MoOnLiGhT_ShAdOw
11-01-2008, 19:05
Къде отиде, мое утре?
Скри се там, в отминалия ден,
когато след последната въздишка,
моят дух се сви сломен.
Къде остана, щастие желано,
измъчено, очаквано със трепет?
Една мечта ли, нивга изживяна,
скърши твоите криле във полет?
Защо си тръгна, любов необяснима,
защо сърцето ми напълни с меланхолия?
Защо откривам в себе си сурова зима,
вместо старата безгрижна весела мелодия?
Окончателно изпуснах ви, нали? Нали?!
Егоизмът ми се смее вече и ликува...
И скръбта ми замълча дори,
че, наситена със болка, и душата спря да чува...
Върнете сълзите поне, за Бога!
Готова съм да пия от чашата горчива,
нощем, унесена в кошмари, аз да мога
поне в страданието си да се чувствам жива...
Скри се там, в отминалия ден,
когато след последната въздишка,
моят дух се сви сломен.
Къде остана, щастие желано,
измъчено, очаквано със трепет?
Една мечта ли, нивга изживяна,
скърши твоите криле във полет?
Защо си тръгна, любов необяснима,
защо сърцето ми напълни с меланхолия?
Защо откривам в себе си сурова зима,
вместо старата безгрижна весела мелодия?
Окончателно изпуснах ви, нали? Нали?!
Егоизмът ми се смее вече и ликува...
И скръбта ми замълча дори,
че, наситена със болка, и душата спря да чува...
Върнете сълзите поне, за Бога!
Готова съм да пия от чашата горчива,
нощем, унесена в кошмари, аз да мога
поне в страданието си да се чувствам жива...