GbSy
11-05-2008, 13:31
Здравейте!
Във форума преди няколко месеца бе пусната тема, за конкурс за есе на тема "Равни възможности", обявена от сдружение "Зрение". Аз написах есе, пратих го и спечелих трета награда, не се хваля, просто исках да го публикувам, за да разберат повече хора за каузата и... не знам, просто така.
Равни възможности
Събудих се една сутрин и погледнах през прозореца. Беше красиво, изгревът беше красив. Навън имаше неколцина минувачи, беше тихо, с изключение на дъждът, който тропаше по прозореца. Замислих се – колко ли много хора по света не могат да видят тази сутрин? Не мислех само за незрящите, но и за тези, които са твърде заети да я видят. Тъй като и сред зрящите, има такива, които „не виждат” какво има пред тях, а това е толкова жалко. Още по-жалко е, че тези хора не могат да помогнат на себе си, съответно не биха могли да помогнат на някой друг... Тогава как всички да имаме равни възможности, след като не можем да окажем помощ, не можем да сме полезни дори на себе си?
Твърдо съм за равните възможности помежду ни. Навярно нещата, които пиша и ще напиша са до болка познати клишета, но понякога едно клише е по-добре от нищо. Хората се раждат равни, но в крайна сметка зависи от тях дали ще останат такива.
Дискриминацията, по какъвто и да е повод, е твърде глупаво извинение на нечий ум, за да избегне „различните” от него. Ала това да си различен, не означава, че си незначим, неспособен, непотребен... Значи, че имаш нужда от подкрепа, а не от съжаление, което повечето незрящи получават. Хората често бъркат „съжаление” със „състрадание”, а не бива. Когато си състрадателен, ти съпреживяваш болката заедно с човека, на който съчувстваш, а когато си съжалителен, ти просто правиш тъжна физиономия и повтаряш „колко е несправедлив светът” и всъщност не правиш нищо, за да помогнеш на тези хора. Ето тук е гвоздеят - вместо да помагаш, ти стоиш безучастен, а знаеш, че можеш. Вместо да подкрепиш тези хора, ти подминаваш с лека ръка, сякаш не е твой проблем. Ами ако утре това са твоите деца? Ако това е твоето семейство, твоят приятел, или самият ти? Ако утре се събудиш и установиш, че вратата, към прекрасната сутрин, която си могъл да видиш, вече е затворена завинаги? А може би вратата се затваря, защото не си оценил какво има зад нея.
Затова подкрепи човека до теб. Подкрепи седящият на улицата самотник, помогни на някой изстрадал старец, помоли се за него, помоли се за по-хубави дни, дай шанс, направи първата крачка към равните възможности.
Защото всеки има право на избор и всеки има право на шанс! Затова не затваряй вратата към този шанс, защото може би е последната надежда на незрящия за нормален живот!
Във форума преди няколко месеца бе пусната тема, за конкурс за есе на тема "Равни възможности", обявена от сдружение "Зрение". Аз написах есе, пратих го и спечелих трета награда, не се хваля, просто исках да го публикувам, за да разберат повече хора за каузата и... не знам, просто така.
Равни възможности
Събудих се една сутрин и погледнах през прозореца. Беше красиво, изгревът беше красив. Навън имаше неколцина минувачи, беше тихо, с изключение на дъждът, който тропаше по прозореца. Замислих се – колко ли много хора по света не могат да видят тази сутрин? Не мислех само за незрящите, но и за тези, които са твърде заети да я видят. Тъй като и сред зрящите, има такива, които „не виждат” какво има пред тях, а това е толкова жалко. Още по-жалко е, че тези хора не могат да помогнат на себе си, съответно не биха могли да помогнат на някой друг... Тогава как всички да имаме равни възможности, след като не можем да окажем помощ, не можем да сме полезни дори на себе си?
Твърдо съм за равните възможности помежду ни. Навярно нещата, които пиша и ще напиша са до болка познати клишета, но понякога едно клише е по-добре от нищо. Хората се раждат равни, но в крайна сметка зависи от тях дали ще останат такива.
Дискриминацията, по какъвто и да е повод, е твърде глупаво извинение на нечий ум, за да избегне „различните” от него. Ала това да си различен, не означава, че си незначим, неспособен, непотребен... Значи, че имаш нужда от подкрепа, а не от съжаление, което повечето незрящи получават. Хората често бъркат „съжаление” със „състрадание”, а не бива. Когато си състрадателен, ти съпреживяваш болката заедно с човека, на който съчувстваш, а когато си съжалителен, ти просто правиш тъжна физиономия и повтаряш „колко е несправедлив светът” и всъщност не правиш нищо, за да помогнеш на тези хора. Ето тук е гвоздеят - вместо да помагаш, ти стоиш безучастен, а знаеш, че можеш. Вместо да подкрепиш тези хора, ти подминаваш с лека ръка, сякаш не е твой проблем. Ами ако утре това са твоите деца? Ако това е твоето семейство, твоят приятел, или самият ти? Ако утре се събудиш и установиш, че вратата, към прекрасната сутрин, която си могъл да видиш, вече е затворена завинаги? А може би вратата се затваря, защото не си оценил какво има зад нея.
Затова подкрепи човека до теб. Подкрепи седящият на улицата самотник, помогни на някой изстрадал старец, помоли се за него, помоли се за по-хубави дни, дай шанс, направи първата крачка към равните възможности.
Защото всеки има право на избор и всеки има право на шанс! Затова не затваряй вратата към този шанс, защото може би е последната надежда на незрящия за нормален живот!