Rysa_Kykla
11-08-2008, 18:19
Една истинска любов
И ето пак съм тук на това място,което толкова мразя и едновременно толкова обичам.Точно тук пътнищата ни се разделят,но и точно тук се срещаме отново за да продалжим пътя си заедно.Ти пускаш ръката ми,трябва да траваш,а аз нямам сили да те пусна душата ми крещи "Остани тук с мен не заминаваи!"Стискам в ръката си карпичката,която ти ми даде мокра от мойте сълзи напоена с тъга и самота.Гледам към излитащия самолет,издигайки се бавно над земята и изчезвайки някаде в безкрая.Вървя сега сама,край тъмни силуети лутащи се в забързаното ежедневие.Големи капки дъжд се разбиват в лицето ми, сливайки се със сълзите,както вълните в скалите на брега.
За пореден път те изпращах и знаех,че пак отиваш при нея,а аз оставам сама със самотата на нещасният си сeмеен живот,очакваща поредното ти завръщане в моя малък свят.Знам,че там далеч от мен ти имаш свой живот чакат те жена ти и децата ти очакващи те с нетърпение,да те прегърнат и целунат.Ах как искам и аз да те притисна до себе си да те целуна и да знам ,че сутрин когато се събудя ще си до мен,а не розата с бележка "Обичам те,но трябва да трагвам!" Поне има една малка радост,която ме огрява,като слънце в сивия ден и тя е нашия син,който така прилича на теб.А как искам,когато се прибирам не него да целувам,не робиня черна да съм на любовта,не го обичам аз,само тебe искам.Дните и месеците бавно се нижеха и аз с нетърпение очаквах деня в който ти отново ще си до мен.Телефонът изваня,чух познат глас беше ТИ сърцето ми заби лудо,като кон препускащ през поляните,осещах как едри какпки сълзи се стичаха по бузите и едвам изрекох "Обичам те любов!"Когато чух това "След 6месеца ще дойда и ще те взема и ще бъдем заедно,както винаги сме мечтали,аз ти и нашият син!"не повярвах,но след това сякаш краката ми се отлепиха от земята,летях от радост!Седнах и дълго мислех над това,което ми каза.Бях заспала,когато усетих,че малкото ми ангелче ме викаше "Мамо,мамо събуди се!",когато отворих очи си помислих "Боже,дано не е било сън!"Месеците се нижеха и остана 1ден до заветния 29 юни,беше слънчев ден и аз бях необичайно щаслива.Когато се прибрах в къщи събрах бегажа си и написах бележка на съпруга си "Сбогом!"Сякаш камък падна от сърцето ми и полетях,като волна птичка тръпнеща да навлезе в нов по добър свят.Ето,че пак бях на това място където за последен път ще те посрешна,но този път ще замина с теб и ще имам щастието, за което винаги съм мечтала.Часовете бавно се нижеха,неможех да заспя и гледах към небето очаквайки да видя самолетът приготвящ се да кацне на българска земя.Един слънчев лъч ме пробуди беше се разсъмнало,погледнах към таблото с кацналите самолети и Боже самолетът,който толкова дълго чаках бе тук!Взех още спящото дете в ръцете си и търпеливо зачаках,гледах към терминала и очаквах да те зърна всеки момент.И ето,че видях добре познатите ми силует и лицето ти,неможах да се сдържа и извиках "ОБИЧАМ ТЕ!ТУК СЪМ,ЕТО МЕ ДОЙДОХ!"Затичах се към теб,не ме интересуваше,никои и нищо исках само да те прегърна и да забравя всичко преживяно.И този път плаках,но този път сълзите бяха от радост,обсипвах лицето ти с целувки и неможех да повярвам сън или реалност беше това.Когато седнах до теб в самолета се почуствах по сигурна от всякога знаех,че отивам на място,където ще сме щасливи заедно и никои никога вече няма да ни раздели.
И не е вярно,че времето лекува и заличава любовта,аз обичам те и ще бъде така и до смърта!И всеки,които изпитал е това необясномо чувство на пърхащи пеперуди в корема,знае що е истинска любов.Човекът разбули много тайни на природата,но любовта си остава едно от най-необяснимите и красиви явления и чувства,с които е дарена човешката ни съшност.[/quote]
И ето пак съм тук на това място,което толкова мразя и едновременно толкова обичам.Точно тук пътнищата ни се разделят,но и точно тук се срещаме отново за да продалжим пътя си заедно.Ти пускаш ръката ми,трябва да траваш,а аз нямам сили да те пусна душата ми крещи "Остани тук с мен не заминаваи!"Стискам в ръката си карпичката,която ти ми даде мокра от мойте сълзи напоена с тъга и самота.Гледам към излитащия самолет,издигайки се бавно над земята и изчезвайки някаде в безкрая.Вървя сега сама,край тъмни силуети лутащи се в забързаното ежедневие.Големи капки дъжд се разбиват в лицето ми, сливайки се със сълзите,както вълните в скалите на брега.
За пореден път те изпращах и знаех,че пак отиваш при нея,а аз оставам сама със самотата на нещасният си сeмеен живот,очакваща поредното ти завръщане в моя малък свят.Знам,че там далеч от мен ти имаш свой живот чакат те жена ти и децата ти очакващи те с нетърпение,да те прегърнат и целунат.Ах как искам и аз да те притисна до себе си да те целуна и да знам ,че сутрин когато се събудя ще си до мен,а не розата с бележка "Обичам те,но трябва да трагвам!" Поне има една малка радост,която ме огрява,като слънце в сивия ден и тя е нашия син,който така прилича на теб.А как искам,когато се прибирам не него да целувам,не робиня черна да съм на любовта,не го обичам аз,само тебe искам.Дните и месеците бавно се нижеха и аз с нетърпение очаквах деня в който ти отново ще си до мен.Телефонът изваня,чух познат глас беше ТИ сърцето ми заби лудо,като кон препускащ през поляните,осещах как едри какпки сълзи се стичаха по бузите и едвам изрекох "Обичам те любов!"Когато чух това "След 6месеца ще дойда и ще те взема и ще бъдем заедно,както винаги сме мечтали,аз ти и нашият син!"не повярвах,но след това сякаш краката ми се отлепиха от земята,летях от радост!Седнах и дълго мислех над това,което ми каза.Бях заспала,когато усетих,че малкото ми ангелче ме викаше "Мамо,мамо събуди се!",когато отворих очи си помислих "Боже,дано не е било сън!"Месеците се нижеха и остана 1ден до заветния 29 юни,беше слънчев ден и аз бях необичайно щаслива.Когато се прибрах в къщи събрах бегажа си и написах бележка на съпруга си "Сбогом!"Сякаш камък падна от сърцето ми и полетях,като волна птичка тръпнеща да навлезе в нов по добър свят.Ето,че пак бях на това място където за последен път ще те посрешна,но този път ще замина с теб и ще имам щастието, за което винаги съм мечтала.Часовете бавно се нижеха,неможех да заспя и гледах към небето очаквайки да видя самолетът приготвящ се да кацне на българска земя.Един слънчев лъч ме пробуди беше се разсъмнало,погледнах към таблото с кацналите самолети и Боже самолетът,който толкова дълго чаках бе тук!Взех още спящото дете в ръцете си и търпеливо зачаках,гледах към терминала и очаквах да те зърна всеки момент.И ето,че видях добре познатите ми силует и лицето ти,неможах да се сдържа и извиках "ОБИЧАМ ТЕ!ТУК СЪМ,ЕТО МЕ ДОЙДОХ!"Затичах се към теб,не ме интересуваше,никои и нищо исках само да те прегърна и да забравя всичко преживяно.И този път плаках,но този път сълзите бяха от радост,обсипвах лицето ти с целувки и неможех да повярвам сън или реалност беше това.Когато седнах до теб в самолета се почуствах по сигурна от всякога знаех,че отивам на място,където ще сме щасливи заедно и никои никога вече няма да ни раздели.
И не е вярно,че времето лекува и заличава любовта,аз обичам те и ще бъде така и до смърта!И всеки,които изпитал е това необясномо чувство на пърхащи пеперуди в корема,знае що е истинска любов.Човекът разбули много тайни на природата,но любовта си остава едно от най-необяснимите и красиви явления и чувства,с които е дарена човешката ни съшност.[/quote]