PDA

View Full Version : Среброспасител



ScionOfStorm
11-04-2008, 20:40
Среброспасител

Да извадиш с клин орбитите
И взорът да запулсира умрял
В кухините на слепия си Бог
Търсещ златоустия си Граал
Е същото като да полееш плътта
Със среброто от греха победоносен.
Тридесет сребърни сияещи петна
Избили тялото...тялото...тялото
Тялото Христово под плаща износен.

Така се учиш да владееш това
Което другите плюят и презират
Да надскочиш брезентовата граница
И да дереш сребро докато те измират.
И кожух метален да изковеш нов
За следващия сляп бродещ си Пророк.
Без баща му да дава ни покров
Без да е тумор на извратения порок.

Взимаш чука и влизаш пред олтара
На прашасалия, мръснотворен пантеон
Къде преди хилядолетия долна изневяра
Дари нас хората с безкраен скръбен стон.
Брезентът вие с писък от стопено сребро;
На кожуха слагаш последното листо;
Смазваш главата на идващия нов Лъжец
Носещ лешавият отвътре пореден Божи агнец.

„Разрухата е това, което има значение. Изкованото служи само за да бъде разтопено в своето предопределение. Лъкът умира и от него остават само безполезни трески. Така и хората, като един умиращ инструмент, ще рухнат в своите мечти.”