Jagger
10-31-2008, 20:21
Историята за човека и безценния кристал (любовта,любимата)
Ти си кристал намиращ се в малка пещера тясна и достатъчно дълга, че да не може да те досигне
никой с ръка или пък с някакъв инструмент.. аз съм те открил случайно първоначално съм те разглеждал
Идвал съм всеки ден до тази малка пещера за да надникна да те видя.. харесваш ми оценявам те на цена по-голяма
и от тази на диаманд, въпреки това на няколко пъти те засипвам с пръст и след това отчаяно се опитвам да я махна
отново да мога да виждам твоята красота един ден разбирам че в пещерата има пукнатини и че има голям шанс да се срути
разбирам че никога няма отново да мога да те видя.. искам да те взема с мен да те имам да те паза и да те обичам
но е твърде рисковано да вляза в пещерата а и страдам от клаустрофобия как да постъпя.. това е моята ситуацията
мога да се опитам да преодолея страха си да се опитам да подсигуря пещерата и да почистя пръста която съм хвърлил върху теб
или да те отрежа и да те взема ..втория начин е изк. защото така ще те осакатя затова може би ще избера първия и ще дам всичко от себе си
Има и трети вариант в който ще се опитам да те запазя във спомените си дните в които си блестяла най-красиво и си била напълно уникална по-красива от диаманд и по-безценна
продължавам напред да търся следващия уникален кристал като теб.. в последствие ще разбера че ти наистина си била диаманд тогава ще разбера че си била още по-безценна
ще се усмихна и ще си кажа добрече не унищожих тази красота.. и през останалия си живот няма да намеря по-красив кристал от теб защото ти беше първата която покори сърцето и очите ми взе съзнанието и душата ми..
и след като разбера това ще се върна при теб в малката пещера ще влезна вътре без страх ще те докосна нежно ще ти благодаря за това че си толкова уникална и ще остана с теб завинаги и ще те ценя така както заслужаваш..
-------------------------------------------------------------------------------------
Мъжете сме егоисти искаме всичко за себе си щом видим, че има някаква цена или пък захвърляме нещо безценно само защото така ни изнася
Малко от нас разбират това малко от нас се опитват да се променят и още по-малко успяват.И когато открием нещо уникално нещо красиво
се опитваме да го погубим заради нашите егоистични подбуди и тъпанараско поведение.. вместо да го оценим и да се опитаме да се насладим на
красотата му.. Жалка картинка, още по жалкото е че кристалът ще продължи да съществува да блести и да бъде себе си без значение дали ще има
някой да го оцени което ни прави и ненужни до известна степен но това причина ли е да се откажем от търсенето на красивото на това което ни прави щастливи
Незнам нистина незнам как да постъпя така че да е най-добре както за мен така и за другите остава ми само да продължавам да опитвам за да разбера как става
Ако всички тези кристали са ключовете за вратите които ще ни променят ако е така то искам да се променя искам да направя всичко само да продължа да се наслаждавам на
красотата на кристала който е така безценен за мен.. без да нараня себе си нито да наруша неговото пространство...
Излглежда никога няма да мога да разбера колкото и да се опитвам да видя гледната точка на другата страна никога няма да мога да видя напълно да я разбера точно заради това
може би се нуждаем от кристалите за да разберем за да видим през техните очи да ни разкирят това което неможем да разберем да ни променят...
Това ли е решението???
Колкото повече се опитвам да достигна някаква промяна колкото по-навътре търся разбирам, че се отдалечавам от това което искам или може би разбирам че никога не е било
при мен че всичко е било заблуда а и май е така.. защо е толкова трудно тогава да се предвижа да достигна до кристала исках да виждам исках да знам истината и сега се питам
имах ли нужда от това наистина ли ми трябваше това...света се проявява и го виждам такъв какъвто е а не така както съм си го представял със затворени очи и съм живял в него..
Моляте мой безценен кристал "Научи ме, научи ме да живея с теб покажи как се чувстваш от какво си изграден от какво имаш нужда за да мога да бъда до теб"
Излглежда че ще трябва да отворя душата си ума си и ушите си за да чуя това което ще ми кажеш да разбера това което ще ме научиш защото това което искам е да бъда с теб.
Ти си кристал намиращ се в малка пещера тясна и достатъчно дълга, че да не може да те досигне
никой с ръка или пък с някакъв инструмент.. аз съм те открил случайно първоначално съм те разглеждал
Идвал съм всеки ден до тази малка пещера за да надникна да те видя.. харесваш ми оценявам те на цена по-голяма
и от тази на диаманд, въпреки това на няколко пъти те засипвам с пръст и след това отчаяно се опитвам да я махна
отново да мога да виждам твоята красота един ден разбирам че в пещерата има пукнатини и че има голям шанс да се срути
разбирам че никога няма отново да мога да те видя.. искам да те взема с мен да те имам да те паза и да те обичам
но е твърде рисковано да вляза в пещерата а и страдам от клаустрофобия как да постъпя.. това е моята ситуацията
мога да се опитам да преодолея страха си да се опитам да подсигуря пещерата и да почистя пръста която съм хвърлил върху теб
или да те отрежа и да те взема ..втория начин е изк. защото така ще те осакатя затова може би ще избера първия и ще дам всичко от себе си
Има и трети вариант в който ще се опитам да те запазя във спомените си дните в които си блестяла най-красиво и си била напълно уникална по-красива от диаманд и по-безценна
продължавам напред да търся следващия уникален кристал като теб.. в последствие ще разбера че ти наистина си била диаманд тогава ще разбера че си била още по-безценна
ще се усмихна и ще си кажа добрече не унищожих тази красота.. и през останалия си живот няма да намеря по-красив кристал от теб защото ти беше първата която покори сърцето и очите ми взе съзнанието и душата ми..
и след като разбера това ще се върна при теб в малката пещера ще влезна вътре без страх ще те докосна нежно ще ти благодаря за това че си толкова уникална и ще остана с теб завинаги и ще те ценя така както заслужаваш..
-------------------------------------------------------------------------------------
Мъжете сме егоисти искаме всичко за себе си щом видим, че има някаква цена или пък захвърляме нещо безценно само защото така ни изнася
Малко от нас разбират това малко от нас се опитват да се променят и още по-малко успяват.И когато открием нещо уникално нещо красиво
се опитваме да го погубим заради нашите егоистични подбуди и тъпанараско поведение.. вместо да го оценим и да се опитаме да се насладим на
красотата му.. Жалка картинка, още по жалкото е че кристалът ще продължи да съществува да блести и да бъде себе си без значение дали ще има
някой да го оцени което ни прави и ненужни до известна степен но това причина ли е да се откажем от търсенето на красивото на това което ни прави щастливи
Незнам нистина незнам как да постъпя така че да е най-добре както за мен така и за другите остава ми само да продължавам да опитвам за да разбера как става
Ако всички тези кристали са ключовете за вратите които ще ни променят ако е така то искам да се променя искам да направя всичко само да продължа да се наслаждавам на
красотата на кристала който е така безценен за мен.. без да нараня себе си нито да наруша неговото пространство...
Излглежда никога няма да мога да разбера колкото и да се опитвам да видя гледната точка на другата страна никога няма да мога да видя напълно да я разбера точно заради това
може би се нуждаем от кристалите за да разберем за да видим през техните очи да ни разкирят това което неможем да разберем да ни променят...
Това ли е решението???
Колкото повече се опитвам да достигна някаква промяна колкото по-навътре търся разбирам, че се отдалечавам от това което искам или може би разбирам че никога не е било
при мен че всичко е било заблуда а и май е така.. защо е толкова трудно тогава да се предвижа да достигна до кристала исках да виждам исках да знам истината и сега се питам
имах ли нужда от това наистина ли ми трябваше това...света се проявява и го виждам такъв какъвто е а не така както съм си го представял със затворени очи и съм живял в него..
Моляте мой безценен кристал "Научи ме, научи ме да живея с теб покажи как се чувстваш от какво си изграден от какво имаш нужда за да мога да бъда до теб"
Излглежда че ще трябва да отворя душата си ума си и ушите си за да чуя това което ще ми кажеш да разбера това което ще ме научиш защото това което искам е да бъда с теб.