Испански Ренесанс [Архив]

RiseGirl

11-02-2008, 04:52

Заповядай:

ИСПАНСКИ РЕНЕСАНС

Твърде контрастна и противоречива е картината на испанската действителност през XVI век, когато започва развитието на рене¬сансови процеси. Влиянието на западно¬европейския хуманизъм е вече осеза¬телно. Независимо от липсата на реал¬ни икономически условия за промяна в на¬чина на живот, ренесансовата идея за човека получава свой индивидуален, типич¬но испански художествен израз.
Пословичната гордост и болезнено чув¬ство за национална чест определят и особената стойност на духовните цен¬ности. Свободата на духа е вътрешна потребност на човека, раздвоен между трагичните реалности на действител¬ността и „миража” на нова духовна меч¬та за щастие.
Някаква особена мистична сила и кра¬сота има в желанието за духовна свобо¬да на испанската творческа мисъл. Това е естествена художествена реакция на търсещите умове на епохата, които са свободни единствено в полето на мисъл¬та. Затова и идеята за човека е колкото духовна реалност, характерна за цяла Западна Европа, толкова и болезнено метежен полет на мисълта към безкрайно красиви духовни хоризонти.
Това е своеобразно скиталчество на ду¬ха към обетованата страна на щастие¬то, която всеки испанец търси в епоха¬та на XVI век. Неслучаен е засиленият ин¬терес към пътешествия и авантюрни приключения. Всеки пътува и мечтае за своя щастлив шанс В Живота. Мисълта за материално обогатяване е водеща, но редом с нея „скита” и ренесансовата идея за богатство на духа. А то е винаги в сво¬бодата. Приказната страна на щасти¬ето за испанските хуманисти е в прост¬ранството на духовната и творческа свобода. Тя е онзи „златен” мираж на ми¬сълта, който преследва и авантюристи¬те, жадни за приключения и бързо забо¬гатяване през ренесансовия XVI век. За¬това и битката за свобода на мисълта е поредица от странни „приключения”, в ко¬ито реалното и утопичното се сливат.
Свободата е измамно близо и реално -трагично далеч. Тази особеност на рене-сансовите търсения през XVI век в Испа¬ния ражда контраста между мнимо и ре¬ално в художествените литературни об¬разци на епохата. Но тук са и корените на трагичната ирония като най-адекватно художествено средство за битка с бездуховността на времето.
Творецът винаги отразява контрасти¬те и усеща „синкопирания” пулс на сво¬ето настояще, което предизвиква „смях през сълзи”. Тъжен е смехът на духовно разкрепостения, но това е единствено¬то средство да опазиш свободата на творческото си дръзновение, с което искаш да промениш света и живота на хо¬рата. Затова и ироничният присмех на Сервантес в „Дон Кихот” не закъснява да изяви своята пречистваща сила.
Изтънчената духовност на Дон Кихот е далечна и чужда на обърканите трагич¬ни реалности на испанската действи¬телност от XVI век. Тя трудно се вписва в общата картина на разруха и духовна бедност. Трагична е мечтата на бедния идалго за възраждане рицарската доб¬лест на отминалите героични времена. Хуманността на новите духовни търсе¬ния влиза в непосилна битка с „печална¬та” действителност на Испания. Човекът, носител на нов хуманен идеал, се кон¬фронтира с реалността.
Ренесансовите идеи на епохата имат двойно художествено отражение - висока духовност и ниска примитивна практичност. За миг те получават художествен синтез, в който „живее” реалният контраст на времето. Действително Дон Кихот и неговият спътник Санчо Панса въплъщават високото и ниското в ценностната система на испанското на¬ционално съзнание. Накърнената чест на обеднелия идалго и безперспективността на бедния, лишен от земя и право на труд селянин са две различни проявления на еднакво трагична човешка съдба. Еди¬ният е воден от високи духовни помисли, за които път към бъдещето няма, а дру¬гият, гонен от нуждата, търси средст¬ва за материално оцеляване.
Героите на Сервантес, адекватен художествен израз на духовно и материал¬но в реалиите на испанската действи¬телност, се изравняват по трагичната безперспективност на целите и намере¬нията си.Дон Кихот и Санчо Панса са класическо въплъщение на странната „хар¬мония” в контраста на взаимно привли¬чащите се противоположности. Те се „оглеждат” не в реалните си образи, а в оно¬ва, което е тяхно подобие, т.е. отражение на действителност, която наподо¬бява своята същност, но реално е далеч от нея. Противоположностите (в случая образите на Дон Кихот и Санчо Панса), които търсят общото си художествено битие, са отразени подобия на съществуващи реалности. Те са пародиен израз на двойно деформираната и трагично самообрекла се на духовна пустота испанска действителност.
Сервантес е творчески изкушен от контраста в реалната картина на живо¬та през XVI век в Испания. Той осмива, но и съчувства. Но преди да достигне до из¬тънчените форми на отрицание чрез па¬родията и трагичната пречистваща си¬ла на смеха в романа „Дон Кихот”, Сер¬вантес внимателно наблюдава развой¬ните, понякога твърде драматични про¬цеси в испанското общество, водещи до дълбок духовен и национален Кризис. Извървява свой път на творческо развитие. Става известен с романа „Дон Кихот”, но той е автор и на други произведения. Разбирането му за художествено изобра¬жение в един по-ранен етап от неговото творческо формиране включва пасторал¬ни и романтични мотиви. Такъв е романът „Галатея”, в който идиличният начин на живот е твърде далеч от социалните и духовни контрасти на испанската действителност. Но още в тази творба се чувства трагичният копнеж за щастие.
Сервантес пише и за театъра. Негови са пиесите „Нумансия” и „Алусирски нра¬ви”. Доказва усета си за красивото чрез лиричните си изповеди в не малко създа¬дени от него стихове. Публикува и сборник с разкази под заглавие „Поучителни новели”.
В епохата на Сервантес особено са раз¬пространени рицарските и плутовските романи. Приключенията и романтиката въздействат на въображението и инте¬ресът към живота на средновековните рицари и техните, понякога твърде не¬вероятни подвизи расте. В тях читате¬лят намира сякаш реализирана тайната си надежда за героична слава и човешко щастие, но и особения привкус на приключението. Те водят не¬минуемо към завладяването на нови те¬ритории и пространства, в които е може би и приказната страна на щастието и богатството, за които мечтаят хиля¬ди в Испания, скитайки по прашните пъ¬тища.
Но редом с рицарските романи през XVI век в Испания са широко разпространени и плутовските, т.е. романи за измамни¬ци и хора с непочтено поведение. Отра¬зената действителност в плутовските романи разкрива дълбоката нравствена и духовна криза на обществото. Контрас¬тът е налице. Действителността е про¬тиворечива, художествените форми за отражение - също. Широкото разпрост¬ранение на рицарските и плутовските ро¬мани доказва драмата на испанското на¬ционално съзнание. Раздвоението между духовен романтизъм и приключенски авантюризъм расте. Тези особености на духовните реалности в испанската дейст¬вителност формират и естетическите принципи за художествено отражение в творбите на Сервантес. В „Дон Кихот” могат да се открият елементи и от рицарския, и от плутовския роман. Но те са с „преобърнати”, т.е. с пародирани художествени стойности. Отминало е вре¬мето на героичната рицарска романтика. Действителността е тъжна и пе¬чална, а самата истина за реалността - грозна и антихуманна. Казана открито, тя е особен, естетически вид „предател¬ство" спрямо Красивия идеал на рицарството, безкористно приело битката с грозното и антихуманното в света. Но тъкмо тази конфронтация с „печалната” картина на света от позициите на ро¬мантичния идеал на рицарството ражда странната красота в помислите и печал¬ната нелепост в действията на най-странния рицар в историята на човешката цивилизация - героя на Сервантес, рицаря на „печалния образ” - Дон Кихот.