milenkataaa
10-27-2008, 13:51
Здравейте може ли да ми помогнете.Трябва ми за другата седмица спешно есе на тема: Какво бихте помислили за човек, който казва "животът е ужасно скучен"...
И за утре ми трябва есе на тема: Аз творя себе си или "така правят всички"...
Не мога да измисля нищо...Не харесвам етиката и ми е доста трудно :lol:
RiseGirl
10-27-2008, 15:35
Аз творя себе си
Човекът е вечно на път към това, което е.Той е проект на самия себе си. Да бъдеш себе си е осъществяване на върховния стремеж към свобода. Свободата като избор е присъща на Dasein. Всеки момент е момент на избор, на умиране и раждане, в който личността извървява стъпка към постигане на истинската си същност. Ограничаването на собствения избор е жертвеност като неоткликване на нуждите на себесността.Старото ражда новото Аз. Постигането на същността е постоянното избиране на самия себе си и снемане на това в същността, което принадлежи на Другостта.Т.е. постигането на себе си преминава през болката, а превъзмогването на болката бележи умирането на човешкото като променливост, непостоянство, път, и раждане на Свръхчовека - съвършенство, завършеност. В това себенадмогване човекът елиминира това в себе си, което разпознава като чуждо, принадежащо на Другостта.
Съществуването предхожда същността, а това предопределя, че нищо не може да бъде само това, което е изначално заложено в него. Индивидът не би могъл да бъде единствено това, което му е зададено, външното постоянно го променя и той винаги е Друг по отношение на първоначалната си, заложена същност.
Човешкият живот е незавършеност, вечен стремеж към съвършенство, но ако можеше да довърши всичко докрай, той би го ограничил. А човешкото е незавършено и затова безгранично. Човекът е обещание за бъдещето.