ЕСЕ [Архив] - TeenProblem.net

RiseGirl

11-06-2008, 15:15

"Дон Кихот днес"

Повечето от нас са празни. Не вярваме в себе си, не вярваме в мечтите си, не вярваме на другите, не вярваме на Бог... не вярваме в нищо! Просто съществуваме, а Дон Кихот живее. Той прави това, което сърцето му подсказва. Ние се лъжем взаимно, самоунищожаваме се, мразим се... пропиляваме живота си... живеем безцелно, малко хора съумяват подобно на него да се насладят на живота и да загърбят човешкото безразличие и студенина. Този герой поражда смях в някои от нас, защото никога не успява да постигне това, което си е наумил. Но поне опитва. Дава всичко от себе си, за да прослави подвизите си и името на любимата си. Той е достоен, тъй като не желае злото на никого. Той е силен, защото въпреки всички удари, той се изправя. Колко от нас изобщо се борят, за да осъществят мечтите си? Колко от нас влагат цялото си сърце в тях и силите си, а колко просто се отказват и по-късно се оплакват, че не са щасливи и удовлетворени? Та ние се страхуваме дори да опитаме, да не би да се провалим. А провалим ли се, веднага се отказваме от всичките си мечти и цели, за да не изпитаме разочарование отново.
Дон Кихотовците обаче знаят какво да правят и вярват в себе си. Именно тези качества на героя го правят силен, достоен за възхистение човек. Само човек, който е изпитал многократно ударите на съдбата и който се е провалял, би оценил щастието, когато го опознае. Само хора с увереността, вярата, непреклонния дух и стремлението на Дон Кихот биха могли да направят всичко, което желаят. Защото имаш ли желание и бориш ли се упорито за нещо, то ще успееш да го направиш.
Дон Кихот е образ, който винаги е свързван с лудостта. Защо ли? Защото не разграничава реалността от мечтите си. Но луд ли е всъщност Дон Кихот или просто е един голям мечтател, който иска да се откъсне от сивото ежедневие и за целта живее в свой сосбтвен, красив свят? Не е ли това нещо нормално? Не сме ли всчки ние по малко луди? Всеки има своята странност, но трябва ли да бъдем отричани заради нея? Та нали стойностните качества са тези, които трябва да изпукват, тези, които си осмислят като личности? Защо тогава всички се присмиват на Дон Кихот? Той е по-щастлив от студената и непокостична част от нас. Той е по-щастлив от нас, тъй като многoбройните му нанесени рани нито за миг не го карат да се отказва. Малко от нас биха се похвалили със същото. Ако повече от нас успеят да придобият неговата увереност и борбеност в наше време,то всички ние щяхме да живеем един по-лесен и хубав начин на живот. Защото качествата на Дон Кихот са ни нужни. Странстващ за приключения, той всъщност търси щастието, себе си. Успява да ги открие. Това го прави стойностен и щастлив човек. Към това трябва да се стремят повече от нас.

Ако искаме да постигнем нещо красиво, добро и истинско, трябва да следваме примера на този герок. Някои от нас вече го правят. Други обаче, скрити зад маската на силни и здравомислещи хора, не успяват да разберат магията на този начин на живот. Ние живеем в едни много трудни и жестоки времена, повечето от нас са забравили какво е да се отпуснех, какво е да мечтаеш, какво е да вярваш е себе си и в щастието. За да се предпазим, се правим на непукисти, слагаме защитна преграда пред себе си, стараем се да не бъдем наранени. Безчувствени сме.... Но не всички. В някои от нас живее малко от Дон Кихот. И тези хора са наистина значими. Дано повече от нас последват техния пример. Дон Кихот е просто метафора за вечно търсещия дух, той е fvmk Затвори отново очи. Престани да мислиш, че всичко ще постигнеш даром и ше няма да постигнеш целите си. Истината е пред теб, не я ли виждаш? Стоиш с широко отворени очи, а не успяваш да видиш това, което трябва. Научи се да гледаш на проблемите си като на свои помощни платна. Не се прави на безразлишен, за да се предпазиш, така ще загърбиш топлината, която ти се дава и ще бъдеш тъжен.

Погледни мършавия кон на Дон Кихот. За него той изглежда прекрасен. Бъди оптимист.

Вярвай в себе си. Затвори очите си... Виждаш ли истината сега?!