Някой може ли да ми даде идея какво да пиша на тема " Ех, естетическа въшка съм аз-и нищо повече", трябва ми за утре. Мерси предварително :)
sexa_na_kompleksa
11-04-2008, 13:29
Виж това:
„Ех, естетическа въшка съм аз – и нищо повече...”
Фъодор Достовски
„Престъпление и наказание”
ЕСЕ
Какво е „естетическа въшка”?Според мен това е човек, който се опитва да е повече от това, което е, да си паразит в обществото,нищожна част като другите .Разколников се сравнява с естетическа въшка,паразит,нищожество,к ето не мисли за моралните и емоционални последствия.
В етиката има два вида морал, които са аристократичен и плебейски.В трета част на творбата „Престтпление и наказание”Достоевски иска да покаже точно тези два вида морал чрез Разколников,който е с плебейски морал, а проповядва аристократичен морал.
Разколников започва да развива натрапчиво теорията за свръхчовека. Той иска да стане като Наполеон, защото той му се възхищава независимо от факта,че устройва клане в Париж,забравя армията в Египет и губи половин милион души. Авторът внушава идеята, че някои хора, които заради висшия си интелект и евентуалния принос, който биха имали към човечеството, не са длъжни да се подчиняват на някои морални правила. Той си мисли, че ако убие бабичката ивземе всичките и пари ще стане богат и всички ще го уважават и почитат както Наполеон. Макар и старицата да е зла, това не променя факта, че тя също е човек, а човек не бива да се осъжда чрез смърт освен ако не е съгрешил до много голяма степен. Разколников започва все повече да се убеждава, че е от тази категория хора, която няма никакви морални ценности. За да го докаже сам на себе си, той решава да убие бабичката, че ако я убие ще направи услуга на човечеството. В почти безумно състояние, с което е считал, че един свръхчовек би трябвало да извърши подобен акт, той успява да убие бабичката. Разколников е мрачен и егоист, и не мисли за последствията.
В огледалото се отразява повърхността на човека,но истинската същност остава скрита за нас. Аистократизмът е претенция, но и сериозен облог на достойнството. Онзи, който съчетае успехът и лидерството с щедрост и великодушие, е достигнал до блясъка на аристократизма. Когато човек погледне през света на Разколников, усеща така позната ни натрапчива и досадна тежест, връхлитаща ни след всяко лошо деяние.
"Ех, естетическа въшка съм аз - и нищо повече"
Фьодр Достоевски
(престъпление и наказание)
В произведението на Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание” Раскольников определя себе си като естетическа въшка и може би това е най-точното определение за неговата същност, както и неговите действия. В третата част на романа показва на кой се възхищава, на кой иска да прилича – Наполеон. Иска като него да преследва целите си без да се интересува от жертвите, от човешките животи, които са готови да се жертват в името на неговата кауза. Би искал и той да може да остави половин милион хора на произвола на съдбата, да забрави армията си в Египет, да устройва клане в Париж. Но както той го нарича Наполеон „е от не от плът, а от бронз”
Разликата между Раскольников и Наполеон е колкото произхода, толкова и начина на мислене. Наполеон е от аристократичен произход това го прави много по различен от плебеите. Принципите му са много по различни от другите хора, разрешени му са неща, за които другите само могат да мечтаят, само защото се е родил аристократ.
Извършвайки убийство Расколников си мисли, че приема аристокрацкото мислене че това ще го доближи до своя идол Наполеон. Нейното убийство не е просто средство да вземе парите и. С него той се опитва да си признае, че вече е аристократ, че него интересуват жертвите на неговата кауза. Но както сам разбира, той е твърде далече от живота на аристократите и тяхното мислене. Затова се определя като „естетическа въшка”. Въшка е защото въпреки опита си, въпреки убийството което е извършил, той продължава да спада към масата хора, към плебеите. Но е естетическа, защото не се е примирил със своя начин на живот и за разлика от другите хора е направил опит, да превърне себе си и своите принципи подобни на тези на аристократите.
Въпрело своя опит да превърне начина си на мислене като този на аристократите Расколников си остава част от плебеите. Определнието „Естетическа въшка” най-точно подхожда на него и на неговите действия.
„Ех, естетическа въшка съм аз - и нищо повече...”
Есе
В
ъшка! Въшка, това е човек. Той е незначителен, обикновен и вреден. Единственото му приложение е да бъде част от вселената и нищо повече. Един малък естетически детаил в цялосната красота на природата. Но този детаил проявява дефект – създаден с любов той противоречи на създателя си като изпълва всяко свое деиствие с егоизъм и жестокост. Това показва Достоевски в творбата си, това внушава в мислите на тези от нас, които не възприемат човек като най-съвършеното творение на небитието, а като създание изпълнено с дефекти.
Може би твърде жестоко разбирам думите на автора? Може би в тях виждам само това което искам да видя, нима човек е заслужил да се смята за нещо повече от въшка. Говорим за морал, но той ни липсва. С всяко изминало поколение плебейският морал сред населението нараства, а благородствот намалява. Овек се првръща в циник и пада дори под нивото на въшката.
Хората са груби, надменни и лицемерни. Човек които се опитва да помогне на другите бива пренебрегнат и дори ухулен. Нима човек трябва да убие за да докаже превъзходството си. Нима лирическия герои не признава с гордост злото деяние което е извършил „ аз не човека убих, аз принципа убих”.
Психиката на хората е устроена така. Те нарушават законите с удоволствие мислеики , че тези правила нямат никакво значение и са създадени само за да им отнемат сладките моменти от живота. Когато човек не успе да постигне някоя цел ще направи така че никой друг да не я постигне. Тази злоба не е присъща за животните, нима точно тя ни „издига” над тях. Не мисля.
Въшката е безобидна, но човек не е. Той притежава съжнание – основното което го отличава от другите животни, но за какво го използва – за да твори повече зло от колкото добро. Един дефект причиняващ вреда на цялостното съвършенство. Зло кото е готово да се самоунищожи стига да има полза от това, но ощте не я намира. Това е човек. Не е въшка дори, той е нещо много по-лошо.