ЛИС за Илиада

[Leopardess]

Темата за ЛИС-а е "Гневът, примирението и примирието в Илиада"
Моля за малко помощ :( :smt100 :(

[MusicIsTheKey]

Гневът и примирението в „Илиада”

Омир създава две произведения, достигнали до нас, като вече част от световната класика в литературата – „Илиада” и „Одисея”. В „Илиада” Омир пише за събития, станали векове преди него. Това му дава възможността да идеализира света, за който разказва. И наистина го прави такъв – красив, светъл. Такива са и хората – герои и богове. Героите се стремят към слава, но и към плячка, та са красиви физически и притежават добродетели. Съдбата на героите зависи от волята на боговете. Боговете могат да са добри и приятелски настроени, но могат да са коварни, ожесточени и зли.
Още в самото начало Омир започва с гнева на един от геройте – Ахил. В поемата има много герои, които се гневят кото Хриз, заради обидата на Агамемнон, богинята Хера, бог Аполон, Агамемнон, Одисей и Хектор. Причината за гневът им е посегателство върху притежаваното от тях. Но рано или късно отнетото се възвръща и си примиряват, гневът им утихва. За това сюжетът на „Илиада” се развива от гняв към примирение.
Цар Агамемнон без причина посяга на робинята на най-силния от всички воини – Ахил. Това е първият и достатъчен повод да предизвика гнева му. Било прието получения дял от плячката на епическия герой да определя неговата сила и храброст, също и награда за заслугите му в битката. Когато този дял му бъде отнет се посяга върху чуство за чест и достойнство. Силата на Ахил му дава възможността да се опълчи на Агамемнон, и да брани честта си.
Гневът на Ахил проличава в обидните думи, поведението му, в сълзите, които пролива на брега на морето пред своята майка – богинята Тетида, в молбата към своята майка за гибелта на ахейците. Дълго не утихва гневът му, но се примирява с върховния вожд и с мъка предава Брезеида на Агамемнон. В техния спор се намсва не само мъдрица Нестор, но и божествена сила Атина Палада, коита се опитват да помирят кавгата.
В първа песен ставаме свидетели на спор, високо на Олимп, между боговете. Заради посещението на Тетида при Зевс, за да го моли да даде победа на троянците, Хера е разгневена.
Този гняв създава множество неразбирателства и свади между боговете по време на всички събития на земята. Това е и причина за образуването на два лагера сред тях. Хера и Атина на страната на ахейците, а Зевс и Афродита на троянците.
Гневът на Ахил в І песен бледнее, пред този, които изпитва в ХVІІІ песен при вестта за смъртта на своя приятел Патрокъл. Той мисли, че е виновен и дълбоко се самообвинява, че не е успял да опази любимия си приятел.
Този гибелен гняв е насочен срещу убиеца, „единствения защитник на Троя” – Хектор Приамов. Срещата между двамата е развръзка в поемата.
Хектор е олицетворение на всичкия гняв, който Ахил изпитва. Затова е толкова силна злобата и звезверска жестокостта му, към него. По време на схватката между двамата Ахил е сравнен със „зло куче”, което „сподиря еленче далеч в планината”. Гневът му към врага – убиеца на приятеля и жаждата му за кърваво отмъщение, звучат в думитему към Хектор:
„Хектор омразен!...
Няма спасение вече за тебе...
Ти днес ще изкупиш моите маки по скъпи другари,
убити от тебе.”
Ахейският вожд категорично и рязко отхвърля предложението на врага си да не се скверни тялото на победения, само да му се вземе бронята.
Причината, заради която Ахил побеждава Хектор, е не физическата сила, защото двамата са равностоини. Но боговете са на страната на Ахил. Атина Палада с измама кара Хектор да се бие с Ахил, като се превръща на обичния му брат Деифоб и го насърчава за участието му в двубоя.
Ив краяна поемата виждаме как неумолимият, жесток, ненаситен за отмъщение Ахил в ХХІV песен подава ръка на бащата на своя най- голям враг – Приам. Виждаме един друг Ахил – укротен, примирен със съдбата си , носещ на ръце тялото на най-големия си враг – Хектор, за да го постави на колесницата на неговия баща, за да му бъде направено погребение.
По волята на боговете настъпва примирение в човешките взаимоотношения, за да възтържествува редът и хармонията.
Верен на епическите традиции, омир представя живота на древните гърци подробно и в детайли, но засяга една нова тема – тази за примирението, което е дел на неговото поетическо майсторство и човеколюбие.

[Leopardess]

Благодаря ти много! :grin: :-)

[PATRONANZ]

Темата за ЛИС-а е "Гневът, примирението и примирието в Илиада"
Моля за малко помощ :( :smt100 :( Ахил и Хектор-ставнителна характеристика лис 8)

[MusicIsTheKey]

Ахил и Хектор - сравнителна характеристика (Анализ!)

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада",носят всички типични за героя по онова време качестава – те са най-силните в битка и най-храбрите войни.Притежават голяма физическата сила и красота.Тъй като стоят по-високо в обществото те са и по-силни от останалите.И двамата живеят според тогавашната ценностна система,според която храбростта, издражливостта и дори жестокостта в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и уважение, и до голяма степен определят йерархията на древните.

Хектор е най-храбрия войн на Троя,но е и много човечен по душа.Той е жертвоготовен и за разлика от повечето не войюва за лична облага,а се бие със съзнанието че бради родината и семейството си.Води го не жажда за власт, богатства или честолюбие,а чувство за дълг и любов към родината и така дава пример на своя народ.Отнася се с разбиране и търпимост към преките виновници за троянската война и дори знаейки,че отива на сигорна смърт намира сили да утеши жена си.Така,още преди двубоя с Ахил се разбира че Хектор е нравствено и духовно извисен човек,който макар и без божествен произход е достоен противник на ахееца.Изпрявайки един срещу друг двамата най-важни герой в Илиада Омир представя Хектор като един по-разсъдлив и цивилизован войн.Той е първия в поемата,който носи идеата за мира като се изправя срещу Ахил без оръжие,опитвайки се да сложи край на войната.
Ахил,за разлика от Хектор,е воден от друг вид чувство-гнева и честолюбието и желанието за безсмъртна слава.От една страна той не се съобразява с племмана йерархия,като противоречи на върховния ахейски цар и отказва да се бие,от друга се проявява като пазител на реда и настоява правилата на подялбата да бъдат спазени.Макар и наскърбен и ядосан,Ахил преглъща гнева си следвайки съвета на Атина.Нищо обаче не е в състояние да го спре след смърта на най-добрия му приятел. Смъртта на Патрокъл не само връща Ахил на бойното поле и го помирява с Агамемнон, но отприщва в него неподозирана ярост и отмъстителност. След това той губи част от човещината си и съсредоточава цялия си гняв към омразата си към Хектор.В никакъв случай обаче не може да се твърди че Ахил е коравосърдечен.Яростта му може да е коренно различна от благостта и обичта на Хектор към семейството му,но издава също толкова сигорно неговата привързаност към Патрокъл.В двубоя срещу Хектор,Омир описва физическата сила на Ахил,неговия безпощаден гняв и варварска непримиримост. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, превръща се в свиреп звяр.Но наред с жестокостта у Ахил има и благородство и човечност,показани при разговора с цар Приам.

[Beg4Mercy]

Моля ви се трябва ми ЛИС на тема силата и слабостта на човека в Илиада