sexa_na_kompleksa
11-03-2008, 13:33
Виж тук:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=137332
И това:
В днешно време технологиите са все по ценени, а едновременно с това всички хора са забравили от къде са тръгнали – а именно от книгите! Все по трудно е да откъснеш едно дете от екрана на компютъра да седне и да си напише домашната работа, а не дай си Боже да чете книга било от списъка за през лятото или просто за удоволствие. Колкото и горчиво да ни звучи – „Такива са децата в днешни дни!”- казват много възрастни хора. И аз бях такава. Подчертавам бях, защото вече не съм колкото и учудващо да звучи. Не че вече не сядам пред телевизора да гледам някой филм или да играя на компютъра, но е факт, че открих още нещо което да ми доставя удоволствие – да чета книги. И това всичко се дължи на една жена, която направи това чудо с милиони деца по целия свят. Някой може би би ми се присмял, но това е нормално, защото и аз постъпвах така в началото. Мислех това за някаква шега и въпреки всичко…
Името на тази жена е Джоан Роулинг. Да, тя – на онези от вас, които са се досетили. А за онези които все пак още не са ще им кажа още нещо за нея – писателката създала „Хари Потър”.
Смейте се, и аз така правех! Един ден обаче взех първата и книга, така на шега без да зная, че тя ще преобърне живота и представите ми…Не, не преувеличавам ни най малко! Аз съм много благодарна за това което ми се случи когато разтворих тази книга и след това чаках с нетърпение всяка следваща. Признавам си преди не обичах никак да чета книги, но сега това за мен е удоволствие, защото нито компютър, нито филм или комикс не могат да създадат онова което може да сътвори фантазията на човек когато чете книга! Когато прочетете това ще видите всъщност какво наистина направи за мен Роулинг. Тя не само ми даде невероятната си фентъзи поредица за Хари Потър, но и….
Аз смятам, че книгите са най-голямото богатство. Те са съществували преди хиляди години и ще продължават да съществуват въпреки новите технологии, които все –повече ги изместват. Да се четат книги може да бъде огромно забавление, да бъде изпълнен с напрежение или съжаление. Ставаш съпричастен, заемаш позиция и имаш мнение по въпросите, пред които са изправени героите.
Книгите развиват мисленето ти, показват ти света от много различни гледни точки. Те ти представят толкова много знания…
Ако трябва сам да стигнеш до всички изводи, които са взети в книгите, мислиш ли, че някога щеше да успееш?
Интернет- това е просто по-обновена версия на книгата. А за филмите-това е просто по-нагледно представяне на написаното в нея.
Само дето вече почти всички предпочитат да седнат пред компютъра унесени в някаква безсмислена игричка, вместо да прочетат някоя книга. За жалост много от младите хора вече са се отказали от книгата, а за някои е дори срамно да четат. Нашето поколение все по-рядко се докосва до книги. Задължителна литература-нещо за обща култура, нещо, наложено от училище- дори тя се пропуска. И какво се оказва? Че никой не може да ни накара да четем, ако ние самите не го пожелаем. А предвид наличието на толкова други забавления (включително и компютъра) е някак абсурдно да си представиш тийнейджър с книга в ръка. Днес не е модерно да си умен, да се интересуваш, да си стоиш в къщи, потънал в някой приятен роман…не. Затова отиваме все по-надолу…Жалко е. Глупаво е! Факт.
Нали ще си говорим истината, та да я кажем цялата.Маниите, тенденциите. Те се възприемат, попиват. Хари Потър беше именно това! А той ли трябваше да ни накара да отворим книга?
Интернет е благо, но само за вече изградените личности, Само за хората с ценности и способност да мислят, само за хората, които търсят нови знания, а не просто най-лекото ново забавление.
Обратното- за недоизградените личности, за пасивните и
безволевите, за хората със страхове и комплекси пред другите, интернет- зависимостта е откъсване от реалното общество и от действителното общуване в нея. То е отделяне в паралелна измамна реалност, с измамни ценности и илюзии за способностите на самата личност. А когато става дума за седем-осем годишни деца или за 12-14 годишни подрастващи, опасността за недоразвитост на личността и за деформации в ценностите, морала и психиката е огромна.
Зависимостта от компютъра е всъщност вид наркоманизиране, което води младите хора от обществото и ги прави самотници. Много от днешните родители не си дават сметка за тази опасност и сами тласкат децата си към безконтролно общуване с компютъра, без да им предлагат никакви културни и поведенчески алтернативи. Чат-жаргонът подменя литературния език в писането, после в говоренето и накрая в мисленето. Поради това чатене и sms-модата да се пише на латиница, децата се отучват да пишат на кирилица и български език, не спазват елементарни граматически правила и препинателни знаци. Следствие от това се разпада изобщо съзнанието им, че родният език е символ на обществената култура и традиция на народната идентичност.
Книгите говорят много не само за нашите лични вкусове, но и за това, което се случва в света. Редактори и критици на литературния отдел към Ю Ес Ей Тудей са подбрали 25 заглавия, които силно са повлияли на читателите и на издателския бизнес през последната четвърт на ХХ век, съобщава Нюзру, цитирано от БТА. Тази класация (потвърждаваща моите възгледи) Джоан Роулинг и „Хари Потър и философския камък” (1998г.) са на първо място. Представяния на книгата в полунощ, четене до зори, експресна доставка на новоиздадените томове: младият вълшебник Хари Потър накара децата, а и възрастните, да
повярват, че да се чете е страхотно.
А огромното търсене на поредицата доведе до преразглеждане на самото понятие бестселър.
Психолозите обясняват успеха на романа с това, че всички приключения на младия вълшебник са невинни и не предизвикват неприятни емоции. Хари притежава магическа сила, благодарение на която може да победи всички и с този факт
дава гаранции за хепи-енд. Веселието на Хари подкупва детската аудитория, която винаги е била недоволна от това, че възрастните могат да си позволят повече, отколкото децата, а в тази приказка властта е в ръцете на децата. В известен смисъл историята на Хари Потър напомня приказката за Пепеляшка. Тази книга ни дава илюзия, надежда и възможност да се срием от заобикалящия ни свят, който в последно време загуби всички признаци за стабилност.
Успеха на книгата е основан на удивителното съчетание на познатото и необикновеното: Училищната рутина на коледния Хогуъртс е свързана с тайнствени предмети ( скучна „История на магиите”,сложна „Теория на магиите”, контролна по магиите), колежанските интриги се въртят около спортните игри по куидич (нещо като баскетбол в полет на метла), пощата се носи от сови, преподавателите са зли и добри, на първи септември новите ученици си купуват вълшебни пръчки, учебници, котли и им шият нови мантии…Всичко е като в обикновено училище, но това е необикновено училище, и най-необикновения ученик е невзрачен очилатко, непредполагащ, че е вълшебник. Романите за Хари Потър трябва да се четат много внимателно, защото нещо, което е малка случка в първа книга, може да се окаже много важно по-късно. Макар да смята, че е неорганизирана, Роулинг планира книгите в детайли. Измисленият от Джоан свят е наситен от съвършено реални хора със своя история и минало. Тя детайлно е разработила биографията на всички свои герои и е нарисувала генеалогически дървета и карти на несъществуващи местности. Именно това е обособило реалността и
правдоподобността на фантастичните събития. Детската приказка Джоан поставя на принципа на детективски роман ала Агата Кристи, където злодеят до края остава неизвестен. Ето този неин похват на писане накара милиони деца по света да изчетат всичките седем тома със затаен дъх! Може спокойно да се каже, че книгите и са в пъти по-интересни от филмираната версия. И тук отново можем да се върнем към проблема с четенето на литература!
Докосвайки се до нейното творчество, човек открива, че книгата може да бъде много по-интересна от всички останали медии. И провокира да надникнеш и в друга литература. Тогава откриваш, че книгата е велико богатство! Независимо от какъв жанр е тя!
Истинският проблем с четенето на литература е при младото поколение. Има видима тенденция те да се откъсват от книгата, да не си създават навици за четене, да не изпитват такава интелектуална и духовна потребност. Както те, така и голяма част от родителите им приемат илюзията, че тези потребности днес могат пълноценно да се развиват и да се удовлетворяват чрез компютъра- чатването- потъването във виртуалната игрова реалност. Мисля, че това е една от рисковите илюзии на нашето съвремие. Една от най-значимите опасности е, че по този начин деца и младежи се откъсват от българския език и нашата азбука, от мелодията на литературната ни реч, от огромното синонимно, глаголно и граматическо богатство на българския език. Това всъщност е начин да се загубва народността и културната българска идентичност. В условията на глобализация това е общ проблем на европейските нации, но сега в България той се вижда и усеща с особена острота.
Интернет безспорно е голямо завоевание на демокрацията и на цивилизацията ни. Но така нареченото виртуално общуване може да се ползва както за развитие на личността, така и обратното - за примитивизиране и дори за изпадане в асоциалност. Последното
става, когато картинката и комиксът заместват текста и книгата, когато играта и филмът изместват четенето. Когато еротичните и порнографски сайтове се ползват като заместител на романтичната и поетичната любовна литература, когато привикването към жестокост и арогантност подменят литературните образи за воля и борбеност, за възвишеност и идеализъм, за красота и сила на характера.
Практическа алтернатива пред тази назряваща опасност е усвояването на навика и потребността да се чете, усвояването на култура не само чрез клавиатурата на компютъра, но и чрез държане на книга в ръце, научаването да се чете бавно, за да има
достатъчно време да се преживее и премисли прочетеното, вместо истерично бързане де се сменят нови и нови образи в познатите до втръсване сюжети в интернет-комиксите, филмите и игрите. Редно е да завърша с нещо оптимистично и нещо което да даде надежда на онези от вас които са „отчаяни” от онова което прочетоха до тук!
Приемането на България в Европейския съюз ще даде вероятно възможност за по - активен книгообмен, което означава повече възможности и повече интереси книги за четене.
Сега книжният ни пазар отново се възражда и цивилизова. В големите градове вече се появяват истински модерни книжарници и вериги с богати щандове и европейски стандарти на предлагане и на консултиране на читателя. Книгите станаха отново красиви, с бала хартия и естествени корици. Все по-често се издават и бутикови луксозни книги за отбрана и интелектуална публика. Вече има бързо масовизираща се интернет - борса и търговия. Панаирите на книгата стават все по - активно духовно средище, което привлича образования елит на нацията. Забележително е че там младите хора не са малцинство. Радвам се искрено много на това ново окултуряване на книжния пазар, на връщането на книгата от тротоарите в модерни книжарници,
които стават нови естетизирани духовни средища. Безпокои ме само един въпрос още: имам в предвид че в малките градове и селища практически книги не се продават, а ако има библиотеки те са замръзнали с фонда си от преди десет - петнайсет години. А също и навика на учениците и студентите да не четат учебници, а да се задоволяват само със записките си от лекции.
Чест прави на много издатели, че вече се опитват, а някои от тях дори и успяват да се противопоставят на тази беда (четенето на книги от младите) чрез стойностните си нови книги, включително и български, чрез качествените си преводи и естетични илюстрации, чрез предизвикателствата на нестандартни или бутикови издания. Това е тяхната културна и народностно – национална мисия и заслуга. Много важно е също, че тези издателства полагат усилия да превъзпитат опростаченото масово съзнание (най-вече средните слоеве и младежта), че издателството не значи някаква си печатница, че издателството е културна институция, която трябва да гарантира стойността на книгата във всичките и измерения, доброто четиво предполага добро издателство. Желая успех в усилията и труда на тези издателства! Успех, защото целта си заслужава, защото книгата повтарям е огромно богатство което трябва да се съхранява независимо в кой век живеем! Да не позволяваме технологиите да вземат едно от най-хубавите неща от живота – книгата и развихреното от нея въображение!!!