Въпрос върхо "Дервишово семе"

[uMnePaToPa]

Здравейте отново ... Отново за утре за домашна ни дадоха да оговорим на въпроса за "Дервишово семе" който е следния :
" Авторът на повестта е осмял живота в патриархалното българско село. Защо тогава в спомените си съжалява , че този живот си е отишъл ? " това е въпросът . Много ви се моля ако можете да намерите нещо до 20:00 довечера ... Ще съм много благодарен ... Мерси предварително ;( ;( ;( ;( ;(

[Detestation]

По мое мнение въпросът ти е некоректно зададан,защото точно пък в "Дервишово семе" Хайтов не осмива патриархалното българско село.Не ми се пише върху глупаво измислени въпроси (не обвинявам теб) Намерих това (по-долу) надявам се да ти помогне.

Родът и родовите повели според “Дервишово семе” и “Преди да се родя”
В......................... родовият свят е представен цялостно с хората, които го населяват, взаимоотношенията им, ценностите и поведението. Внушени са основни родови роли – на бащата, майката и сина, на дядото, който замества мъртвия баща. Родовите ценности се открояват като на първо място е съхранението на живота. Чрез него оцелява родът и се поддържа равновесие. Създаването на наследник е основна задача и гарантира незагиването на рода.
Главният герой – Рамадан е “кръвната връзка” между поколенията. Той е “дервишовото семе”. Животът на Рамадан е предопределен от потребността да се продължи и съхрани родът. Той е заставен да изпълни повелята на своя “бубайко” и да очаква примирено каква съпруга му е определила съдбата. Възхитен е от момичето, което вижда пред себе си. Рамадан и Силвина се опознават, харесват и обикват. Между тях се пораждат отношения с общочовешки характер, различни от онези, управляващи родовия механизъм. Но любовта няма отношение към устоите на рода. Тук се заражда основния конфликт – дълга към рода и дълга към сърцето. Законън на рода и този на любовта биха могли щастливо да се съчетаят, ако и двата бяха спазени. Но родовият закон не е. Между тях не е осъществена истинска брачна връзка. Това разклаща цялостните устои на света, т.к. законът на рода е свързан с всички останали закономерности, управляващи човешкото общество.
Открадването на Силвина от братята и и предаването на съседа Руфат поставя началото на раздвоението в привидно подредения свят на Рамадан.
Желанието му да защити жената, която обича, е огромно, дори да се наложи да убие Руфат. Но този път отново надделява родовия закон. Дядото не пуска внука си да извърши отмъщението. Дервишовото семе трябва да бъде посято и родът продължен. Макар безразличен към момичето, за което го оженват, Рамадан осъзнава отговорността си към него и детето си и затова отлага отмъщението. В същото време Силвина също ражда дете и нещата се объркват съвсем. Възелът събира три нишки: любов, отмъщение и отговорност към рода.
Героят започва да отлага отмъщението си. Така се стига до парадокса – Рамадан да носи дърва на най – големия си враг. Молбите на Силвина звучат като повеля за Рамадан. Няма нищо по – силно от облагородяващата сила на любовта.
Родовият закон е господар над делата им. Сърцата им остават извън неговия обсег.В.............. родовият свят е представен цялостно с хорат, които го населяват, взаимоотношенията им, ценностите и поведението. Внушени са основни родови роли – на бащата, майката и сина, на дядото, който замества мъртвия баща. Родовите ценности се открояват като на първо място е съхранението на живота. Чрез него оцелява родът и се поддържа равновесие. Създаването на наследник е основна задача и гарантира незагиването на рода.
В повестта “Преди да се родя” Ивайло Петров с чувство за хумор осмива порядките и разбирането за живот в рода. Изтъква недостатъците на близките на героя си, тяхната посредственост и несъобразителност.
Ценностите на човека иронично са преобърнати и са подложени на присмех от съвременна гледна точка. Събитията и героите, които участват в тях, са разпънати между “преди” и “сега”. Това са родителите и роднините на повествователя, на които той се присмива, но без злоба и укор. Напротив – усеща се неговата обич и привързаност към тях. Патриархалният свят, в който живеят, за него е мил и смешен от позицията “сега”. Той се е родил, живял е в този свят, бил е част от него, но вече не е.
Героите в повестта са невежи, необразовани, лукави, пресметливи, а не рядко и нечистоплътни. В изграждането на образите им няма и следа от идеализация. Повествователят поставя и самия себе си под съмнение, заявявайки, че постъпката, довела го до живота, е глупава. С други думи, най – важният елемент от родовите ценности – появата на живот, е поставена под съмнение. В патриархалния свят сватбата е от жизнено важно занчение за продължение на рода. Идването на булката в семейството означава още един човек повече за работа в къщи и на полето. Изборът за женитбата е право само на родителите. Такъв е патриархалният закон. Щом се мисли за сватба трябв да има и сватовници – това повеляват родовите традиции.
В повестта са проследени перипетиите около събирането на бъдещите родители – проучване и избор на булката, пазарене за откуп и зестра, нагласена кражба и приставане на момата, сватба и първа брачна нощ. Всичко това е съобразено с патриархалните изисквания.
През погледа на разказвача всичко изглежда смешно и забавно. Той използва иронията, за да разкраси повествованието. Героите на повестта в този патриархален свят не живеят с мисълта че вършат нещо нередно и осъдително от гледна точка на идните поколения. Всички възприемат нещата така, както ги разбират – според мита, интелекта и мирогледа си. Отношението на Ивайло Петров е добронамерено и незлобливо, от което става ясно, че у писателя патриархалността си остава нравствено начало, принцип за етична взискателност към хората.

Източник- www.pomagalo.com
Качен от- tedistefanova
На 14.02.2008 г.

[drun-drun!]

Здравейте отново ... Отново за утре за домашна ни дадоха да оговорим на въпроса за "Дервишово семе" който е следния :
" Авторът на повестта е осмял живота в патриархалното българско село. Защо тогава в спомените си съжалява , че този живот си е отишъл ? " това е въпросът . Много ви се моля ако можете да намерите нещо до 20:00 довечера ... Ще съм много благодарен ... Мерси предварително ;( ;( ;( ;( ;(Сигурен ли си че въпроса ти не е за "Преди да се родя" на И.Петров

P.S:I love pain "Дервишово семе" е на Н.Хайтов не на Ивайло Петров :)

[Detestation]

Упс,извинявам се,грешката е моя! Мислех си за Петров и затова съм го написала...Поправям!

[uMnePaToPa]

По мое мнение въпросът ти е некоректно зададан,защото точно пък в "Дервишово семе" Хайтов не осмива патриархалното българско село.Не ми се пише върху глупаво измислени въпроси (не обвинявам теб) Намерих това (по-долу) надявам се да ти помогне.

Родът и родовите повели според “Дервишово семе” и “Преди да се родя”
В......................... родовият свят е представен цялостно с хората, които го населяват, взаимоотношенията им, ценностите и поведението. Внушени са основни родови роли – на бащата, майката и сина, на дядото, който замества мъртвия баща. Родовите ценности се открояват като на първо място е съхранението на живота. Чрез него оцелява родът и се поддържа равновесие. Създаването на наследник е основна задача и гарантира незагиването на рода.
Главният герой – Рамадан е “кръвната връзка” между поколенията. Той е “дервишовото семе”. Животът на Рамадан е предопределен от потребността да се продължи и съхрани родът. Той е заставен да изпълни повелята на своя “бубайко” и да очаква примирено каква съпруга му е определила съдбата. Възхитен е от момичето, което вижда пред себе си. Рамадан и Силвина се опознават, харесват и обикват. Между тях се пораждат отношения с общочовешки характер, различни от онези, управляващи родовия механизъм. Но любовта няма отношение към устоите на рода. Тук се заражда основния конфликт – дълга към рода и дълга към сърцето. Законън на рода и този на любовта биха могли щастливо да се съчетаят, ако и двата бяха спазени. Но родовият закон не е. Между тях не е осъществена истинска брачна връзка. Това разклаща цялостните устои на света, т.к. законът на рода е свързан с всички останали закономерности, управляващи човешкото общество.
Открадването на Силвина от братята и и предаването на съседа Руфат поставя началото на раздвоението в привидно подредения свят на Рамадан.
Желанието му да защити жената, която обича, е огромно, дори да се наложи да убие Руфат. Но този път отново надделява родовия закон. Дядото не пуска внука си да извърши отмъщението. Дервишовото семе трябва да бъде посято и родът продължен. Макар безразличен към момичето, за което го оженват, Рамадан осъзнава отговорността си към него и детето си и затова отлага отмъщението. В същото време Силвина също ражда дете и нещата се объркват съвсем. Възелът събира три нишки: любов, отмъщение и отговорност към рода.
Героят започва да отлага отмъщението си. Така се стига до парадокса – Рамадан да носи дърва на най – големия си враг. Молбите на Силвина звучат като повеля за Рамадан. Няма нищо по – силно от облагородяващата сила на любовта.
Родовият закон е господар над делата им. Сърцата им остават извън неговия обсег.В.............. родовият свят е представен цялостно с хорат, които го населяват, взаимоотношенията им, ценностите и поведението. Внушени са основни родови роли – на бащата, майката и сина, на дядото, който замества мъртвия баща. Родовите ценности се открояват като на първо място е съхранението на живота. Чрез него оцелява родът и се поддържа равновесие. Създаването на наследник е основна задача и гарантира незагиването на рода.
В повестта “Преди да се родя” Ивайло Петров с чувство за хумор осмива порядките и разбирането за живот в рода. Изтъква недостатъците на близките на героя си, тяхната посредственост и несъобразителност.
Ценностите на човека иронично са преобърнати и са подложени на присмех от съвременна гледна точка. Събитията и героите, които участват в тях, са разпънати между “преди” и “сега”. Това са родителите и роднините на повествователя, на които той се присмива, но без злоба и укор. Напротив – усеща се неговата обич и привързаност към тях. Патриархалният свят, в който живеят, за него е мил и смешен от позицията “сега”. Той се е родил, живял е в този свят, бил е част от него, но вече не е.
Героите в повестта са невежи, необразовани, лукави, пресметливи, а не рядко и нечистоплътни. В изграждането на образите им няма и следа от идеализация. Повествователят поставя и самия себе си под съмнение, заявявайки, че постъпката, довела го до живота, е глупава. С други думи, най – важният елемент от родовите ценности – появата на живот, е поставена под съмнение. В патриархалния свят сватбата е от жизнено важно занчение за продължение на рода. Идването на булката в семейството означава още един човек повече за работа в къщи и на полето. Изборът за женитбата е право само на родителите. Такъв е патриархалният закон. Щом се мисли за сватба трябв да има и сватовници – това повеляват родовите традиции.
В повестта са проследени перипетиите около събирането на бъдещите родители – проучване и избор на булката, пазарене за откуп и зестра, нагласена кражба и приставане на момата, сватба и първа брачна нощ. Всичко това е съобразено с патриархалните изисквания.
През погледа на разказвача всичко изглежда смешно и забавно. Той използва иронията, за да разкраси повествованието. Героите на повестта в този патриархален свят не живеят с мисълта че вършат нещо нередно и осъдително от гледна точка на идните поколения. Всички възприемат нещата така, както ги разбират – според мита, интелекта и мирогледа си. Отношението на Ивайло Петров е добронамерено и незлобливо, от което става ясно, че у писателя патриархалността си остава нравствено начало, принцип за етична взискателност към хората.

Източник- **********
Качен от- tedistefanova
На 14.02.2008 г.

Това ли да напиша или си объркал нещо... По тази литература изобщо ме няма .... Довечера ще посетя форума към 6-7 и ще видя какво ще препоръчате ... МЕРСИ отново предварително и на всички ;)

[uMnePaToPa]

МЕРСИ :grin: :grin: