balu4ka
11-01-2008, 08:45
Знам,че много малко хора ще седнат да прочетат това което съм написала,но все пак имам нужда от съвет. :(
Понякога си мисля,че всичко се срива в краката ми когато най-малко очаквам!И до скоро се опитвах да да излекувам сърцето си ...за това не започвах никак връзка,само приятелство и нищо особено.Лятото се запознах с едно момче близо до дома.Започнахме да се забиваме...еетествено по скайп.До тогава не се знаехме,не се бяхме виждали само на снимка.Маинаха няколко месеца от запознаването ни..всичко беше спокойно.Но,аз излизах с приятели по центура..парковете и т.н,съвсем случайно той ме мярна на една пейка...нищо не си казахме.Само в скайпа си писахме.След още един месец преминавах шосето,с едни преиятели но нещо си пях не помня точно с една приятелка.Точно по това ме заболя стомаха...дам така случайно,момчто до мен(най-добрия ми фр )ме сръгна..вдигнах очи срещо мен на пейката седеш той..беше толкова хубав..гледаше ме право в очите ..аз както винаги се засрамих и спрах да пея ...той ми се усмихна от мен нищо.Обърнах се леко и аз му се усмихнах той мн се зарадва.В скайп ми говореше..колко съм му била сладка когато съм му се усмихнала и т.н естестжено мн ми стана хубаво.След време и двамата си признахме ,че се харесваме.Той е малко по глям от мен..до скоро имаше приятелка и на мен ми беше гадно.Преди две седмица си спорихме за това ..колко щяло д ани бъде хубабо заедно и т.н за всичко което се сетите си писахме.Той казваше,че не говори много,че не бил момчето за мен..но аз вече го обичах и му казвах,че греши.И така дойде дня в който излязохме,аз не бях много навита умирах си от срам..да не се изложа.Така и стана нали искахме да пробваме дали ще потругне нещо. :oops: :? :? .Аз се излових не спирах да говоря само простотий поради простата причина,че той мълчше много.Седхяме двамата в парка и аз не спрях да говоря.По едно време дойдоха две мой приятелки,седяха малко и аз трябваше да си ходя...и те щяха да ме изпращаш..той усетих,че не изпитвше вече същото..или го бях оттегчила или незнам.Прибжрах се той ми писа,но не както преди.Признах му,че много е бил хубав и т.н той само каза,че съм му била мнoго сладка като съм се чудила,какво да му кажа .Казах му,че вече е знаел че не съм момичето за него, и тои каза т се знаеше,че и аз не съм момчето за теб.На мен се едно ми забиха нож в сърцето.Казах му ,че стаам и той ми каза чао.Всико просто бше ужасно.Не сиакх отново сърцето ми да бъде разбито.Отново съм сама...е найстина има едно момче което ме обичаа,но в друг град и с него съм се виждала ..но 300 киломтра не са малко. :? :? :cry: :cry: #-o :-k :cry: :cry:
Незнам дайте ми съвет да продължа ли да се боря за онова момче..или просто няма смисал ?
Мерси предварително,и соори за дългата тема,но найстина ми е ужасно гадно,а няма кой да ми даде съвет. :-) :-)
Понякога си мисля,че всичко се срива в краката ми когато най-малко очаквам!И до скоро се опитвах да да излекувам сърцето си ...за това не започвах никак връзка,само приятелство и нищо особено.Лятото се запознах с едно момче близо до дома.Започнахме да се забиваме...еетествено по скайп.До тогава не се знаехме,не се бяхме виждали само на снимка.Маинаха няколко месеца от запознаването ни..всичко беше спокойно.Но,аз излизах с приятели по центура..парковете и т.н,съвсем случайно той ме мярна на една пейка...нищо не си казахме.Само в скайпа си писахме.След още един месец преминавах шосето,с едни преиятели но нещо си пях не помня точно с една приятелка.Точно по това ме заболя стомаха...дам така случайно,момчто до мен(най-добрия ми фр )ме сръгна..вдигнах очи срещо мен на пейката седеш той..беше толкова хубав..гледаше ме право в очите ..аз както винаги се засрамих и спрах да пея ...той ми се усмихна от мен нищо.Обърнах се леко и аз му се усмихнах той мн се зарадва.В скайп ми говореше..колко съм му била сладка когато съм му се усмихнала и т.н естестжено мн ми стана хубаво.След време и двамата си признахме ,че се харесваме.Той е малко по глям от мен..до скоро имаше приятелка и на мен ми беше гадно.Преди две седмица си спорихме за това ..колко щяло д ани бъде хубабо заедно и т.н за всичко което се сетите си писахме.Той казваше,че не говори много,че не бил момчето за мен..но аз вече го обичах и му казвах,че греши.И така дойде дня в който излязохме,аз не бях много навита умирах си от срам..да не се изложа.Така и стана нали искахме да пробваме дали ще потругне нещо. :oops: :? :? .Аз се излових не спирах да говоря само простотий поради простата причина,че той мълчше много.Седхяме двамата в парка и аз не спрях да говоря.По едно време дойдоха две мой приятелки,седяха малко и аз трябваше да си ходя...и те щяха да ме изпращаш..той усетих,че не изпитвше вече същото..или го бях оттегчила или незнам.Прибжрах се той ми писа,но не както преди.Признах му,че много е бил хубав и т.н той само каза,че съм му била мнoго сладка като съм се чудила,какво да му кажа .Казах му,че вече е знаел че не съм момичето за него, и тои каза т се знаеше,че и аз не съм момчето за теб.На мен се едно ми забиха нож в сърцето.Казах му ,че стаам и той ми каза чао.Всико просто бше ужасно.Не сиакх отново сърцето ми да бъде разбито.Отново съм сама...е найстина има едно момче което ме обичаа,но в друг град и с него съм се виждала ..но 300 киломтра не са малко. :? :? :cry: :cry: #-o :-k :cry: :cry:
Незнам дайте ми съвет да продължа ли да се боря за онова момче..или просто няма смисал ?
Мерси предварително,и соори за дългата тема,но найстина ми е ужасно гадно,а няма кой да ми даде съвет. :-) :-)