sexa_na_kompleksa
11-03-2008, 15:56
Виж това:
В разказа си ”Дервишово семе” Николай Хайтов разкрива трагичната съдба на Рамаданчо. За разлика от него в повестта си ”Преди да се родя и след това” Ивайло Петров ни описва предисторията на повествователя по един комичен и забавен начин. И в двете произведения родът заема важно място в живота на хората, особено на младите. Той решава кога и за коя да се оженят главните герои и в двата текста. След налагането на мнението на възрастните разказът и повестта променят посоките си – в единия героят тръгва по трагичен, а в другия по комичен път.
Т е з а:
Микротеза 1 – Родовите ценности и повели почти съвпадат и в двата текста – и двете общности искат продължение на рода, но разликата е, че в ”Дервишово семе” не е задължително младоженците да се познават предварително, а в ”Преди да се родя и след това” това е неизбежна стъпка преди сватбата.
Микротеза 2 – Нито Рамадан, нито Петър е съгласен с родовите закони и затова и двамата се опитват да ги прекрачат и нарушат
Микротеза 3 – В ”Дервишово семе” общността пречи на индивида да осъществи това, което му диктува сърцето – противопоставя му се и така го обрича на страдание, мъки и терзания. В ”Преди да се родя и след това” е по същия начин – и тук родът налага мнението си над личността, а тя се съпротивлява, но историята не е представена толкова трагично, както в първия текст.
Доказателствена част:
Микротеза 1 – Родовите закони и повели почти съвпадат и в двата текста – и двете общности искат продължение на рода, но разликата е, че в ”Дервишово семе” не е задължително младоженците да се познават предварително, а в ”Преди да се родя и след това” това е неизбежна стъпка преди сватбата.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Женитба Годиха ме, жениха ме – това беше всичкото питане ”Вапцани ли потури искам или сури?”
2. Познават ли се младоженците Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная, коя ще ми дойде за невеста
3. Осигуряване на невеста съвсем нормално и легално
4. Първата брачна нощ Ще правиш, ще струваш кръв да има утре на сабахлем; седял съм на половинката от саатчето като вдървен, без да смея нито да гъкна, нито булото й да сваля, докато най-сетне тя самата смъкна покривалото и се показа; Наду се момичето, та лицето й стана мораво и току бликна от носа й кръв. Няма да приказвам тази кръв как и къде сме я размазвали.
5. Отмъщението – задължение на младите, начин за запазване на честта на рода Да изчукам Руфатовите като въшки със чифтето. И ще го направя. Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфатя!;
Рамадане, бубайков, видех кай Дервишово семе, и отивам да занеса на баща ти хаир – хабер, а Руфатя, кай, в твоите ръце оставям.
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Женитба Петре, тази зима ще те оженим
2. Познават ли се младоженците Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат; Нещо повече, той предложи да отидат още утре вечер в Могиларово и да се отбият ”пътьом” в бъдещите сватове
3. Осигуряване на невеста Дядо, както казахме, бе скептична натура и не допускаше, че ще се сдобия със снаха чрез кражба
4. Първата брачна нощ Заключиха майка ми и баща ми в собата ... с майка ми една съседка; Тогава баща ми с голям хъс седна ... фустите на майка ми
5. Отмъщението – задължение на младите, начин за запазване на честта на рода Повестта е комична и смешна, в нея не става дума за отмъщение и жестокости
Извод 1: И в двете произведения най-важното за общността е продължаването на рода и то се осъществява с всички възможни средства.
Преходно изречение – Родът може да налага мнението си, но индивидът невинаги го спазва –понякога,но невинаги,се опитва да му се противопостави.
Микротеза 2 – Нито Рамадан, нито Петър е съгласен с родовите закони и затова и двамата се опитват да ги прекрачат и нарушат.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Чувствата преди срещата с невестата Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная, коя ще ми дойде за невеста
2. Опит за противопоставяне на рода Какво ми стана, не мога да ти кажа, ала дядо като ме видя, че ловя ножа, хвана ме и вика на баба: ”Давай въже”
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Чувствата преди срещата с невестата Ако беше по-интелигентен сигурно щеше да заяви, че се чувства като осъден на смърт, когото водят към лобното място
2. Опит за противопоставяне на рода Всеки случай, когато наближиха Могиларово, той на два пъти обърна кобилата за да препусне назад, но Патладжана бе неумолим, хващаше повода на кобилата и го влачеше на буксир; Претърсиха под дърво и камък и най-после го намериха под яслата на кравата
Извод 2: И Рамадан, и Петър се опитват да отстоят мненията и желанията си, въпреки всичко.
Преходно изречение – В миналото общността е била главна пречка за осъществяването на мечтите на младите.
Микротеза 3 – В ”Дервишово семе” общността пречи на индивида да осъществи това, което му диктува сърцето – противопоставя му се и така го обрича на страдание, мъки и терзания. В ”Преди да се родя и след това” е по същия начин – и тук родът налага мнението си над личността, а тя се съпротивлява, но историята не е представена толкова трагично, както в първия текст.
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ИВАЙЛО ПЕТРОВ
СЛОЖНАТА ПРОТИВОРЕЧИВОСТ НА СВЕТА В „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” И
„ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ И СЛЕД ТОВА”
Николай Хайтов в разказа „Дервишово семе” и Ивайло Петров в повестта „Преди да се родя и след това” представят свой модел на „обръщане” към отминалото вре¬ме. В него те преоткриват човешката същ¬ност, осмисляйки я според обстоятелства¬та в социален и морално-етичен аспект. Ге¬роите на Николай Хайтов живеят в един жив реален свят, обвързан пряко с приро¬дата - свят със собствен ритъм и собстве¬ни закони. Хората в него имат свои предс¬тави за добро и зло, за човека и звяра, за мъжеството и слабостта, за любовта и ро¬довите връзки.
Човекът е свързан неизменно със света, в който живее, независимо от неговите лич¬ностни предпочитания и интереси. Той е пресечната точка на всички аспекти на би¬тието и по думите на руският философ Ни¬колай Бердяев в него са съсредоточени най-важните процеси на сътворяването и раз¬витието на живота. Може би затова прас¬тарата родова традиция определя мисията на човешкия индивид преди всичко като продължител на родовата общност. В раз¬каза на Николай Хайтов „Дервишово се¬ме” драматичната съдба на героя е подчи¬нена на стриктното спазване на родовите закони и на многовековните традиции. Наследникът на Дервишовия род се оказ¬ва безсилен да им се противопостави, а в сърцето му се заплита сложният възел на любовта и омразата. Определен от старей-шината на рода да изпълни дълга си като продължител на своя род, Рамадан е око¬ван в железните канони на родовата тра¬диция. При това човекът и родът са еднов¬ременно в единство и в противоречие. Чис¬то човешката потребност от взаимност в любовта е заличена като право на избор и е заместена с наложената повеля на родо¬вия свят: „...Нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита. За такива работи тогава не питаха, дето се женеха, ами ста¬рите си ги правиха сами. ” Подобна е моти¬вацията и при сватосването на бащата на разказвача в повестта „Преди да се родя и след това” на Ивайло Петров. Тук тя има още по-прагматичен израз: „Баба и дядо не туриха в сметката си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдо¬бият с още две работни ръце. ”
Човекът е важна градивна частица от родовото дърво и затова ролята му да под¬държа неговия живот, е неотменима. По¬ради това главата на рода строго се грижи да се изпълни този закон и да се прибави ново клонче към дървото. Старият Асан Дервишов иска да запази „Дервишовото семе”, особено когато е заплашена негова¬та жизненост и се появява опасност да се прекъсне родът. Той бърза да ожени внука си - първо, прекалено рано, и второ, вед¬нага след кражбата на Силвина, за да оси¬гури продължението на рода. Дългът и от¬говорността са противопоставени в случая на човешките чувства и свободната воля.
Създаването на семейство има строго оп¬ределени функции. Освен увеличаването на рода се цели и придобиване на имущес¬тво чрез новия брачен съюз. В повестта на Ивайло Петров важно място заемат „пре¬говорите” по този значим и за двете стра¬ни въпрос. Острието на явната ирония е насочено най-вече към прекомерните пре¬тенции на иначе незаможните сватове. Ав¬торът философски обобщава една житейс¬ка закономерност: „ Това си е вреда на не¬щата, защото хората винаги си играят на онова или по-точно за онова, което им липс¬ва. ”
Още по-наситен с драматизъм е моментът на подялбата на имуществото, когато младото семейство решава да заживее са¬мостоятелно в свой дом. Дързостта на ре¬шението трябва да се изкупи от младите и това мотивира ожесточението на по-въз¬растните, които ще се лишат и от част от имота, и от работна ръка. Не са толкова важни основанията, колкото последствия¬та от делбата на родовото имущество. Ко¬мичното и драматичното в повестта се преплитат по сполучлив начин, особено ко¬гато се намесват религиозни и роднински чувства, но все с единствената задача - да се достигне целта. Оказва се дори, че кога¬то се налага, и чуждият бог може да е от полза. Пародията на древногръцката мъд¬рост е въведена чрез думите на бащата на разказвача: „Човек си избира боговете спо¬ред интереса.” С елементи на фарса е изиг¬раната от бабата симулация за приближа¬ващия край на живота й, което е отчаяна стъпка да запази кравата. Разминаването между възвишеното (човешкия живот като ценност) и низкото (лъжата, липсата на поч¬теност и благородство) предизвиква комичния ефект.
В „Дервишово семе” спазаряването е предадено само в негативна светлина. Трудно е да се осмисли от позицията на хуманистичните възгледи една сделка, в ко¬ято прекрасно момиче - при това рожде¬на сестра - е продадено от собствените си братя за два брадати пръча с чанове. Още по-болезнени са последствията от този акт, защото са взривени надеждите за щастие на героите, преобърнат е животът им, под¬чинен на чужда воля и намеса. В повестта „Преди да се родя и след това” кражбата на мома е представен като един от зани¬мателните мотиви, имащ привкус на аван¬тюра. Неволната подмяна на двете съименнички - бъдещата майка на разказвача и другата Бера, става повод за определен раз¬мисъл върху материалните ценности. Явно е, че никой няма нищо против материал¬ните облаги: и дядото, зарадван от изнена¬дата - „какво търсихме, какво намерихме", и бъдещата снаха, която заплаква за богатския двор, за голямата къща и за пропусна¬тата възможност да живее заможно. Все пак кражбата на, момата е доста рационал¬но разрешение на иначе нерешимия спор между бъдещите роднини при преговори¬те, които се превръщат наистина в „състе¬зание за пуешко надуване”. Ако тук дядото е доволен от развоя на събитията, защото без¬платно се сдобива със снаха, то в Хайтовия разказ старият Асан Дервишов е дълбоко засегнат от безчестната постъпка на Силвинините братя - нагли и безочливи, както точно ги определя той. Суровият и прими¬тивен морал на затвореното патриархално общество не допуска жената да има лично предпочитание. Затова се оказва възмож¬но Руфат да избира, а Силвина - да бъде придобита като стока от него.
Доброто и злото се оказват едно до дру¬го в този свят на първични инстинкти и на груба сила, от една страна, и на жадни за обич и щастие човешки сърца, от друга стра¬на. Любовта е заменена от омразата и жаж¬дата за мъст, с която героят разказвач в „Дервишово семе” е принуден да прежи¬вее цели четиридесет години от живота си. Любовта към Силвина и омразата към Ру¬фат съжителстват заедно в сърцето на Ра¬мадан, завързани в жесток, неразплитащ се възел. Любовта е спомен и надежда, а омразата е жива и го изгаря докрай. Осмисляйки противоречивото единство на доброто и злото в човешката общност, авторът на „Преди да се родя и след това” възкликва: „Гледай какъв народ... Ще заколи прасето, без да му мигне окото, а след малко ще заплаче за чуждото нещастие. Мъже и жени ли са това, или деца ? Май че едното и другото. Тъй ще е, защото мъжете и жени¬те са създали нашата голяма и тъжна исто¬рия, а децата - тези песни. Все пак трудно ми бе да ги разбера. ”
Никой от рода не се интересува от емо¬ционалното състояние на младоженците при изпълнението на ритуала. Сватбата има две страни - едната е веселбата на гостите, а другата е участието им като свидетели на най-съществената част от ритуала - резул¬тата от него. В „Преди да се родя и след това” писателят нарича този момент „тър¬жественият момент на моето зачатие”. Инструкциите към младоженците са ясни и категорични, остроумно сравнени от ав¬тора с напътствията на „треньорите” към „състезателите”. Останалото е случващо¬то се зад заключената врата тайнство, което ще остане завинаги скрито. Любопитст¬вото на гостите е предадено с ирония: „От¬татък разговаряха високо, пиеха и се праве¬ха на ударени, но всички слухтяха към собата да чуят дали вратата няма да се отвори. ” В разказа „Дервишово семе” първата брачна нощ се превръща за героя в забав¬на детска игра, от която обаче сърцето се опива от любовната омая, превърнала се по-късно в съкровен спомен. Докоснал се до щастието, момъкът възприема света по най-възвишен начин: „старата ни къща бе огряла като слънце, засмели се бяха и греди¬те й - накичени от Силвина с разни цветове и билки... Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш - руси! Ако се поместиш малко - ви¬дят ти се червеникави, като че греят. Още като се поместиш - жълто злато като жи¬во заиграваше по тях! ” В противоположна визия, без Силвина, къщата е „празна, тъм¬на”. Подобно съпоставяне откриваме и в повестта на Ивайло Петров, когато разказ¬вачът споменава посещението на хубавата Аница: „първата хубава жена, която видях и срещнах в живота си. ”
Светът винаги е съчетавал в себе си въз¬вишеното и низкото, щастието и нещасти¬ето, доброто и злото. Обобщавайки поз¬нанието за него (като не забравя да споме¬не, че за всеки човек този свят е преди всич¬ко родното място), Ивайло Петров си спом¬ня житейските уроци на Доко пъдаря, кой¬то „може би е искал да ни покаже обратната страна на медала ”.
На човека единствено му остава да се съобразява със света и с неговите противо¬речия. В „Преди да се родя и след това” писателят отбелязва с житейска мъдрост: „Знам, че животът прилича на циганче, очис¬тим му нослето, измием му личицето, обле¬чем му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не мо¬жем да го познаем. Е, добре, като е тъй, ще мием лицето на циганчето, вместо да го цапаме с ръцете си, и ще се надяваме, че един ден ще го видим чисто, светло и приветли¬во!” Може би трябва да се съгласим с него и да гледаме оптимистично на света.
Диалогичен прочит
(между разказа “Дервишово семе” и повеста “Преди да се родя”
1.Два погледа към живота на българското село – двете творби се появяват в българската литература през 60те години на 20 век; и двете са посветени на живота в българскато село и на душевността на селския човек; но докато Хайтов описва с разбиране, обич и съчувствие сидбите на родопчаните, Ивайло Петров безмислено усмива мизерното минало на българскато село, иронизирайки и собсвените си родители и самият себе си.
2.И двамата писатели търсят в корените на човешките страдания, но идеите, позициите и художествените им вношения са съвсем различни.
А) При изграждането на персонажите:
- героите на Хайтов са носители на морални добродетели, те са хора със силно развито чувство за дълг и чест, за всеотдайност и милосърдие; те са пример за нравствен героизъм, душевно благородство и човешко достойнство.
- героите на Ивайло Петров са първични и диви, неуки, груби и примитивни, невежи, живеят в духовна нищета.
Б) При описанието на селското битие
- във селото, описано от Николай Хайтов, красотата и чистотата са на почит, възхищение предизвиква способността на стопанката да внесе хармония и уют в дома.
- описанието от Ивайло Петров село тъне в бедност, кал и мръсотия, хогиената на дома и личната хигиена са нещо съвършено непознато.
В) По отношение на родовите цености:
- във връзка със причините, довели до ранната женитба на Рамадан и Петър – и в двете произведения причините за сватбата напълно прагматични, но докато хайтовите герои се проявяват като горди и достойни хора, персонажите на Ивайло Петров отблъскват с дребнавото си сметкаджийство.
- във връзка с отношенията към любовта и пътвата брачна нощ – в “Дервишово семе” атмосферата на първата брачна нощ е роматична и естествено се ражда любовта, докато в “Преди да се родя” опознаването на младоженците е грубо и примитивно и то угнурира любовното чувство.Съкровенноста на интимното преживяване е заменена със публичността на спортно съзтезание.
- във връзка с отношението към раждането на новия живот и продължението на рода:
- в разказа “Дервишово семе” това е най – важното събитие.Доживял да види родилия се наследник, дядото напуска с усмивка този свят.В повеста “Преди да се родя” очакването на новия живот предизвиква само презрително безразличие към бъдещата майка (“Да се окоти когато няма работа”).Особено показателно е, че раждането на детето е представено като съревнование със раждането на едно теле.
РОД И ЛИЧНОСТ
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ИВАЙЛО ПЕТРОВ
„ДЕРВИШОВО СЕМЕ” - „ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ И СЛЕД ТОВА”
Навярно е показателен фактът, че разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов и по¬вестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров излизат по едно и също време -1967-1968 г. И двете творби са поглед към миналото, към пат¬риархалните ценности и устойчивостта на ро¬довите традиции. Дистанцията на времето, от която са видени събитията, е голяма, защото носи смисъла не само на отминалите години, а разделя две епохи - на патриархалното село и на новото време, което ражда нови нравстве¬ни норми. Това води до многозначност на авторовия поглед върху събитията и моралните ценности. Иронично гледа Ивайло Петров на отминалото време и търси „една историческа дата, която да служи за сигурна мярка във всич¬ки области на живота". Двамата автори по раз¬личен начин виждат миналото. Хайтов подхож¬да драматично-романтично към своите герои, като разкрива силата и целостта на техните ха¬рактери. Ивайло Петров, със своето парадоксално-пародийно отношение към света на ми¬налото, кара читателя да се замисли за истин¬ността на ценностите, които притежава патри¬архалният бит и които са опоетизирани в лите¬ратурната ни класика чрез творбите на Елин Пелин и Йордан Йовков.
И двете творби поставят в центъра на по¬вествованието силата и устойчивостта на ро¬довата традиция и отстояването на личността в нея. В патриархалния свят от значение е общ¬ността. Затова .продължението на рода и тру¬довата дейност се оказват първостепенни (Рамадан трябва да бъде оженен, защото е нужна работна ръка: „...ала на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да вър¬ши...”). Но има и по-важна причина - да се продължи Дервишовият род. Старейшината, „стар бубайка”, казва:
Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш! Тука искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където-искаш!
Мотивите за женитбата на бащата от „Пре¬ди да се родя” са същите: „ Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце”. И ма¬кар в творбата да не се отделя толкова внима¬ние на продължението на рода, то се възприе¬ма като нещо естествено и разбиращо се от само себе си. Поколението също се възприе¬ма като полезна работна ръка, затова ражда¬нето на мъжко чедо се посреща с голяма ра¬дост. Пъдарят Доко казва на бъдещата майка: „ Тези дни ще имаш момче, значи! Ще има кой да ви пасе добитъка. ”
За да се подсигури правилното функциони¬ране на рода, и двамата герои са оженени твър¬де млади. Рамадан в „Дервишово семе” из¬повядва: „Бях тогава на четиринайсет ненавършени години”, а бащата от „Преди да се родя” извършва „първата значителна глупост ... едва на шестнайсет години и два месеца”. Показателно е, че и двамата не са достигнали нито физическа, нито духовна зрялост. Но от това никой не се интересува, защото пробле¬мът за женитбите и продължението на рода е проблем на старейшината или на главата на семейството, а не на момъка. Бъдещият младоженец трябва да се подчинява и да изпълня¬ва вековните повели на родовата традиция. Той не играе главна роля в решаването на соб¬ствената си съдба. Изборът - дали да се оже¬ни, или не и за кого - е на друг: „Според тога¬вашната етикеция бъдещите съпрузи трябва¬ше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители” („Преди да се родя”). Още по-драстично звучи това незачитане на личната воля в „Дервишово семе". Героят вижда не¬вестата си едва след венчавката:
Ала коя? Каква? - нито баба да ми каже, ни¬то аз имах кураж да попитам. Коя? Каква? - ве¬черта се разбра.
И в двете творби женитбата е свързана с материалния интерес. Освен още една работ¬на ръка, снахите носят и зестра, а женихът тряб¬ва да притежава повече имане, за да му бъде дадена добра жена. Само за два брадати пръ¬ча с големи чанове на вратовете Силвинините братя я препродават за втори път на Руфат, който е „хайлазин”, пие ракия, зъби се и про¬дава салтанати. В „Преди да се родя” един от най-любопитните.епизоди е пазаренето по вре¬ме на годежа, когато сватовете и годежарите наддават и се надлъгват кой струва повече и кой е по-богат. Не без значение за разкриване на родовите обичаи и водещия материален ин¬терес е описанието на открадването по греш¬ка на майката, която няма нищо против да ос¬тане в богатата къща:
Майка ми погледна през прозореца към широ¬кия двор, изпъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къща, за градината и за цялото село, в което можеше да живее отсега нататък.
Женитбата е сделка. Мислите и чувствата на младите изобщо нямат значение. Изпълнена е родовата повеля - създаване на семейство. Оттук нататък нещата трябва да вървят от са¬мо себе си, както е било винаги през вековете - мъжът ще върши мъжката работа, а жената ще гледа семейното огнище и ще осигурява уют. След женитбата героите възмъжават. Те постигат физическа зрялост, нещо естествено и неминуемо. В „Дервишово семе” е нужно известно време за това:
Така и стана от горчилаците ли, от години¬те ли, не минаха няколко месеца, смъглиха се по лицето ми и мустаци, и брада...
По подобен начин е описано физическото съзряване на бащата от „Преди да се родя” : „ Той стана вече на шестнадесет години и осем месеца, под носа му набодоха мустачки, а уши¬те му светнаха като книжни фенерчета. ”
И в двете творби със специално внимание е описан моментът, когато младоженците оста¬ват сами и трябва да поставят началото на про¬дължението на рода. Това е ключов момент за съдбата и на мъжете, и на жените, защото те се прощават с детството и невинността и поемат бремето на живота с всичките му отговорнос¬ти и изненади. Гледната точка в двете произве¬дения е еднаква - обществото (селото) трябва да се убеди в мъжествеността на момъка и в невинността на девойката. Този поглед отвън, зад заключената врата, е свързан отново с ве¬ковната родова традиция. С ритуала - бялата риза и кръвта по нея, символ на моминската девственост, се доказва честта и достойнство¬то и на младите, и на старите от рода. Изпълнен както трябва, този ритуал е отворената врата към обществото. В случая, личните вълнения, тревогите на душата, колебанията и съмнени¬ята, най-съкровените чувства на младоженци¬те не вълнуват никого.
Физическото съзряване няма нищо общо с духовния мир, с желанията и мечтите. Автори¬те бегло се спират на вътрешния свят на геро¬ите си, защото това е нещо чуждо и нетипично за времето, което изобразяват. Разкривайки случките и събитията от живота им, те само щрихират проблемите на личността. За съхра¬няване на родовата традиция нямат значение приятелството, любовта, духовното единение. И все пак, те присъстват, защото личността же¬лае да изрази и да докаже себе си.
Рамадан от „Дервишово семе” изпитва дъл¬бока привързаност към Силвина. Това чувство с годините се превръща в любов и обсебва сърцето му: „Докато се развивахме със Силви¬на и побивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се набивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. ”
Родовият корен отскубва емоционалния. Човекът остава с ограбено сърце. Изпълнил ро¬довата повеля, като създава и отглежда деца и внуци, Рамадан търси своето загубено щастие и е готов да наруши родовата традиция: „Же¬на, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида.” Подчиняването личната воля на родовата поражда драматизма на творба¬та. Героят, носещ бремето на дълга и традици¬ята, се разминава с любовта, но не загубва надежда, Той е примирен, но не съкрушен.
Личността напира да изяви себе си и да се освободи от родовите традиции и в „Преди да се родя”. Бащата остава в рамките на рода, живее според патриархалните повели, но си¬нът, героят-разказвач - следващото поколение, скъсва с рода, за да живее в модерния свят, далеч от родното село, в града, където патри¬архалните нрави са безвъзвратно загубени, а търсенето на духовните устои е в центъра на самоутвърждаването и отстояването на собственото АЗ.
Героите от двете творби извървяват разли¬чен път към себе си, но стигат до истината, че чувствата направляват човека, а времето без¬възвратно разрушава ценностите на едно об¬щество, което си отива. Родът повелява свои закони, но личността има право на избор, за да живее в мир със себе си и със света.
Не само мъжете се чувстват зависими от ро¬довата традиция. Жените също живеят с огра¬бена индивидуалност и желаят да докажат сво¬ята личност. Жената е тази, която продължава биологически рода. В патриархалното общест¬во й е отредена незначителната роля на къщовница, която трябва да се подчинява на всички. Тя може да бъде продавана като стока (братята преотстъпват Силвина на Руфат в „Дервишово семе”, а за майката от „Преди да се родя” се води непристоен пазарлък и се организира кра¬денето й). Девойката е лишена от право на избор, но тя намира начин да изрази личността си чрез трудолюбие, грижовност, нежност и женс¬твеност. След идването на Силвина („Дервишово семе”) къщата се преобразява: „Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше по три пъти на ден и в него сутрин се оглеждаше и коса¬та си разресваше.” По подобен начин изразява личността си и майката от „Преди да се родя”: „Особено поетични бяха утрините преди изг¬рев слънце, когато майка ми ставаше по-рано от другите да опали фурната, да опече хляба и да приготви ядене за нивата. ” И двете героини носят красота и очарование, изразени чрез вън¬шната им хубост. За Силвина от „Дервишово семе” героят разказва: „Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш - руси! Ако се поместиш малко - видят ти се червеникави, като че греят. ~~ Още като се поместиш - жълто злато като живо заиграваше по тях. ”
В „Преди да се родя” майката носи своята кротост и свенливост, които са задължителни за традицията, но и своята женственост: „Май¬ка ми се бе разхубавила за две жени... ” Тя ще предава най-хубавото от традицията и от себе си на детето, което трябва да ги наследи и ко¬ето с носталгия произнася: „Върнете ми моето детство, върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страш¬ните пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци! ”
В двете произведения, разказващи сходни събития, присъства ярко аз-повествователят. Но гледната точка на разказвача е много раз¬лична, а оттам - и звученето на творбите. До¬като „Дервишово семе” запленява със своя романтично драматичен разказ и съмнението дали възелът на съдбата, завързан „много отда¬лече", ще се развърже, то „Преди да се родя” провокира читателя и го кара да гледа иро¬нично на света, на себе си, на другите и да се замисли струва ли си да приеме насериозно всичко това.
sexa_na_kompleksa
11-03-2008, 16:21
Виж това:
Човекът и родовите ценности
(“Дервишово семе”от Николай Хайтов и “Преди да се родя”от Ивайло Петров)
І.Увод.
Николай Хайтов и Ивайло Петров са наши съвременници.И двамата разказват за човека и рода в своите произведения “Дервишово семе” и “Преди да се родя”, за конфликта между тях, за желанието на човека да бъде самостоятелен, да се отдели от рода.
ІІ.Теза:
Микротеза1(род):Родът и неговите ценности и повели са най-важното в живота на българите, макар и понякога погледнати от различна, иронична страна,както е в”Преди да се родя”.
Микротеза2(човек):Човекът е част от рода, но той си има и собствени чувства и мисли, които го карат да се противопоставя на родовите закони.
Микротеза3(конфликтът):Поня кога родът и човекът се сблъскват, защото човекът иска да се откъсне от родовите закони, които го карат да върши неща, които не иска.
ІІІ.Доказателствена част.
1.)Микротеза:Родът и неговите ценности и повели са най-важното в живота на българите, макар и понякога погледнати от различна, иронична страна,както е в “Преди да се родя”.
Разсъждения Доказателства
а)родовите ценности- най- “на баба дясната й ръка се вдър-
важното в “Дервишово се- ви, та нямаше кой къщната рабо-
ме” та да върши и дядо впря очите
си в мене да ме жени.”,”Ще пра-
виш, ще струваш,кръв да има
утре на сабахлем!”,”Силвина си
седеше повече в къщи...като
слънце.”,”Пази, вика, Дервишо-
во семе, инак глава ти отсичам!”
“На сутринта доведе...главата си
да кърша...”,”Хайде да те же-
ним”
б)ироничният поглед върху “Баба и дядо не туриха в сме-
рода – “Преди да се родя” тките си неговия глупав свян
от бъдещата женитба и решиха
да се сдобият с още две работни
ръце”,”дядо, макар да бе непо-
правим реалист и скептик, доне-
се от мазето още една дама-
джанка вино”,”При всичката си
сиромашия ...и те го разбираха”,
“Първото нещо, което трябваше
да направят, бе, естествено, да
почистят цялата къща”,”Но Ка-
ракачанкататрябваше да види...
ще е през празничните дни”,
“на дядо му се досвидя”,”Като
всяка българка...вземе за леко-
мислена”,”усмивчицата, която
цъфна на дядовото личице”,”Тя
броеши минутите на ум, и на
деветата минута трябваше да
влезе в собата и да вземе риза-
та и да я покаже на кръстници-
те”,”че майка ми изчисти... и то
без всякакви препарати”
И.1.В патриархалната епоха е било важно да спазваш установения ред, да следваш родовите ценности, дори да не искаш.
П.И.1.Родът и човекът все пак са свързани, въпреки желанието на човека за самостоятелност.
2.)Микротеза:Човекът е част от рода, но той си има и собствени чувства и мисли, които го карат да се противопоставя на родовите закони.
Разсъждения Доказателства
а)човекът и неговите стра- “Мене не попита”,”Друго пита-
дания – “Дервишово семе” не не ме попита.Годиха ме, же-
ниха ме – това беше всичкото
питане:”Вапцани ли потури
искам или сури?”,”Все да си е
нощем, а пък аз все да си лежа
до нея, или пък да й раздухвам
миглите”,”Тука, в сърцето, сто
пиявици като че се бяха впили,
та го сещах отмаляло кото мър-
тво”,”Сетне какво се случи, ми-
на ей оттука, през сърцето го
прекарах”,”И денем, и нощем...
го клах и драх”,”Много пъти
съм решевал да го свърша, но
като си помислех, че в затвора
няма дупчица да има към Сил-
вина – отмалявах и отлагах...”,
“Грешна душа имам, агов, да ти
кажа, и ми се поиска да прегър-
на Силвина пред очите на Руфа-
тя, да я погледа в мойте ръце,
както съм я гледал в неговите
цял живот”,”Спра ли Силвина
трябва да сече”
б)човекът и неговите недо- “И досега вярвам,че тази лич-
волства – “Преди да се ро- ност е първовиновникът за моя-
дя” та поява на бял свят”,”Отсега
нататък...щеше да бъде твърде
късно”,”Ако знаеше, че аз по-
късно и въпрос нямаше да правя
за тия два декара, сигурно щеше
да приеме условията на годежа
и преговорите щяха да стигнат
до благоприятен край”,”та през
оная нощ ми предаде в наслед
ство от тази своя слабост”,
“Майка ми...в нея”,”Все пак,
като се включих... взе да ставаш
човек”,”си спомнях за Доко пъ-
даря....от длата човешки”,”Зна-
менително .... с едно теле”,”Те-
зи хора....мъкна и своята”,”Най-
после аз недоумявах....случаят с
баща ми”,”Не, природата...ос-
тане в Нищото”
И.2.Човекът се е опитвал да се отдели от рода, за да може да живее един по-щастлив живот.
П.И.2.Именно човекът е виновен за конфликта между него и рода, но понякога и родовите закони са прекалено трудни за изпълнение.
3.)Микротеза:Понякога родът и човекът се сблъскват, защото човекът иска да се откъсне от родовите закони, които го карат да върши неща, които не иска.
Разсъждения Доказателства
а)конфликтът в “Дервишо- “хвана ме за пояса и взе да ме
во семе” – противоречието тегли, да ме развива и повива ка-
между желанията на дядо- то пумпал”,”Никой не е мислил,
то и внука че под водата може да има скала,
гемията ни да закачи и да я нап-
рави парам-парчета”,”Хайде, Ра-
мадане, да те видим как се носят
три неща само в едни ръце!Три
неща:душманин, дете и жена!”,
“Жена, деца и цяла камара вну-
ци ще прекрачат и при нея ще
отида, но между нея и мене се е
проснал вдървеният Руфат, лежи
и не мърда”
б)конфликтът в “Преди да “ние си имаме калпак, вие си
се родя” имате...за да бъде запушена”,
“Ние си имаме...без гвоздей?”,
“Майка ми се задъхваше...и да
кара диканята”,”баща ми се чер-
веше от срам и бягаше навън”,
“дори не приемаше поздравле-
ния послучай моето предстоящо
раждане”,”Петре, тази зима ще те
оженим”
И.3.В опита си човек да се отдели от рода, той предизвиква конфликт между род и човек.
ІV.Заключение.
И.1.В патриархалната епоха е било важно да се спазва установеният ред, да се следват родовите ценности.
И.2.Човекът се е опитвал да се отдели от рода, за да може да живее един по-щастлив живот.
И.3.В опита си да се отдели от рода,човекът предизвиква конфликт между рода и себе си.