shirley
11-01-2008, 09:59
Добро утро.
Теми като тази, която сега ще прочетете, може много да сте срещали, може пък и да ме сметнете за побъркана, може и да го приемете за нещо, което се случва на всеки. Въпрос на гледна точка и разбирания.. И все пак ми е странно да започна, така че ще тръгна малко по отдалеч.. Близо две години харесвах момче на моята възраст, в началото и то мен доста, нищо не стана, притеснителни бяхме и двамата, то го превъзмогна, намери си друга, аз не успях и продължих да имам чувства към него. Преди месец може би си наложих да спра, не можех да продължавам така повече, имаше там някакви момчета, на които се кефех съвсем повърхностно, но не можех да си избия от главата това момче. Както и да е, в училище като изключим редовните часове, започнах някакъв СИП, на който ходеха хора от всякакви класове. Записах точно него, поради две причини - първата и по-главна беше, че винаги съм искала да изучавам предмета, втората, която някакси допринасяше, беше че най-интересните и забавни хора от училището ми също ходеха и ми се искаше да прекарвам повече време с тях, да ги опозная. Та отидох, но точно тях ги нямаше, имаше други хора, не по-малко забавни и атмосферата също се получи страхотно. Забелязах едно момче, което преди не бях виждала, не е от типа яките и известни момчета на училището, но изглеждаше много мил, оттогава не мога да спра да мисля за него и с нетърпение си чакам СИПовете да дойдат. Не сме се запознавали, не знам как ще стане, притеснителна съм, но усещам, че само той може да ме накара да спра да мисля за предишното момче (към което както вече казах имах 2 годишни чувства). Сетих се за една моя приятелка от училище, с която са учили заедно, та да я разпитам за него. Не сме много близки но си говорим и се поздравяваме. Близки в смисъл че не сме най-добри приятелки, но се познаваме добре. И тук идва проблема.. С приятелки нон стоп си говорим колко отчайващо зле се държат момчетата, как на шега ще обърнем резбата и така нататък, и преди няколко дни се замислих. Ами ако наистина става така с мен? Много мои приятелки се хвалят как на купони са се забили с друго момиче и все пак си остават хетеросексуални и го приемат за нещо нормално, но все пак се чудя. Определено не съм обратна, може би съм само объркана, може и да започвам да имам симпатии и към хора от двата пола, не знам. Онзи ден точно да попитам момичето, бившата му съучиничка, казах "абе искам да те питам нещо" и точно да я попитам за съученика й, и някой я викна, трябваше да си тръгне. След това вече не съм я питала, защото възникна това съмнение. Вчера бях на някакъв купон у една приятелка по случай Хелоуин и тя беше там. Често я виджах да седи сама на стълбите и си мислеше за нещо и имах чувството че само си вися и я зяпам. На мен дори ми е странно, не мога да го приема. На няколко пъти съвсем на шега подхвърлих на приятелките ми, че заради момчетата ще обърна резбата, но те знаят че съм шегаджийка и не ми обърнаха внимание.. Страх ме е да го помисля сама пред себе си, камо ли да го кажа на тях, а фактът че го пиша тук ми костваше огромно усилие. Не знам какво ми става, полудявам.. Имам чувството, че и двамата ме привличат по един или друг начин, може и само да си въобразявам, може да е временно, може да е само прищявка. Може и просто да съм повлияна от част от околните, които или се правят на интересни, или се чудат как да афишират, че не им пука и свободно се забиват с момичета. Виждате, ужасно съм объркана, аз го приемам много на сериозно и се разкъсвам, тотално пощурявам. Много е дълго знам, и все пак продължавам да се надявам някой, на когото му се е случвало, или пък някой без предрасъдъци да ми даде някакъв съвет...
P.S. На 16 съм, ако е от значение. И двамата са с 2 години по-големи.
Теми като тази, която сега ще прочетете, може много да сте срещали, може пък и да ме сметнете за побъркана, може и да го приемете за нещо, което се случва на всеки. Въпрос на гледна точка и разбирания.. И все пак ми е странно да започна, така че ще тръгна малко по отдалеч.. Близо две години харесвах момче на моята възраст, в началото и то мен доста, нищо не стана, притеснителни бяхме и двамата, то го превъзмогна, намери си друга, аз не успях и продължих да имам чувства към него. Преди месец може би си наложих да спра, не можех да продължавам така повече, имаше там някакви момчета, на които се кефех съвсем повърхностно, но не можех да си избия от главата това момче. Както и да е, в училище като изключим редовните часове, започнах някакъв СИП, на който ходеха хора от всякакви класове. Записах точно него, поради две причини - първата и по-главна беше, че винаги съм искала да изучавам предмета, втората, която някакси допринасяше, беше че най-интересните и забавни хора от училището ми също ходеха и ми се искаше да прекарвам повече време с тях, да ги опозная. Та отидох, но точно тях ги нямаше, имаше други хора, не по-малко забавни и атмосферата също се получи страхотно. Забелязах едно момче, което преди не бях виждала, не е от типа яките и известни момчета на училището, но изглеждаше много мил, оттогава не мога да спра да мисля за него и с нетърпение си чакам СИПовете да дойдат. Не сме се запознавали, не знам как ще стане, притеснителна съм, но усещам, че само той може да ме накара да спра да мисля за предишното момче (към което както вече казах имах 2 годишни чувства). Сетих се за една моя приятелка от училище, с която са учили заедно, та да я разпитам за него. Не сме много близки но си говорим и се поздравяваме. Близки в смисъл че не сме най-добри приятелки, но се познаваме добре. И тук идва проблема.. С приятелки нон стоп си говорим колко отчайващо зле се държат момчетата, как на шега ще обърнем резбата и така нататък, и преди няколко дни се замислих. Ами ако наистина става така с мен? Много мои приятелки се хвалят как на купони са се забили с друго момиче и все пак си остават хетеросексуални и го приемат за нещо нормално, но все пак се чудя. Определено не съм обратна, може би съм само объркана, може и да започвам да имам симпатии и към хора от двата пола, не знам. Онзи ден точно да попитам момичето, бившата му съучиничка, казах "абе искам да те питам нещо" и точно да я попитам за съученика й, и някой я викна, трябваше да си тръгне. След това вече не съм я питала, защото възникна това съмнение. Вчера бях на някакъв купон у една приятелка по случай Хелоуин и тя беше там. Често я виджах да седи сама на стълбите и си мислеше за нещо и имах чувството че само си вися и я зяпам. На мен дори ми е странно, не мога да го приема. На няколко пъти съвсем на шега подхвърлих на приятелките ми, че заради момчетата ще обърна резбата, но те знаят че съм шегаджийка и не ми обърнаха внимание.. Страх ме е да го помисля сама пред себе си, камо ли да го кажа на тях, а фактът че го пиша тук ми костваше огромно усилие. Не знам какво ми става, полудявам.. Имам чувството, че и двамата ме привличат по един или друг начин, може и само да си въобразявам, може да е временно, може да е само прищявка. Може и просто да съм повлияна от част от околните, които или се правят на интересни, или се чудат как да афишират, че не им пука и свободно се забиват с момичета. Виждате, ужасно съм объркана, аз го приемам много на сериозно и се разкъсвам, тотално пощурявам. Много е дълго знам, и все пак продължавам да се надявам някой, на когото му се е случвало, или пък някой без предрасъдъци да ми даде някакъв съвет...
P.S. На 16 съм, ако е от значение. И двамата са с 2 години по-големи.