PDA

View Full Version : Жиботът на хъшовете според 1 и 2 глава на Немили недраги



neonskull
10-29-2008, 13:19
Много ви се моля ако някой намери нещо подно за живота на хъшовете 1 и 2 глава от немили недраги.Намерих в Pomagalo но там трябва да праштам СМС-и за да го изтегля.PLS трябва ми за утре :(

MusicIsTheKey
10-29-2008, 13:24
Животът на хъшовете в чуждата страна според първа и втора глава на
повестта „Немили-недраги”

Повестта „Немили-недраги” от Иван Вазов извисява патриотизма, жертвоготовността и свободолюбието на българската революционна емиграция в Румъния преди освобождението.
В първа и втора глава на повестта ,Вазов описва живота на хъшовете емигранти , на онези „немили-недраги” ,които робството е обрекло на страдание, но е запазило в сърцата им неотолим копнеж по свободата и жажда за подвиг.
Първа глава играе ролята на експозиция – запознава ни с обстановката и героите, потапя ни в атмъсферата на хъшовското ежедневие.Картината е влажна и мрачна нощ,спуснала се над пустите браилски улици,навява тягостни чувства.Потискащото настроение се засилва от образите на мъглата,която има „отровен дъх”,и на мъжделивите фенери, които още повече увеличават мрака.
Българсиките емигранти са се опитали да създадат своя собствена територия в чуждата страна.За това свидетелстава написаното по кръчмите и кафенетата.В него се набляга върху думата „България” и неините производни „български лев”, „Филип Тотю,храбрий български воийвода”, „Свободна България”.Израз на патриотизъм са и надписът „Долу тираните!”, „поравеното” с гвоздей изображение турчин и нарисуваният хъш с гола сабя..Хъшовете немогат да се примирят с бездействието.
Единственото място ,където хъшовете намират спокоен престой в нерадостната си съдба,спасение от студа и глада е кръчмата на Странджата.Описанието на обстановката потвърждава тежкия животна хъшовете.Изразите „дълбока изба”, „подземие” , „полуразбита лампа” внушават, че това помещение е негодно за живот и насочват към мизерно съществуване на геройте.Мизерията напомня за студения пейзаж навън и отново създава чувство на потистнатост.Светлината от прозорчето в кръчмата на Странджата е светлината,която създава усещане на сигурност,уют и топлина.В кръчмата те могат да мечтаят,да изявяват истинската си духовност,също да споделят искренета си любов към родината.Но хъшовете са съхранили своя патриотически дух.Това личи от картините по стената,на четата на Хаджи Димитър и на „храбрий Странджа знаменосец”.
Нищетата и мизерията са се отразили върху лицата на хъшовете.За това говорят детайлите в техните портретни описания.Странджата е „сух,жълт”,кашлица раздира гърдите му.Белезите от рани по челото му явно са от героичните сражения,в които е участвал.Македонски носи „огромно,извехтяло и без копчета палто”.Това подсказва,че то вероятно не е негово,а е намерено или подарено.Жълтеникавото лице на Хаджията има изражение на „уморяване и отслабване”.Попчето е с „черно и нагърчено от преждевременна старост лице.”
Новопристиганалия Бръчков обаче не забелязва нищетата и жалкия вид на хъшовете.Той вижда не с очите си,а със сърцето си на невинен патриот.Ето защо изпитва само благоговление и страхопочитание.Въображен ето му се пали от разказа на Македонски. „Мечтател,идеалист,ветрен к – той искаше да вкуси от сладостта на неизвесното и новото”.В образа на младия Бръчков Вазов изразява себе си.
За хъшовете е много труден животът в чуждата страна. „Румъния им даваше гостроприемство,но гостоприемство което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци,разломени и съсипани” .Единственото нещо,което им помага да се държат е георичното им минало,което ги крепи в трудните мигове и им дава сили да преглътнат унизителното и ускърбително ежедневие.Лошата им участ води до трагично ежедневие – „с недояли кореми и обелени от скитане крака,обиждани и презирани от румънското общество те намират подслон в кръчмата на Странджата”.Онова,което ги крепи въпреки глада,студа мизерията,въпреки принудата да станат кукушари е мисълта за България,копнежът за България.Нейният образ те носят в сърацата си и тъгата по родината тревожи суровите им мужки сърца.
В лирическото отстъпление Вазов ни показва и се опитава да ни пренесе в света на хъшовете,да ни убеди,че България е най – висшата ценност за всички особено когато сме далече от нея. „О,Българио,никога не си тъй мила ,както когато сме вън от тебе!”Той ни доказва,че Румъния може да много близо,но е и много далече „Как близо е и как далече!”
В тази част от повестта ,той ни показваколко е трудно на българите в чуждата страна без близките си.
Хъшовете са патриоти.За тях най-важното е свободата на България.Патриотизмът е като религия за хъшовете.Той ги е накарал да направят своя избор и да станат мъченици на идеята за свобода.

crazygirl13
11-01-2008, 07:58
Увод: /ориентиран към цялата повест/

Повестта “Немили-недраги” връща читателя към предосвобожденското минало на българите, за да припомни забравени идеали и родолюбиви стойности. Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение – българските хъшове. Макар да е пресъздал един от най-мъчителните и безславни периоди в техния живот - този на принудително изгнаничество в Браила – повествователят е разкрил верността към идеала за свобода на българските хъшове и всеотдайността, с която те са се посветили на него.

Теза:
Хъшовете са мъченици и герои на българската свобода. Те са принудени да живеят в мизерия и нищета, в лишения и бедност във време на принудително изгатичество, като се борят за своето оцеляване. Тези мъже са доказали себе си в героични битки в миналато, но в настоящето са подложени на тежко битийно изпитание, макар да имат най-святото благо - свободата. Способността им да устояват на предизвикателствата и да не падат духом ги прави достойни, дори величави, а начинът им на живот и гледната точка на другите към тях е израз на жалкото и мьченическо им битие.

В експозицията на творбата повествователят заговаря за тягостното и унизително ежедневие на своите персонажи в чуждата земя – Румьния. Описанието на пустеещите улици вьв влажната и мрачна декемврийска нощ навява неприветливо, дори потискащо настроение, а атмосферата носи усещането за самотност и изолираност.

Мьглата и междукащите фенери усилват чувството за студенина, безприютност и изгубеност. Градът е пуст, чужд и враждебен към своите “гости” – българските хъшове. Те са “немили-недраги” в пространството на чуждото. Но на фона на градския “мрак” се откроява “светлината” на едно опушехо подземие, което се превръща в топъл дом за измъчените и прокудени българи. Това “свое” в “чуждото” пространство носи името “Народна кръчма на знаменосецът!” “Такива чудновати надписи”, както ги нарича повествователят, са знаци за народностна принадлежност и израз на вярност към радетелите за свобода. Те потвърждават вярата, че славното време на борбата не е забравено и ненавистта към робството и тиранията не е замряла. Надписи като”Свободна България” “с три възклицателни” и “Долу тираните!” потвърждават това.

Те са израз на родолюбивите настроения на хъшовете и красноречиво говорят за желанието на тези мъже да се включат в борбата за свобода отново, когато удари часът. Макар мъченици и страдалци в чуждата земя в настоящия момент, хъшовете не губят патриотичния си дух и борбените им настроения са неслоними. За тях читателят узнава от разговорите им в кръчмата на Странджата, пространство, което се превръща в техен дом, в топло и лично, съкровено пространство.Чудно е как това опушено подземие, изпълнено със “задушлив въздух”, може да бъде убежище за прокудените мъченици. Но в тази порутена мизерна изба хъшовете се чувстват като на родна земя; чувстват се силни и достойни хора, които почти забравят неволите и страданията си, говореики все за своето скъпо отечество.
Интериорът в кръчмата откроява една “изписана грубо” литография на стената, на която е изобразен смел и снажен байрактар.Този човек е съдържателят на кръчмата , за когото под картината е изписано:” Да живее храбрият Странджа – знаменосец!” Сега той е духовитият баща на хъшовете, техен закрилник и обединител. Картините по стените в кръчмата са извор на вдъхновение и морална опора за хъшовете, защото им припомнят отминалите славни дни в отечеството, а това крепи духовете им в мизерното настояще.

Неслучайно повествователят нарича тези мъже “една дружина”, защото те са единни в добро и зло, чувстват другия до себе си като свои съмишляник по дух и идеали, а това ги сродява . Животът им е подчинен и свързан чрез миналото, настоящето и бъдещето.Общото, което ги сближава, е настоящият изгнанически и мъченически живот, славното и героично минало и надеждата и вярата в свободата и подновяването на борбата за нея.
Македонски, Хаджията, Попчето, Бръчков и Странджата (Мравката и Владиков отсъстват в това представяне) са въведени в експозицията на повестта с портретни описания и персонална характеристика. Но всички те са една общност, обединени от свята и заветна цел – свободата на отечеството. Настоящият мъчителен и жалък живот се е отразил на лицата им, които са жълти и бледи от мизерията и глада. Ала в очите на всички искри надежда, подхранвана от спомени за борбата и от вярата в едно по-добро бъдеще. Тези мъже живеят жалко и величаво едновременно, те са мъченици и герои на българската свобода, които не се примиряват с настоящата си нерадостна участ и не се отчайват, макар да съзнават жалкото си и унизително битие в настоящето.

Белезите от рани по лицето на Странджата сами говорят за предходното му славно минало; дръзкият поглед на Македонски издава една непримирима и борбена личност; чистосърдечният и неподправен идеалист Бръчков е загърбил еснафското благополучие, за да се посвети на борбата. Попчето е сменил духовното поприще, обричайки се на делото, Хаджията, макар и преждевременно състарен, се вдъхновява от разговорите за героичното минало. Повествователят се вглежда в персонажите през погледа на младият интелигент Бръчков, за когото хъшовете са светци, велики родолюбци, хора, безкористно предани на делото, които будят уважение и възхищение.

“Немили-недраги” са мъченици на българската свобода и нейни герои , готови за славни битки, но подложени на изпитание в принудително бездействие и мизерия. Животът на хъшовете в чужбина и мечтите за героични подвизи в името на свободата контрастират на жалкия им живот в настоящето. Те са отхвърлени от едно общество, което не ги разбира, но това не ги обезкуражава. Чрез своите герои Вазов утвърждава тезата, че трагичното и героичното са едносъщни и че достоен за свободата си е онзи народ, които има духовните сили да се бори за нея и да я отстоявя с цената на най-скъпото - живота си.

crazygirl13
11-01-2008, 07:59
Тежкият и нерадостен живот на хъшовете според II глава на повестта “Немили - недраги”

(съчинение разсъждение)



В живота хората се срещат с много трудности. Те могат да се справят с тях единствено чрез силен дух и мисъл за победа. Това е и основната тема на Вазовата повест, която разкрива тежкия живот на българските хъшове в Румъния.

Във втора глава на повестта писателят показва мъката на хъшовете, породена от раздялата с родината България, жаждата за борба и невъзможността за нея, както и унижението, на което са подложени от крайна бедност.

Чрез повторенията и наслагването на знаците за бедност, в пряката авторова оценка се реализира идеята за тежкия и нерадостен живот: “Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържане очи; тия недояли кореми, тия отслабнали и обелени от скитане крака.”.

Липсата на вяра в утрешния ден, който за тях е начало на “нови борби с живота”, рязко контрастира на “богатството и великолепието”: “Утрешният ден беше начало на нови нужди, на нови борби с живота за тия бедни и пренебрегнати сега поборници”.

Риторичните въпроси в началото на втора глава разкриват мъката, която изпитват хъшовете, когато са далеч от родината: “Докога ще продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя?”. Възклицанието : “О, Българио!” показва възхищението и преклонението пред бащиното огнище. Българските емигранти жадуват да са отново сред познати улици и къщи, защото силата на родовите корени е чудодейна.

Липсата на родината звучи още по – силно в лирическото отклонение: “Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемство, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха сред пустиня...”. В него е концентрирана и съпричастността на Вазов към съдбата на хъшовете, за които обществото е като пустиня, в която гладът и бедността простират “отвсякъде ръце към тия нещастници.”.

И да искат, хъшовете не могат да се втурнат в България с някоя чета, за да се избавят от неприятностите в Румъния, и затова единственото, което им остава, за да не умрат от глад, е кражбата. Въпреки че знаят какво унижение е това, героите сега са “кокошкари”. Страдалческият живот, който водят, мизерията и нищетата, ги принуждават да изкарват прехраната си по нечестен път: “Или да се втурнат с оръжие в България и да умрат в Стара планина или на въжето, или да крадат.”.

Носталгията по родината намира израз и в честото застояване на брега на Дунава и вглеждането в “зелените хълми на България”. Родината е олицетворена като близко същество и това е израз на патриотични чувства.

Във втора глава на повестта Вазов подробно описва съня на Бръчков и това е художествен похват за разкриване на същинското в личността. В съня борбата е страховита, но и романтична. Чрез съня на Бръчков най – точно се разкриват неговите мечти и чувства, защото човек е най – искрен в съня си и може да изживее изключителното: “После дим, после облаци и всичката чета става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и всичко изчезва...”.

Утрото е начало на нови страдания. Отхвърлянето на феса от страна на Бръчков е символичен жест за неприемането им. Но разговорите, които започват с новините от България, разкриват заинтересоваността на хъшовете за родината, а това е знак за извисяване и да непрекършен дух.

Животът на хъшовете в спомените и мечтите за величави дела и в настоящето им на жалки, отхвърлени от обществото същества, доказва, трагичното и славното могат да съжителстват в един човек, а посланието, отправено от Вазов към нашето поколение, е затова хората да живеят в хармония и свобода.

Arr0gAnT
11-01-2008, 08:44
Хъшовете –мъченици и герои според 1 и 2 глава

Теза: В повестта хъшовете са представени в два плана – като мъченици, но и като герои. Те водят страдалчески живот, изпълнен с лишения и страдание. Хъшовете са далеч от отечеството си, в чуждата страна са неразбрани, отхвърлени от обществото. Въпреки обстоятелствата, народните люде съхраняват своето достойнство, вярата в идеала. Спомените за славните битки и мечтите, отново свързани с подвизи в името на свободата, осмислят дните на емигрантите.
Мъченици
Заглавието на повестта: Авторът озаглавява повестта си „Немили – недраги”, защото така най – точно отразява съдбата на героите, принудени да живеят в мизерия, извън родината. Заглавието повтаря Ботевия мотив за мъченичеството в „тежка чужбина”.
Описанието на Браилската нощ:
Тъжната участ на изгнаниците в началото на първа глава на повестта е образно представена чрез мрака и студенината в чуждия град. Пейзажното описание поражда усещане за безприютност, самота и отхвърленост от съдбата. Декемврийската вечер: „влажна и мрачна”, и детайлите: „мъжделивите фенери”, „мътна и неопределена светлина”, говорят за потисна-тостта, безизходицата, мъката в хъшовските души. Отчуждението и враждебността на румънското общество, сред което са принудени да живеят хъшовете, са внушени чрез пореди-ца от детайли, които пораждат чувство на безнадеждност:”никаква светлина или шум”, „затворено”, „пустееха”, „се беще напластила”, „бяха затворени”. Мракът е знак за неясното бъдеще и липсата на перспектива, а безлюдността – знак за неразбиране. Настроението, което носи началният пейзаж е в хармония с преживяванията на героите. Чрез описанието на града писателят пресъздава атмосферата във враждебния свят, в който трудно може да се съхрани светлината на благородните пориви и това е първият щрих от образа на страданието в повестта.
Изолация, неразбиране в чуждия град
В чуждата страна хъшовете не могат да открият своя територия, свой дом. Не получават нито материална, нито морална покрепа. Авторът контрастно противопоставя чуждата земя и родината. Румъния им дава единствено „гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани”. Героите са изолирани в страната, която ги е приела: „Бяха сред обществото, но бяха в пустиня”. „Пустиня” е ключова дума, която метафорично представя враждебното пространство в чуждия град. Тя придобива библейски смисъл – чуждата земя ще подложи на изпитание силата на духа и идеалите на страдалците. Опозицията „общество – пустиня” внушава чувство за самотност, за обреченост. Градацията „къщята, магазиите, сърцата бяха затворени за тях” допълва представата за житейската драма на героите. Жестоки са законите в суровия чужд свят, многобройни са изпитанията пред страдалците, но мъченичеството им откроява тяхната нравствена сила. Тя е стаената им воля за борба.
Живеят в бедност и лишения
Сред мъртвото море от безразличие изгнаниците разчитат за своето препитание единствено на щедростта на други като тях българи, които помагат на своите братя по съдба. Подслон и оскъдна храна Вазовите герои откриват в кръчмата на Странджата, където всичко още на пръв поглед носи отпечатъка на жестоката реалност. Синонимните изрази „дълбока изба”, „подземие” подчертават недвусмислено, че това помещение е негодно за живот и насочват към мизерното съществуване на обитателите. Жалката обстановка в кръчмата говори красноречиво за крайната бедност, немотията, лишенията, оскъдицата на емигрантите. Детайлите „едно прозорче”, „една висока, усамотена полица”, „една опушена и полуразбита лампа” подчертават мизерията и внушават усещане за потискаща бедност. До читателя достига жестоката истина, че в реалния свят хъшовете са лишени от най – необходимото за задоволяване на човешките си потребности.
Външният вид на героите също говори за мизерията
Безспорно най – ярък израз за мъченичеството на героите е портретната им характеристика. Вазов индивидуализира героите си и същевременно представя типичното у тях. Повтарящите се общи детайли в описанията говорят за типичното – за онова, което обединява хъшовете – съдбата им, защото е белязана от едни и същи обстоятелства. Драматичното и несигурно време ги е превърнало в състарени, бледи, съсухрени, облечени в дрипи страдалци. Описанието на Странджата говори едновременно за авторитет и страдалчество. Той е „най – старият”, „дълголик, сух, с гъста черна брада”. Знаменосеца кашля силно и се задавя. Тежкият живот в Браила е оставил своя отпечатък върху него. Запазили са се недосегаеми от времето само осанката и неунищожимият свободолюбив дух. Още на пръв поглед за читателя е ясно, че този „бледолик, болнав, сух като скелет човек” е дал много за народното дело и продължава да бъде верен на идеала. Светът на Вазовите нъшове е свят на болката и на гордото мъченичество в името на България. Чрез страданието тези достойни българи доказват любовта си към родината, а чрез нея – висотата на своя дух.
Сред бедността и мизерията борбата за оцеляване е първостепенната им грижа
Чуждият свят, в който Вазовите герои съществуват, е синоним на страданието. Ежедневието им е непрестанна борба за оцеляване, която се оказва по – трудна от героичните битки в Балкана. Контрастът между техния живот и живота в „хубавия румънски град” подчертава жалкото съществуване на поборниците. Потънали в мизерия, те живеят от подаяния, а когато имат късмет, работят за няколко гроша „колкото за хляба”. Героизмът на тези български орли не може да се прояви в условията на емигрантския живот. Единствената цел на хъшовете в настоящето е да оцелеят, борейки се с непрестанния глад, оскъдицата, враждебното румънско общество: „Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници”. Глаголът „трови” разкрива безутешната болка на изгнаниците, принудени да живеят в чуждата страна.
Принудително бездействие
Вазовите хъшове са изправени пред принудителния избор да се втурнат с оръжие в България или да крадат, но този избор е необходим, за да оцелеят. Принудителното бездействие потиска, разколебава духа на борците. Животът, който водят е различен от техните мечти. Оскъдицата и гладът ги тласкат към недостойни неща – да крадат, да мамят, да просят. „Балканските орли стоеха в клетка” – окована е мъжката им сила, заключен е духът им. Стига се до тъжния извод, че битието на хъшовете е недостойно, но авторът ги оневинява, защото унизителната промяна е наложена от обстоятелствата. Не съжаление, а възхищение предизвикват тези нещастници. Във вълнуващото лирическо отклонение Вазов ги определя като „Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава”. „Подвизите”, „дрипите” и „славата” са емблеми на миналото, настоящето и бъдещето на героите. В тази част на лирическото отклонение се долавя най – важното послание – най – високата слава принадлежи на хъшовете, които превъзмогват житейските обстоятелства със самочувствието на българи, носещи в душите си любовта към родината.
Носталгията по изгубената родина, мъката от раздялата с близките са най – голямата болка на хъшовете
Именно образът на България дава сили на Вазовите герои, окриля ги в мъченическия живот. С помощта на глаголите „усмихва се”, „вика”, „говори” и „показва” образът на родината е олицетворен. Тя сякаш е живо същество, тяхна майка. Напуснали са я, защото са нямали друг избор. Антитезата „близо – далеко” очертава носталгичната болка в душите им. Трагична е невъзможността да се достигне онова, което е близко за очите и сърцето.
Направили своя житейски избор, Вазовите герои плащат висока цена – раздялата с най – съкровеното, най – скъпото: близките хора, родния дом. Реторичните въпроси: „Докога ще продължава това съществувание? Какво ще правят в тази чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки?”, пресъздават реалните измерения на една безизходица, акцентуват върху трагизма на хъшовете, които са принудени да живеят далеч от родината и близките си. Обръщението „О, Българийо, никога не си ни тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...” е израз на драмата на изгнаниците – родолюбиви чеда на родината, насилствено изгонени от нея и умиращи от копнеж по свободата й.
Герои
В чуждата страна са изградили свой свят, изпълнен със спомени и мечти за България
В негостоприемната Браила хъшовете са сътворили една малка България и всичко в техния свят говори за духовната връзка с родината. На фона на тягостната атмосфера в описанието на града се налага контраста „светлина – мрак”. Писателят оставя да свети ярко в нощта „едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче”, което принадлежи на една все още „будна” кръчма. Определението насочва към будността на духа, на българското. Кръчмата е съхранила патриотичния дух, патриотичните въжделения на епохата. Хъшовете са плеядата български герои, будители на народната свяст, които дават всичко от себе си за свободното бъдеще на България.
Представата за хъшовските настроения е предадена чрез ретардация, разкриваща неповторимата патриотична атмосфера в българските кафенета, кръчми и лавки в Браила. Кварталът на емигрантите се е превърнал в остров на свободата. Тук душите и сърцата са отворени за ближния. Девизите, всеки чудноват надпис, определен от автора като „гръмлив и безсмислен”, е зареден с възторга от миналото. Надписите: „Български лев”, „Филип Тотю, храбрий Български войвода!” и „Свободна българия!!!” са израз на патриотичните чувства на хъшовете и изразяват желанието за свобода. Надписите и изображенията по лавките говорят за страстната омраза, за безмерната любов на страдалците.
Определението „народен”
Смисълът на живота за тези смели мъже се крие в думите – България, борба, свобода – основателна причина да оценим героичното у тях. Вазов ги нарича народни люде. Понятието „народен” е синоним на достоен човек, пожертвователно верен на родовите си корени. В света на хъшовете „народен” се нарича „всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата или от насилието на турците”, който проявява своята хъшовска солидарност и помага с каквото може на събратята си. В изпълненото със студенина и бедност настояще на емигрантите единствено тези „народни” хора дават надежда за по – добро бъдеще. Никой не мисли за материалното, защото не то, а духовното характеризира хъшовете и причина да ги наречем герои.
Кръчмата на Странджата – български дом в чуждата страна
Дори сред мизерията в дълбоката изба на Странджата някогашните герои се чувстват достойни хора. Те идват тук, за да намерят топлина и съпричастност, да помечтаят за бъдещето. Кръчмата е като дом за тях. Картините по стените са икони, които им напомнят какви са били и какви трябва да продължават да бъдат, съхраняват спомените им и въплъщават мечтите им.
Писателят подробно разказва за една от картините, на която е изобразен съдържателят на кръчмата. Изобразен е като знаменосец, пред силата на когото се прекланя дори врагът. Излъчва здраве, сила. Наречен е „великан”. Той е един горд, достоен герой.
В своя хъшовски дом Вазовите герои заживяват в друг свят, различен от жестоката реалност. В разговорите си пламенно и искрено дават воля на своите чувства. Разкрит е буйният нрав на тези силни, горделиви мъже. За силното им вълнение говорят накъсаната реч, паузите в нея, множеството възклицателни изречения. Тези мъченици на българската свобода са съсипани физически, но са с несломим дун. Оживените им разговори са спомен за героичното и славно минало. Безкрайно е духовното пространство, създавано от спомените, бляновете, идеалите на Вазовите герои, посветили живота си на България.
Образът на Бръчков
Макар и суров, героичният свят на хъшовете притежава огромна притегателна сила за всеки, в чието сърце пламти искрата на родолюбието. Сред посетителите в кръчмата е и един младж, който със своя фес изглежда необичайно сред тази обстановка. Той не взема участие в спора, само слуша. Възприема всичко с огромен интерес и съпреживяване: „...зяпаше в устата на разказвача и ловеше жадно всяка негова дума”. Различни са обстоятелствата, които са довели хъшовете и младежа в чуждата страна. Страдалците са прокудени, дошли са по принуда, а младият човек е воден от авантюристичния си дух. Присъщо е за младостта да търси приключения, изява, да бяга от сивотата на живота. Хъшовете и младежът са сродни души, свързва ги любовта към отечеството, „Мечтател, идеалист, ветреник” са определенията на автора за младия човек. Той е привлечен от хъшовския свят и гледа с „благоговение” Странджата – смелия знаменосец.
Във втора глава Вазов детайлно разказва за съня на младия Бръчков. Възторгът и опиянението от докосването с героичния свят на хъшовете оживява в „разни странни и фантастични образи”. Младежът сънува бурята на героичната битка с врага в Балкана. Картината е динамична, красива и страшна. Сънят на Бръчков е доказателство за магнетичното въздействие на света на хъшовете. Той е отражение на мечтата на младия човек да участва като новите си другари в битка, за да докаже своя патриотизъм.

neonskull
11-01-2008, 18:55
Мерси мерси няма нужа повече :)

miki358
11-06-2010, 17:33
Здравейте, отчаяно ви моля да ми помогнете с домашното ми по БЕЛ.... :smt022
госпожата ми каза следния въпрос:В следствие на какво се създава контрастът мрак-светлина в творбата на Иван Вазов Немили,недраги?
нямам си идея просто какво да напиша моля подскажете мии ! :-o :-o

malcho.pk
11-08-2012, 12:58
моля ви помогнете мии .... какво според Вазов означава понятието народен (цитат) и как изглежда кръчмата на Странджа ( ключови думи ) и какво е общото между хъшовете описаниее наа външния вид и какво е отношението на румънците към българските хъшове от Немили недраги :Д

nasko.bogoev
12-11-2012, 17:17
Samo da popitam koe e uvoda teza ....... ? Vuv Suchinenieto razsujdenie na MusiclsTheKey

Sunii000
11-13-2013, 14:12
Mоля ви помогнете ми имам да правя съчинение разсъждение на темата българските хъшове между изпитанията на настоящето и мечтата за бъдещето.Спешно ми трябва за утре