LiloTa
11-10-2008, 07:05
Знам,че има много теми,но наскоро четох нещо,което ме шокира.За това искам да го споделя с вас....
Този ден Адашевич запомни за цял живот. По това време той все още учеше в медицинския факултет и работеше в кабинета на доктора по подреждането на картотеката. В същия този ден както обикновено стоеше в ъгъла над книжата, когато в кабинета започнаха да се събират лекари гинеколози. Не обръщайки внимание на студента, те си говориха за различни спомени от своята практика.
Доктор Радо Игнатович си спомни за една бременна пациентка, която го потърсила, за да й направи аборт. Самият той обаче не успял да се справи успешно и станало невъзможно да извърши аборта. Докторите си говориха за това каква ли е била по-нататъшната съдба на тази жена и Стоян, който слушаше разговора им се вцепени. Внезапно той разбра, че тази жена, стоматолог от близката поликлиника, за която се говореше в разговора е неговата майка.
-Тя почина, но би било интересно да знаем какво точно се е случило с това дете, от което искаше да се избави толкова много – замислено каза един от гинеколозите.
Стоян не се сдържа:
- Аз съм това дете – каза той и се изправи. В стаята се възцари тишина, а след минута докторите един след друг започнаха да излизат.
Неведнъж през годините д-р Адашевич се връщаше мислено към тази случка. Той ясно разбираше, че живее единствено благодарение на това, че доктора аборционист не се е справил с аборта. Като лекар, който правеше аборти той самият никога не би допуснал такава ситуация. Неведнъж се бе изправял пред трудни ситуации по време на самия аборт, но винаги се бе справял. Нямаше в Белград доктор, който да правеше аборти по-добре от него. Много скоро той надмина дори и своя учител по майсторство д-р Игнатович, благодарение на чиято некомпетентност някога остана жив.
„Тайната на успеха се състои в това, да тренираш ръката си за отделните етапи на аборта” – казваше Адашевич и често цитираше немската пословица „Работата се страхува от майстора”. Верен на това правило, той ежедневно правеше по 20-30 аборта. Рекорда му е 35 аборта за един ден. Днес се затруднява да каже колко ли аборта е направил в продължение на 26 – те години медицинска практика. Цифрата е между 48 000 и 62 000 аборта.
Д-р Адашевич Дълго време д-р Адашевич бил убеден, че аборта е просто хирургическа операция, нещо като отделянето на апендикса /така го учили в медицинския факултет, така пишело и в учебниците/.
Съмненията му започват да се пораждат през 80-те години на миналия век, когато в югославските клиники са докарани първите ултразвукови апарати. Тогава на екрана на ултразвуковия апарат д-р Адашевич за първи път вижда това, което до този момент винаги е оставало невидимо за него – вътрешността на женската утроба, а също и живото детенце, което смуче палец, движи ръчички и краченца. Като правило само след минути тези части на телцето щяли да бъдат вън от тази утроба.
-Аз гледах, но не виждах - спомня си днес д-р Адашевич. – Но всичко се промени, след като сънувах един сън.
Сънят на д-р Адашевич
Казвам ви самата истина, това беше един и същи сън, който се повтаряше всяка вечер в продължение на няколко месеца.
Сънувам, че вървя по една осветена от слънцето алея, в средата на алеята растат красиви цветя, летят разноцветни буболечки, топло и приятно е. Имам, обаче някакво тревожно чувство, което не ми дава покой. Внезапно на алеята се появяват деца, те бягат, играят с топка, смеят се. Възрастта на децата е различна: от три, четири годишни до двадесет годишни. Всички са необичайно красиви. Лицата на едно от момченцата и на две от момиченцата ми се струват като че ли познати, но тогава не се сещах откъде ги познавам. Опитвам се да ги заговоря, но те само докато ме видят, започват да викат от ужас и веднага се разбягват. Всичко това, обаче го наблюдава човек, облечен в черно, приличащ на монах. Той нищо не казва, само стои и наблюдава всичко.
Всяка вечер Адашевич се събуждал плувнал в пот и не можел да заспи до сутринта. Не му помагали приспивателните, нито отварите от билки.
В едната от вечерите, когато отново сънувал същия сън Адашевич видял, че се опитва да догони някое от бягащите от него деца. Успял да хване едното, и тогава детето закрещяло неистово: „Помогнете! Убиец! Спасете ме от този убиец!” В същия момент, човека, който бил облечен в черно, като орел се спуснал върху Адашевич, отскубнал детето от ръката му и избягал. Доктора се събудил, а сърцето му биело неудържимо. На сутринта решил да отиде на психиатър. Всички сеанси били уговорени и той трябвало да посети психиатъра още на следващия ден.
С настъпването на нощта той мислено решил, че ако отново сънува този сън, ще отиде при облечения в черно човек и ще го попита кой е той? Така и направил. На въпроса му непознатия отговорил: „Името ми така или иначе нищо няма да ти говори”. Но доктора въпреки това настоявал, и тогава човека казал: „Аз се казвам Тома Аквински”. Това име наистина нищо не говорило на Адашевич, но той продължавал да го слуша много внимателно. Човека в черно продължил: „А защо не питаш кои са тези деца? Не ги ли познаваш?” Получавайки отрицателен отговор Тома казал: „Затова пък те теб те познават и помнят много добре. Това са децата, които ти убиваше извършвайки аборти”. „Как бих могъл аз да ги убия? – попитал Адашевич. – Та те са вече големи, а аз никога не съм убивал родени деца”. „Нима не знаеш, че това е страната, където всички тези абортирани деца растат?”- попитал Тома. Доктора не се давал: „Но аз никога не съм убивал двадесет годишен човек”. Тома му отговорил: „Ти го уби преди двадесет години, когато в третият месец от бременността го абортира.”
И тук Адашевич си спомнил на кого приличали това двадесет годишно момче и тези две момичета. Момчето приличало на близък приятел на Адашевич, на чиято съпруга той направил аборт преди двадесет години. В лицата на момичетата доктора разпознал чертите на техните майки, едната от която била негова доведена сестра.
Когато Адашевич се събудил решил никога повече да не извърши нито един аборт.
След като д-р Адашевич обявил това си решение на завеждащия отделението, това събудило всеобщо недоумение. Никога преди това не се било случвало в белградска болница някой гинеколог да откажел да прави аборти. На д-р Адашевич започнали да му оказват силен натиск и се опитали да го заставят да промени решението си. Атакували го в медиите и по телевизията. Пишели, че социалистическата страна му е дала образование, за да може той да прави аборти, а той се занимава със саботажи.
След две години на преследвания и натиск д-р Адашевич бил на ръба на нервното изтощение. Той решил, че на следващия ден ще отиде при завеждащия отделението и ще му каже, че е променил решиението си. Но през нощта отново сънувал Тома Аквински, който му казал: „Ти си мой добър приятел. Не се предавай и продължавай!”. На следващия ден д-р Адашевич не отишъл при завеждащия отделението. Решил да се бори.
Доктор Адашевич се писъединява към движението за защита живота на неродените деца. Той пътува из цяла Сърбия и чете лекции. Два пъти е имал възможност да покаже по югославската телевизия филма на Бернард Натансон „Тихият вик”, в който се показват всички подробности при прекъсването на бременността, отразени на екрана на ултразвуковия апарат. Благодарение на инициатива на д-р Адашевич в началото на 90-те години парламента на Югославия гласува в подкрепа на закона за защита на неродените деца. Проекта на закона е представен на президента Слободан Милошевич, но той не го подписва. След това започва войната и на закона така и не му идва времето да бъде приет.
Адашевич често цитира Майка Тереза от Калкута: „Ако майката може да убие собственото си дете в утробата си, то кой може да спре теб и мен от това да се убиваме един друг?”
В днешно време в Сърбия болшинството от абортите се извършват в частни клиники, които не предоставят сведения за числото на извършваните в тях аборти. По изчисления на д-р Адашевич от 25 заченати деца в Сърбия се ражда само едно дете. Двадесет и четири живи същества се унищожават: „Това е днешната война – на родените срещу неродените”. „И в тази война аз съм бил и от едната и от другата страна. Откакто съм бил заченат до раждането си аз съм бил осъден на смърт, после сам убивах неродените, а сега се опитвам да ги защитя”.
В последно време д-р Адашевич се интересува все повече от това кой е бил Тома Аквински, и защо именно той му се е присънил, а не някой друг светия. В един от трудовете на Тома Аквински, д-р Адашевич намира откъс, в който светеца определя, че човешкия живот започва на 40-ия ден от момента на оплождането, в случай че пола на детето е мъжки, и на 80-ия ден, ако пола на детето е женски.
-А какво представлява детето в първите дни след зачеването? Нищо? – пита д-р Адашевич и тук си отговаря: - Мисля, че написаното от Тома Аквински не му дава покой на другия свят. И това е добре, защото така той и мен не ме остави на мира.
Това е човек,които е извършил над 60 000 хиляда аборта...
п.п знам че има хора,които са за и против аборта,не искам да се избието тук.Просто поствам това,което мен...ме изуми...Споделям с вас...
Този ден Адашевич запомни за цял живот. По това време той все още учеше в медицинския факултет и работеше в кабинета на доктора по подреждането на картотеката. В същия този ден както обикновено стоеше в ъгъла над книжата, когато в кабинета започнаха да се събират лекари гинеколози. Не обръщайки внимание на студента, те си говориха за различни спомени от своята практика.
Доктор Радо Игнатович си спомни за една бременна пациентка, която го потърсила, за да й направи аборт. Самият той обаче не успял да се справи успешно и станало невъзможно да извърши аборта. Докторите си говориха за това каква ли е била по-нататъшната съдба на тази жена и Стоян, който слушаше разговора им се вцепени. Внезапно той разбра, че тази жена, стоматолог от близката поликлиника, за която се говореше в разговора е неговата майка.
-Тя почина, но би било интересно да знаем какво точно се е случило с това дете, от което искаше да се избави толкова много – замислено каза един от гинеколозите.
Стоян не се сдържа:
- Аз съм това дете – каза той и се изправи. В стаята се възцари тишина, а след минута докторите един след друг започнаха да излизат.
Неведнъж през годините д-р Адашевич се връщаше мислено към тази случка. Той ясно разбираше, че живее единствено благодарение на това, че доктора аборционист не се е справил с аборта. Като лекар, който правеше аборти той самият никога не би допуснал такава ситуация. Неведнъж се бе изправял пред трудни ситуации по време на самия аборт, но винаги се бе справял. Нямаше в Белград доктор, който да правеше аборти по-добре от него. Много скоро той надмина дори и своя учител по майсторство д-р Игнатович, благодарение на чиято некомпетентност някога остана жив.
„Тайната на успеха се състои в това, да тренираш ръката си за отделните етапи на аборта” – казваше Адашевич и често цитираше немската пословица „Работата се страхува от майстора”. Верен на това правило, той ежедневно правеше по 20-30 аборта. Рекорда му е 35 аборта за един ден. Днес се затруднява да каже колко ли аборта е направил в продължение на 26 – те години медицинска практика. Цифрата е между 48 000 и 62 000 аборта.
Д-р Адашевич Дълго време д-р Адашевич бил убеден, че аборта е просто хирургическа операция, нещо като отделянето на апендикса /така го учили в медицинския факултет, така пишело и в учебниците/.
Съмненията му започват да се пораждат през 80-те години на миналия век, когато в югославските клиники са докарани първите ултразвукови апарати. Тогава на екрана на ултразвуковия апарат д-р Адашевич за първи път вижда това, което до този момент винаги е оставало невидимо за него – вътрешността на женската утроба, а също и живото детенце, което смуче палец, движи ръчички и краченца. Като правило само след минути тези части на телцето щяли да бъдат вън от тази утроба.
-Аз гледах, но не виждах - спомня си днес д-р Адашевич. – Но всичко се промени, след като сънувах един сън.
Сънят на д-р Адашевич
Казвам ви самата истина, това беше един и същи сън, който се повтаряше всяка вечер в продължение на няколко месеца.
Сънувам, че вървя по една осветена от слънцето алея, в средата на алеята растат красиви цветя, летят разноцветни буболечки, топло и приятно е. Имам, обаче някакво тревожно чувство, което не ми дава покой. Внезапно на алеята се появяват деца, те бягат, играят с топка, смеят се. Възрастта на децата е различна: от три, четири годишни до двадесет годишни. Всички са необичайно красиви. Лицата на едно от момченцата и на две от момиченцата ми се струват като че ли познати, но тогава не се сещах откъде ги познавам. Опитвам се да ги заговоря, но те само докато ме видят, започват да викат от ужас и веднага се разбягват. Всичко това, обаче го наблюдава човек, облечен в черно, приличащ на монах. Той нищо не казва, само стои и наблюдава всичко.
Всяка вечер Адашевич се събуждал плувнал в пот и не можел да заспи до сутринта. Не му помагали приспивателните, нито отварите от билки.
В едната от вечерите, когато отново сънувал същия сън Адашевич видял, че се опитва да догони някое от бягащите от него деца. Успял да хване едното, и тогава детето закрещяло неистово: „Помогнете! Убиец! Спасете ме от този убиец!” В същия момент, човека, който бил облечен в черно, като орел се спуснал върху Адашевич, отскубнал детето от ръката му и избягал. Доктора се събудил, а сърцето му биело неудържимо. На сутринта решил да отиде на психиатър. Всички сеанси били уговорени и той трябвало да посети психиатъра още на следващия ден.
С настъпването на нощта той мислено решил, че ако отново сънува този сън, ще отиде при облечения в черно човек и ще го попита кой е той? Така и направил. На въпроса му непознатия отговорил: „Името ми така или иначе нищо няма да ти говори”. Но доктора въпреки това настоявал, и тогава човека казал: „Аз се казвам Тома Аквински”. Това име наистина нищо не говорило на Адашевич, но той продължавал да го слуша много внимателно. Човека в черно продължил: „А защо не питаш кои са тези деца? Не ги ли познаваш?” Получавайки отрицателен отговор Тома казал: „Затова пък те теб те познават и помнят много добре. Това са децата, които ти убиваше извършвайки аборти”. „Как бих могъл аз да ги убия? – попитал Адашевич. – Та те са вече големи, а аз никога не съм убивал родени деца”. „Нима не знаеш, че това е страната, където всички тези абортирани деца растат?”- попитал Тома. Доктора не се давал: „Но аз никога не съм убивал двадесет годишен човек”. Тома му отговорил: „Ти го уби преди двадесет години, когато в третият месец от бременността го абортира.”
И тук Адашевич си спомнил на кого приличали това двадесет годишно момче и тези две момичета. Момчето приличало на близък приятел на Адашевич, на чиято съпруга той направил аборт преди двадесет години. В лицата на момичетата доктора разпознал чертите на техните майки, едната от която била негова доведена сестра.
Когато Адашевич се събудил решил никога повече да не извърши нито един аборт.
След като д-р Адашевич обявил това си решение на завеждащия отделението, това събудило всеобщо недоумение. Никога преди това не се било случвало в белградска болница някой гинеколог да откажел да прави аборти. На д-р Адашевич започнали да му оказват силен натиск и се опитали да го заставят да промени решението си. Атакували го в медиите и по телевизията. Пишели, че социалистическата страна му е дала образование, за да може той да прави аборти, а той се занимава със саботажи.
След две години на преследвания и натиск д-р Адашевич бил на ръба на нервното изтощение. Той решил, че на следващия ден ще отиде при завеждащия отделението и ще му каже, че е променил решиението си. Но през нощта отново сънувал Тома Аквински, който му казал: „Ти си мой добър приятел. Не се предавай и продължавай!”. На следващия ден д-р Адашевич не отишъл при завеждащия отделението. Решил да се бори.
Доктор Адашевич се писъединява към движението за защита живота на неродените деца. Той пътува из цяла Сърбия и чете лекции. Два пъти е имал възможност да покаже по югославската телевизия филма на Бернард Натансон „Тихият вик”, в който се показват всички подробности при прекъсването на бременността, отразени на екрана на ултразвуковия апарат. Благодарение на инициатива на д-р Адашевич в началото на 90-те години парламента на Югославия гласува в подкрепа на закона за защита на неродените деца. Проекта на закона е представен на президента Слободан Милошевич, но той не го подписва. След това започва войната и на закона така и не му идва времето да бъде приет.
Адашевич често цитира Майка Тереза от Калкута: „Ако майката може да убие собственото си дете в утробата си, то кой може да спре теб и мен от това да се убиваме един друг?”
В днешно време в Сърбия болшинството от абортите се извършват в частни клиники, които не предоставят сведения за числото на извършваните в тях аборти. По изчисления на д-р Адашевич от 25 заченати деца в Сърбия се ражда само едно дете. Двадесет и четири живи същества се унищожават: „Това е днешната война – на родените срещу неродените”. „И в тази война аз съм бил и от едната и от другата страна. Откакто съм бил заченат до раждането си аз съм бил осъден на смърт, после сам убивах неродените, а сега се опитвам да ги защитя”.
В последно време д-р Адашевич се интересува все повече от това кой е бил Тома Аквински, и защо именно той му се е присънил, а не някой друг светия. В един от трудовете на Тома Аквински, д-р Адашевич намира откъс, в който светеца определя, че човешкия живот започва на 40-ия ден от момента на оплождането, в случай че пола на детето е мъжки, и на 80-ия ден, ако пола на детето е женски.
-А какво представлява детето в първите дни след зачеването? Нищо? – пита д-р Адашевич и тук си отговаря: - Мисля, че написаното от Тома Аквински не му дава покой на другия свят. И това е добре, защото така той и мен не ме остави на мира.
Това е човек,които е извършил над 60 000 хиляда аборта...
п.п знам че има хора,които са за и против аборта,не искам да се избието тук.Просто поствам това,което мен...ме изуми...Споделям с вас...