Трябва ми спешно есе на тема "Истинската вяра сама по себе си е вече разумна". Моля Ви, помогнете! Трябва ми за сряда. Благодаря предварително!
Погледни това във връзка с християнската вяра:
В днешни дни вярата е тълкувана и интерпретирана по много и различни начини. Едни я приемат от сърце, други упорито я отхвърлят, трети избягват да заемат категорично становище. Мненията са до толкова много, че самите хора се объркват един друг, когато се опитват да представят собствената си гледна точка. От къде произхождат всичките тези различия? Приемливи причини могат да бъдат невежеството, липсата на поглед върху цялостната картина, ограничеността на човешкия разум, а също така не по-маловажна причина е и изключителната сложност на темата.
От векове насам и до днес хората се спорят по въпроса – Има ли Бог или няма? И двете страни в това вековно разискване имат своите опорни точки, своите и до днес необяснени моменти и недоказани части. И от двата „лагера” са излизали личности, които са заемали крайна категорична позиция и са свеждали до знанието на мнозинствата много аргументи, но вярващи има и до сега, както има и атеисти. Това показва една непрекъсната словесна борба, при която победител не е излъчен и до сега.
Една част от проблема се състои в ключовата дума Вяра.
Легалното определение за думата „вяра” гласи:
Вяра според християнството е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат."
Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират Бога, който Е в една по-висша действителност - духовната.
Според Библията и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата.
Характерно е, че човек чрез вяра приема за реални неща които не се виждат. Приема неща за съществуващи, без да може да ги възприема със своите сетива. Просто знае за тях, убеден е и за него те са реалност, която трудно може да обясни на другите хора. Вярата не е нещо, което може да се придаде лесно на друг човек. В много случаи вярващият човек е способен да убеди атеиста в това, че Бог съществува, но колкото и да се мъчи не може да го накара да повярва, че Бог действително съществува. Вярата е нещо, което учените не могат да обяснят, защото е извън техните познания. Вярата е нещо, до което не се достига при разгорещени дебати. Становището на Библията по отношение на това как човек може да получи вяра е -
„И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.”
Христовото слово е записано в Библията и тя представлява фундаментална книга за всички християни. Библията ни дава най-много познания относно Бог. От нея научаваме какъв е Бог, какви качества има, какво е направил, части свързани с това, което възнамерява да направи и какво е отношението му към нас хората. Частично отговор на поставения в заглавието въпрос можем да получим и от последиците на това да се вярва в Бог.
Да се вярва в Бог означава да се приема 100 % напълно и неговото слово. Да се вярва, че написаното вътре в Библията са Божии думи, които Бог е дал на различни хора да запишат – „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;”
Много са хората, които казват за себе си „Аз вярвам в някаква сила... има нещо, но....” – Това не е вярване в Бог. Те сами си казват, че вярват в някаква сила... може на тази сила да предават божествен характер и качества, но те не приемат, че това е Богът на Библията. Могат да вярват в бог, но бог написан със малка буква б.
Много са и хората, които казват „Да, вярвам в Бог”, но никога не са чели Библията. Не знаят почти нищо за този Бог в когото вярват, нито пък желаят да научат нещо повече. За тях идеята, че просто съществува и че на коледа се е родил (което им е добър повод да отпразнуват случая пиянски) е напълно достатъчно. Те са абсолютно непросветени и незаинтересовани по отношение на Бог. Казват „вярвам”, но делата им са изпълнени с грехове. Дали подобно вярване може да се зачете? Отново решението се крие в Библията –
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?” От контекста на цитата разбираме, че отговора на поставения реторичен въпрос, който Яков задава е категорично Не! – Вяра без дела е мъртва и тя не спасява. Следователно колкото и да казва човек, че вярва, ако не прави нищо свързано с Бог, то той действително не вярва.
Има и трети вид хора. Те вътрешно си приемат и си вярват, че има Бог, но поради обстоятелствата в които се намират те не смеят да си признаят това, поради срам, или необясним страх от реакцията на останалите. Отново според Библията вяра, която не е изповядана, чрез устата на човек не може да спасява. Тези хора нямат резултат и могат да се причислят донякъде към предната група хора. Тяхното вярване не може да се счете за правилна вяра в Бог.
Ясно откроихме какво не е вяра в Бог, но какво означава да се вярва?
Да се вярва в Бог означава, човек в сърцето си да има увереността, че Бог съществува и тази своя увереност да изкаже със устата си. „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.” Истинската вяра изисква също така и да се отстоява. Човек да е твърд в становището си и да не се измята от думите си. Означава също така и да обичаме Бог. Не на едно място се посочва, че Той е наш Баща (Отец). Като за пред такъв ние трябва да съобразяваме целия си начин на живот, всичките си действия, мотиви, мисли и желания. Точно при това много хора се „спъват” и не могат да го приемат. Те казват: „И сега какво? Ако искам да приема Бог трябва да спра да пия, да спра да пуша, да не правя извънбрачен секс, да не вземам наркотици? Не, това мен ме ограничава, отнема ми личната свобода и аз няма да го направя”. Това мислене е логично, но за него може да се каже, че е неправилно, защото се основава на погрешна основа. За да опиша, това, което искам да кажа ще представя следния пример:
Имаме държава и граждани. Гражданите в държавата са задължени да изпълняват законите, които са поставени в държавата. Когато те ги изпълняват всички са добре, всички са на свобода и нещата се развиват нормално. Но ако някой реши да не изпълнява законите на държавата, тогава властта го хваща, осъжда и ограничава свободата му. Точно така стоят нещата и при отношенията между човека и Бог. Бог е поставил своите правила, ние живеем на негова територия и е редно да изпълняваме това което Той ни е заръчал, като това в никакъв случай не ни ограничава, а ни предпазва от самите себе си. Следователно да вярваш в Бог не означава да си ограничен, а да си защитен, подсигурен.
Съвременен аспект по въпроса какво значи да си вярващ представя и Пол Уошър. В своята проповед той дава пример със един типичен американски вярващ тинейджър и едно дете от арабски произход, но също вярващо в Бог. Ако за американските тинейджъри да си вярващ означава, да ходиш веднъж седмично за два чана са църква, да носиш тениски с надписи от рода на „I love Jesus!” (Обичам Исус) и да не може никой по нищо друго да те различи от останалите невярващи хора, то за детето с арабски произход да си вярващ е струвало живота му; в последните си мигове то е викало „Моля ви! Не ме убивайте! Нищо лошо не съм ви направил! НЯМА ДА СПРА ДА ВЯРВАМ В БОГ!” След това бива застреляно с няколко куршума в тялото. За някой хора вярата в Бог може да значи да носиш християнска дреха, да имаш рибка на колата си, а за други може да означава живота им.
Според Киркегор вярата е най- висшият стадий на личността, тоест преодоляването на емоциите и на разума могат да доведат до нея.
За светите апостоли вярата в Бог е значела живота им, и те са били готови да пожертват живота си заради вярата си, както и са направили.
За ортодоксалните вярващи днес да вярваш означава да изпълняваш обичаите на църквата.
За мен да съм вярващ означава да обичам Бог и да съм готов да дам за Него, това, което Той даде за мен – живота си!