PDA

View Full Version : Търся отговор свързан с Дон Кихот



DreaMReapeR
10-29-2008, 12:52
Ако някой знае отговора на въпроса "Защо подвигът на Дон Кихот с вятърните мелници е най-популярен?"

Всеки да каже по нещо пък ще го зголбявам в тетрадката.

Мерси предварително! :-o

RiseGirl
10-29-2008, 15:13
Борбата с вятърните мелници в ,,Дон Кихот”

Борбата като символ на силата и всички умения, на смелостта и на това да се докажеш като ,,войн”, е нещо задължително за славния човек. Да бъдеш рицар е трудно, но и невероятно, изпълнено с премеждия в името на честта и идеалния свят.
Всеки целеустремен човек се бори в живота, за да успее. Той живее в един свой свят и за него превъзмогването на трудностите и успехите са основна цел. Всичко около нас ни оказва влияние както за да ни помогне така и за да ни попречи.
Когато съм на село извън града и наблюдавам спокойната природа, оборите с изобилие от домашни любимци, зеленината и вятърните мелници – всички те ми дават сили за да продължа напред. Хармонията, слънцето и дори самият мирис на селския живот ме карат да мечтая. В романа на Сервантес ,,Дон Кихот” главният герой също живее в един, подобен на този, свят, в който борбата за хармония и за честност съществува.
В сцената с вятърните мелници ,,странстващият рицар” чувства толкова силно необходимостта да се пребори със злото, че си ги представя като ,,грамадни великани”. Светът от реален преминава в измислен. И ,,в това време задуха ветрец”, което подтикна още повече смелият рицар на ,,печалния образ” към битка. Подобно чувство обзе и мен самата като си седях на покрива. Ласките на вятъра накараха пулса ми да затупти още по-силно.
Ето, че баба ме извика, но аз едва ли щях да и обърна внимание. Не е толкова важно това, което тя щеше да ми каже (да измия чиниите или да полея цветята). Силата, която усещам в косите си е невероятна. Чувствам се като единсвения човек, който ще спаси света от злото. Дон Кихот продължи напред ,,без да се вслушва във виковете на оръженосеца си Санчо”.
,,След това той призова от все сърце господарката си Дулсинея, помоли я да го подкрепи в изпитанието”, което му предстоеше в името на любовта към любимата инай-вече към целия свят. Аз също се чувствам като него – обичм всичко около мен имисля, че мога да понеса каквото и да е само да остана в този прекрасен свят.
Вятърът се усили, сърцето ми направо ще изцкочи. Дон Кихот се ,,прикрепи зад щита си, закрепи копието и пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него.” Напрежението се увеличваше… Той ,,нанесе удар в крилото и, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подетии изхвърлени на полето в най-жалко състояние”. Усетих болка, все едно, че бях паднала от голяма височина. Вече дъждът се стичаше по лицето ми, аи бях доста уморена. Всичко вече изглеждаше сивои мрачно. Къде беше този красив свят, който ме караше да преливам от мечти. Дон Кихот, също като мен, осъзнава истината, само че при него Санчо Панса толкова време се опитва да му покаже това, а ,,странстващия рицар” отвърна, че ,,мъдрецът Фрестон, който ограби стаята и книгите ми, е превърал тия великан и в мелници, само и само да ме лиши от възможността да се окича със славата на поедата”.
Битката със злото беше труднаи съдбовнаи цялото съществуване заеисеше от моята борба. Аз бях героиня и покровителка на доброто. Уффф… баба ме вика!!! Този път май ще слезна да видя за какво ме вика, а и да си взема суха кърпа. Но това не е краят, защото следващия път ,,неговите зли магии (на Фрестон) ще бъдат обезвредени от силата на меча ми”.