Страданието в "Цветарка" Смирненски.

[sonyboy90]

Спешно ми трябва анализ на това стихотворение.

[amazonkata90]

Стихотворението си “Цветарка”Смирненски изгражда върху мотива за застрашената младост и красотата.Въпреки че се разгръща напълно едва след 2 строфа,той обединява около себе си както всички следващи,така и предходни строфи.Свързан е с централния образ – “малката цветарка” –но привлича и останалите образи,чрез които се изразява нейната драма.Основна художествена фигура,чрез която се осъществява творческата авторова идея,е контрастът между пейзажната и урбанистична картина,между града и цветарката,цветарката и посетителите на един локал.
Цветарка започва с нежно и загадъчно поднесено контурно изображение на Витоша:”Тази вечер Витоша е тъй…”
Назования емблематичен географски обект – планината Витоша-по косвен път конкретизира мястото на лирическото действие – София.
Пейзажът е и реалистично конкретен,и романтично красив и тъжен,изграден е с познатата образност и лексика на символизма,но е изцяло осмислен и логически подчинен на авторовата творческа интенция да изрази болката си от драматичната беззащитност и обреченост на красотата и младостта в големия град и недоволството си от антихуманното устройство на съвременното му общество.
В картината се открояват два плана.Първият е зрително осезаем и се характеризира с единството на конкретното –“тази вечер”,”Витоша”,”гребен� �,”звезди”-а втория-метафорично символен-,който се експлицира в епитетите “загадъчна”,”нежна”.”см� �тния”и сравненията-“като теменужен остров в лунно сребърни води” и “сякаш в болка безнадеждна”.Психологизмъ т във втория план се засилва до драматично предсказание посредством ефимерни образи :”смъртен гребен”,”тънка пара”,и чрез маркери на крехкостта-“бледи есенни звезди”-и тяхното изчезване,с които читателя ще успореди в следващите строфи централния лирически персонаж на стихотворението.
На опоетизирания и анимизиран пейзаж контрастно се противопоставя урбанистичната картина:”И грамаден и задъхан…Градът няколко пъти сменя маската си празнична ,карнавална,екзекуторска.
Като детайлизира и динамизира статичната картина на града и я озвучава със звукове на”скрита мъка и печал”,поетът поставя”малката цветарка”в откритото пространство на града,в който тя е като загубено дете от приказките,прокудено от родния край,отдалечило се от близки хора,беззащитно срещу чудовището град.
В “Цветарка”само принудата на бедността я свързва с цветята.Подтекстово между тях и цветарката се създава нова асоциативна връзка – и те като нея са отделени от корена, отрязани и обречени на бързо повяхване и смърт.
Социалните и нравствени внушения се засилват в следващия епизод,в който цветарката в ситуирана в обобщаваща интериорна картина на един от локалите –нова знакова ситуация в социалното текстово поле на българската поезия:”С поглед смутен и влажен….”
Времепространството “вечер-локал” подтекстово визира идеята за социалните контрасти-вечерта за някои е забавление и отмора,а за други труд и психологическо напрежение.Към художествените детайли,с които е изобразена малката цветарка се прибавя и символното значение на жълтия цвят на хризантемите – раздяла,смърт.Към тях в следващата строфа се прибавят нови:”Върху стройното й тяло…”
Финалният стих драматично отвежда към стихотворението “Улична жена”като последно действие от драма,започнала тук,в “Цветарка”.Белег на тази трансформация откриваме в епитетите “поглед смътен и нерад”,характеризиращ девойката в последния куплет.Мотивът за пророчески тегнещата над девойката цветарка заплаха допринася за неговото психологическо единство:”болка безнадеждна”,”повестите безутешни”,”скрита мъка и печал”,”златожълти хризантеми”,”черни пипала”,”оркестърът въздъхва”,”дебне каменния град”.
Чрез възврат към началните стихове на втората строфа последната затваря текста на творбата и очертава нейната кръгова композиция:”Но от маса къмто маса…”.
В творбата се пресичат общочовешки сюжети с конкретни теми от съвремието в неговите социални и нравствено духовни измерения,на които културната памет на поета и усетът му за реалност и фикционалност са дали прекрасна поетическа форма и значимо идейно съдържание .И трите картини в “Цветарка” носят авторовото хуманистично послание,че в обществото е необходима социална справедливост ,която може да спре нравствения срив в него



Стихотворението „Цветарка” е една от малкото творби в сбирката „да бъде ден”, което не е публикувано в пролетарския печат и в този смисъл не е непосредствено обвързано с основната тема на поета от онези години- мечтаното преобразуване на света.
В основата на творбата стои една типична за големия град случка, която може да бъде разработена от различни гледни точки и в различни художествени традиции. В нея не е трудно да открием повеите на романтическата естетика, често изобразяваща сюжета за красотата, попаднала в отровната среда на обществените противоречия. Това което отличава обаче „Цветарка” от привичните сюжетни клишета с мелодраматичен привкус, е включването на мотива за поруганата красота в контекста на символните пространства, характерни за неговия художествен образ на света. В стихотворението се отличават 3 основни образа. Единият е вече представеният мотив за поруганата красота. Вторият е типологично сходният мотив за прекрасната природа, описана като фон на драматичната случка – в ролята на контраст и идеал. Третият основен мотив е свързан с образа на града чудовище, който дебне своите обитатели за да разбие съдбите им. Именно той е и онова свързващо звено, което хвърля мост между чисто мелодраматичния сюжет и неговата символистична разработка с помощта на природната картина и основната тема на пролетарската поезия – загубеното достойнство на бедните, на унизените и оскърбените.
Цялостната постройка на творбата за разлика от повечето стихотворения на пролетарския поет Смирненски няма реторически характер, а е по-скоро в традициите на символистическата естетика – с други думи, развива се по модела на музикалната пиеса. От нежната, приглушено-тревожна тема за есенния залез над Витоша през резкия, силно трагичен мотив, въведен чрез описанието на града чудовище, към драматичната разработка на мотива за цветарката, която като лъч красота преминава през шумните локали на големия град, за да предлага цветята, символ на красота, които обаче и положителен и в отрицателен план са само синоним на самата нея – красавицата продава красота, а разглезената публика си мисли дали пък не е по-добре да си купи не жълтите хризантеми а самата нея. Музикалната основа на композицията се подчертава от отчетливо присъстващия в стихотворението мотив за звучащата музика, която сякаш коментира ставащото:
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
Гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
Понесат се на високо волнокрили, смели, горди
И се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Описанието на природата следва установените по онова време традиции на символическата естетика, търсеща екстремно силни изразни средства за предаване на неземния, почти безплътен образ на красотата с нейния романтичен и неземен ореол. Витоша е загадъчна и нежна, прилича на теменужен остров в лунносребърни води, есенните звезди се разтапят в тънката пара сякаш в болка безнадеждна. Драматичният нюанс, който се усеща в словосъчетанието „болка безнадеждна”, се появява едва при съпоставката на първата строфа със следващите. На фона на тази прекрасна и хармонична картина мъничката човешка драма става истински значима и злокобна именно по пътя на контраста между серафичната мечта и грубата реалност на живота – един типично символистически похват, изразяващ основното елегично настроение. Образът на цветарката също е разработен с помоща на традиционни литературни мотиви – тя е оприличена на русалка, на цвят, по тялото и се лепят хищни погледи. Действията и също носят нюанса на едно вътрешно противоречие – тя продава цветя, синоним на красотата. Но красотата сама по себе си, такава каквато я видяхме в природното описание от първата строфа, е нещо неземно, серафично, идеално, трудно поддаващо се на такъв прозаичен акт като покупко-продажба. И все пак в края на творбата поетът не е пропуснал да изгради и една ясна и драматично напрегната опозиция – между града чудовище и крехката фигурка на светлокосата девойка:
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
Свтлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
А грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
Хиляди души разбити- дебне каменния град.
Похищаването на тази красота от митологичното чудовище чисто по романтически се възприема и като лична трагедия, в която всеки познава своята собствена „ повест безутешна на вседневен маскарад”. Именно в това е и основата на тази силна и неподправена любов към поезията на Смирненски, която е хвърляла в захлас многобройните му почитатели.