Рухвам...

[mArMaLaDkA]

Съжалявам,че пак ви заливам с моите глупости,но рухвам...психически,физичес ки..Разболявам се от нищото,постоянно ми се скапва настроението.Всичко започна със скандалите вкъщи между родителите ми.Останах да живея при баща си.Не съм чувала майка си от месец и нещо може би,не знам,не ги броя вече дните.Просто приех,че не ме обича и не се интересува от мен.На училище гледах да не го пренасям,ала просто избухвах.Знам,че трябва да си сдържам нервите,че другите не са ми виновни за нищо,ала просто избухвах и се дразнех от всички.Въпреки всичко до мен бяха приятелките ми.Не ме изоставяха въпреки избухванията ми,капризниченето и непрестанните депресии.Само че когато заговоря с тях за положението вкъщи,всяка извърта темата.А аз имам нужда да поговоря с някого за това.Те не успяват изобщо да ме успокоят,дори когато не ми е мъчно заради семейните проблеми.Признавам си,че с тях се забавлявам,простея и се лигавя с тях,ала напоследък съм вечно тъжна и умислена.Сериозна съм и не ми е до гъделичкания,щипания и шеги.Всички са около мен,когато съм весела,а когато имам нужда от малко подкрепа,всички си имат някаква работа.Всеки си има свои проблеми,обаче аз винаги съм насреща когато те имат проблеми и се опитвам да помогна.Чувствам се страшно неразбрана и изолирана от другите.Сякаш аз имам по-развито,по-зряло мислене и някак си не се вписвам в техните стандарти.Те са вечно весели,вечно се гъделичкат,закачат,а аз в повечето случаи седя на чина и слушам музика,или пък си мисля за мои неща.Започва да ми тече носа през ден,главата постоянно ме боли..Заради постоянните тревоги около развода на нашите и неразбирането от околните,имунната ми система отслабва.Чувствам се зле.Същевременно хем имам приятели,хем нямам с кой да споделям.Не съм тръгнала да хлипам и да плача,просто защото не съм човек,който така се срива..рядко плача,наистина рядко.Но просто тая самота ме убива.Опитвам се вечер да заспя и несъзнателно почвам да мисля пак за проблемите си.Отвратително е.Знам,че всичко ще се оправи рано или късно,но не издържам вече.Търпях,търпях,държах се силна при всичките проблеми у дома(ако някой ми е чел темата ще разбере),ала просто сега ми избиха балансите...Исках просто да споделя..Ако някой се е чувствал така,да сподели,ако иска. :wink:

[SunShinePearl]

всеки има трудни периоди аз съм имала такъв г/у като твоя но беше за пълни глупости
към темата:лесно е да се каже намери си нови приятели,ама не е лесно,защото ще ти кажа твоите така наречени фр те използват и не са никакви фр,нз досега как не си разбрала.....просто др път ще им откажеш и няма да ги изслушаш и няма да им помагаш,дали на тях ще им е хубаво???Апък ако няма с кой да говориш,можеш да се обърнеш към училищната психоложка нали за това е там?апък ако не искаш винаги помага да си излееш душата на лист хартия...
а за вашите,нз колко ти е трудно но предполагам много,защото имам приятелка която е преживяла почти същото...и за край да знаеш винаги има светлина в тунела :wink:

[s3xy]

мн подобно... напоследък разбрах че преди половин година съм си преебала живота, все съм умислена и си слушам музика, всички около мен са толкова щастливи, а в същото време на мен ми се реве като за световно! И никой почти не разбира какво ми е ( не че ако им кажа ше разберат...) и просто явно ще си се нарева и така ше мине сичко... дано и ти се оправиш :-)

[bobito_th]

мн подобно... все съм умислена и си слушам музика, всички около мен са толкова щастливи, а в същото време на мен ми се реве като за световно! И никой почти не разбира какво ми е ( не че ако им кажа ше разберат...) и просто явно ще си се нарева и така ше мине сичко... дано и ти се оправиш :-)
:) дам..и аз съм така .. а към темата онези момичета които ти се водят за приятелки.. те не са ти никакви приятелки. Истинските приятели не само се веселят, те те изслушват когато си тъжна или имаш проблем.. :)
успех и дано се оправиш :-) :-) :-)

[GbSy]

Хммм, и бях така... Само си мислех как нищо не ме радва. От време на време изпадам пак в това състояние и затова просто си слагам слушалките и си потъвам в мой си свят, само така си решавам проблемите... Ще ти мине!

П.С.:Поплачи си, ще ти олекне!!!

[Angel Pixi]

Не че нещо,но приеми на никои не му се слуша за проблемите на друг

[taNcheto93]

От месец насам и аз съм в подобно на твоето състояние :( . Наще не са разведени :? , но изобщо не ми обръщат никакво внимание :o , когато им говоря нещо изслушват ме(понякога) :-x , а след малко забравят за това, за което сме разговаряли :x , знам, че си имат и други проблеми, но е редно да ми обръщат поне малко внимание :-k . Освен това в училище ми е адски скучно :roll: , вички ме питат какво ми е и се опитват да ме развеселят, но на мен всичко ми е безразлично :( , не ми се говори с никого, учителите също постоянно се заяждат за нещо :-x , не ми се излиза, плаче ми се :cry: , но знам, че по този начин нищо няма да се промени :( !!!

[sladka__droga]

Хм ... и при мен е подобно в момента.Живота ми е пълен ад ... амаа се свиква.Пък и един ден всичко ще се оправи :) ,, аз навсякъде съм си усмихната макар и отвътре нищо да не ми е наред.
Важното е да се съвземеш и да гледаш по-ведро на нещата :).Не мисли за проблемите си ,, поговори с баща си (тъй като на майка ти очевидно не и пука за теб).
Някой път пък здравата си поплачи ,, радвай се на живота :grin: !

[Izabel]

Да, сигурно е много трудно !
Обаче, много по-трудни неща ти предстоят ... и всъщност не осъзнаваш как пропускаш моменти и хора, като се затваряш.
Разводът на вашите е факт ! Явно не можеш да го промениш ... гледай да промениш нагласата си към този факт, обаче. :)

Аз пък лично си мислч, че ... майка ти, каквато й да е и колкото и да не се чувате ... Е твоя майка. Ако и звъннеш и я поканиш на кафе (както се каните с приятелки), няма да ти откаже, а би се зарадвала дори. :)

Човек понякога осъзнава по-късно грешките си.
Ако ли пък не ... имаш баща си. Говори ...говори с него, ако не можеш с Псевдо-приятелките си. По-късно в живота ще разбереш, че всичко е интереси и приятелство няма ... ама сега поне за Фъна, не ги отритвай, защото това също е вид 'бягане от проблемите' за малко.

Намери си нещо, което те влече да правиш ....

Аз като съм едно голямо зле :lol: или чистя къщата като гламава, или ходя да плувам или излизам навън просто, на въздух. Хубаво е да си проветряваш мозъка по някакав начин.

И ... бъди усмихната. Трудно е ... но с усмивка би преборила всичко по-лесно и би успяла да видиш нещата от друга страна.

Съдя по себе си ... Аз като съм нахилена ... и хората около мен ми се усмихват и така ми е леко на душата после ... Забелязана съм. 8-) Иначе намусените никой не ги харесва!

Понякога нещата се случват така за добро. :)))

Успех и горе главата ... Животът е красив, само не навеждай глава, в черната земя.

[fire_cat]

Много добре те разбирам, макар че не ми се е случвало. Човешко е да си депресирана от раздялата на родителите ти, че майка ти не те обича, но пък може и да те обича, но просто да не го показва. Все пак няма да си оправиш живота като се отделяш от приятелите си. Ако не могат да те изслушат - значи не са ти истински приятели. Потърси някого, на когото си сигурна, че можеш да разчиташ, някой, който ще те разбере проблемите и страданията ти и ще те изслушва не само за този, но и за другите ти проблеми - малки или големи да са те. Все пак се отпусни - започни отново да се забавляваш, макар и този голям проблем. Не си съсипвай живота заради него. Животът продължава и ти не може да останеш вечно погълната от мъката и депресията.

Пожелавам ти успех и ако имаш още трудности - ако искаш ми пиши. Ще се радвам да помогна! :)