PDA

View Full Version : съчинение разсъждение на тема ''Пътят е страшен,но славен'



baby2009
11-03-2008, 14:03
Значи много ми трябва съчинение разсъждение на тема ''Пътят е страшен,но славен'' от На прощаване на ХР.БОТЕВ Surprised Помогнете плс

sexa_na_kompleksa
11-03-2008, 14:27
Виж това:

“Пътят е страшен, но славен”


Създадено по конкретен повод – предстоящето заминаване на Ботев с четата на Желю войвода през Дунава в поробената България – стихотворението “На прощтаване” придобива обобщаващ смисъл за трагизма и величието на най – достойните в борбата за национална свобода. Поетичната форма на творбата, написана като съкровена лична из- повед пред майката, напъллно съответства на дълбоките и силни преживявания на самия поет. В навечерието на събитието гласът на лирическия герой мощно се извисява в прос-транството на една робска епоха ,за да заяви, че правдата и свободата в най – висока сте-пен осмислят живота и смъртта на човека. В думите му се преплитат мъката и болката по близките и родителите с обичта към народа и омразата към поробителя.
Завладян от борческите настроения на цялата хъшовска емиграция, в навечерието на предстоящата битка за свободата на родината, Христо Ботев изрича мисъл, като израз на дълбоко изстраданата житейска истина. Сам той копнее да се хвърли в огъня на бунта с величавото себеотрицание, защото като непосредствен участник в борбата е извживял су- ровите изпитания и тежести на революционното дело. Но същевременно се е убедил, че най- верния път към освобождаването на родината е ожесточената борба с поробителя. Ето защо за бореца – революционер този път е “страшен и славен”, той е изпълнен с неиз- вестности и несгоди, с рискове и опасности, но води към победата и безсмъртието на лич-ността , посветила се на отечеството. Пътят на борбата предвещава юнашка смърт и свет-ла победа. Първата е възможна, а втората – така жадувана – мъжественият героизм на бореца да бъде овенчан със слава.
В смисъла на този стиь поетът е обобщил идейно – емоционалното съдържание на поемата , която звучи като изповед и завет към майката, близките и към поколенията. С картините и образите, с мислите и преживяванията на лирическия герой, Ботев мотивира защо назовава пътя на борбата “страшен, но славен”. Още в увода на тази революционна поема, Ботев рисува образа ма лирическия герой като грижовен син, който се прощава с майка си. Повелителните форми “не плачи” , “не тъжи”, а също и епитета “клета” , показват състраданието , което изпитва революционера към нея. Той знае ,че ставайки “хайдутин” и “бунтовник”, я оставя без опора, която й е нужна , за да оцелее. Многобройното повторение на обръщението “майко” засилва чувството на интимност в изповедта на героя. Глаголът “жалиш” показва огромно страдание и лична болка у майката. Майчиното сърце предусеща заплаха, скърби заради раздялата с първородното си чедо.
След нежните и съпричасни чувства към майката избликва и гнева към поробите- литес раностойна сила. Като най- близък и доверен човек тя трябва да разбере, че нейният син има сериозни причини да отстоява избора, който е направил :
Но кълни майко, проклинай
Таз турска черна прокуда,
Дето на млади пропъди
По тази тежка чужбина
Да ходим да, да се скитаме
Немили, клети недраги.
Епитетът “черна” показва страданията, които са длъжни да изтърпят всички, прого- нени от родината. Турската прокуда, синоним на робството, е виновна за това ,че е пропъ- дила младите хора и е отнела правото на бъдеще на този народ. Тежката чужбина е не- приветлива и негостоприемна, изпълнена с несгоди и страдания. В нея емигрантът не жи- вее, а се скита неми, недраг. Определенията “немили, клети , недраги” говорят за неудо-твореността от начина на живот в чужбина, далеч от семейството. Епитетът “клети” най- точно и лаконично определя съдбата на емигрната.
Дунава е граница между двете пространства – на робството и свободата. Майката е тази, която е възпитала чедото си да бъде достоен човек, да не се примирява с робство- то, да не приема униженията и посегателството над родния му дом и близки :
Та сърце, майко не трая
Да гледа турчин, че бесней
Над бащино ми огнище.
Глаголът “бесней” изобразява бруталността, безнакажията и неубозданата жестокост на поробителите. Образът на родината, родния дом и близките е представен в романтичен план :
Там,дети съм пораснал
И първо мляко засукал,
Там дето либе хубаво
Черни си очи вдигаше
И с оназ тиха усмивка
В скръбно ги сърце впиеше;
Там, дето баща и братя
Черни чернеят за мене.
Либето е изобразено, както в народните песни с “черни очи” и “тиха усмивка” – израз на физическата красота и свенливост. Двойното обръщение “мале, майко юнашка” и двойната молба “прости ме и веч прощавай” разкриват силните чувства, бушуващи в душата на лирическия герой – мъка по близките и самообвинение за стъпката си. Ето защо той моли майка си за прошка. Глаголът “тичам” метафорично представя готовността на бутовника за борба, непоколебимостта на неговто решение :
Строфите
Там аз за мило, за драго
За теб, за баща, за братя,
За него ще се заловя
Пък каквото сабя покаже.
Обобщават мотивите на революционера. Той ще се бори за най – святото – отечеството. Многоточиет играе роля на емоционална пауза, на неизказани чувства. За лирическия герой най – важни са сабята и честта, себеусещането за борба, непоколебимостта на неговото решение.
Борецът за своба разкрива картината на възможната гибел , защото тя му се струва по – вероятна. Той знае каква ще е рекацията на хората с робска психика и ето защо съветва своята “майка юнашка” да отмине с гордост укра “нехрани – майка излезе”. В този смисъл остава нерзабран от хората, затворени само в личните си проблеми.
Редовете :
Но брат им падна,загина
За туй, че клетник не трая
Пред турци глава да скланя
Сюрмашко тегло да гледа.
Красноречиво говорят за непокорността и непримиримостта с робството – поведение на освободените и достойни хора. Натрупването на глаголи, израз на борбеността на лирическия герой, доказва, че е човек на действието, човек на делата.
Заветът на бунтовника е надежда за успешен изход на революционната борба. Той може да стане достояние на баратята по два възможни начина : чрез разказа на майката и песента на народа – израз на признателността за саможертвата му :
Кажи им ,майко, да помнят
Да помнят, мене да търсят
Бяло ми месо по скали,
По скали и орляци
Черни ми кърви в земята,
Земята ,майко, черната.
Дано ми найдат пушката,
Пушката ,майко, сабята,
И дето срещнат душманин,
С куршум да го поздравят,
А пък със сабя помилват”
Контрастът – основно изразно средсво в поезията на Ботев –“горе” – “долу” ; “бяло” – “черно” създават усещамето за изпепеляващите душата на поета чувства. Те извисяват подвига до сферата на героичното и романтичното. Смъртта е страшна, но красива. Страшна, защото му е отнето правото на гроб, а красива , защото ще остане вечен подвигът , както са вечни Балканът и родната земя. “Пушката” и “сабята” са атрибутите на борбата, съпътстващи неизменно бореца в неговия “стра6ен, но славен” път. Борбата е метафорично представена със строфите “със куршум да го поздравят, а пък съ сабя помилват”. Така лирическия говорител иска да запали неогасимия плам за свобода, който гори в него , да загори и у неговите “братя невръстни”. Лирическият говорител съзнава колко непоносима и болезнена за майката е вестта за неговата гибел, предадена чрез песента, символ на народната памет и признателност. Тя е длъжна да съхрани спомена за подвига на сина – герой и в същото време да предаде завета му. Много пестеливо е предадена дрмата на майката и споделената от либето болка от загубата на любимия :
Тъжно щеш


Контрастът “млади” и “стари” засилват всеобщото въздействие на подвига на революционера. От редовете :
Туй щат братя да видят
И когато , майко пораснат
Като брата си ще станат
Силно да любят и мразят”.
Прозира гордостта на братята от техния брат – борец ,избрал страшния, но славен път на борбата. Тази гордост е гаранция, че и те ще направят най- достойния избор – свободата пред робството.
В синовната изповед лирическият герой от стихотворението разкрива своя духовен свят, изпълнен с копнеж по свободата, подвиг и безсмъртие. По пътя си към тях, в борбата срещу поробителя, той не изключва и възможността да остане “жив и здрав” , за да се върне с победа.
Въображението му го пренася в един свят на тържество и празничност, на дълго жадувано народно ликуване. Сбъдната мечта, народната признателност и близостта на близките му го правят шастлив. Но победното завръщане не е окончателно. В представат си той жертвено служи на родината и то е само миг на радост.
Бунтовникът знае каква болка ще изпита майката от вестта за гибелта му. За да й остави утеха , той споделя друга възможност – да остане жив и да се върне с “лични юнаци”. Свободата е още далеч и за това иска да я преживее с първия ден – мечта. Именно на тази празнично съответства напетия вид на юнаците :
…в дрехи войнишки
с левове златни на чело
с иглянки пушки на рамо
и с саби – змии на кръстът…
Липсата на глаголни форми в описанието дава възможност да спре действието , за да се открои физическата красота на юнаците. Художественият детайл “левове златни” е сравнение с “иглянки – пушки “ и “ саби – змии”, заимствени от педенния фолклор, създават представа за българската сила и храброст. Ботеф идеализира физическия образ на юнаците , за да внуши красотата и на подвига им. За въздействието в текста допринасят и поетическите инверсии, чрез които се постига по – голяма експресивност на изказа.
Изживяването, макар и въображаемо, е силно и завладяващо. Празнуващия ликува, заради радостта от победата. За своята признателност към победителите той е подбрал най – хубавите цветя на пролетта – бръшлян и здравец. Еуфората на лирическия говорител е подсилена с възклицателните изречени, обръщения към майката и либето и повелителните форми :
О,тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво !
Берете цветя в градина,
Късайте бръшлян и здравец
Плетете венци и китки
Да кичим глави и пушки
Ботевият герой умее да предчувства и изживява празника на свободата. Ритуалът на посрещането представя една българска традиция – закичването на юнаци с бръшлян и здравец. Думите “цветя” и “градина” с представата си за пъстрота и свежест допълват колорита на картината и правят атмосферата тържествена, настроението празнично. Жиз-нерадосни възклицания, повелителните форми създават усещане за нетърпение на героя да изживее радостта от краткия миг на завръщането.
Младият човек съзнава непостижимостта на тази мечта. Недостижимо остава и святото пространство на дома. Ето защо, дори във въображението си,бунтовника не влиза в своя дом, остава на пътя и там моли за майчин благослов :
Ти, майко, ела при мене,
Ела ме, майко, прегърни
И в красно чело целуни –
Красно с две думи заветни:
Свобода и смърт юнашка !
Много силна е духовната връзка между юнака и майката. Нейната целувка е благослов той да продължи избрания “страшен, но славен” път.
Трогателна е и срещата на бунтовника с либето. Сърцето на влюбения момък “тупа”, “играе” от споделената близост за краткото им щастие. Това щастие, което е изстрадано и от всички българи. Събрани вековни мечти, човешки надежди правят ярък, незабравим празника. Миг на кратко опиянение и дружината тръгва.
Историческата реалност заличава картината – мечта. Победната развръзка все още е невъзможна и бунтовника се връща отново в настоящия момент на тръгването си по пътя на борбата, при който така близка е вероятна е смъртта.
Стихотворението на Ботер, като гениално поетично продължение на героичната традиция на хайдушкия епос, утвърждава идеята,че пътят на саможевртвата е единствения към свободата.



„..пътят е страшен, но славен”
анализационни наблюдения върху поемата „На прощаване” на Христо Ботев

Поезията на Христо Ботев е създадена в най-драматичното време на националноосвободителните борби на българския народ. В поемата „На прощаване” той е изградил образа на бореца за свобода такъв, какъвто той съответства на революционния му идеал: горд и неспокоен дух, изпълнен с жажда за справедливост и борческа устременост към свободата.
Роден от майка юнашка: смел, непримирим с робството и насилието, тачещ свободата и народа си, жертвено отдаден на идеалът, бунтовникът доброволно е направил избора си, категорично и без колебание приема избора като човешки и граждански дълг.
Решението е дълбоко осъзнато – избора си на достоен и морално извисен човек лирическия герой е направил с ясното съзнание за вероятността да падне „от куршум пронизан”. До смелото решение го довежда, от една страна, омразата към робството, безправното състояние на българският народ, нечовешките страдания пред чуждото господство, а от друга – силната любов и синовна привързаност към рода и родината.
Поемата започва с обръщение към майката, което смислово се доближава до скрит диалог с нея. Бунтовникът се прощава именно с майката, защото тя е най-близкия и скъп човек за него. Но майка му не се явява тук само като кръвен родител, тя е нещо повече – олицетворение на майка България. С обръщението „майка” поетът се обръща към един цял народ, преминал през столетни събрания, който също ще разбере бунтовника. Сърдечната му привързаност към майката го кара да бъде загрижен за нея. Той съзнава тежестта на своя избор за любящото майчино сърце, но нищо не може да го разколебае. Момъкът очаква с нетърпение голямото изпитание:
Ах, утре като премина
През тиха бяла Дунава!
Реката в този случай се явява не просто географско разделение, а и граница между свое и чуждо, между робство и свобода, между живот и смърт...Тя е хармонично обвързана с мотива за дома, тя символизира и пътя, защото въплащава неспирното движение.
Нейното преминаване е своеобразно връщане към дома, към самия себе си. Лирическият герой не приема съдбата си на изгнаник в „таз тежка чужбина”, защото тя му отнема достойнството, далеч от родината си той се чувства „немил, клет, недраг”.
Изходът от борбеното начинание, творбата представя в два аспекта - ако бунтовника загине славно в битка или ако успее да довърши делото на предците си и постигне свободата за родината си. Първата възможност е по-вероятна, затова и картината на смъртта е поставена на първо място и е детайлно обрисувана. Стихът „аз може млад да загина” се повтаря два пъти в творбата: в началото, преди да се изложат мотивите за избора на лирическия герой и в края, когато изповедта е вече приключила, и той е готов да поеме по пътя. Това повторение подчертава, че идеалът включва в себе си приемането на смъртта като най-възможна цена на избора. В такъв случай желанието на бунтовника е, ако загине в сражение, да се запази примерът му за подвига, за да послужи на онези, които ще извървят докрай незавършеният му път към свободата. Заветът трябва да се предаде на братята или чрез майчиното слово, или чрез „песента юнашка”. Майчиното слово е най-силното убеждение, към него ще се добави и майчината мъка по изгубеният син. Така невръстните братя ще се научат „силно да любят и мразят”.
Картината на разчлененото тяло е потресаваща, Ботев я описва детайлно, като използва силата на контраста:
...бяло ми месо по скали,
По скали и по орляци,
Черни ми кърви в земята,
Земята, майко, черната!
Тази картина представя сливането му с природата. Човешкият дух се извисява на високо, което символизира абсолютната свобода, далеч от робството и поробителя, но в пълен контраст с това се явява черната земя – символ на робството, смъртта и страха. Подчертаването на белия цвят („бяло ми месо”) се свързва със символиката на свободата и свободния дух.
Мисълта за юнашката гибел не е нито чужда, нито страшна за героя. Той е свикнал с нея не само заради опасността по пътя на борбата, а и заради трезвото съзнание, че цената на осъществения идеал е личната саможертва.
Въпреки ясното съзнание на лирическият персонаж за страшния път към борбата, завършващ със смърт, той не може да не се отдаде и на своята мечта. Тя е по човешки топла и вълнуваща. Картината на победното завръщане, която героя обрисува е значително по-кратка, но за разлика от контрастната картина на смъртта е много по колоритна, преливаща от багри и приповдигната лексика („байрак” , „лични юнаци” , „напети”). Тя наистина е повече с чувства и мечти, отколкото с реални събития. Радостта от извоювана свобода е безгранична и затова е внушена само чрез безглаголни възклицателни изречения:
О, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Тази творба дава израз на убеждението на своя автор, че достойнството е постижимо само в борбата за свобода, само с рискованото поемането страшният, но славен път!

baby2009
11-03-2008, 14:32
Mnogo hubavo mersi mnogo :grin: :grin: