Mirelchetoo14
11-04-2008, 14:52
Не съм писала от месеци наред, но това е за един човек, когото, о, чудо, не харесвам, но от чиято аура съм повече от впечатлена.
“Хлапето”
Хлапак, уж съвсем обикновен, върви
беден, глупав някои ще кажат,
твърде рано уморен, и без смисъл
може би мърси с краката си паважа.
Тъй одумва всъщност неговата свита,
а той нехае и с усмивка пали си цигара.
С пламъци очи и със сърце стомана,
не чака и не вика, смее се без мяра,
притежава. Господарят им ги гледа,
те не го познават. Смеят се, но сякаш
се покланят. И той отново пуши,
ала мене наблюдава.
Знае, че съм го познала.
“Хлапето”
Хлапак, уж съвсем обикновен, върви
беден, глупав някои ще кажат,
твърде рано уморен, и без смисъл
може би мърси с краката си паважа.
Тъй одумва всъщност неговата свита,
а той нехае и с усмивка пали си цигара.
С пламъци очи и със сърце стомана,
не чака и не вика, смее се без мяра,
притежава. Господарят им ги гледа,
те не го познават. Смеят се, но сякаш
се покланят. И той отново пуши,
ала мене наблюдава.
Знае, че съм го познала.