тях са отразени основните проблеми на епохата и нейните движещи тенденции: идеята за революционната борба като единствен изход на народите, проблема за подвига и саможертвата, темите за смъртта и безсмъртието. В стихотоврението “Елегия”основната тема е темата за робството, на която се противопоставя бунтовния патос на лирическия герой.
Заглавието на творбата е във връзка с основното елегично, тъжно настроение на творбата, изпълнена с болка и страдание, породени от теглото на поробения народ. Но тук Ботев рисува не само мъката на народа, а сочи и виновниците за трагичното му положение. Силата на сатиричната страст съпътства елегичната болка. И тя внушава революционния патос на творбата.
В стихотворенитето Ботев осмисля проблемите на народа в обобщен социоколтурен план, чрез използване на библейски и исторически образи, за да изобличи предателството и демагогията на властващите, църквата и продажната интелигенция. Народът в тази творба е представен като мълчалив страдалец, който безропотно понася робството, и чрез този образ поетът изразява дълбокото си съчувствие към хората на народните низини. Ботев започва стихотворението с мотива за “робската люлка”, за да придаде драматизъм на поетическите внушения, защото люлката се свързва асоциативно с началото на живота, а робството е негово отрицание. Чрез тази метафора той сочи, че има виновниците за тежкото положението на народа – тези, които го приспиват, успокояват, карат го да се примирява. И той ги сочи – “рояк скотове / в сютруци, в реси и слепци с очи.” Чрез метонимията саркастично визира издигнатата и просветена част от народа: търговци, духовенство, книжовници и учители, които са слепи за единствено верния път на революцията. Според поета примирението към злото, което проповядва християнската църква, /”търпи и ще си спасиш душата”/ служи единствено на тираните. Препратките, които прави Ботев към библейските и историческите образи /Юда и Лойола/ внушават представите му за църквата като синоним на предателство, лицамерие и демагогия.
Картината на робството в творбата е нарисувана с разтърсващ драматизъм, чрез звукови и зрителни картини. Оковите на поробения народ гърмят “глухо и страшно” .
“.... пот от чело/ кървав се лее над камък гробен:
кръстът е забит в живо тело,/ ръжда разяжда глозгани кости,/
смок е засмукал живот народен,/смучат го наши и чужди гости.”
Чрез алитерацията и серията от натуралистични метафори Ботев рисува експресивна и внушителна картина на народното страдание. Чрез образа на кръста /разпятието/ поетът внушава, че мъките на народа се родеят с мъките на Христос, дори са по драматични от неговите. Чрез кръста Ботев и мотива за спасението, което не бива да се отлага. Перспективите на българския живот трябва да се търсят тук и сега. Мотивът за “нашите и чужди гости”, характерен за Ботевото социално мислене, разкрива виждането му, че главните виновници за тежкото робско положение на народа са не толкова чуждите натрапници, колкото вътрешните врагове, които трупат облаги на неговия гръб.
Докато картината на робството и народното страдание е нарисувана от поета ярко, алеорично и метафорично, темата за свободата, като антитеза на робството, присъства чрез революционния извод, който е внушен от начина на изобразяване на народното страдание и от гневното и страстно разобличение на подтисниците и техните слуги.
Силата на сатиричната страст съпътства елегичната болка. “Брат на Юда”, “кърджалия”, “предател” ,“кой предал брата, убил баща си” - още от началото поетът реди епитет след епитет, за да внуши представата за най-тежките престъпления, извършени срещу народа. Типичния Ботевски сарказъм, който срещаме във всички негови стихотворения на социална тема, пронизва цялата творба. Причина за този сарказъм е гневът на поета към примирението, послушанието и робското страдание и към виновниците за народното тегло - “Рояк скотове” и “слепци с очи”. В края на творбата Ботев поема и своя дял от отговорността за положението. Чрез формата на личното местоимение “ние” звучат открито самокритични нотки. Само презрение според поета заслужава тези, които “без срам” и “без укор” броят времето на робството и страданието и чакат реда си за свободата. Те са лишени от активност да преобразят живота си и водят живот, равен на живуркане. Чрез сарказма в отношението си към лъжепатриотите, които “чакат” свободата, Ботев внушава виждането си, че пътят към свободата е борбата.
Макар в стихотворението Ботев да се приобщава към виновните за народното страдание, чрез гневното си отношение към тези, които проповядват робското търпение, той ярко се разграничава от тях. Чрез бунтовния патос на лирическия герой, поетът ни внушава идеята за революционната борба като единствен изход на поробения народ, както и един нов вид нравственост – жертвоготовност в името на свободата.
Но Ботев е поет, слял в едно словото и делото. Прозрението му за пътя на борбата като единствен път към свободата намира ярък израз в поетичните му творби, но още по-ярък - в живота му и в неговия подвиг, превърнал се в ориентир за човешко поведение и връх в българската национална история.

copypaste
10-27-2008, 14:46
благодаря много :grin:

BurnX86
07-24-2011, 16:08
И аз ще използвам части от това :) Мерси