PDA

View Full Version : Илиада



Shikamaru77
11-09-2008, 13:48
Здравейте.Може ли да помогнете с преразказ с разсъждение за първа песен на Илиада и съчинение разсъждение на тема ,,Какви общочовешки чувства и преживявания са разкрити в прощаването на Хектор с Андромаха''. 8-)
Благодаря предварително.

MusicIsTheKey
11-09-2008, 13:58
"Илиада" І песен (Съчинение разсъждение.)

В “Илиада” Омир създава свят, подвластен на боговете. За древния човек божественото начало, божествената мисъл е във всяка сфера на живота, включително и войната, дори често човешката война е заради раздори между боговете.
Омировите герои са богоподобни в соята смелост и красота, а в същото време Омировите богове са андроморфни в своите чувства и постъпки. И все пак божественото у тях е ясно изразено, но просто е преплетено с човешкото. Боговете се намесват в хода на войната, но не могат да променят изхода й. Те направляват обстоятелствата в живота, но също както хората, са подвластни на съдбата.
Личностните качества на героя се подсилват от божествената власт на неговия покровител. Така Атина взима под своя закрила героите, който смята за най – доблестни: Ахил и Диомед. В същото време Ахил е покровителстван от Хера, а тя е и покровителка на Агамемнон. Парис и Елена изглеждат по – слаби от останалите герои, но това е защото тяхната покровителка Афродита е по- слаба от другите богове. Боговете оказват влияние върху поведението на героите, но не и дотам, че да променят характерното му поведение.Парис открадва Елена не заради Афродита, а заради човешката жажда за притежание на най – красивото, без значение дали става дума за вещ или човек. Макар и богиня, Афродита не може да вдъхне на Парис смелост – той по природа е страхливец и тя не може да измени това.
В този смисъл смелостта на Ахил само е подсилена от присъствието на Атина, но богинята не може да влияе на неговата стихийност и необузданост. Тя може да го предпази от прибързани действия, но не и да смекчи характера му.
В Първа песен Атина спира Ахил да не убие Агамемнон. Това тя извършва по заръка на Хера, която покровителства и двамата:
Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,
пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.
Ахил е покровителстван и от майка си, богиня Тетида. Чрез нея той отправя молба към Хефест и богът ковач създава за ахейския герой чудни доспехи, макар и да е на страната на троянците.Тъй като повечето богове са на страната на ахейците, за да се постигне това уравновесяване авторът приписва на най – могъщия бог Зевс пристрастия към троянската страна и най – вече към Хектор.Докато Ахил е галеник на съдбата, покровителстван от много богове и сам син на богиня, Хектор почти винаги е сам на бойното поле като само в отделни моменти към него се присъидинява божествена помощ.
Човешкият морал не е много по – различен от божествения. Така че и от човешка, и от божествена гледна точка призивът на Хектор към честен двубой и неоскверняване на тялото на врага е знак за истинска войнска доблест и достойнство, нещо повече – за висша нравственост, изцяло подчинена на моралните норми и на чувството за айдос.
В противоречие с това, поведението на Ахил е абсолютно неприемливо не само за хората, но и за боговете. Докато Хектор се стреми към айдос Ахил извършва хюбрис. Той нарушава всички човешки и божествени норми като осквернява мъртвото тяло на Хектор.Още по – неприемливо е неговото поведение в светлината на фактът, че Ахил не постига своята победа сам, а с помощта на Атина, докато Хектор е съвсем сам на бойното поле, нещо повече Хектор е подведен с измама от богинята да се приближи до ахееца.
На боговете не са чужди човешки качества и чувства. Така например Зевс, който е пълновластен господар на хора и богове, има силата да промени хода на битките, така че троянците да имат преднина.
Макар и андроморфни на външен вид, боговете не познават физическата болка и смъртта. Ето защо светът на хората изглежда по – реален от този на боговете. Само хората познават тъмната страна на съществуването, докато за боговете тя остава не съвсем ясна и дори далечна.
Светът на “Илиада” е сложен синтез между човешкото и божественото, между религия и реализъм. Именно затова толкова точно и красиво изгражда представата на древните за космогоничния ред в живота и света.

dara
11-09-2008, 15:39
По втората тема

В шеста песен на поемата „Илиада” Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие. Любовта и разбирателството са неизменно свързани с мисълта за настоящето и бъдещето на родината.

Андромаха е вярна на своя съпруг и се чувства сигурна от неговото присъствие в живота си. Но когато е застрашена съдбата на Троя, тя осъзнава, че дългът към родния град и гордостта на най-силния воин, проявил героизъм в славни битки с ахейци, стоят по-високо от личното щастие. Тя добре разбира това и с достойнство го изпраща на бойното поле.

При вълнуващата си среща Андромаха и Хектор разкриват представите си за радостта, щастието и ценностите в живота.
Нерадостна е участта на Андромаха. Тя е загубила татко, майка, брат. Единствено може да потърси защита от съпруга си:

Хекторе, ти си ми всичко: и
татко, и майка почтена,
ти си ми брат и съпруг неразделен
във възраст цветуща!

Нейна опора в живота след преживяната лична трагедия е съпругът й Хектор. Затова е естествен страхът й от смъртта на най-достойния и обичан съпруг. Страдание изпълва сърцето й при мисълта.да остане „вдовица”, а „детето - сираче”. Загрижена за съдбата на Троя, Андромаха трябва да преодолее своите чувства. Раздвоена между личната болка и дълга, от желанието Хектор да остане близо до нея и вождът да запази своето достойнство, тя нежно го съветва:

Хайде, войската задръж при
смокинята дива, където
Троя е най-уязвима, стената
най-леснодостъпна.

Обичаща и предана съпруга, Андромаха носи в душата си мрачни предчувствия. Тя желае мир и разбирателство, но не по-малко искрена и топла обич. Единствената й молба към Хектор е да бъде по-предпазлив и по-внимателен. Отговорност е да си съпруга на вожда, на предводителя.

Андромаха е трагична героиня. Обичта й е обречена, семейното й щастие -краткотрайно. Войната със своята опустошителна сила носи драматични обрати и отнема човешката й радост. Семейството в живота на Омировите герои е уютен пристан, където те могат единствено да намерят сигурна закрила и спокойствие.

Прощалната сцена в VI песен представя Хектор с характерните черти за епическия герой - мъжественост, сила и героизъм. Външно статична е картината на раздялата на двамата съпрузи, но тя внушава усещане за скрито човешко вълнение. Завърнал се у дома, Хектор силно желае да се помоли за спасението на своя народ, но и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора - жена и дете:

Аз у дома ще отида своите близки
да видя:
моята мила съпруга и моето
невръстно момченце.

За него съпругата е „свидна”, „мила” и „скъпа”, а мисълта за невръстния Астианакс изпълва сърцето му с обич и тъга. Троянският вожд страда. Той участва в десетгодишната война, воден от своя патриотичен и граждански дълг. С чувство на отговорност се отнася не само към задълженията си на воин, но и към бъдещето на своето семейство. В съдбоносния момент съпругата му ще бъде беззащитна, а той - преданият, загриженият съпруг, ще бъде далеч от родния си град и от семейството си:

...Толкова мен ме не плаши
троянската бъдеща мъка,
нито съдбата на майка Хекуба
и царя Приама.

Угнетяващи са мислите на Хектор за надвисналата беда над съдбовната участ на най-близките и „жал му обхвана душата”. Но над личното, над съдбата на семейството си той твърдо поставя един висш дълг - към родината. Изпълнен достойно - това е най-голямото щастие за воина. Съдбата на родната Троя и на неговия народ са от първостепенна важност за героя. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки епически герой, колективните интереси са над личните.Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. Героят не би понесъл бягството. Страхът и малодушието не са му присъщи: „...но ме е срам от троянци и от дългополи троянки, ако избягам далече от битката като страхливец. Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда винаги доблестен, пръв сред троянци да влизам във боя, за да спечеля най-хубава слава за мене и татко. „Славният”, „светлият”, „блестящият”, „великият” Хектор с беззаветната си преданост към Троя и към народа си, с нежната си привързаност към любима съпруга и към невръстното си момченце Астианакс се доближава до представата на древните гърци за съвършена човешка личност.

Хектор вижда в своя син продължител на родовите традиции: „След тежка победа кървава плячка да носи и своята майка да радва.” В мига на прощаването с Астианакс троянският вожд сваля своя шлем. Този жест е символично послание за приемственост на героичния идеал между баща и син - Астианакс да бъде като своя баща: смел, решителен, неотстъпчив, борещ се за свободата на своя народ и за щастието на близките си. Хектор се надява боговете да бъдат благосклонни и да му помогнат, да го закрилят, за да стане герой, ненадминат „по храброст”- такъв, какъвто е бил и неговият баща, а с достойните си подвизи да доставя радост на своята майка.

Най-висшата цел за Хектор е да воюва за свободата на Троя, на народа си и на своето щастливо семейство.
Нравствените добродетели на Хектор, разкрити от Омир в VI песен на поемата „Илиада”, представят достойния човек и самоотвержен воин - сина на Приам. Щастието на Андромаха, достойна съпруга на Хектор, би било непълно без свободата на родината.

Смъртта в битка е слава за героя. Това е бъдещето, което очаква Хектор. Загинал за родината си, той ще остави най-достоен спомен за себе си, но и най-голямата мъка в сърцето на Андромаха. Любовта на двамата е обречена, но трагично красива. Тя е обект на художествено изображение в VI песен на Омировата „Илиада”.


Омир- “Илиада” (VI ПЕСЕН)
ПОЩАВАНЕТО НА ХЕКТОР С АНДРОМАХА
След динамиката на бойните сцени , които поразяват със своята мащабност и неповторимост, VI песен Омир рисува статична картина-прощалната сцена на Хектор с Андромаха. Акцентът тук пада върху диалога, върху думите, а чрез тях се разкриват мислите, чувствата и настроенията на героите. На преден план изпъква общочовешкото и вечното. Смелият троянец въплъщава чертите на вечния баща, който иска детето му д ашостигне онова, което той самият не е могъл да постигне:
Нека да казват за него, когато от битка се връща:
“Той и баща си по храброст надмина.”
Затова той моли боговете да дарят сина му с храброст и сила, защото в мечтите си го вижда като могъщ троянски воин и вожд: “Троя с мощ да владее!”
Зърнал се у дома в един критичен, изключително напрегнат момент от битката между троянци и ахейци, Хектор иска да принесе жертва на боговете, за да измоли спасение за своа народ, както и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора-жена и дете:
Аз у дома ще отида своите близки да видя:
Моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Епитетът “мила” и умалителното съществително “момченце” показват обикновените човешки чувства, намерили място в сърцето на суровия троянски воин. Когато се вижда с жена си, той я нарича “мила съпруго”, ”свидна” , “скъпа” . Това са все необичайни и нетипични епитети за епохата на грубите и първични варвари, но те показват дълбоко стаената нежност у суровия воин към любимата му съпруга. Откровено и с тъга той признава в прощалния миг, че нейната съдба е най-голямата му болка и тревога:
Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
За да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!
Болката му е безгранична, защото в историческото време, в което живее, Хектор разбира, че човекът е личност, докато е свободен, а робът е безправен. Измъчен от мисълта за собствената си безпомощност, той е трогателен и едновременно с това трагичен образ. Той, могъщият троянски вожд, няма да може да помогне на беззащитната си съпруга в съдбоносен за нея момент.
Прощалната сцена покорява със своята красота и със силата на чувствата, които внушава.Цялата любов, преданост и нежност, които е скътал в сърцето си троянецът , са изразени чрез един жест:
Хектор това го забеляза и жал му обхвана душата,
Нежно с ръка я погали и думи такива и каза…
Но защитникът на Троя го вълнуват и други чувства, които тревожат съзнанието му и стоят над личните му чувства и страхове:
Мойто сърце ме препира да браня неспирно троянци.
Хектор живее с мисълта, че от него зависи не само съдбата на семейството му, но и съдбата на целия град. Тази негова беззаветна преданост към родния град е трогателна. Затова, въпреки дълбоката си привързаност към съпругата и рожба, Хектор поставя като най-висш свой дълг любовта си към родината. У троянеца няма нито миг съмнение и колебание, че съдбата на Троя и интересите на неговия народ са по-важни, че любовта и дългът към тях стои над любовта и дълга към най-близките му хора. Така “славният”, “светлият” , “великият” Хектор със своята привързаност към близките си се приближава до представите на хората за съвършена човешка личност.
Достойна негова съпруга е Андромаха. Тя е най-трагичната героиня в поемата.Познала безпощадния лик на войната, преживяла смъртта на най-близките си хора- майка, баща, братя, роднини, тя е неспокойна и загрижена, изпълнена с тревожни предчувствия. “Като луда” тича край градската крепост, тръпнейки за съдбата на любимия човек. Там край Скейските порти, става срещата между нея и Хектор:
Хекторе, ти си ми всичко, и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
С плах жест, изразяващ нейната нежност любов: “Тя за ръката го хвана и думи такива му рече…” , Андромаха иска милост за себе си, за детето си, за семейството си. Трогателно и разтърсващо със своя трагизъм е обръщението и към Хектор:
Хайде, смили се сега, не напущай високата кула, да не оставиш жена си вдовица, детето-сираче.
Но Андромаха не е само майка, любима и съпруга на вожда. Тя е и първата жена на Троя и осъзнава своята отговорност за съдбата на града. Драмата и на майка и жена не заглушава чувството и за дълг към троянския народ. Макар, че с цялото си сърце тя иска да задържи Хектор за себе си и за сина си, тя пази и тачи неговото воинско достойнство. Превъзмогнала като съпруга си личните си чувства, тя споделя неговия дълг, като го моли само да бъде по-внимателен и по-предпазлив:
Хайде, войската задръж при смокинята дива, където Троя е най-уязвима, стената – най-леснодостъпна…
Образът на Андромаха вълнува със своята трагичност. Младата жена обича и е обичана. Тя изживява кратко семейно щастие, но войната и отнема всичко. Тя остава в нашето съзнание с предчувствието си за обреченост, с разкъсващата я скръб за съдбата на най-скъпите и хора, със страданието и по безвъзвратно загубеното човешко щастие.

Shikamaru77
11-16-2008, 13:48
Благодаря за темите.Може ли да помогнете с Илиада-художествено отражение на живота на древните гърци(светът в представите на Омир върху щитът на Ахил,изкован от Хефест-18 песен)съчинение разсъждение.

Glezlataaa
11-12-2011, 12:10
molq vi,spe6no mi trqbva su4inenie razsujdenie vurhu Iliada .. nqma zna4enie ot temata, no bez da se obru6ta konkretno vnimanie vurhu pesnite ;)) Blagorarq vi predvaritelnoo :-) :-) :-)

sexa_na_kompleksa
11-12-2011, 12:35
molq vi,spe6no mi trqbva su4inenie razsujdenie vurhu Iliada .. nqma zna4enie ot temata, no bez da se obru6ta konkretno vnimanie vurhu pesnite ;)) Blagorarq vi predvaritelnoo :-) :-) :-)

Виж тук:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/82-%D0%9E%D0%BC%D0%B8%D1%80

RalittyYy
11-13-2011, 16:33
Може ли някой да ми помогне , трябва ми анализ на тема : " Хората - играчки на боговете и техния образ и подобие " може да не е точно същото но поне да има смисъл със заглавието :) Мерси предварително .. спешно ми е .. ТРЯБВА ми БЪРЗ отговор :( :)

sexa_na_kompleksa
11-13-2011, 17:28
Може ли някой да ми помогне , трябва ми анализ на тема : " Хората - играчки на боговете и техния образ и подобие " може да не е точно същото но поне да има смисъл със заглавието :) Мерси предварително .. спешно ми е .. ТРЯБВА ми БЪРЗ отговор :( :)

Виж тук:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/82-%D0%9E%D0%BC%D0%B8%D1%80

KniFe
12-04-2011, 20:51
Здравейте ! Трябва ми спешно интерпретативно съчинение на тема : "Ob6to 4ove6ki 4uvstva i problemi v 6-sta pesen na iliada"

dancho155
11-26-2012, 09:31
Здравейте! Моля да ми помогнете утре ще имам писмена работа по литература !!!!
темата е:

"общочовешки чувства и преживявания в 6 песен"

ако може да ми дадете инф ще съм ви много благодарен !!!!!!!!!!!!!!!!! :)

sexa_na_kompleksa
11-27-2012, 06:16
Здравейте! Моля да ми помогнете утре ще имам писмена работа по литература !!!!
темата е:

"общочовешки чувства и преживявания в 6 песен"

ако може да ми дадете инф ще съм ви много благодарен !!!!!!!!!!!!!!!!! :)

Виж тук: http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0&searchphrase=all&start=20

anabel nekova
12-02-2013, 15:24
Бихте ли ми помогнали с написването на този писмен преразказ с разсъждения на Първа песен от ''Илиада''.
Също така имам и подточки за да направим изводи от качествата и характера на Ахил и Агамемнон

livelaughlove
12-03-2013, 20:26
Здравейте, бихте ли могли да ми помогнете с писането на сбит преразказ на Първа песен на поемата Илиада, както и кратки отговори на въпросите : "Къде се крие причината за свадата между Ахил и Агамемнон?" , "Какво е отношението на Омир към двамата герои? " и "Каква е композицията на песента" ?

hrisit1028
12-14-2013, 13:05
Здравейте .. моля ви помогнете .. имам 6 теми по литература за класното , а ще го правим след 2 дни и немога да смогна да си ги измисля всичките .. ако можете помогнете с тези теми :
1.Гневливият Ахил срещу разумния Хектор
2.Одисей героят срещу Терсит
3.Хектор и Андромаха - 6та песен
4.Елинският свят , изобразен на щита на Ахил .
5.Гневът - основна движеща сила в "Илиада"
6.Прометей човеколюбеца ...

Благодаря ви предварително

Antoniya1038
01-15-2018, 14:50
Може ли и на мен да ми помогнете? Трябва ми ЛИС на Омир-Илиада на 6-та песен с тема Драматичната раздяла между Хектор и Андромаха! Трябва ми спешно... МОЛЯ!!!