gosho__87
10-28-2008, 10:55
Здравейте на всички... Редовно посещавам сайта и разглеждам темите, но подобно на моя случай не открих никъде и затова Ви пиша за съвет или нещо подобно.. Благодаря предварително..
Значи аз съм на 21 години, приятелката ми е на 19... Ходим от 7 месеца и отначало всичко си беше идеално, всичко стана много бързо, буквално за няколко дни и вече ходихме... първите 2 месеца си беше перфектно, разбирахме се много добре, правихме си секс... беше много забавно и адски ми липсват тези моменти.... след 3-тия месец нещата се промениха... ревнувах я от едно момче с който си писаха по скайп (звучи малко глупаво) но имах основание за това, обръщаше му повече внимание от колкото на мен.... споделяха си повече неща отколкото ние си споделяхме (само не ме питайте от къде знам)... веднъж се скарахме за това, за което много съжелявам, разбра, че я ревнувам, а тя обича да е по-свободна а не някой да я притиска... разбирам я напълно и знам, че ме обича.... поговорихме се за това и нещата се оправиха.... но след тази случка малко и се промени държанието към мен, взехме често да се караме и то заради глупости и един вид неразбирателство помежду ни.... но аз я обичам много и се опитвам да забравям такива моменти и да продължа напред... и тя ме обича много, виждам, че го показва.... и сега на 7-мия месец нещата са много различни от тези каквито бяха в началото.... старая се да и имам повече доверие и до една степен успях да се променя, и не ме дразни факта, че си общува с други момчета.... защото знам, че като е с един човек е с него до края и не би ми направила мръсно... както и да е... има хора обаче които явно се дразнят от нашата връзка (за момичета говоря) и не веднъж са се опитвали да ни скарат (и са успявали).... тя много се дразни от факта, че общувам с други момичета, или пък че те един вид ми се "натискат"... аз и казвам, че нямам нищо общо с тях (една от които е и бившата ми) и че не искам да имам нищо общо с тях, защото я обичам истински и искам да съм с нея... и сега постоянно си мисли разни глупости и се сърди дори и за най-малката закачка която казвам дори и да е на шега.... вече даже не ми и обръща внимание като излезем сред компания, аз я прегръщам, целувам я, казвам и мили думички... а тя дайе като ми говори не ме поглежда в очите.... много пъти сме говорили с нея за това, и все се стига до караници.... и все пак ми казва, че ме обичаа.... мене ми става тъпо и гадно като не ми обърне внимание, и един вид започвам да цикля... после ме пита какво ми има и защо си мълча и нищо не казвам.... казвам и защо и пак се скарваме... просто толкова много си я обичам, че се засягам и от най-малкото отблъскване от нейна страна.. до сега не съм я обвинявал в нищо.... винаги за всичко аз съм си излизал виновен (в повечето случаи от които не съм) някакви винаги прехвърля топката на мен.... и за това сме говорили.. и пак се стига до караница..... и все пак продължава да ми казва, че ме обича..... липсват ми предишните мигове с нея, искам всичко да си е както преди.... даже вече месец и нещо не сме правили секс.... таман започваме и тя ми казва "не искам" или си измисля причина.... даже не ми и честити за 7-мия месец (дори не ме целуна)... аз го направих и си мислех, че поне вечерта ще стане весело, да ама не... пак ми отказа.... не ми е само до секса (макар, че не е хубаво момче да е на сухо... това води само до още караници)... просто вече не се държи с мен както е било преди.... мнгоо пъти съм и казвал да се опита да си промени държанието към мен, да се държи по-меко и да ми обръща малко повече внимание (минало и заминало - все същата работа си е сега)... вече ми отказва и да сме си само двамата... все иска да излизаме с приятели, а аз искам да се усамотим - да си поговорим, да си направим кефа.... тогава тя ми каза "е каква е разликата дали ще сме заедно с приятели или ще сме само двамата"...
явно доста писах вече, дано не Ви се стори скучно или банално.... но просто много обичам това момиче, по всякакъв начин за който се сетя се опитвам да оправя нещата.... държанието и е все същото.... знам само, че не и е писнало от мен (щом още е с мене), не се вижда тайно с други момчета и не върти флиртове зад гърба ми..... уважава ме, обича ме, има ми доверие.... но просто усещам, че вече не ме желае... така поне го разбирам аз....
Дайте някакъв съвет как да възродя тръпката между нас както беше в началото... защото какво ли не опитах, ефект няма :( :-o :cry: :smt022 :smt102 :smt100
много си я обичам и не искам да я изгубя.....
Значи аз съм на 21 години, приятелката ми е на 19... Ходим от 7 месеца и отначало всичко си беше идеално, всичко стана много бързо, буквално за няколко дни и вече ходихме... първите 2 месеца си беше перфектно, разбирахме се много добре, правихме си секс... беше много забавно и адски ми липсват тези моменти.... след 3-тия месец нещата се промениха... ревнувах я от едно момче с който си писаха по скайп (звучи малко глупаво) но имах основание за това, обръщаше му повече внимание от колкото на мен.... споделяха си повече неща отколкото ние си споделяхме (само не ме питайте от къде знам)... веднъж се скарахме за това, за което много съжелявам, разбра, че я ревнувам, а тя обича да е по-свободна а не някой да я притиска... разбирам я напълно и знам, че ме обича.... поговорихме се за това и нещата се оправиха.... но след тази случка малко и се промени държанието към мен, взехме често да се караме и то заради глупости и един вид неразбирателство помежду ни.... но аз я обичам много и се опитвам да забравям такива моменти и да продължа напред... и тя ме обича много, виждам, че го показва.... и сега на 7-мия месец нещата са много различни от тези каквито бяха в началото.... старая се да и имам повече доверие и до една степен успях да се променя, и не ме дразни факта, че си общува с други момчета.... защото знам, че като е с един човек е с него до края и не би ми направила мръсно... както и да е... има хора обаче които явно се дразнят от нашата връзка (за момичета говоря) и не веднъж са се опитвали да ни скарат (и са успявали).... тя много се дразни от факта, че общувам с други момичета, или пък че те един вид ми се "натискат"... аз и казвам, че нямам нищо общо с тях (една от които е и бившата ми) и че не искам да имам нищо общо с тях, защото я обичам истински и искам да съм с нея... и сега постоянно си мисли разни глупости и се сърди дори и за най-малката закачка която казвам дори и да е на шега.... вече даже не ми и обръща внимание като излезем сред компания, аз я прегръщам, целувам я, казвам и мили думички... а тя дайе като ми говори не ме поглежда в очите.... много пъти сме говорили с нея за това, и все се стига до караници.... и все пак ми казва, че ме обичаа.... мене ми става тъпо и гадно като не ми обърне внимание, и един вид започвам да цикля... после ме пита какво ми има и защо си мълча и нищо не казвам.... казвам и защо и пак се скарваме... просто толкова много си я обичам, че се засягам и от най-малкото отблъскване от нейна страна.. до сега не съм я обвинявал в нищо.... винаги за всичко аз съм си излизал виновен (в повечето случаи от които не съм) някакви винаги прехвърля топката на мен.... и за това сме говорили.. и пак се стига до караница..... и все пак продължава да ми казва, че ме обича..... липсват ми предишните мигове с нея, искам всичко да си е както преди.... даже вече месец и нещо не сме правили секс.... таман започваме и тя ми казва "не искам" или си измисля причина.... даже не ми и честити за 7-мия месец (дори не ме целуна)... аз го направих и си мислех, че поне вечерта ще стане весело, да ама не... пак ми отказа.... не ми е само до секса (макар, че не е хубаво момче да е на сухо... това води само до още караници)... просто вече не се държи с мен както е било преди.... мнгоо пъти съм и казвал да се опита да си промени държанието към мен, да се държи по-меко и да ми обръща малко повече внимание (минало и заминало - все същата работа си е сега)... вече ми отказва и да сме си само двамата... все иска да излизаме с приятели, а аз искам да се усамотим - да си поговорим, да си направим кефа.... тогава тя ми каза "е каква е разликата дали ще сме заедно с приятели или ще сме само двамата"...
явно доста писах вече, дано не Ви се стори скучно или банално.... но просто много обичам това момиче, по всякакъв начин за който се сетя се опитвам да оправя нещата.... държанието и е все същото.... знам само, че не и е писнало от мен (щом още е с мене), не се вижда тайно с други момчета и не върти флиртове зад гърба ми..... уважава ме, обича ме, има ми доверие.... но просто усещам, че вече не ме желае... така поне го разбирам аз....
Дайте някакъв съвет как да възродя тръпката между нас както беше в началото... защото какво ли не опитах, ефект няма :( :-o :cry: :smt022 :smt102 :smt100
много си я обичам и не искам да я изгубя.....