PDA

View Full Version : Pomagalo - доклад ...



s1NNer
11-07-2008, 16:50
Някой има ли регистрация в помагало - платена ..?! И ако да ще може ли да ми го свали този (http://download.pomagalo.com/138307/velikobritaniya+mejdu+dvete+svetovni+voiini/) доклад и да ми го постне тук? :)



*Грешен раздел!
Точка 1 от Правила на форума (http://www.teenproblem.net/f/pravila.html).
Редакция на MakeMeLaugh

amazonkata90
11-07-2008, 17:03
Заповядай:

Великобритания между двете световни война

Следвоенни икономически и политически изпитания
Великобритания също дава жертви във войната. 2/3 от търговския флот е потопен. Държавния дълг се увеличава. Запада външната търговия. Два милиона са безработни.
Икономическите затруднеиня предизвикват политическо напрежение. Либералната партия се разцепва. Напред излизат Лейбъристката партия. Консерваторите се съюзяват с либералите на Лойд Джордж в името на реформите. През 1918 г. те печелят повече места в парвламента. В Англия също се създава комунистическа партия, но влиянието й е по-слабо.
В колониите започват освободителни борби. Индия иска независимост. В Египет избухва въстание и британски гарнизони остават само около Суецкия канал. Ирландия иска да стане доминион. В границите на Великобритания е Севера Ирландия, където постоянно има сблъсъци между католици и протестанти.
Лойд Джордж отказва да подкрепи Франция за териториоално орязване на Германия и за размера на репарациите.
През 1922 г. подкрепяната от Англия Гърция е разгромена от Турция. Турция ревизира договора си.

Отдалечаване от либерализма
През декември 1922 г. на власт идват консерваторите. Основна опозиция става Лейбъристката партия. Правителството на Стенли Болдуин се опитва да възстанови стопанството чрез протекционизъм. Британските предприятия започват да се уедряват и да използват нови технологии. Увеличават се косвените данъци. Лейбъристите предлагат национализация на основните отрасли на индустрията, увеличаване на заплатите, премахвене на безработицата.
През януари 1924 г. лейбъристът Рамзи Макдоналд става министър-председател. Той започва строителство на жилища за бедните и отпуска пенсии за старост. Неизпълнението на някои обещания връща консерваторите на власт.
Трейдюнионите (проф. Съюзи) имат огромно влияние във Великобритания, където правото на стачка е защитено. Миньорите не позволяват заплатите им да бъдат намалени. Признато е правото на собствениците да намаляват работната заплата. На 1 май 1926 г. те обявяват локаут (преднамерено затваряне на предприятия от собствениците им с цел да се избегне стачен натиск и да наложат свои условия). Миньорите отговарят със стачка.
Болдуин отказва да окаже натиск върху работодателите. Миньорите продължават борбата 8 месеца, но тя завършна с неуспех. Заплатите им са намалени, а работния ден удължен от 7 на 8 часа.
Увравниците издават зако, с който стачките са забранени, а органицаторите им подлежат на преследване.

В търсене на изход
През май 1929 г. Макдоналд се връща на власт. Той подобрява положението на безработните и намалява работния ден на миньорите.
В началото на 1930 г. сътресенията от световната стопанска криза достигат Великобритания. Най-тежко засегнати са въгледобивът и металургията. Книжните пари се обезценява. Спада външната търговия. Политиците се опитват да защитят вътрешния пазар с протекционизъм. Увеличава се износа. Правят се икономии от социални помощи, здравеопазване и образование. Съставя се правителство с участието на консерваторите. Националната коалиция печели изборите през 1931 г. Правителството съкращава разходите и увеличава данъците.
През 1931 се въвежда равнопоставеност между метрополията и доминионите. Разшириява се самостоятелността им във външната и вътрешната търговия. Предлага се изграждането на митнически съюз. За две години се забелязва прираст в промишленото производство. Влагат се средства в автомобило- и самолетостроенето.
През ноември 1935 г. консерваторите печелят изборите начело с Болдуин. Приети са закони за спазване на обществения ред. Ограничени са демонстрациите, митингите и събранията.

Вечните интереси
Германския флот се засилва с т. нар. джобни крайцери, което застражава интересите на империята. През 1935 г. се подписва Англо-германско морско споразумение.
През 30-те години голяма част от британския военен флот е съсредоточена в Средиземно море. Негови бази има в Гибралтар, Малка, Кипър и Александрия. Лондон покровителства завръщането на стотици хиляди евреи в Палестина.
Съдбата на Индия
През 1919 г. в Индия е въведен двукамарен парламент – Законодателно събрание и Държавен съвет. Част от членовете му се назначават от генерал-губернатора. Право на глас има 1% от населението. Утвърждава се партията Индийски национален конгрес. Водачът й Мохандас Ганди проповядва пасивна съпротива срещу колонизаторите, отхвърля насилието. Като средства за борба за независимост са гражданското неподчинение и неплащането на данъците.
През 1935 г. е дадена авнономия на провинциите в областта на финансите, образованието и здравеопазването и собствени законодателни събрания.

s1NNer
11-07-2008, 17:05
Мерси много :)

s1NNer
11-08-2008, 07:42
Охх тоя доклад е нещо много сакат :/ може ли някой да ми каже нещо повече за Великобритания между двете световни войни? (19-38 година..)

MusicIsTheKey
11-08-2008, 08:26
http://www.zapiski.info/view.php?id=684

PsihoPatka
12-16-2008, 16:08
и аз искам нещо от помагало ако може - "Медиите и демокрацията".ще съм ви много благодарна ако ми помогнете.скайпа ми е evil_goblin :-)

Tedi4ka
12-17-2008, 07:58
„Медийте и демокрацията”
Резюмирано есе

Марина Панайотова
III Курс Специалност „Журналистика” – задочно обучение
Факултетен № 05421144
Бургаски свободен университет


Книгата “Медийте и демокрацията” на Джон Кийн е съвременно изследване върху същността на средствата за масово осведомяване и мястото им в едно демократично гражданско общество. Професор Кийн детайлно разглежда не само медиите, но и проблемите, които те пораждат и въпросите, които разрешават.
Това есе е опит да се преосмисли отношението между медиите и демокрацията. В него открито се обсъждат изключително важни въпроси: какъв е произходът на модерните идеали за освобождаване от държавната цензура и за "свободата на печата"? Дали тези идеали през XX век не се разрушават, както под влияние на новите форми на държавна цензура, така и поради появата на транснационалните медийни конгломерати и развитието на електронните медии? Дали новите виртуални и дигитални технологии, излъчването на радио и телевизионни програми чрез сателит и конвергенцията на радиото, телевизията и телекомуникациите им пречат или пък им помагат? Има ли в края на XX век приложение идеята за свободно и равноправно общуване между гражданите посредством медиите?
Свободата на словото, свободната информация дават, но и отнемат личната свобода на достъп до истината, посредством възможността за филтриране и манипулиране. Тъй като медийните потребители не могат да се справят с огромния и разновиден информационен поток, се стига до парадокса на дарено широко масово доверие на медиите при селекцията и едновременен скептицизъм по отношение на която и да е фактологично подкрепена новина.
Медиите не само информират и забавляват, те изграждат тематично-субективни позиции за своите и конюнктурни цели, оттук те се влияят от наличната конюнктура, но същевременно я и поддържат в този процес. Стига се до злоупотреба с гарантираната свобода на словото, независимостта на информацията, правото на мнение и критика, защото отпадат основните атрибути на журналистиката и функциите на професионалната етика се обезсмислят: респектът пред истината и пазенето на човешкото достойнство, пълноценното и съвестно изследване, ясното разделение между конюнктура, действителна ситуация и медийна политика в общественозначими теми, респектът пред личния живот и интимната сфера, недопускане на неуместно и сензационно представяне и фаворизиране на насилие и бруталност.
Медиите създават масовата култура, създават телевизията, киното, музиката, владеят все повече от спорта. Потребителите различават понякога все още интуитивно или съзнателно култура, реклама и обикновена информация. Но за медийните концерни тези сфери принадлежат към едно цяло – и то изгражда света на медиите. Чрез него се преследва само една цел: рентабилност и печалба. В този стремеж се игнорира обществената задача, която би трябвало да има четвъртата власт. Информацията се превръща в стока, чийто пазар се променя конюнктурно. Но същевременно стокооборотът й създава и поддържа конюнктурата.
Само до преди 80 години медиите продаваха информация на хората. Днес се продават положителен и отрицателен имидж, както на хора и групи. Целта е достигане на максимално количество потребители, разширяване на целевите групи. Колкото повече хора търсят една медия, толкова повече се качват тиражите и квотите й. Съответно, толкова по-скъпа става рекламната медийна площ. За да достигнат по-високи тиражи и квоти, се привличат нови консуматори, посредством разнородни стратегически акции - с гратис издания, игри, печалби. Или чрез сензационно съдържание – дори в строги политически медии, тази стратегия все повече взима превес. Иначе те не биха оцелели.
Статистики от 2004 сочат, че дневно всеки отделя средно 20 минути, за да се информира. Предвид, с колко селектирани новини или тривиални информации са заети тези 20 минути, очевидно не остава място в тях за сериозни и пълноценни факти. Това води до парадокса, че всъщност информационното общество живее в (само)наложена едностранчивост и дори в частично информационно затъмнение. Социолози наричат този феномен “демократична цензура”.
Читателите са цензурирани не с това, че им се отнема директно информация, а чрез изкривеното поднасяне на такава и поради това, че сме изправени пред огромен поток интерпретации и детайли. Демократичната цензура не отнема и не забранява информация, а контролира или принуждава към конюнктурно мнение чрез селекция или нихилизъм – поради невъзможността да се обхване предложеното свръхколичество.
Съвременната медийна култура на информационното общество изпада нерядко до плоскостта на консумация на информация подобно на заведенията за бързо хранене. Информацията е възможно най-бързо поднесена, бързо смилаема, субективизирана и селективно тематизирана. Резултатът е булевардизиране, инфотейнмънт, риалити-шоу – тривиалното и бруталното владеят като утвърдени параметри големи области на масовата медийна култура. Медиите внасят тези тенденции за масова, обществена консумация и ги поддържат витални, тъй като са им необходими за тиражите и квотите. От друга страна те сондират групови тенденции на различни целеви групи и поднасят необходимото на тези, за да ги спечелят като свои консуматори.
Медиите създават голямата част от правилата за образуване на общественото мнение в демократичните процеси. На тези тенденции в развитите демокрации се подчиняват водещи политически и обществени лидери. На правилата на информационното общество се отдава често повече внимание, отколкото на онези правила, които създава същото то като гражданско общество. Това разминаване води до тенденцията все повече публични личности да инсценират себе си, вместо да се занимават наистина със съществени за специалното им място в социалната и политическа реалности въпроси. За да спечелят медийното внимание и оттук публичното, обществени лидери и групи търсят начини за печелене на медийното благоволение. Или търсят средства, чрез които да поставят медиите под свое влияние, под свой контрол – пряк властови или тематичен.
Медиите стават средство на властта в този случай. Властта ги инструментализира за целите си, поставя ги в зависимост от такъв род, че да не й вредят. Резонен въпрос се явява този, дали медиите все още осъществяват ролята си на независима четвърта власт и доколко могат да имат независима позиция? Журналистиката ли ухажва властта или властта нея? Създатели и пазители ли са медиите на доминиращата масова култура или допринасят за разрушаването й с цел да създават нова конюнктура? На стари или нови тенденции дават тематичен приоритет и с каква цел? Забавят или прогресивно стимулират общественото внимание, и чрез това – реакциите на индивида и масата в действителността? Осигуряват ли обществен дискурс по актуални теми или го възпрепятстват? И в резюме – медийната политика покачва само тиража и квотите на медийното издание или води до директно участие на медиите в политическа власт?
Властта на медиите се разкрива така очевидно в три момента – при тематизирането на човекоправни и религиозни въпроси, при политически фигури и въпроса за насилието. Създадени и поддържани образи и теми се поднасят целенасочено и дотолкова трайно на индивидуалното и общественото съзнание, доколкото предизвикват желаните реакции – приемането или отхвърлянето на образите и темите, според целта. До свикване с конюнктурата. Интерпретациите и имиджът, а не фактите налагат онова, което трябва да се приеме за актуално и важно. Оттук - на влиянието на медиите се приписва увеличаването на социално недоволство, но и на социална задоволеност. На религиозна толерантност, но и на сегрегационизъм и ксенофобия. Добиване на политическо съзнание и култура и минимализирането им в общественото съзнание. Властта тук има широк спектър на въздействие в две противоположни посоки. Отделната медия, редакционната й цел и политика решават коя от двете посоки ще поеме влиянието им в социалната реалност. Дали към оформяне на пълнолетно индивидуално и обществено съзнание у зрителите, читателите, слушателите. Което да служи на потребителя за добиване на максимална самостоятелност, зрялост, стабилност и свобода на интерпретиране на свободно достъпната информация. Или към целенасочена информационна селекция и оттук – умишлена манипулация на възприятието и светоусещането у индивида и социалните групи.
Между масовите медии и политиката съществуват комплексни взаимовръзки на влияние. Представянето, изобразяването на действителността е едната сфера, където двете системи се срещат. Властта над общественото мнение и социално-политическите процеси e другата, в която двете – политика и масмедия – се сблъскват или си сътрудничат. Кой кого и как в смисъла на демократичното разделение на властите - или противно на него - контролира, често не може да се определи веднага и пълноценно – толкова гъста е мрежата от влияния между двата големи властови центъра на информационното общество. Медиазирането на политиката и политическите интереси, което е черта на информационното общество, означава, че има подчинение на политиката на условията на масовите медии. В борбата за оцеляване и налагане на политически интереси поставянето в центъра на медийното внимание на обществени, религиозни и политически лидери и групи се оказва все по-важно от исконността на ценностите и разбиране идеите на дадена обществена, религиозна или политическа платформа. Паралелно явление е политизирането на масовите медии в тяхната собствена борба за оцеляване. Медийните групи и концерни се нуждаят и прибягват до покровителството на определени политически кръгове. Ориентирането на медиите в ляво или в дясно е от една страна свободно решение на редакционната, издателска и собственическа политика в разбирането им за отразяване на действителността. Но същевременно, именно това води до максимално отдалечаване от задължението за неутралност при ролята на медиите да информират и пресъздават социалната реалност, която е обект на наблюдението им.
Монополизирането на обществени сфери, включително и на отношението към политически, етнически и религиозни общности чрез създаване на мнение за тях е естествен резултат от подобна медийна политика. Селекция и субективност при тематизирането на определени явления или социални ситуации дават власт и възможност за навигиране на общественото внимание към изданието - и към политиката на властта, зад която това издание застава.
Чрез процеса на образуване и поддържане на общественото внимание и мнение се контролира обществото. Оттук се контролират социално-политическите процеси, връху които създаденото и поддържано групово мнение има отражение. Сензационната журналистика заема все повече тематични области. Нейно стандартно средство е ползването на средства за убеждаване, за да пропагандира и налага определени интерпретации целенасочено, извън контекста на доказателствата и реалната ситуация.
В този парадокс откриваме, че свободата на словото може да доведе до унищожение на свободното слово, на истината и фактологията.
Голямо е изкушението у не един и двама политици, партии, организации и публични личности да се стремят да се сдобият с медийно внимание, но и с пряка медийна власт - чрез закупуването на издателства, телевизии, радиопредавания или участие в управителните медийни съвети и органи. Контролът чрез медийната политика минава през селекцията на теми, за да стигне до поставянето на умишлен акцент на интерпретация. За да се отклонява вниманието от реалността и по този начин тя да се изкривява. Информацията се цензурира чрез едностранчивостта на избора на гледната точка. Медиите не само информират и забавляват, те изграждат тематично-субективни позиции за своите и конюнктурни цели, оттук те се влияят от наличната конюнктура, но същевременно я и поддържат в този процес. Стига се до злоупотреба с гарантираната свобода на словото, независимостта на информацията, правото на мнение и критика, защото отпадат основните атрибути на журнализма и функциите на професионалната етика се обезсмислят: респектът пред истината и пазенето на човешкото достойнство, пълноценното и съвестно изследване, ясното разделение между конюнктура, действителна ситуация и медийна политика в общественозначими теми, респектът пред личния живот и интимната сфера, недопускане на неуместно и сензационно представяне и фаворизиране на насилие и бруталност.
Глобализирането на икономиката, а с нея и на информацията, води до парадокса, че никога до този момент не се е ползвало толкова много, различна и свободна информация. Но същевременно се наблюдава рязко поляризиране и изграждане на тематичен субективизъм, до загуба на независимия характер, който би трябвало да имат отделните частни и национални медии.
Медиите не осъществяват независимата си функция на обществен контрольор на трите власти, те самите са се трансформирали отдавна в централни и мощни политически и икономически властови центрове. В редица страни медиите са традиционен елемент на демократичността и плурализма, вид обособен барометър на демокрациите. Тази характеристика отдавна е отслабнала, като в редица демокрации именно медиите се превръщат в проблем или предизвикват, инсценират и налагат тенденции на обществено мислене и оттук – кризи и проблеми.
Най-засегнати в това отношение са три области – религията, етносите и политическата власт. Те са най-податливи на разнородни интерпретации, понеже предлагат палитра от елементи, чието тематизиране винаги може да послужи за някоя нова сензация, откриване или инсцениране на проблем. В подобни крайни случаи медиите са разглеждани като пречещи на демокрацията фактори, които вместо да й осигуряват свободата на естествено развитие, блокират или изместват пътя на социални процеси чрез инсцениране на публични конфликти и сътресения. Медиалното отношение към истинността, фактологията, доказателствената част е толкова слабо, че се превръща в проблем. Медийните потребители са доведени до парадокса да дават доверието си на информационни източници, за които предварително са сигурни, че няма да могат и нямат за цел да им гарантират максимална достоверност. В социално критични моменти се разкрива чувствителността на гражданите към манипулации и същевременната им манипулируемост като потребители. Мнозинството хора, показват статистиките, дават доверието си на медиите, макар да знаят предварително, че медиите изкривяват действителността при пресъздаването й, че манипулират и мамят с цел постигане на определени медийни ефекти.