PDA

View Full Version : Свят и личност даите идея за проект..



loveandemotion
10-28-2008, 19:23
Моля ви кажете ми някои лесен проект по свят и личност от които може да се ползва и-нет или го има направо готов моля ви много :)

elfinna
10-31-2008, 18:16
tova namerih
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА:

Сексуалното насилие над деца е всеки нежелан акт на сексуално поведение или такова, на което детето отговаря с “не”. Например:
1. Показване на порнографски списания или литература.
2. Нежелани целувки или докосвания.
3. Нежелани и груби насилствени сексуални актове (орални, анални и вагинални).
4. Блудство.
5. Забрана на жертвата да използва средства за контрацепция и предпазване от заболявания по полов път.
6. Ексхибиционизъм.

Както момичетата, така и момчетата, могат да станат жертви на сексуално насилие. Тази форма на насилие трудно се разпознава и това се дължи на преплитането на няколко фактора. Повечето актове на насилие (но не всичките) обикновено се случват насаме и насилникът е способен на много неща, за да предотврати разкриването. Детето често бива заплашвано да мълчи, а много от децата чувстват толкова непоносима вина и срам, че са абсолютно неспособни да говорят за това, което се случва с тях.

Все пак има някои признаци, които могат да се дължат на извършено сексуално насилие върху детето:

Физически белези, за които трябва да сме нащрек:
• Болка, сърбеж, охлузвания или кървене в гениталната или аналната област;
• Всяка болест, предавана по полов път;
• Продължително течение от гениталиите или инфекция без очевидна причина;
• Стомашни болки или дискомфорт, когато детето се движи или сяда.

Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:
• Внезапни или необясними промени в поведението на детето;
• Очевиден страх от някого;
• Бягство от къщи (обикновено това се случва, за да се избегне сексуално и физическо малтретиране);
• Кошмари или нощни напикавания;
• Демонстративна и публична мастурбация (много от децата мастурбират и това не е повод за притеснения; съвсем различен и наистина тревожен е случаят, когато мастурбацията се случва публично);
• Себенаранявания, себеобезобразявания или опити за самоубийство;
• Употреба на наркотици или други вещества;
• Хранителни проблеми от типа на анорексията или булимията;
• Сексуализирано поведение или познания при малки деца;
• Сексуални рисунки или език;
• Притежаване на необяснимо големи суми пари (често сексуалният насилник се опитва да “купи” мълчанието на детето, за да запази тайната);
• Детето е поело родителската роля в къщи и функционира много над нивото на възрастта си ;
• На детето не му е позволено да има приятели (особено валидно за юношеския период);
• Намеци за тайни, които не могат да се разкрият;
• Споменаване пред други деца или възрастни за насилието.

Последствия от сексуално насилие:
За разлика от физическото насилие, което почти винаги е израз на моментно избухване, на липсващ самоконтрол на възрастния и е следствие на неконтролиран изблик на гняв, сексуалното насилие рядко е непланирано или спонтанно. Сексуалните насилници имат ясна стратегия как да се сближат с детето, да спечелят доверието му, за да го накарат да се покори. Ето защо за засегнатото дете сексуалното малтретиране винаги представлява значителна злоупотреба с доверието му, накърняваща дълбоко телесната и душевната му неприкосновеност.
Всъщност децата, жертви на сексуално насилие, трябва да се борят не само с хаоса с чувствата си, но и с множество страхове. Те се страхуват от евентуално повторение на насилието, но също и че нещо може да сполети извършителите, ако разкажат за случилото се. С право се опасяват, че след разкриването на сексуалното престъпление семейството ще изпадне в сериозна криза особено, ако насилникът е негов член. Тези страхове и чувство на изолация, безсилие и вина заедно със забраната на извършителя да се споделя карат детето да не говори въобще за преживяното насилие. То се притеснява, че нито ще бъде чуто, че нито ще му повярват, а ще го обвинят, че “е участвало”, за което ще бъде наказано.

Кой упражнява сексуално насилие?
Сексуалната злоупотреба е разпространена навсякъде – независимо от етническия произход, образованието, социалната прослойка и религиозната принадлежност на едно семейсто. Сексуалното насилие често се свързва с враждебно отношение към децата и жените и с представата, че децата са подчинени на мъжете. Те трябва дадоминират при половия акт и да задоволяват желанията си без ограничения.
В много от случаите сексуално насилие упражнява не “лошия непознат”, а бащата, пастрокът, по-рядко айката или мащехата, братът, роднините, добри познати и хора, на които имаме доверие, свещеници, треньори, учители, настойници. При момчетата извършителите преобладаващо са от близкото социално обкръжение и по-рядко от семейството. Противоположна е ситуацията при момичетата. В една четвърт от случаите насилниците са непознати.
Най-често извършителите са мъже, дори когато посягат на момчета. Жени обаче също упражняват сексуално насилие. Днес се изхожда от факта, че около 10% от всички злоупотреби срещу момичета, са извършени от жени. При момчетата числото на жени насилнички стига до 25%.

Колко деца са жертва на сексуално насилие?
Точният брой на засегнатите деца не е известен. Голям е броят на необявените престъпления от този род. Смята се, че 20-25% от жените и 8-10% от мъжете са преживели сексуално насилие в детството си. Този процент включва и единични случаи, и такива, при които не е бил осъществен телесен контакт, като ексхибиционистичните действия например. Приблизително две трети от засегнатите са момичета. Най-често те са между 7 и 12 години. Част от децата и юношите са били жертва на това насилие само веднъж. Други момичета и момчета многократно търпят сексуално малтретиране, понякога с години. В повечето случаи това се дължи на близостта на извършителя с жертвата.
През последните 10- 12 години общата сексуална престъпност в България нараства (Попов, Хр., Посттравматичен стрес, 2003) . След 1995 г. средногодишно са регисрирани 910 изнасилвания и опити, чиято интензивност е 11 на 100 000. С най- висока криминална активност са младежите между 18 и 30 години- средно 42 на 100 000, следвани от непълнолтните (14- 17 годишни) – 25 на 100 000. жертвите на изнасилване през периода са средно 750, от които 36,8% непълнолетни и 52% жени на възраст 18- 30 години. Коефициентът на виктимизация при тези групи от пострадали лица е съответно 97 и 56 на 100 000 от населението. Относително голяма част от изнасилванията се извършват в съучастие или групово. Рецидидивизмът е висок- средно при 37% от осъдените (Станков, Б., 1999) .
По предложение на Международния институт на ООН за изследване на престъпността и правосъдието (UNICRI – Рим) през 1997 г. е проведено изследване на жертвите на престъпността в столицата. По негови данни жертвите на сексуални престъпления в София са 6,6%. Виктимизацията протича неравномерно и кулминира през 1996 г., когато 30,8% от жените са виктимизирани. Само през първите 6 месеца на 1997 г. процесът засяга 10,3% от жените респонденти. Признаци на утежнена виктимизация дава обаче повторността на престъпните действия спрямо една и съща жертва през 1996 г. . Два пъти са били подложени на сексуално насилие 25% от интервюираните, три и повече пъти- 16,7%, докато други 17,7% не могат да определят периода, през който е извършено деянието спямо тях (Станков, Б., 1999) .
В последно време голям обществен резонанс получиха серийните сексуални престъпления. За това може би способства не толкова жестокостта на самото престъпление, колкото дефицитът от информация, значителната неопределеност на възможните детайли от престъплението, страхът от неговото повторение и други. Често се появяват очевидци, уверени, че притежават достоверна информация относно насилника, но в същност се оказва обратното. Всичко това способства за повишаване общественият резонанс към този вид сексуални престъпления (Варламов, Б. А., Детектор лжи, Краснодар, Советская Кубань, 1998) .
През последните няколко години се появяват и разпространяват и най- тежките и непростими сексуални престъпления- тези срещу личността на детето. Най- разпространеният вид насилие в тази възрастова категория са блудството и изнасилването. За периода от 1995- 2000г. в България 1063 деца са са станали обект на изнасилване. Като само от януари до септември 2001г. 153 деца са били жертва на блудство. Средностатистически за период от една година са били изнасилвани около 200 деца (Сексуална злоуботреба с деца, Конференция, 7- 8 юни, 2001) .
Сексуалното насилие върху деца се изразява и в други форми, като порнографски снимки, сводничество, проституция. Тук влизат и хомосексуалните действия с деца. За първите девет месеца на 2001г. 23 деца са били обект на насилствен хомосексуализъм.
Отбелязва се наличие и на най- тежките престъпления срещу личността на детето- убийството. Така през 2000г. са регистрирани 5 довършени умишлени убийства на деца, а през 2001г. (деветте месеца)- 6. Тревожен е ръстът на регистрираните телесни повреди срещу деца- от 60 през 2000г. на 150 за първите девет месеца на 2001г. Също така от януари до септември 2001г. са регистрирани 49 отвличания.


По последни данни на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, 49,19 на сто от жертвите на сводничество за 2003 г. са деца.
Общият брой за годината са 124, а жертва на насилствен хомосексуализъм са станали 32 деца.
През изминалата година в ДАЗД са постъпили 1909 сигнала за деца, жертва на насилие, като най-много са децата, преживели насилие в семейството.
През 2003 г. в България 26 деца са станали жертви на трафик на хора, а 20 от тях – на сексуална експлоатация. Най-често децата са на възраст между 13 и 17 години.
В последните години икономическата нестабилност в страната и желанието на хората да подобрят условията си за живот доведе до едно ново по рода си престъпление, характерно за XXI век –трафик на хора. Този феномен засяга всеки континент в света.
Между 500 000 и 2 000 000 човешки същества биват отвличани и продавани навсякъде по света за година.
Първоначално целта е сексуална експлоатация. В момента нарастват и случаите на продадени хора (деца) с цел отнемане на анатомични органи.
Жертвите се избират от по-изостанали страни и се доставят до по-богатите, но най-страшното е, че средната възраст на жертвите непрекъснато се снижава.
В определени райони на света броят на трафикираните деца, които проституират, расте. Причината е, че се смята, че сексът с деца значително намалява риска от болести, предавани по полов път....

***
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА:

Физическо насилие е всеки предумишлен нежелан контакт с тялото на детето от страна на насилника. То бива:
Дращене
Удряне с юмрук
Хапане
Ритане
Щипане
Пляскане
Бутане, блъскане
Дърпане на коса
Душене
Горене
11 Използване на оръжие срещу жертвата.

Насилието над деца, особено ако това е хронично, може да осакати за цял живот психиката им. За извършването на насилие има много причини от страна родителя или този, който се грижи за детето – злоупотреба с алкохол (остра или хронична) или с наркотици, емоционална незрялост, психическо заболяване, ниско самочувствие, семейни конфликти, бил е отглеждан по подобен начин като малък, липса на родителски умения и разбиране, желание за контрол и всичко да става така както насилникът го желае и т.н.
Знанието е първата крачка към превенцията. За да се предпазят децата от насилие, трябва обучението на бъдещите родители да е започнало още докато те са били деца. Хора, които не са били отглеждани с любов и внимание като малки, често, когато станат самите те родители, се отнасят по същия начин със своите деца. Освен това, децата над които е осъществявано физическо насилие, са пет пъти по-склонни да извършват престъпни деяния. Очевидно е, че цялото общество има нужда от генерална промяна в начина на мислене и отношение към света и живота изобщо.
Насилието над децата създава една изкривена реалност за тях, ниска себеоценка и самочувствие, които впоследствие се отреагират като насилие към обществото. Децата се нуждаят от безусловна любов, разбиране и закрила, защото те са бъдещето. Ако те са тероризирани от тези, на които би трябвало най-много да се доверяват, това ще промени светоусещането им за цял живот.


***
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА:

Емоционално насилие е всичко, което насилникът казва или прави на детето, за да се чувства то застрашено и уязвимо, да предизвеква у него негативни ефекти, да го манипулира или да контролира поведението на жертвата. Например:
1 Унижаване
2 Оскърбителни забележки по адрес на жертвата, нейното семейство и приятелите и
3 Навикване и крещене
4 Съобщаване на жертвата за актове на насилие и физическо увреждане
5 Клевети
6 Съзнателно обиждане на жертвата пред други хора
7 Изолиране на жертвата от приятелите и семейството
8 Казване на жертвата какво да прави
9 Вменяване у жертвата на чувство за вина
10 Дебнене на жертвата
11 Наранявае или насилие върху домашните любимци на жертвата
12 Разкриване тайните на жертвата (например интимна сексуална информация, сексуална ориентация или статус на емигрант)
13 Подтикване към самоубийство

Статусът на децата изконно ги поставя в неравностойна и зависима позиция спрямо възрастните. В този смисъл те се нуждаят от грижи, закрила, любов и сигурност, за да израстнат като самостоятелни и пълноценни личности. Насилието върху деца и юноши е сериозно нарушаване на техните права и най-широко би могло да се определи, като всяко действие или бездействие от страна на възрастния, което поставя в риск физическото и психическото здраве на детето. Насилието, преживяно в детска възраст, слага отпечатък върху неоформилата се личност на детето и нерядко води до възпроизвеждане на възприетия модел на семейни взаимоотношения в семействата на вече порасналите деца.

Когато децата растат в семейства, в които се практикува насилие, то често ескалира върху тях, макар невинаги те да стават негови преки жертви. Понякога те стават “буфер” или биват поставени в ролята на “черната овца”. Самото присъствие на детето при сцени на насилие е форма на емоционално насилие върху него. Ангажирани с конфликтите помежду си, родителите са склонни да отделят по-малко внимание на потребностите на децата си. Наред с това, децата не успяват да изградят усещане за света като сигурно място, нарушава се чувството на доверие към обичаните родителски фигури. Постепенно децата възприемат грубите насилнически взаимоотношения, които те възприемат като даденост и естествена форма за отреагиране на напрежението и справяне с конфликтни ситуации. Колкото по-интензивно, по-продължително и по-драстично е насилието, на което децата биват подлагани в детството си, толкова по-тежки са последиците в психофизическото им развитие.

Когато насилието е в рамките на семейството, децата не успяват да изградят и съхранят естествена привързаност към родителите, които те възприемат като застрашителни, опасни и пренебрегващи. Детето формира усещане за самото себе си на базата на жестокото и незаинтересовано отношение на най-близките му хора към него. Чувството, че то е на разположение на другите, пречи на развитието на нормална телесна и емоционална саморегулация и води до нарушения на съня, храненето, до актове на самонараняване. Възможно е изоставане в психомоторното и физическото развитие, трудности в общуването и в училище. Изискването за безпрекословно подчинение на волята на насилника разрушава всички опити за поемане на инициатива, толерира мълчанието и налага пасивно поведение. Така децата израстват с нарушения в грижата за себе си, идентичността, способност за интимност. За тях злоупотребата е задължителната цена, с която трябва да заплатят връзката си с друг човек и нерядко изпадат в уязвими ситуации. Обикновено избягват контакти, имат трудности със сприятеляването, затворени са, импулсивни и агресивни. В пубертета и юношеството те често развиват форми на дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди и секти, злоупотребяват с алкохол и наркотици, опитвайки се да избягат от реалността, имат проблеми с ученето и в общуването с връстници, бягат от дома и училището, развиват депресия, анорексия и булимия, правят опити за самоубийство и имат девиантни прояви.

НАСОКИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ КРИЗА:
(при особено силни депресии, склонносткъм самоубийство)

ОСНОВНА СТРАТЕГИЯ:
Бъди спокоен и утвърждаващ.
Свържи се с човека и изгради връзка с него, но знай, че окончателното решение да живее или не е негово.
Слушай и отразявай чувства, за да помогнеш на човека да усети, че някой е чул болката му.
Не оценявай ценностите, убежденията и поведението на човека.
Приеми самоубийството като избор, но изследвай и други алтернативи.
Приеми чувството на безпомощност на човека и обсъди алтернативи на положението, в което е жертва.
Внуши му надежда и спечели време.
Накрая, погрижи се за себе си:
- Запознай се с техниките за намеса при криза.
- Говори направо на човека – потенциален саморазрушител, за неговите чувства и поведение.
- Планирай отделните стъпки на своите действия.
- Разработи своя система за подкрепа от професионални консултанти и хора, към които можеш да се обърнеш за съдействие в такива моменти.

ОСВЕН ТОВА:
Запази за себе си загрижеността за неговото благополучие. (“Напоследък се тревожа за теб.”)
Започни да мислиш за самоубийството като за нещо реално. (“Хората често мислят за самоубийство, но това не значи, че трябва непременно да действат според мислите си.”)
Попитай го как би свършил с живота си. (“Ако някога опиташ да навредиш насебе си, как би го направил?”) Ако той знае как би го направил, ситуацията е по-неотложна и има по-голям риск за човека, отколкото ако няма обмислен план.
Попитай го дали има някакво оръжие, въже, хапчета и др.
Попитай го какво е ускорило кризата (“Какво сее случило, че си решил да се самоубиваш?”)
Отрази в отговор чувствата, които си доловил.
Папитай дали някога преди се е чувствал по този начин. Ако е така, какво го е накарало тогава да се почувства по-добре. Изследвай ичните способности и сили на човека, използвани в миналото.
Попитай:” Какво от това, което вършш в живота, не искаш да правиш? Какви са твоите мечти?” (Изследвай отговорите, търсейки пролука, за да му вдъхнеш надежда, че би могъл да направи това, което му се иска.)
Попитай какви силни черти, таланти и умения, чрез които би могъл да осъществи мечтите си, притежава. Ако няма, изрази пред него твои впечатления за качества, които биха му вдъхнали надежда и биха го накарали да поеме отговорност вместо да се чувства безпомощен. Възстанови връзката между човека и неговите силни страни.
Попитай го дали ще бъде полезно да подпишете договор, с който той се съгласява да не вреди на себе си. Този договор би му напомнялнаписаното всеки път, когато се почувства безнадеждно и желае да се предаде.
Попитай го за неговата мрежа за подкрепа – приятели, семейство и др. (“Кой би желал ти да е с тебе сега? Можем ли да го повикаме?”)
Не оставяй човека сам. Остани с него или повикай някого, който да бъде с него.
Направи всичко възможно, за да се справиш с кризата.
Мисли си, че си там заради човека.
След като кризата приключи, поговори с твоя консултант, за да анализирате положението.

ku4etodjeki
02-05-2009, 18:02
Molq nqkoi da mi pomogne.... spe6no mi trqbva proekt na nqkakva tema za utre... pomognete!!! ku4eto_djeki@abv.bg
Blagodarq predvaritelno :)

ku4etodjeki
02-09-2009, 13:51
neka da e na tema "Opazvane na okolnata sreda okolo u4ili6tata" ............spe6no mi trqbva ](*,)