PDA

View Full Version : Търся Лис на следните произведения и автори....



loveandemotion
11-05-2008, 20:07
Ал.Константинов Баи Ганио,Елин Пелин Гераците,Епопея на забравените,Ботев ,Вазов И Яворов, сичко , ако може лис/ да са по кратички да не са много дълги щото имам да ги уча наизуст за изпит.. и нямам и много време :D предварително благодаря на отзовалите се и помогнали ми потребители!

MartyParty
11-05-2008, 20:47
http://www.myschoolbel.info/Temi11_Vazov.html
http://www.myschoolbel.info/Temi11_Aleko.html
http://www.myschoolbel.info/Temi11_Botev.html

FeelMe
11-05-2008, 21:00
edin otgovor : www.myschoolbel.info :) :P

loveandemotion
11-05-2008, 21:07
тук не са всички.

MusicIsTheKey
11-05-2008, 21:11
Потърси из помагало.ком, там има доста неща?

Аз мога да ги изтегля, трябва само да дадеш линкове.

FeelMe
11-05-2008, 21:15
izvinqvam se :) dano tezi ti pomognat

Епопея на забравените - величието и трагизмът на епохата

За повечето хора понятието "величие" означава нещо грандиозно, духовно издигнато, внушително, важно, а думата "трагизъм" - тъжна, гибелна случка. В цикъла "Епопея на забравените" Иван Вазов се заема с тълкуването на тези понятия в контекста на Възрожденския културен модел.

Важна стъпка за изясняване смисъла на термините "величие" и "трагизъм" е използваният от автора принцип на контрастите.

Едно от основните противоречия е срам, позор - геройство. В почти всяко стихотворение Вазов е засегнал срама - "епопея пълна с геройство и срам" ("Кочо"), "С позор на челото" ("Каблешков"), "че е срам за всякой, който се отрича от своя си рода", "О безумни люде, а вий сте му срам" ("Паисий"), "срама по челото" ("Опълченците на Шипка"). Срама от годините прекарани в тъмнина, в страх, в сън, в подчинение е най-голямата обида за свободолюбивата същност на българина. Но народът осъзнава своя срам, благодарение на будния си дух и дейността на водачите си. Благодарение на личности като Паисий, Левски, Бенковски, Волов, Каблешков и много други българинът може гордо да изрече своята народност. Но именно срамът и съзнанието, че са българи събужда хората и ги подтиква към борба. Позорът постепенно е измит от геройствата, кръвта и саможертвата на хиляди българи. Техният подвиг е обезсмъртен в оди като "Кочо", "Опълченците на Шипка", "1876", "Караджата".

Друг характерен за цикъла контраст е този между тъмното и светлото. Тъмното символизира миналото, чуждото, много отдалечено време, хаос, мрак, липса на живот, робство, сън, страх, безпаметност, но може да означава мъка и трагизъм. А светлината визира надеждата, новото активно, творческо начало. Тъмното и светлото в "Епопея на забравените" се борят подобно на злото и доброто в човешката душа. Тъмата, страха и подчинението обхванали българските земи започват да се разкъсват - "хвърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст" ("Паисий"). Светлото, знанието, жаждата за съвършенство и свобода се надига у народа. Паисийевата история създава стабилна опора за това начинание. Старите, тъмни нравствени ценности са заменени от "един идеал, от мечти и светлост образуван цял." ("Каблешков"). Светлото се изразява и в пламъка изгарящ хората. Пламъкът на свободата се разгаря, за да прерастне в буен пожар - "Чувства се велики в двамата горяха" ("Караджата").

Едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за героизма на българския народ, от стихотворението "Опълченците на Шипка". Тази ода всъщност е едно доказателство, че въпреки годините на страх и позор понятия като саможертва, свободолюбие, жертвоготовност и смелост не са чужди на народа ни. В лирическия увод Вазов засяга тезата, че българите заслужават съдбата си на поробен народ, народ, който няма право на свобода, народ, заслужаващ униженията на поробителите, заради страха и примирението си - "Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото;". Но веднага следва и антитезата - "Но ний знаем, че в нашето недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди, и в нас чувства силни, големи плоди.". Чрез този контраст авторът засилва внушението за българския подвиг, за онова дело, "като Термопили славно и вечно", което завинаги ще остане в народната памет. Но този контраст е "уводно", защото истинското противоречие в творбата е именно горе-долу. "Горе" всъщност е мястото на добротата, красотата, то е по-близо до божественото, до съвършеното, място достойно за подвиг. Там се намират "българи, орловци", "лъвове". Те са сравнени с тези крале на висините и царе на всички животни, защото не им отстъпват по достойнство. Храбростта и героизма, на защитниците на това заветно място "горе", може да бъде сравнена само с тези на гордите спартанци, предпочели смъртта пред позора. Свободолюбивият дух и възторжените викове "ура", характерни за върха, са противопоставени на религиозния фанатизъм, безумието и сърдитите викове, идващи отдолу - "И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговори с друг вик: Ура!". Безумието на Сюлейман, който праща на ненужна смърт войник след войник, контрастира на фона на трезвомислието на Столетов - "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери прохода, войната и себе си дори!". За горе са характерни въодушевлението, героизма, красотата, подвига, а за долу негативното, безумието и фанатизма.

"Епопея на забравените" разкрива величието и трагизма на една мрачна и кървава епоха. Време смутно, време на героизъм и подвизи, което със своите "бели кости и със кървав мъх" доказа истинската същност на българина. Противоречията са тези, чрез които се достига до тази истина, защото поетът е верен на максимата "Истината се ражда в спор, в противоречие.".

В контекста на Възрожденския културен модел термина "величие" е свързан с един друг термин, а именно - "святост".

Цикълът "Епопея на забравените" е обграден с ореол на святост. Много от неговите герои са сравнени с библейски. Още в първото стихотворение "Левски" дяконът е оприличен със самия Христос. Словото на героя е просто, разбираемо и увлекателно - "Думите му бяха прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки.", точно като на самия Спасител. Речта на Левски е способна да разбуди хората, да даде нов смисъл на техния живот и да ги привлече към делото - "всяк един участник беше му и брат.". Кръстът е другата прилика между двамата герои. Тъй както Синът Божи се е жертвал за народа израилски, така и апостолът е готов "сто пъти да умре на кръста Христов", "за да е полезен, дал си бе животът".

Бенковски подобно на Моисей се опитва да поведе народа си към Обетованата земя - "Вървете! Да мрем! Ставайте робове! Аз не ща ярем!". Но в библейските текстове тази земя е богата на мед и мляко, а на българите им е достатъчна свободата.

Но най-святият образ всъщност е този на Паисий. Цикълът се състои от дванадесет стихотворения, защото числото 12 е свещено, свято. То символизира Вселената с нейната вътрешна съставност, в библейските текстове това е числото на съвършенството, на правилния избор, израз на цялостта. 12 е символ и на осъществяването, на завършения цикъл. Едноименното стихотворение заема средищно, централно място ("Паисий" е шестото поред стихотворение). Средата е символ на доброто, красивото, съвършеното, Господ е сътворил света за шест дни, освен това всички пътища водят към нея (средата). Паисий, това е жрецът, създателят на българската история, чието слово е откровение за народа, защото чрез историята той (народа) се сдобива с памет, идентифицира се. Атонският монах именно е човекът, който успя да разпали най-първата искра в народната свяст, да разгони тъмата обхванала българските земи. Делото на този монах може да бъде сравнено само с действията на Твореца при създаването на света. Вазов е трансформирал Божиите слова "Да бъде светлина!" в "От днеска нататък българският род история има и става народ!".

За периода на Възраждането е характерна промяна на миродгледа и нравствените ценности на типичния българин. Тя се състои в освобождаване от страха и механизмите, позволили на народа да оцелее - подчинение, търпение и примирение, като на преден план излизат светли и патриотични идеи. Именно новите нравствените ценности налагат ново тълкуване на понятията "величие" и "трагизъм". Но при тази смяна възникват нови контрасти. Основното противоречие в този момент е промяната на святото, свещеното, божественото. В стихотворението "Левски" монахът захвърля расото, защото мисли "че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик, подадена скришно на някой клетник, са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни.". В одата "Кочо" убийството на жена и дете в църквата, а и самоубийството, най-тежките грехове, се приемат за геройство, за подвиг. Монахът Паисий, "който много бдения, утринни пропусна" е канонизиран като светец.

Чрез цикъла "Епопея на забравените" поетът Иван Вазов напомня на обществеността, в Следосвобожденска България, тълкуването на понятията "трагизъм" и "величие" в контекста на Възрожденската мисъл. Стихотворенията са своеобразен протест против промяната на утвърдените, чрез борба, кръв и геройства, ренесансови нравствени ценности. Но освен протест, тези произведения изиграват ролята и на документ, на доказателство, че свободата ни, която е изкупена с толкова българска кръв, не може да се счита като дар от руския народ, а и народа ни не може да се обвинява за робските години, след като има в историята си такива събития и герои.

Анализ на "Гераците"

В своето начало повестта "Гераците" представлява един мит за хармонията в живота. Родът на Гераците си е създал един свой свят, свят на хармония, обич и разбирателство, в който традиционните християнски и общочовешки постулати са намерили своето място. За създаването и опазването на този ред, на тази хармония важна роля играят дядо Йордан и баба Марга. Старият Герак е "пъргав и трудолюбив човек", "надарен с ум практичен и търговски способности". Този човек, който е съумял да увеличи имотите, "да направи пари и да се издигне между съселяните си", въпреки че е малко скъперник, е човек с "меко и добро сърце". Той не е строг в сметките си и помага на хората, това го извисява над общата маса и му осигурява хорската обич и почит.
Общественото положение на дядо Йордан се определя и от неговата "голяма и бяла къща", която е "на лично място сред селото". От цялата къща, обградена с "кале и бели зидове" и изпълнена с глъчка и веселие от многобройните й обитатели, блика заслуженото с тежък труд, щастие и хармония. Дворът, в който "можеше да се смести една махала", сутрин се изпълва с весели, изпълнени с радост обитатели - "Около него радостно връткаше опашка едро жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Куп бели гъски, които лежаха на двора, подплашено се разбягваха и съскаха. От стрехите на плевника се вдигаха облак гълъби и отлитаха към стърнищата. Ситни врабчета се боричкаха в клоните на бора. Работници - жени, мъже деца - се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето."
Кръчмата също е част от хармоничния свят на Гераците. Това "старо, ниско и дълго здание", което "стоеше като глава и камък на големия зидан пръстен" е неизменна част от трудовото ежедневие на дядо Йордан. Но душата на кръчмата всъщност е баба Марга - "Тя бе едра, породиста, запазена и пъргава, с весело сърце и с търговска душа.", "Тя се грижеше за всичко и нареждаше нейното домакинство. Тя чистеше и миеше съдовете, редеше двете стаи, определени за нощуване на пътници, поддържаше огъня в огнището, проветряваше зимника, запарваше бъчвите и прислужваше на селяните като момче.
Цели четиридесет години - от млада булка до старица - тя се движеше в кръчмата между мъже, усмихната, жизнерадостна, кога с хурка и вретено, кога с малко дете на ръце, и никога за нея не се чу лоша дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците. Всички я уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нея любимите си попръжни."
Баба Марга е типичната християнска съпруга - обичаща чистотата и реда, будеща любов и доверие, пазителка на семейното огнище и пълна господарка в къщи - "Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше то да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът й се чуваше по цялата махала. Тя говореше високо и се смееше със звънлив глас като мома."
За доизграждането на този хармоничен свят важна роля играе борът. Това "високо и право като стрела" дърво е донесено от светите рилски гори и е свързано със сакралното. Дървото е единствено в околията, то е "семейно знаме", знаме на любов, разбирателство и хармония. Борът заема средищно място в двора, а пък дворът заема средищно място в селото, в неговите клони живеят най-близките до Бога същества птиците. Освен това той (борът) символизира затворения човешки цикъл - под неговата сянка са отраснали няколко поколения - под него са умирали старци, но и са се раждали деца.
Хармонията на описаното битие е хармония на труда, семейния сговор, любовта и доверието. Трудът е основната религия на селянина. Той е всекидневие, благодарение на което човек се научава да цени истинската красота и да е по-близко до съвършеното и хармоничното.
С леката и ненадейна смърт на баба Марга, авторът е целил да съхрани образа й на жизнерадостна, умна и пъргава жена, пазителка на семейното огнище. По този начин тя ще остане като спомен за хармоничния живот, за семейния сговор.
Смъртта на дядоЙордановата жена се слага край на идилията за хармоничния живот, любовта и доверието, на добрия и строг дух, който държи всичко в ред - "В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище."
В новия свят няма място за хармонията и за хармоничните хора. Задружният сплотен Гераков род се разпада.
Най-големият син Божан е трудолюбив, закърмен с любов към земята и труда - "Полската работа бе неговата стихия. Всичките му грижи и мисли бяха там. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничено зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя." Но постепенно трудолюбието му се изражда в алчност. Пшениченият цвят на лицето придобива цвят на злато, на алчност - "Божан вършееше и сипваше житото в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Той събираше класовете закачени по плета, и зърната, паднали на земята. Гонеше с псувни врабците, които страхливо се застъпваха за своя мъничък дял. Той пъдеше с викове и попръжни калугерите и просяците, които идеха с благословия за шепа жито, сега, по харман, когато бог толкова изобилно го сипеше, и дълго не можеше да се успокои, като че бяха го нападнали разбойници.", "Неговото скъперничество стана пословично."
Петър е съвсем друг човек, той е с широко и безгрижно сърце и "голям нехайник". Но неговата мекота на духа се превръща в безволие и слабохарактерност - "Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго. Но неговото сърце беше леко, птичо сърце. То обичаше да живее тъй, само по себе си. Трудът го плашеше. Той гледаше тая обширна буренлива земя, облещена към небето за благодат, и мислите му се носеха над нея черни и нерадостни като орляк врани.
Той почна да мечтае и да пие. Мечтите убиваха волята му за работа. Пиянството го угнетяваше."
Павел е гордостта на баща си. С пъргавия си ум и търговските си способности, той е идеалния наследник на стария Герак - "Павел беше най-малкият син на дядо Йордан. Той беше пъргав, пресметлив и очоваден човек. Някога баща му възлагаше големи надежди на него." Но тези негови качества бързо деградират, след отиването му в града, до бездушие и цинизъм - "Тия думи на стареца не трогнаха Павел. Напротив, от тях той почуства в душата си нещо пепеливо, блудкаво, като че някой плю в нея. И обхвана го едно лугаво и тъпо разкаяние, че се е върнал тук."
Чрез образа на Павел Елин Пелин прокарва идеята за пагубното влияние на града. Павел отива в града, където се пропива и отдава на разврат. Елка, която е прекарала само една зима е обречена на страдания, обречена е и дъщерята на дядо Матей Маргалака.
Един от най-важните символи в повестта е змията. Първоначално символът е птицата. Герак означава силна, мощна граблива птица, господар на висините. Но с развитието на сюжета това понятие е заменено със змия. В клоните на стария бор вече не се борят "ситни врабчета", а от него (бора) произлизат шумове, като че в клоните му се борят змии. Старият Герак, който се е озлобил към света и е сравнен с това влечуго - "печеше се като стара змия". След смъртта на баба Марга кавгите и споровете изпълзяват като змии. Любовта и доверието между хората (роднините) е изчезнала, те си "фучат като змии". В "разговорите" между двете снахи понятието змия присъства все по-често - "Ела мило, ела, че тая змия ще те изяде.", "Змии да раждаш!", "Змии очите да ти изпият!".
Докато в първата част на повестта, в хармоничния свят на Гераците кръчмата играеше важна роля, то в новия негативен свят тя е заменена с нов пространствен определител - бакалница. Павел иска да открие "нещо като бакалница" и затова има нужда от пари, парите спечелени от баща му чрез кръчмата отиват за отварянето на бакалница. Божан се превръща в типичен бакалин - той се пазари с Моше кокошкаря, после брой по няколко пъти спечелените пари, за да се увери, че не е излъган.
Хаосът е преобърнал целия свят на хармонията. Взаимоотношенията на хората са се променили, самите хора са се овълчили - Божан не се трогва от смъртта на Елка - "свали шапка като на чужд и щом отминаха почна работата си." Къщата и дворът са поделени, заградени с плетове ("Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недоправени плевници, сайванти, купи със сено. Навсякъде личаха локви и боклуци."), старият бор е отсечен, изобщо всичко символизира разрухата и падението на човека.
Все пак има герои, които все още се стремят да запазят или създадат хармония - Елка, Йовка, Маргалака, Захаринчо и стария Герак. Но тези хора са обречени на провал и страдание, заради окръжаващия ги хаос.
Елка е млада, пъргава трудолюбива, красива, с големи и жални очи, които гледат мило и благо. Тя се стреми към хармония, не се кара с никой, гледа да угоди на всеки. Но това младо, красиво създание, което не мрази никого и обича всекиго е използвано и тормозено не само от враждебно настроените снахи и съпруг, но и от целия безпорядък и дисхармония. Йовка това "мило и нежно дете", което "всички обичаше и на всички желаеше да угоди" също става жертва на този свят. Хаосът поглъща дори малкото невинно дете Захаринчо - "дете незлобливо, мило". Старият Герак, чиято "чорбаджийска гордост" се бунтува против този нов ред, също се опитва да постигне старата хармония, но "неговата силно господарска ръка отслабна". Липсата на баба Марга и силната ръка на дядо Йордан принуждават "семейната колесница, която вървеше толкова равно и спокойно, да изскочи от пътя си и да затропоти по камъняка." Смъртта на Елка, Йовка и стария Герак е напълно закономерна, защото тези натури не се вписват в контурите на новия свят.

sujalqvam 4e ne sa mn kratki.samo tova namerih. Uspex na izpita :)

loveandemotion
11-05-2008, 21:41
Искам нещата от тези линкове ако може
http://download.pomagalo.com/1077/obrazyt+na+baii+gano+i+idealyt+na+aleko+za+chovesh ka+lichnost/?search=5419552

http://download.pomagalo.com/6414/aleko+konstantinov+baii+ganyo/?search=5419552

http://download.pomagalo.com/31193/aleko+knstantinov++baii+gano/?search=5419552

http://download.pomagalo.com/48836/pytepisyt+do+chikago+i+nazad+ot+aleko+konstantinov/?search=5419552


http://download.pomagalo.com/1087/razpadaneto+na+roda+v+povestta+geracite+na+elin+pe lin/?search=5419641



http://download.pomagalo.com/303/epopeya+na+zabravenite++patetichna+vyzhvala+na+ger oite+na+nacionalno+osvoboditelnite+borbi/?search=5419662



http://download.pomagalo.com/143/revolyuciyata+i+svobodata+v+poeziyata+na+hristo+bo tev/?search=5419672


http://download.pomagalo.com/8423/bityt+i+istoriyata+v+romana+na+ivan+vazov+pod+igot o/?search=5419679



http://download.pomagalo.com/53172/ralica+slaveiikov/?search=5419695

http://download.pomagalo.com/6477/pencho+slaviiikov+problemyt+v+ralica/?search=5419695

MusicIsTheKey
11-05-2008, 22:13
Всичко е тук: http://4storing.com/ys3dy/4b83f6f82de39a75ffeb7c698cf4806b.html