PDA

View Full Version : Моят любим герой от Дон Кихот ЛИС



venci92
10-30-2008, 19:42
Здравейте...Спешно ми трябва ЛИС на тази тема за който и да е от героите приемам ЛИС!!!

elfinna
10-31-2008, 18:52
tova naerih
Дон Кихот и Санчо Панса-Контраст и еднаквост

Романът “Дон Кихот Сер тес възниква в една противоречива епоха–късният Ренесанс, когато загива хуманистичната философия.Писателят подлага на присмех носталгията по едно отживяло времето си явление–рицарството.Често измислиците от рицарските романи преминават в действителността – сбиванич, свади, кървави отмъщения се превръщат в обичаен факт от живота в Испания,което води до отвращение на младежта от реалността и ненавист към гражданския ред.В романа са отразени животът и нравите на широки обшествени слоеве-духовенство,буржоазия,селя ни,висша и низша аристокрация,полицаи.Това, оето писателят открива навсякъде,е застоят.Няма съсловие,което да се развива.
Главни герои в романа са рицарят на печалния образ Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса.Благородникът Алонсо Кехана обича много да чете рицарски романи и в един момент решава да стане и той рицар.Безличното съществуване като идалго не го удовлетворява и затова смята да напусне малкия и затворен свяр на родното си селце в областта Ла Манча.Но за другите хора мъжът обезумява,защото иска да възкреси миналото,да възстанови унищожените хуманни ценности: справедливост, честност, доброта.Трогателна е неговата жертвоготовност да служи на доброто и по този начин да се покрие със слава.Идалгото напуска своя дом,без да вземе нито грош.Сменя името си и тругва да спасява света от злото.
Но промяната не е реална,а илюзорна,въображаема и обикновено винаги има пострадали невинни хора,а често и самия Дон Кихот.Той си чупи ребра,има избити зъби,наранени ръце.Почти всичките му подвизи имат трагикомичен характер.
Верен спътник на рицаря е неговият оръженосец.Той е обикновен беден селянин,който се съгласява да върши тази отговорна задача само от материални подбуди.Необходим е на Дон Кихот,за да бъде попълнен типажът на рицарския роман.Добродушен и наивен,Санчо Панса вярва на своя господар и макар че в началото на общите им приключения не страда от безумие,постепенно в хода на сюжета двамата започват да се допълват и да си приличат.
Външно двамата герои си контрастират:Санчо е нисък и дебел,а Дон Кихот има суха и призрачна фигура.Оръженосецът е яхнал обикновено магаре,а господарят му язди дръглив кон.
Иреалният светоглед на Дон Кихот се нуждае от практичния ум на Санчо по време на техните “походи”.
Композиционно селянинът е антитеза на главния герой:единият-представител на дребното благородничество,другият-обикновен бедняк;единият-романтик и идеалист,другият-материалист и прагматик.Санчо напуска дома и семейството си с надеждата лесно да забогатее,Дон Кихот е воден от своя идеализъм и въобще не мисли за пари.Селякът обича земните удоволствия-да пийне,да хапне,да поприказва.Речта му е изпъстрена с безброй пословици и поговорки.Почти няма ситуация,която той да не може да коментира с народна мъдрост.От думите му лъха свеж хумор,който издава добро,весело сърце.Сервантес го нарича “човек със златно сърце”,но и още “с малко мозък в главата си” заради това,че се е оставил да бъде подмамен от щедрите обещания на Дон Кихот,щом спечели някой остров,да го назначи управител.
Но с течение на времето настъпва промяна в поведението и философията на Санчо Панса.Той постепенно,мъчително и драматично изоставя користния прагматизъм,”заразен” от идеализма на своя господар.Знаменититв думи на рицаря:”Свободата,Санчо,е едно от най-ценните блага,с които небесата даряват хората”,са осмисляни от оръженосеца в многобройните изпитания,за да се превърнат в негово житейско кредо по време на управлението на “острова”.В дейността си като губернатор Санчо реализира онази висша справедливост,за която мечтае Дон Кихот.Един от най-важните уроци,усвоен от Санчо е да съхранява достойнството си и в най-превратните моменти от драматичната си съдба.В своето управление последователят на рицаря не накърнява честта си с непочтени дела и по този начин достига такъв аристократизъм на духа,за какъвто не биха могли да претендират “благородниците”, получили титлите си по наследство.Поведението на Санчо Панса е доказателство за истинността на максимата.”Добродетелта се придобива,а кръвта се наследява”.В края на своето пътуване с Дон Кихот Санчо вече се изразява така философски мъдро,както и рицарят.Промяната в светоусещането на героя най-напред проличава в славата му,за да се открои след това и е поведението му.Дългото общуване с “проповедника” Дон Кихот превръща Санчо Панса в не по-малък рицар по дух,за когото материалното няма вече такава магнетична сила.Търсенето на личната изгода отстъпва на заден план,изместено от коренно различен тип ценностна система,в която доминира култът към човешкото достойнство и свободата.
Развръзката на сюжетното действие не разрешава еднозначно проблема за диалога и конфликта между идеалното и реалното.Дон Кихот завършва своя път и възвръща трезвия си разсъдък,но Санчо не може да приеме еснафското съществувание на съселяните си,защото духовните му хоризонти са вече разширени.Афористично звучащите мисли на оръженосеца са достойни за уважение,тъй като внушават основополагащата ренесансова идея за свещеното индивидуално право на избор и съзидателната мощ на разкрепостения човек:”Всеки е рожба на собствените си дела”

Ne sam go 4ela i nz kakvo e i dali 6ti pomogne!