познанието

[HexGirl]

……………………………

Малкото демонче седеше само в полето от маргаритки то беше толкова щастливо всичко около него е зелено даже трите луни на подземния свят се усмихваха . Върховете на скалистите планини сияеха повече от обикновено а вечно тъжните жар птици май сега бяха щастливи . Ала в този миг когато всичко беше тъй щастливо демончето се замисли загриза една маргаритка нервно
“Какъв е смисъла на всичко тука каква е логиката да сте всички толкова щастливи , нима това не е измамно ,всичко тук лъжа е “ И тогава то се огледа повторно върховете на планините вече не сияеха приказно а блещукаха зловещо , крясъка на гладните жар птици раздираше въздуха а жегата на трите луни попарваше всички мечти .Само маргаритките бяха останали сякаш не засегнати от цялата тази поквара , остатък от древна вселена спомен от един свят . Те се седяха спокойно в полето сякаш не ги засягаше нищо друго освен собственото им съществуване .
А демончето на познанието си гризеше поредната маргаритка………………..

[neocide]

[HexGirl]

:)

[ANTIHUMAN]

Много сладко е направено, не мога да го обесня. :-o :-D

Браво, продължавай в същия дух! :)

[HexGirl]

……ново начало…….

Пак същото демонче ,пак същите поля само маргаритките бяха други. Самотни , увехнали и пълни с тъга . Дали бяха други или са същите , да ти кажа май са други тези са сиви . Ала полето е същото , даже луните са същите само маргаритките . Промяна , дъжд , нова зора . Ето ги и жар птиците с вечно гладни очи а демончето все така си седи има ги мислите сладко е , че още твори “Смисъл има, важни са думите – помисли си то – важен съм аз и моите мисли моите мечти “ . Вятърът повяваше клонките , луните напичаха а във въздуха на долната земя се носеше сладкия мирис на нови мечти , тревата се полюшваше само маргаритките мяха като застинали там на червеното поле .
А демончето на познанието се чудеше какво да предъвква “ Защото без да дъвча не мога да мисля!”- казваше то, ала сивите маргаритки бяха гадни на вкус ……………………..