Chefinkaaa
11-10-2008, 09:49
една историйка... как бихте подтупили в такава ситуация...
момиче и момче... се събират след като не са се виждали около половин година.. осъзнават,че си липсват един на друг и че чувствата от предната връзка са живи и че искат да споделят част от живота си заедно.. да си дадат втори шанс... така се започва една прекрасна връзка..разбирателство..люб ов .. всичко перфектно..до момента, в които не се налага на момичето да замине в чужбина да учи там...следва една трескава вечер обвзета в мисли какво ще се прави..дали да се разделим сега или да продължим ползвайки скайп за контакруване ... така взаимно било решението да бъдат верни един на друг до лятото и да продължат далечната връзка..така изминават 5 месеца изпълнени с много обич и подкрепа от негова страна... подкрепа да не се предава и да продължава напред... че той винаги ще е там да я чака... и наистина беше така...
И така дойде дългоочакваният ден на завръщане в родината... емозии, щастие, че ще си видиш любимия човек отново, че ще си го гушнеш както преди... и всичко ще е по старо му... идва и денят на срещата...ест момичето е адски щастливо от предстоящата среща... и като идва момента на нея... тя се почувства несигурна в чувствата си...като го видяла тогава не било същото както преди.. нима чувствата са истинали?? Не гледала на момчето със същите топли очи както преди и усещала как с всеки изминал ден чувствата и охладнявали все повече и повече... а от негова страна нараствали и ставали мн по-силни от преди...
Преди не си и помисляла да го заменя за друг.. но след тази вечер нещата се променили...заглеждане по момчета... флиртове...за които се чувствала ужасно след това.. споделила.. с него ..простил и ..изпратили се със сълзи на очите... така цяло лято... било добре... но на момичето и се въртяли други мисли в главата ... мисли, който е плашели ... той се влюбва още повече а тя охладнявала към него и започвала да го възприема само като приятел от които има всекидневна нужда...да чуе гласа му.. да разбере как е...
Идва момента, в който трябва да си кажат чао отново и незнайно кога и дали ще се видят отново..въпреки всичко остават заедно.. по простата причина, че момичето е слабо и не иска да си позволи това да нарани.. като знае, че ще боли.. не иска да го накара да изпита тази болка ... и знае че ако признае всичко, което изпитва (приятелски чувства, привързаност) няма да е същото и, че момчето няма да иска да е само неин приятел, защото е обича и обича единственото момиче, което е обичал до сега и е наистина влюбен...
Отново се започва трескавото общуване в скайп за ежедневни и скучни работи.. нямало я тръпката както преди.. да седиш и да тръпнеш другия да влезне да го чуеш как е ...
ii момичето на 2 пъти се опита да прекрати всичко.. колкото и глупаво да е да се направи по телефона... това била единствения начин...обаче след 1 вечер прекарана в плач и самоубвиненя се преминавало към извинения...Всичко и напомняло за този човек..всяка думичка, всяка песен.. всяко дребно нещо.. Тя збаела,че него го боли..знаела, че този начин не е по -добър обаче продължава да поддържа една отдавна изсъхнала любов... зареди приятелство.. зареди това.. че не искала да изгуби най-близкия си приятел от една година.. от това,че имала нужда да го чуе всяка вечер дори и за едно здрасти.. как си.. добре съм...
да заспи , колкото е възможно спокойно... и през цялото време постоянно да не е напуска мисълта... мисълта, че не смее да наближи друго момче, от раздялата и болката, която трябва рано или късно да причини.. и седяла тя.. и се надявала той да предприеме нещо... но уви... твърде влюбен бил той.. че да посегне.. на връзката... и на нея не и се дава мира.... :cry: :cry: :(
Та как бихте постъпили вие ако сте в такава ситуация... ?
момиче и момче... се събират след като не са се виждали около половин година.. осъзнават,че си липсват един на друг и че чувствата от предната връзка са живи и че искат да споделят част от живота си заедно.. да си дадат втори шанс... така се започва една прекрасна връзка..разбирателство..люб ов .. всичко перфектно..до момента, в които не се налага на момичето да замине в чужбина да учи там...следва една трескава вечер обвзета в мисли какво ще се прави..дали да се разделим сега или да продължим ползвайки скайп за контакруване ... така взаимно било решението да бъдат верни един на друг до лятото и да продължат далечната връзка..така изминават 5 месеца изпълнени с много обич и подкрепа от негова страна... подкрепа да не се предава и да продължава напред... че той винаги ще е там да я чака... и наистина беше така...
И така дойде дългоочакваният ден на завръщане в родината... емозии, щастие, че ще си видиш любимия човек отново, че ще си го гушнеш както преди... и всичко ще е по старо му... идва и денят на срещата...ест момичето е адски щастливо от предстоящата среща... и като идва момента на нея... тя се почувства несигурна в чувствата си...като го видяла тогава не било същото както преди.. нима чувствата са истинали?? Не гледала на момчето със същите топли очи както преди и усещала как с всеки изминал ден чувствата и охладнявали все повече и повече... а от негова страна нараствали и ставали мн по-силни от преди...
Преди не си и помисляла да го заменя за друг.. но след тази вечер нещата се променили...заглеждане по момчета... флиртове...за които се чувствала ужасно след това.. споделила.. с него ..простил и ..изпратили се със сълзи на очите... така цяло лято... било добре... но на момичето и се въртяли други мисли в главата ... мисли, който е плашели ... той се влюбва още повече а тя охладнявала към него и започвала да го възприема само като приятел от които има всекидневна нужда...да чуе гласа му.. да разбере как е...
Идва момента, в който трябва да си кажат чао отново и незнайно кога и дали ще се видят отново..въпреки всичко остават заедно.. по простата причина, че момичето е слабо и не иска да си позволи това да нарани.. като знае, че ще боли.. не иска да го накара да изпита тази болка ... и знае че ако признае всичко, което изпитва (приятелски чувства, привързаност) няма да е същото и, че момчето няма да иска да е само неин приятел, защото е обича и обича единственото момиче, което е обичал до сега и е наистина влюбен...
Отново се започва трескавото общуване в скайп за ежедневни и скучни работи.. нямало я тръпката както преди.. да седиш и да тръпнеш другия да влезне да го чуеш как е ...
ii момичето на 2 пъти се опита да прекрати всичко.. колкото и глупаво да е да се направи по телефона... това била единствения начин...обаче след 1 вечер прекарана в плач и самоубвиненя се преминавало към извинения...Всичко и напомняло за този човек..всяка думичка, всяка песен.. всяко дребно нещо.. Тя збаела,че него го боли..знаела, че този начин не е по -добър обаче продължава да поддържа една отдавна изсъхнала любов... зареди приятелство.. зареди това.. че не искала да изгуби най-близкия си приятел от една година.. от това,че имала нужда да го чуе всяка вечер дори и за едно здрасти.. как си.. добре съм...
да заспи , колкото е възможно спокойно... и през цялото време постоянно да не е напуска мисълта... мисълта, че не смее да наближи друго момче, от раздялата и болката, която трябва рано или късно да причини.. и седяла тя.. и се надявала той да предприеме нещо... но уви... твърде влюбен бил той.. че да посегне.. на връзката... и на нея не и се дава мира.... :cry: :cry: :(
Та как бихте постъпили вие ако сте в такава ситуация... ?