GoldeN_LoVe
11-07-2008, 20:01
Здравейте !!
Случайно открих този сайт в който прочетох теми свързани с проблеми, искания, споделяния и т.н, които ме караха да настръхна. Но не за това пиша. Реших да ви споделя за една моя грешка, която направих преди години и всеки ден съжалявам за нея.
Предварително моля, на който не му се чете, да не почва. Наистина сега не съм в настроение за базици ...
Така. Когато бях 7ми клас се запознах в скайп със едно страхотно момче от Англия. Аз понятие си нямах от английския тогава и използвах online речници за да превеждам казаното от него, както и да му пиша. Явно му допадах, защото започна да ме търси много често по скайп. Аз естествено се изморявах от всичките тези преводи, но може би това старание ме караше да изпитвам по-особени чувства към него. Веднъж си казах, че ще трябва да науча английски. Това беше няколо месеца след запознаването ни. Пишехме си всеки ден - понякога сядахме сутрин и ставахме вечер от пред компютъра. Исках да науча английски, но проблема беше, че се готвих за изпити след 7ми клас по немски. Майка ми е наполовина германка и държеше след 7ми клас да заживеем в Германия. Обичаш немския.. обичах и Германия. Все пак в кръвта ми течеше германска кръв. Годината мина. Кандидатствах в Германия. Приеха ме. Там вторият ми език беше испански. Там и свърши мечтата ми за английския. Живяхме там докато не станах 9 клас. През тези 2 години с момчето все още си пишехме, аз все още си превеждах .. все така незнаеща английски. Бях се влюбила. Да, бях се влюбила в човек когото не познавам .. в човек с който говорим различни езици. Та какво казах, живятхме със семейството ми докато не завърших 9 клас. Сестра ми вече бе станала на 10 години. Странното беше, че нашите и говориха на български предимно. Тя отрасна с този език. Незнаеше немски. Така те решиха да се върнем в България, където все още не бяхме продали апартамента си. Аз обаче не исках и нашите бяха принудени да ме оставят на баба ми. Тя живее сама във Франкфурт. Всички вървеше перфектно, имах много приятели, обичах ги всички. Имах и обичта на баба ми. Имах и обичта на семейството ми, които всеки ден ми се обаждаха. Сестра ми мечтаеше и все още мечтае да учи немски и да дойде при мен. Имах всичко.. но ми липсваше нещо. Дори незнаех какво. Всяка вечер пишех с моето момче и макар и трудно успявах да му разкажа за всичките ми терзания. Може би вече някои от вас се питат, защо просто не съм тръгнала на часни уроци ?! - Ами защото не можех да се справя с английски и немски. Пробвала съм естествено. От желанието да уча английски се разконцертрирвах за немския и обратно. Нямаше как просто.. Трябваше първо немски, после английски.
Така една вечер момчето ми писа и каза, че заедно с класа си ще имат посещение в Германия - Берлин. Незнаех да се радвам или да плача. Така минаха дни наред, говорейки си за посещението му в Берлин. Може би тук е мястото да спомена, че не съм му казвала, че не зная английски. А той оставаше с впечатление, че го зная, щом в продължение на години си писахме на английски.
Така времето мина и дойде денят в който той щеше да дойде в Берлин. Бяхме се разбрали да се чакаме на определено място. Заляна от вълнение, че ще видя човека, който кара сърцето ми да тупти бях забравила моят проблем с езиците. Заминах от Франкфурт до Берлин. Отидох - чаках го. Сърцето ми биеше по-бързо и по-лудо от всякога. И ето видях една групичка приближаваща се към мен. Най-отпред стоеше момче с руса коса и кристално сини очи. Познах го. Това беше той .. как нямаше да го позная, та аз имам толкова негови снимки. Той се приближи...стана пред мен и ми заговори на английски. Разпознах само името си. Тогава осъзнах каква грешка съм направила.. Бях объркана за това просто избягах. Господи колко ме е срам от тази постъпка, години след това. Оставих го там сам, а аз бягах - бягах да се скрия от срама.. Бягах и плачех. Бях разбила сама сърцето си. От както го видях на живо осъзнах, че моето не е просто увличане. Обичах го. Исках да се върна, но какво за Бога ще му кажа, като говорим различни езици. Тогава просто го оставих там, а аз се върнах на другия ден във Франктурт. През целия път плачех. Знаех, че той е там само за ден. Знаех, че това е единствената ни възможност да се видим и да поговорим. Знаех също така той с какво нетърпение очакваше срещата ни. Просто нямаше как да не заплача.. В скайп го изключих от списъка с абонатите си. Тази връзка с него само ме нараняваше. Тогава може би беше последния път в който се видяхме и чухме.
Тогава бях на 15, а сега ето ме две години по-късно вече на 17, отново се сблъсках с него. Бях написала на профила на скайпа си: I MISS YOU !!!
Тогава някой от абонатите ме попита кой ми липсва. Аз самата незнаех, просто го бях написала. Нищо не отговорих, след това от другата страна последва въпрос дали си имам приятел. Отрекох ... тогава.. момчето ме попита дали го помня. Пишеше ми на немски. Не знаех кой е това, погледнах хронологията - нищо. Не си бяхме писали никога преди. Попитах го кой е, той ми каза. О, боже това беше ТОЙ. Момчето, което зарязах разплакана в Берлин. Попитах го за немския... Каза, че е осъзнал какво всъщност е станало. През тези две години е ходил на уроци и учил немски. И то само заради мен. Нямате си и напредстава колко ме зарадваха и натъжиха в същото време тези думи. Той беше направил това за две години, което аз не направих за 5.. Каза ми, че не ми е писал защото се опитвам да ме забрави. Но скритата надежда, че някой ден ще се видим и ще поговорим на един и същ език не му давала мира. Това го крепяло да продължи да учи немски. И така от тогава с него подновихме чатовете си. Толкова много неща си казахме, а аз усещам че старите чувства се възвръщат. Не знам.. той ми каза, че ме харесва и то много.
Всичко между нас сега е перфектно ... вече имаме общ език, който знаем и двамата.. НО, ме требвожи това, че едва ли ще имаме отново възможност да се видим. Аз след година завършвам и ще се върна в България. Той също ще завърши и има планове за Америка. Това няма да ни пречи да си чатим, но тези чувства..мисля, че са проблема..
Е това беше моята изповед. Който иска нека напише мнението си, който иска нека даде съвет. Ще съм благодарна на всички ви.
Случайно открих този сайт в който прочетох теми свързани с проблеми, искания, споделяния и т.н, които ме караха да настръхна. Но не за това пиша. Реших да ви споделя за една моя грешка, която направих преди години и всеки ден съжалявам за нея.
Предварително моля, на който не му се чете, да не почва. Наистина сега не съм в настроение за базици ...
Така. Когато бях 7ми клас се запознах в скайп със едно страхотно момче от Англия. Аз понятие си нямах от английския тогава и използвах online речници за да превеждам казаното от него, както и да му пиша. Явно му допадах, защото започна да ме търси много често по скайп. Аз естествено се изморявах от всичките тези преводи, но може би това старание ме караше да изпитвам по-особени чувства към него. Веднъж си казах, че ще трябва да науча английски. Това беше няколо месеца след запознаването ни. Пишехме си всеки ден - понякога сядахме сутрин и ставахме вечер от пред компютъра. Исках да науча английски, но проблема беше, че се готвих за изпити след 7ми клас по немски. Майка ми е наполовина германка и държеше след 7ми клас да заживеем в Германия. Обичаш немския.. обичах и Германия. Все пак в кръвта ми течеше германска кръв. Годината мина. Кандидатствах в Германия. Приеха ме. Там вторият ми език беше испански. Там и свърши мечтата ми за английския. Живяхме там докато не станах 9 клас. През тези 2 години с момчето все още си пишехме, аз все още си превеждах .. все така незнаеща английски. Бях се влюбила. Да, бях се влюбила в човек когото не познавам .. в човек с който говорим различни езици. Та какво казах, живятхме със семейството ми докато не завърших 9 клас. Сестра ми вече бе станала на 10 години. Странното беше, че нашите и говориха на български предимно. Тя отрасна с този език. Незнаеше немски. Така те решиха да се върнем в България, където все още не бяхме продали апартамента си. Аз обаче не исках и нашите бяха принудени да ме оставят на баба ми. Тя живее сама във Франкфурт. Всички вървеше перфектно, имах много приятели, обичах ги всички. Имах и обичта на баба ми. Имах и обичта на семейството ми, които всеки ден ми се обаждаха. Сестра ми мечтаеше и все още мечтае да учи немски и да дойде при мен. Имах всичко.. но ми липсваше нещо. Дори незнаех какво. Всяка вечер пишех с моето момче и макар и трудно успявах да му разкажа за всичките ми терзания. Може би вече някои от вас се питат, защо просто не съм тръгнала на часни уроци ?! - Ами защото не можех да се справя с английски и немски. Пробвала съм естествено. От желанието да уча английски се разконцертрирвах за немския и обратно. Нямаше как просто.. Трябваше първо немски, после английски.
Така една вечер момчето ми писа и каза, че заедно с класа си ще имат посещение в Германия - Берлин. Незнаех да се радвам или да плача. Така минаха дни наред, говорейки си за посещението му в Берлин. Може би тук е мястото да спомена, че не съм му казвала, че не зная английски. А той оставаше с впечатление, че го зная, щом в продължение на години си писахме на английски.
Така времето мина и дойде денят в който той щеше да дойде в Берлин. Бяхме се разбрали да се чакаме на определено място. Заляна от вълнение, че ще видя човека, който кара сърцето ми да тупти бях забравила моят проблем с езиците. Заминах от Франкфурт до Берлин. Отидох - чаках го. Сърцето ми биеше по-бързо и по-лудо от всякога. И ето видях една групичка приближаваща се към мен. Най-отпред стоеше момче с руса коса и кристално сини очи. Познах го. Това беше той .. как нямаше да го позная, та аз имам толкова негови снимки. Той се приближи...стана пред мен и ми заговори на английски. Разпознах само името си. Тогава осъзнах каква грешка съм направила.. Бях объркана за това просто избягах. Господи колко ме е срам от тази постъпка, години след това. Оставих го там сам, а аз бягах - бягах да се скрия от срама.. Бягах и плачех. Бях разбила сама сърцето си. От както го видях на живо осъзнах, че моето не е просто увличане. Обичах го. Исках да се върна, но какво за Бога ще му кажа, като говорим различни езици. Тогава просто го оставих там, а аз се върнах на другия ден във Франктурт. През целия път плачех. Знаех, че той е там само за ден. Знаех, че това е единствената ни възможност да се видим и да поговорим. Знаех също така той с какво нетърпение очакваше срещата ни. Просто нямаше как да не заплача.. В скайп го изключих от списъка с абонатите си. Тази връзка с него само ме нараняваше. Тогава може би беше последния път в който се видяхме и чухме.
Тогава бях на 15, а сега ето ме две години по-късно вече на 17, отново се сблъсках с него. Бях написала на профила на скайпа си: I MISS YOU !!!
Тогава някой от абонатите ме попита кой ми липсва. Аз самата незнаех, просто го бях написала. Нищо не отговорих, след това от другата страна последва въпрос дали си имам приятел. Отрекох ... тогава.. момчето ме попита дали го помня. Пишеше ми на немски. Не знаех кой е това, погледнах хронологията - нищо. Не си бяхме писали никога преди. Попитах го кой е, той ми каза. О, боже това беше ТОЙ. Момчето, което зарязах разплакана в Берлин. Попитах го за немския... Каза, че е осъзнал какво всъщност е станало. През тези две години е ходил на уроци и учил немски. И то само заради мен. Нямате си и напредстава колко ме зарадваха и натъжиха в същото време тези думи. Той беше направил това за две години, което аз не направих за 5.. Каза ми, че не ми е писал защото се опитвам да ме забрави. Но скритата надежда, че някой ден ще се видим и ще поговорим на един и същ език не му давала мира. Това го крепяло да продължи да учи немски. И така от тогава с него подновихме чатовете си. Толкова много неща си казахме, а аз усещам че старите чувства се възвръщат. Не знам.. той ми каза, че ме харесва и то много.
Всичко между нас сега е перфектно ... вече имаме общ език, който знаем и двамата.. НО, ме требвожи това, че едва ли ще имаме отново възможност да се видим. Аз след година завършвам и ще се върна в България. Той също ще завърши и има планове за Америка. Това няма да ни пречи да си чатим, но тези чувства..мисля, че са проблема..
Е това беше моята изповед. Който иска нека напише мнението си, който иска нека даде съвет. Ще съм благодарна на всички ви.