PDA

View Full Version : Политическа зима



Serseri91
11-04-2008, 18:12
Здравейте, :grin:

Ако може да ми хвърлите някакъв материал за "Политическа зима" и също откъде да го прочета през нет.Никъде в града не намерих сборник в който да го има това проклето произведение :?

dani_kaulitz
11-04-2008, 18:17
Това дали ще помогне?
http://liternet.bg/publish5/hbotev/proza/zima.htm :)

dara
11-04-2008, 18:18
Виж и това

"Политическа зима" е сред най-мащабните като политическо мислене и най-типичните за Ботевата гражданска позиция и художествено-публицистична поетика фейлетони. Чрез невероятната игра на авторовата фантазия, в която се смесват логичното с абсурдното, закономерното с парадоксалното, желаното с реалното, действително случилото се с видяното насън, само с по няколко думи е направена удивително точна характеристика на политиката на Великите сили и на жалкото положение, до което са доведени от тях малките и беззащитни поробени народи. Светът се представя като кръчма, в която са се събрали "гладните, дрипавите и измръзнали народи" - още тези първи щрихи на фантастичния сън, който изгражда основната част на фейлетона, създават усещането за безпросветна обреченост, за кошмарно, непреодолимо зло. И тук, както и в много други фейлетони на Ботев, това усещане се подсилва от умението му да съчетава дребно-житейското със съдбовни, от почти планетарно значение за човечеството неща. Макро- и микросветът се смесват фантастично и от този странен съюз се раждат необичайни и силно въздействащи сатирично-гротескни образи, незагубили и до днес своята историческа и политическа актуалност. Бисмарк е "възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравието на Германия", а ние си спомняме знаменития епизод със земното кълбо от "Диктаторът" на Чарли Чаплин; руският министър на външните работи Горчаков "раздава коливо за "Бог да прости" славяните, а ние с не по-малко потръпване си мислим за съдбата на славянските народи през последните четири-пет десетилетия... В сатиричния паноптикум се появяват в гротескно-карикатурен вид страшните лица и на други насилнически режими от онова време: на австроунгарския ("майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце"); на френския ("Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия"); на английския ("лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие"); на турския ("босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика "Аман от пияни хора"); не са пощадени правителствата и на Испания, Италия, Гърция. Ботев показва не само изключително познаване на съвременната политическа обстановка в Европа, но и удивително умение да персонифицира недъзите на отделните политически режими в един специфичен национален образ, да съчетае временното, злободневното с исторически и етнически характерологичното. И тук той използва един обикнат свой публицистичен похват - да говори за страшни и съдбовни истини чрез привидно обикновени, делнични житейски факти и събития, да съчетава като в някои средновековни фламандски платна или като в още неродените сюрреалистични картини на Салвадор Дали привидно несъчетаеми образи, представи и понятия, да размества времето и пространството по законите на една уникална художествена инвенция. Почти всяко изречение в неговите фейлетони е метафора или дава възможност за изграждане на художествен образ, всяка дума от неговия текст е готова да даде неочакван тласък на непредвидимата му фантазия, от който да се роди една нова, неподозирана художествена действителност. И тук, както и в други свои фейлетони, Ботев използва съня като структуроизграждащ принцип, защото това му дава възможност за пълен и неограничаван от нищо полет на творческото му въображение. Но и в "Политическа зима" сънят не е самоцел, а средство за осъществяване на важни политически внушения. Показвайки голямата игра и коварството на европейската политика, Ботев всъщност си поставя за цел да осъди аполитичността на онези българи, които биха могли да бъдат полезни на народа си, но предпочитат измамното спокойствие и подредения недоимък на робското съществуване. Конкретната си критика той отправя към довчерашния си съратник и учител в журналистиката и в революционната борба Каравелов, който през същата година, когато фейлетонът излиза в "Знаме" (1875), се оттегля от активна революционна дейност и започва да издава списание "Знание". Но като всяко Ботево произведение, и този фейлетон надраства конкретния си повод и се превръща в обобщение на един важен обществен проблем, погледнат в неговата многостранност. И тук публицистът не пропуска да вземе повод и да насочи вниманието на своите читатели към непоносимите робски условия в България, към нечовешките страдания, на които са подложени ежечасно поданиците на империята, към липсата на елементарни човешки и политически свободи: "Само - църрр! Там на една муха изпили кръвта, тука на други светили маслото; там вързали 50-60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място спокойно, т.е. - в Диар Бекир и в Акия, тука връзват други и им четат баснята за вълкът и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши."
Но и тази ужасяваща картина на робството, подобно на съня с кръчмата на народите, не е нарисувана самоцелно. Тя просто стеснява кръга и насочва вниманието към най-същественото, заради което е написан фейлетонът: да се заклейми "политическата зима", летаргията, до която безчовечната имперска система е довела един цял народ с неговите едва зародили се духовни институции, които би трябвало не само да обезпечават поне донякъде неговата национална автономност в границите на етническия конгломерат на империята, но и да бъдат предпоставка за обществен просперитет. Обект на сатирическото изобличение са и съглашателството на част от българската интелигенция (особено цариградската) с демагогската политика на Високата порта, и консерватизмът на новосъздадената Българска екзархия, и политическата безпринципност на мнозина журналисти и учители. Не са пощадени и "гениалните глупости на нашите литературни телци", и въобще онези обществени сили и явления, които се оказват не само несъвременни, но и задържащи вече сравнително по-бързо протичащия процес на революционизиране на народното съзнание.
Ако потърсим в публицистиката на Ботев мисъл, която най-синтезирано и същностно да изразява неговата лична и политическа позиция, то без голям риск да сгрешим, бихме могли да посочим финала на известната негова статия в бр. 23, кн. 6 на в. "Знаме" от 26 юли 1875 г. в защита на въстанието в Босна и Херцеговина: "Ние живеем в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълняваме дългът си към своето отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество." В тези две максими е синтезирано всичко, което е казвал при много други случаи. Тук са изкристализирали и вярата в свещеното право на личността да решава сама своята съдба и своята нравствена позиция, и нееднократно изразяваният (понякога твърде драстично) упрек към политическата апатия на народа, и убедеността на революционера и идеолога на националноосвободителното ни движение в неговия последен етап, че за свободен и щастлив живот е достоен само онзи човек или народ, който е готов за голяма жертва. Изключителната нравствена стойност на тази негова максима се заключава във факта, че той, като всички велики личности, я защитава с живота си.